Р Е Ш Е Н И Е
№2452/18.6.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и девети май, през две хиляди и двадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №17322 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен
иск от „К.Г.“ ЕООД, ЕИК********* със седалище и адрес на управление *** срещу К.Д.Т., ЕГН **********
***-партер (вътрешен двор) за осъждане на ответника да заплати сумата от 1365,26 лева, съставляваща неотчетена от ответника сума
получена от последния в качеството му на пълномощник на ищеца, по сключен
договор за прехвърляне на вземането от 23.10.2014г. между
цедента „К.Г.“ ЕООД и „******“ ЕООД, ведно със законната
лихва върху сумата считано от депозиране на исковата молба в съда – 23.10.2019г. до
окончателно изплащане на задължението, на осн. чл.
284, ал.2 вр. чл. 86, ал.1
ЗЗД.
В исковата
молба се излагат твърдения, че силата на договор
за цесия от 01.08.2014г. между
„К.Г.“ ЕООД и Д.М.М.,ищецът
е придобил вземане за сумата от
1465,26 лева, представляваща
платена без основание стойност на коригирана потребена ел. енергия за
периода 01.10.2010г. до 29.03.2011г. за
обект с абонатен
№**********, за което е издадена фактура №
**********/31.03.2011г. С договор за цесия от
23.10.2014г. на свой ред „К.Г.“ ЕООД е цедирало горепосоченото вземане на „******“ ЕООД срещу сумата
от 1365,26 лева. Навежда се, че
продажната цена по тази цесия
е заплатена изцяло на ответника, действащ като пълномощник на ищеца „К.Г.“ ЕООД.
Навежда, че получената цена
по цесията на е отчетена на упълномощителя.
В срока
по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника,
с който предявения иск се оспорва
по основание и размер. Оспорва между страните да е възникнало
облигационно правоотношение
по договор за поръчка. Оспорва да е получавал цената по цесията като
пълномощник на ищеца.
Евентуално възразява, че с допълнително споразумение от 23.10.2014г., сключено между „К.Г.“ ЕООД, „******“ ЕООД и
Д.М.М.е изменен договора за цесия
между двете дружества. С това допълнително споразумение
страните са констатирали, че към датата
на сключване на първоначалното
споразумение Д.Т.А.не е разполагала с представителна власт да представлява „******“ ЕООД, поради което
страните са преуредили отношенията си в следния смисъл: „******“ ЕООД е заместило в дълг „К.Г.“ ЕООД спрямо първоначалния
цедент Д.М.М.за цената по договора
за цесия от 01.08.2014г. и е поело ангажимент за събиране на дълга. Ответникът се позова, че
е разполагал с представителна
власт да договоря от името и за
сметка на „К.Г.“ ЕООД, сключвайки тристранното
споразумение. Позовава
се, че съгласно
цитираното тристранно споразумение ответникът е
възстановил на „******“ ЕООД получената
по-рано цена на вземането в размер на 1365,26 лева.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е
договор за прехвърляне на вземане от 01.08.2014г., по силата на който
Димитричка Михайлова Маринова, чрез пълномощникът си адв.
К.Т. в качеството й на цедент, прехвърля на „К.Г.“
ЕООД, в качеството му на цесионер вземането си в
размер на сумата от 1465,26 лева към длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД, срещу
цена от 1365,26 лева.Уговорено, е че цената следва да бъде заплатена изцяло и в
брой от цесионера на цедента в срок от шест месеца, считано от подписване на
договора.
С договор за прехвърляне на
вземане от 23.10.2014г. „К.Г.“ ЕООД, чрез пълномощникът си адв.
К. Т., в качеството си на цедент, прехвърля на „******“
ЕООД, в качеството си на цесионер, вземане в размер
на 1465,26 лева към длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД, срещу цена от 1365,26
лева. Изрично е уговорено, че цедентът прехвърля на
цесионера вземането срещу сумата от 1365,26 лева, която е изцяло платена в брой
от цесионера на цедента, за което при подписване на договора същия служи за
разписка.
