№ 12
гр. София , 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20201110144753 по описа за 2020 година
РЕШЕНИЕ
11.02.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 44753/2020 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от М. П. С. срещу ЗД, в която се твърди, че на 11.06.2019 г.,
около 19:00 ч. в гр. София, по УЛ с посока на движение от бул. „В“ към ул. „ГГ“, ННД
управлявал лек автомобил „Киа“, модел „Сеед“ с рег. № СА. Поддържа, че в района на
кръстовището с ул. „ГР“, водачът не я бил пропуснал, въпреки, че била с предимство, като
1
поради това виновно и противоправно нарушение на правилата за движение по пътищата,
било настъпило ПТП. Навежда доводи, че в следствие на ПТП-то й било причинено телесно
увреждане – закрито счупване на долния край на лъчева кост. Излага съображения, че след
ПТП-то била транспортирана в болница „Пирогов“, където увреждането било установено и
било предприето лечение, като на 14.06.2019 г. била извършена операция – костна пластика
радиус и улна и репозиция на фрактура с фиксация с LCP плака и винтове, като й била
назначена и медикаментозна терапия, а от болницата била изписана на 17.06.2019 г. Твърди,
че във връзка с проведеното лечение била сторила разходи в размер на 1698,00 лева.
Поддържа, че към момента на ПТП-то, гражданската отговорност на виновния водач била
покрит застрахователен риск от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № 23318002640074, с период на
застрахователно покритие от 27.10.2018 г. до 26.10.2019 г. Навежда доводи, че с молба от
03.01.2020 г. била сезирана ответника за заплащане на застрахователно обезщетение, но
последният и понастоящем не бил изплатил такова, поради което 04.04.2020 г. се дължало и
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Иска ответника да бъде осъден да
заплати претендираното застрахователно обезщетение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който предявеният
иск се оспорва. Твърди, че претенцията е в завишен размер, като заявява, че оспорва
доказателствената стойност на представените от ищеца фактури, които били частни
документи, поради което не можели да установят извършените от ищцата разходи.
Поддържа, че сторените от ищцата разходи не били необходими, като сочи, че на ищцата
била поставена гипсова имобилизация, а твърдяната плака не била описана в нито един
медицински документ. Навежда доводи, че съгласно чл. 45 ЗЗО, НЗОК заплащала
лечението, което било извършено на ищцата. Освен това ищцата била заплатила фактура на
17.06.2019 г., при положение, че ПТП-то било на 11.06.2019 г., като по делото не бил
представен и фиш за спешна медицинска помощ. Навежда доводи, че липсал касов бон, с
който да се установи, че сумата действително е заплатена. Излага съображения за липса на
причинно-следствена връзка между ПТП-то и извършените разходи, като последните не
били и действително извършени. Развива съображения и оспорва представените към
исковата молба писмени доказателствени средства. Иска отхвърляне на предявения иск,
евентуално присъждането на обезщетение в намален размер. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 432 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Според режима на КЗ във фактическия състав на правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ
се урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя,
с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща
следните две групи предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е
причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и застрахователя – ответник.
2
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно между страните: 1) че на 11.06.2019 г., около
19:00 ч. в гр. София, по УЛ с посока на движение от бул. „В“ към ул. „ГГ“, ННД управлявал
лек автомобил „Киа“, модел „Сеед“ с рег. № СА, като в района на кръстовището с ул. „ГР“,
водачът не бил пропуснал ищцата, въпреки, че била с предимство, като поради това виновно
и противоправно нарушение на правилата за движение по пътищата, било настъпило ПТП;
2) че към момента на ПТП-то, гражданската отговорност на виновния водач била покрит
застрахователен риск от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № 23318002640074, с период на
застрахователно покритие от 27.10.2018 г. до 26.10.2019 г.
Представен е Констативен протокол за ПТП № К-334 в който е посочено, че
механизма на ПТП-то е следния: на 11.06.2019 г., около 19:00 ч., лек автомобил „Киа Сийд“,
рег. № СА, се движи по УЛ, с посока от бул. „В“ към ул. „ГГ“ и на кръстовището с ул. „ГР“,
водачът участва в ПТП с пресичащата пътното платно на ул. „ГР“, с посока от дясно наляво,
пешеходка М. П. С..
Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 178 ГПК, ползващ се с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата,
мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е
и преобладаващата практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение №
24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК , в което се приема, че
„Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в
кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.
179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този документ...; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г.,
I т. о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със
задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е
прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че
фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.“.
Представени и неоспорени са писмени доказателствени средства – медицински
документи (л. 37-62 в кориците на делото), които настоящия съдебен състав кредитира.
Приложени и неоспорени са Фактура № **********/17.06.2019 г. и Декларация от М.
П. С., за закупуване на плака за дистален радиус с 3 дупки и комплект винтове, дясна, титан
за сумата от 1698,00 лева.
От молба с вх. № 9930/03.01.2020 г. (по описа на ответното застрахователно
дружество) се установява, че ищцата е поискала заплащане на застрахователно обезщетение
за имуществени вреди в размер на процесната сума.
Приети и неоспорени са заключенията на СМЕ и на САТЕ. От заключението на СМЕ
се установява, че на ищцата е била поставена диагноза: закрито счупване в долния десен
край на лъчевата кост на дясната предмишница, което е в причинна връзка с ПТП.
Експертът е посочил, че е приложено оперативно лечени, като е направена кръвна репозиция
и е поставена метална остеосинтеза, която е на стойност 1698,00 лева, като е посочено, че
този разход е в причинно-следствена връзка с проведеното лечение. Вещото лице е
изяснило, че плака за дистален радиус с три дупки е метално изделие, което се поставя на
3
мястото на счупването, за да бъде по бързо и адекватно заздравяването на коста, като в
случая такава плака била поставена. Изяснено е, че гипсовата имобилизация и поставянето
на метална плака са различни манипулации. Посочено е, че избора на плаката е в зависимост
на преценката на лекуващия лекар и зависи от счупването, като самият начин на лечение –
консервативно или оперативно се предлага от лекуващия лекар и се избира от пациента,
като с оглед случая изрично е изяснено, че по-съвременно и качествено е лечението с
метална остеосинтеза. В откритото съдебно заседание, вещото лице изрично е посочило, че
ако пациента не може да си позволи плаката се използва консервативно лечение чрез
имобилизация, но ефектът нямало да бъде същия. При гипсовата имобилизация настъпвали
повече усложнения, тъй като при този метод на лечение не можело да се постигне
абсолютно обездвижване на костите. При наличието на плака те не можели да се разместват
и зараствали по-добре и по-лесно.
От заключението на САТЕ се установява, че механизмът на ПТП-то е следния: на
11.06.2019 г., около 19:00 ч., лек автомобил „Киа Сийд“, рег. № СА, се движи по УЛ, с
посока от бул. „В“ към ул. „ГГ“ и на кръстовището с ул. „ГР“, водачът участва в ПТП с
пресичащата пътното платно на ул. „ГР“, с посока от дясно наляво, пешеходка М. П. С..
Вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка с оглед доказателствата по делото,
следва извод, че причина за настъпването на ПТП-то е поведението на водача на лекия
автомобил, който при маневра за завой наляво не е пропуснал пресичащата от дясно наляво,
пешеходка МС. Изрично е посочено, че във всички варианти на движение на пешеходеца и
МПС ударът е бил предотвратим. В открито съдебно заседание, вещото лице е изясни, че от
данните по делото не може да се направи извод, че там където е настъпило мястото на
съприкосновението е била налице пешеходна пътека.
Съдът, като извърши преценката на заключенията на СМЕ и САТЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са извършени
обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на
поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че вещите лица са
заинтересовани от изхода на правния спор или са недобросъвестни.
Нещо повече, съдът намира, че по отношение заключението на САТЕ по делото за
част от обстоятелствата, за които е допуснато заключението на САТЕ, последните са
обявени за безспорни с доклада по делото, респ. за ненуждаещи се от доказване.
Съдът, като извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
намира, че всички материални предпоставки на претенцията са налице, поради което същата
е основателна и следва да бъде уважена в пълния предявен размер.
По отношение искът за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху
главницата по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от 04.04.2020 г. (датата на която застрахователят е следвало
да заплати обезщетение) до окончателното плащане, следва да се изясни, че е налице
различен правен режим между КЗ (отм.) и действащия КЗ. При действието на КЗ (отм.), по
отношение на третото увредено лице, предявило иска по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.),
респективно чл. 432 КЗ, застрахователят дължи законната лихва от деня на непозволеното
увреждане, тъй като делинквентът дължи законна лихва при непозволено увреждане от
момента на деликта, респ. откриването на дееца, когато той е бил неизвестен – арг. чл. 84,
ал. 3 ЗЗД и чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.). Разпоредбата на чл. 226, ал. 2 КЗ (отм.), която урежда
отговорността на застрахователя пред третото лице, изключва възможността
застрахователят да прави възражение на увреденото лице по прекия иск за неуведомяване по
4
чл. 224, ал. 1 КЗ (отм.) и недължимост на лихвата до датата на съобщаване. Последицата от
неизпълнението на задължението на застрахования да уведоми застрахователя е
застрахователят с регресен иск да иска от застрахования заплатените от него лихви за забава
– в този смисъл Решение № 217 от 20.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 990 / 2017 г., II т.о., ТК;
Решение № 107 от 1.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 441 / 2016 г., I т.о., ТК; Решение № 105
от 13.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60097 / 2016 г., I г.о., ГК; Решение № 126 от 29.05.2017
г. на ВКС по т. д. № 994 / 2016 г., II т.о., ТК; Решение № 24 от 23.03.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 60047 / 2016 г., III г.о., ГК; Решение № 6 / 28.01.2010 г. по т. д. № 705 / 2009, ВКС,
ТК, II т.о. При действието на КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното покритие
включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ (арг. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ), тоест
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред
увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Въпреки това в чл. 429, ал. 3 КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по
ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна. С други думи, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата
на непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се поема от
застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие. Тоест, не е налице законова възможност в тежест на
застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за
това. Именно в този смисъл е нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, според която в
застрахователното обезщетение се включват само лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. В ал. 3 са
посочени две условия, ограничаващи размера на претенцията за лихви – първото е тя да не
надхвърля рамките на застрахователната сума (лимити на отговорността) и второто условие
е да се начисли от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Този извод не може да бъде оборен от правилото на чл. 497 КЗ, във вр. чл. 496 от КЗ. Тези
норми установяват отговорността на самия застраховател за плащане на законни лихви
върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата собствена забава.
Лихвата не е обусловена от поведението на делинквента, нейният размер вече не е част от
застрахователната сума (визирана в чл. 429 КЗ) и не може да бъде ограничаван от размера на
последната. В случая, обезщетението за забава в размер на законната лихва върху всяка от
главниците се явява законната последица от иска – арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, във вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД, поради което и с оглед претендирането от по-късен момент на същата, последната
трябва да бъде уважена, вкл. с оглед основния за българското процесуално право принцип за
5
диспозитивното начало – арг. чл. 6, ал. 2 ГПК. В тази насока – за пълнота трябва да се
отбележи, че досежно процесната акцесорна претенция за мораторна лихва, ответникът не е
направил никакви оспорвания.
Неоснователни са доводите на ответника, че по делото не бил представен фискален
бон за извършеното плащане. От една страна във Фактура № **********/17.06.2019 г.,
изрично е отбелязано, че сумата е заплатен в брой, поради което в тази част, тъй като
фактурата е двустранно подписана, последната има характер на разписка по смисъла на чл.
77 ЗЗД. Действително разписката е частен удостоверителен документ, който не обвързва
ответника с отразеното в него, но предвид факта, че по делото безспорно е установено – от
писмените доказателствени средства – медицински документи (л. 37-62 в кориците на
делото) и заключението на СМЕ, че на ищцата е поставена метална остеосинтеза, то при
съвкупната преценка на събраните доказателства и при приложение на опитните правила
(които са част от доказателствения процес), следва да се направи извод, че безспорно по
делото е установено, че ищцата е заплатила претендираната сума, която касае извършено
лечение в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. В тази насока, ирелевантен е
довода, че плащането било извършено на 17.06.2019 г., а не на 11.06.2019 г., когато била
датата на ПТП-то. Фактът, че такова е извършено в момент последващ процесното ПТП е
допълнителна индиция, че то касае извършването на медицински процедури и закупуването
на медицински консумативи, които са именно във връзка с процесното ПТП, тъй като по
делото ответника нито твърди, нито доказва, че ищецата е имала някакво друго
здравословно състояние, което би могло да обуслови процесното плащане, съответно да се
проведе насрещно доказване (което по правило не е пълно и главно), за да бъде разколебана
тезата на ищеца.