По силата на тристранно
споразумение от 23.10.2014г. сключено между Димитричка Михайлова Маринова, „К.Г.“
ЕООД и ******“ ЕООД, страните са уговорили, че цената по договора за цесия от
01.08.2014г. в размер на 1365,26 лева, към момента на сключване на
споразумението – 23.10.2014г. не е заплатена, при което и доколкото „К.Г.“ ЕООД
е в невъзможност да заплати цената по договора, то приема третата страна „******“
ЕООД да го замени по договора като длъжник по задължението и да заплати на
кредитора – първата страна сумата на падежа на задължението – 01.02.2015г.
Изрично е посочено, че адв. К.Т. в качеството му на
пълномощник на „К.Г.“ ЕООД връща (предава) на „******“ ЕООД сумата от 1365,26
лева, за което страните се съгласяват, че е платена изцяло в брой от К.Т. на „******“
ЕООД при подписване на споразумението, което служи за разписка.
По делото е представено
пълномощно за учредена представителна власт от 04.07.2014г. от „К.Г.“ ЕООД в
полза на адв. К.Т., съобразно което са включени и
пълномощия за разпореждания с вземания на упълномощителя, да уведомява
съответния длъжник за прехвърляне на вземания, осъществяване на правни и
фактически действия на управление и разпореждане с вземания на упълномощителя.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
С договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка
на доверителя възложените му от последния
действия, а съобразно чл. 286 ЗЗД доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако е уговорено. Договорът за поръчка е
неформален договор, с оглед на което за неговата действителност не е необходимо
наличието на писмена форма. С оглед разпределение на доказателствената тежест, то
в тежест на ищеца е да докаже, че между него и едно друго лице е налице валидна
облигационна връзка, от която възниква вземането му. В тежест на ответника е да
установи, че е предал на довереника полученото в изпълнение на поръчката.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
релевира възражения, като оспорва обстоятелството, че страните валидно
обвързани по договор за поръчка.
По делото е представено
пълномощно за учредена представителна власт, по силата на което ищцовото
дружество упълномощава ответника да осъществява дейност свързана с разпореждане
с вземания, съответно да извършва правни и фактически действия на управление и
разпореждане с вземания на упълномощителя. Така осъщественото упълномощаване от
04.07.2014г. е едностранна сделка, която обаче не изключва каузалния характер.
Каузалния характер на тази едностранна сделка изисква да се установи
действителното правоотношение между страните и въз основа на каква договорна
връзка са възникнали тези отношения между тях.
Хипотезата на чл. 280 ЗЗД посочва, че с договорът за поръчка довереникът
се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния
действия. В случая от съдържанието на представеното по делото пълномощно, по
отношение на което следва да бъде обърнато внимание, че е подписано както от
упълномощителя, така и от пълномощника, т.е налице са две насрещни
волеизявления, може да бъде извлечено, че в същото е обективиран договор за
поръчка. От самото съдържание на документа може да бъде прието, че е налице
задължение на ответника да извърши за сметка на доверителя – ищцовото дружество
посочените в договора действия.
По изложените съображения съдът намира, че между страните е валидно възникнала
облигационна връзка по договор за поръчка, която е обективирана в пълномощно от
04.07.2014г.
С договор за цесия от
01.08.2014г. ищецът е придобил вземането от цедента Д.М., действаща чрез
пълномощникът си и ответник в производство К.Т., като уговорената цена дължима
от цесионера – „К.Г.“ ЕООД е била в размер на 1365,26 лева, платима в срок от 6
месеца, считано от подписване на договора. При тълкуване на договора по
правилата на чл.20 ЗЗД с оглед разкриване действителното му съдържание, съдът
достига до извода, че към момента на сключване на същия, цената за придобиване
на вземането от цедента не е заплатена от цесионера „К.Г.“ ЕООД, като вместо
това страните уговарят един отлагателен срок от 6 месеца, считано от датата на
подписване на договора, в който ищцовото дружество е следвало да изплати
задължението си към Д.М..
Договорът за цесия от
01.08.2014г. е действителен, като макар и
плащането на уговорената цена да е отложено със срок уговорен между
страните, то цесионера по този договор – „К.Г.“ ЕООД към момента на сключване
на договора -01.08.2014г. става носител на взимането в размер на 1465,26 лева спрямо
длъжника „Енерго Про
Продажби„ ЕАД по осъществената корекция на ел. енергия, на адрес на потребление
в гр. Варна, на който титуляр е Д.М..