Несъстоятелни са доводите на ответника, че разходите на ищцата били поети от
НЗОК на основание чл. 45 ЗЗО. По делото последният не е сочил, респ. не са събрани
доказателства в тази насока, поради което с оглед неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в
обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
На следващо място, съдът намира, че е правно житейски абсурдна тезата, че ищцата е
можела да се възстанови с консервативно лечение. Както се изяснява от заключението на
СМЕ – лечението е предпоставено от преценката на лекуващия лекар, така и от желанието
на пострадалото лице. Когато обаче е възможно да се постигнат възможно най-добри
резултати с лечение, което не може да се определи като луксозно или такова излизащо извън
нормалните рамки на правно и житейски предвидимото е абсурдно да се приеме тезата на
ответника, че ищцата е следвало да приеме консервативно лечение чрез гипсова
имобилизация, при наличието на по-добър, съвременен и ефективен метод, които гарантира
възстановяването. Нещо повече, изрично е посочено в заключението на СМЕ, че
предприетото лечение преди всичко преценка на лекуващия лекар. В тази насока –
причинно-следствената връзка между сторените разходи за лечение и противоправното
поведение би могла да се разкъса, но само при положение, че същата излиза извън рамките
на житейски и правно оправданото лечение – като рискове, методи и средства за лечение,
съответно дейности по лечение. Напротив, вещото лице по СМЕ изрично сочи, че се касае за
стандартен метод за лечение, който дава по-добри резултати от гипсовата имобилизация. Не
може да се очаква, че отговорността на застрахователя на виновния водач може да се
ограничи само, защото би могло да се използва друго по-неефективно или остаряло лечение,
което е по-евтино. Напротив, при застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, застрахователят отговаря да заплати застрахователно обезщетение в
рамките на обхвата на застраховката за онези имуществени вреди, които са логични и
обичайна последица от виновното и противоправно поведение на виновния водач, съответно
6
когато се касае за лечение – да заплати сторените разходи за последното в рамките на
възможно най-доброто съвременно лечение, което е обичайно за нанесените травми.
Противната логика практически изисква от пострадалото лице да иска прилагането на най-
неефективния метод, за да е сигурно, че застрахователят ще му възстанови дължимата сума.
Подобна логика на тълкуване на както на правната уредба, така и на застрахователните
договори е правно безсмислена и практически води до обезсмисляне на застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и нейните функции, в това число
социалните такива.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищеца. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е
доказал, че е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се
присъди сумата от 697,92 лева, представляващи деловодни разноски за
първоинстанционното производство. Същевременно, тъй като от представения договор за
правна защита и съдействие се установява, че е предоставена правна помощ, при условията
на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., във вр. чл. 36 ЗАдв. на АДВ следва да се присъди адвокатско
възнграждение (с вкл. ДДС) в размер на 418,63 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД, ...., със седалище и адрес на управление: С да заплати на МПС, ЕГН:
**********, с адрес: ....., на основание чл. 432 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 1698,00 лева, представляващи застрахователно обезщетение за имуществени
вреди за сторени разходи за лечение за поставена метална остеосинтеза, в следствие на ПТП
от 11.06.2019 г., около 19:00 ч., като водачът лек автомобил „Киа Сийд“, рег. № СА, се
движи по УЛ, с посока от бул. „В“ към ул. „ГГ“ и на кръстовището с ул. „ГР“, водачът
виновно и противоправно отнема предимството на пешеходеца, като настъпва ПТП с
пресичащата пътното платно на ул. „ГР“, с посока от дясно наляво, пешеходка М. П. С. в
следствие на което на последната са нанесени вреди чрез счупване в долния десен край на
лъчевата кост на дясната предмишница, ведно със законната лихва от 04.04.2020 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД, .... да заплати на МПС, ЕГН:
**********, сумата от 697,92 лева, представляващи деловодни разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., във вр. чл.
36 ЗАдв. ЗД, .... да заплати на на АДВ, ЕГН, сумата от 418,63 лева, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до
страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от решението да с връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8