В изпълнение на договорът за
поръчка, обективиран в пълномощно от 04.07.2017г., ответникът в качеството му
на пълномощник на ищеца се разпорежда с негово вземане, като сключва договор за
цесия от 23.10.2014г., с който договор прехвърля вземането на „К.Г.“ ЕООД към „Енерго Про Продажби“ ЕАД в полза
на трето лице „******“ ЕООД. Уговорената продажна цена от 1365,26 лева,
съобразно т.3 на договора е заплатена изцяло в брой, като страните придават на
договора характер на разписка за тази сума. При така изложеното следва извода,
че в изпълнение на договора за поръчка от 04.07.2014г. ответникът К.Т. в
качеството му на довереник на „К.Г.“ ЕООД, на 23.01.2014г. е получил от „******“ ЕООД сумата от 1365,26
лева във връзка с осъществено разпореждане с вземане на доверителя. От този
момент на получаване на средствата за довереникът възниква задължението да се
отчете на доверителя за получената сума, вследствие осъщественото разпореждане
в изпълнение на договора за поръчка.
На същия ден /23.10.2014г./, в
който ответникът, като довереник на ищеца се разпорежда с негово вземане, е
сключено тристранно споразумение между Д.М., „К.Г.“ ЕООД и „******“ ЕООД. В
споразумението е направено изявление, че цената уговорена по договора за
прехвърляне на вземането от 01.08.2014г., с падеж на плащане 01.02.2015г., към
момента на сключване на споразумението не е заплатена. По силата на това споразумение „******“ ЕООД
поема задължението да замести „К.Г.“ ЕООД като длъжник по задължението му
заплащане на цента по договора за цесия, като ответникът Т.Т.
в качеството си на пълномощник на „К.Г.“ ЕООД връща /предава/ на „******“ ЕООД
получената сума от 1365,26 лева, за което страните по договора приемат, че
същия има характер на разписка за тази сума.
От изложеното следва, че
получената от довереникът сума е върната на „******“ ЕООД, поради което от този
момент /на връщане/, тази сума не е в негово държане, при което за него няма
задължение да осъществи отчет за полученото при и по повод изпълнение на
договорът за поръчка. В изпълнение на поръчката от 04.07.2014г. ответникът няма
какво да предаде на доверителя по смисъла на чл.284, ал.2 ЗЗД доколкото
полученото в изпълнение на договора за поръчка е върнато обратно на даващият
го. Предаването /връщането/ на процесната сума е изявление на ищцовото
дружество, чрез неговия упълномощен представител – ответникът по делото, с
което действие довереникът се освобождава от задължението си за отчет към
доверителя на полученото по сделката. „К.Г.“ ЕООД не е заплатило цената по
договора за прехвърляне на вземането на първоначалния цедент
Д.М., поради което получаването на процесната сума би го обогатило
неоснователно.
При тези съображения съдът
намира, че предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора ищецът
следва да бъде осъден да заплати разноски, които на осн. чл.38 ЗА следва да
бъдат присъдени в полза на адв. П.Ч.Г., като
процесуален представител на ответника, указал безплатна правна помощ на колега
юрист.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля предявения иск от „К.Г.“ ЕООД, ЕИК********* със седалище и адрес на управление *** срещу К.Д.Т., ЕГН **********
***-партер (вътрешен двор) за осъждане на ответника да заплати сумата от 1365,26 лева, съставляваща
неотчетена от ответника сума получена от последния
в качеството му на пълномощник на ищеца, по сключен договор
за прехвърляне на вземането от 23.10.2014г. между цедента „К.Г.“ ЕООД и „******“ ЕООД, ведно със
законната лихва върху сумата считано
от депозиране на исковата молба в съда – 23.10.2019г. до
окончателно изплащане на задължението, на осн. чл.
284, ал.2 вр. чл. 86, ал.1
ЗЗД.
Осъжда „К.Г.“
ЕООД, ЕИК********* със
седалище и адрес на управление *** да
заплати на
адвокат П.Ч.Г., ЕГН **********, служебен адрес *** /партер-вътрешен двор/ сумата от 300 (триста) лева възнаграждение
за процесуално представителство в производството по гр. дело № 17322/2019г. на
Варненски районен съд, за предоставена безплатна правна помощ на ответника К.Д.Т., ЕГН **********, на осн. чл.38 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :