Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 72
гр. Сливен, 30. 04. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
дванадесети април, две
хиляди и деветнадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 287 по описа на съда за 2018 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба, подадена от „Ф.
***“ ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.Т.“
№ **, с адрес за кореспонденция: гр. И., община А., област В., представлявано
от управителя Н.Д.К., против Ревизионен акт № Р-02002017004825-091-001 от
05.02.2018 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на
Национална агенция за приходите /НАП/ – Бургас, потвърден с Решение № 181 от
21.08.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Бургас при Централно управление /ЦУ/ на НАП.
В жалбата си жалбоподателят твърди,
че обжалваният ревизионен акт /РА/ е незаконосъобразен, постановен при
съществено нарушение на процесуалния и материалния закон. Излага съображения,
че: органът по приходите неоснователно се е позовал на Акт за прихващане или
възстановяване /АПВ/ № П-02002017205283-004-001 от 12.12.2017 г. по описа на ТД
на НАП Бургас; издаденият АПВ не е бил обжалван, но органът по приходите е бил
длъжен в ревизионното производство отново да провери твърденията на дружеството
и да извърши прихващане като начисли дължимата от органа по приходите законна
лихва, определена неправилно от органа по приходите, за което се позовава на
чл. 129, ал. 3 от ДОПК; не са налице основания за отказ на упражненото право на
данъчен кредит по фактурите, издадени от „А.л.“ ЕООД, тъй като: жалбоподателят
има качеството „регистрирано лице“; доставката е облагаема; законът не вменява
задължение на лицето, което упражнява право на данъчен кредит, да знае, че
издателят на фактурата не е регистрирано по Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ лице; законът не изисква данъкът да е начислен от регистрирано
лице, което е и в съответствие с разпоредбите на Директива ЕС 2006/112; доставките
по фактурите са реално извършени; липсват доказателства, от които да се направи
извод, че „А.л.“ ЕООД не е разполагало с необходимата материална и кадрова
обезпеченост да предостави на жалбоподателя стоките и услугите. Моли
обжалваният РА да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли обжалваният
РА да бъде отменен.
Ответникът
по жалбата – Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна,
моли да бъде отхвърлена, излага съображения в подкрепа на твърденията си за
законосъобразност на обжалвания РА и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1917 лева.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На „Ф. ****“ ООД е извършена ревизия за установяване
на задълженията на дружеството за данък върху добавената стойност за периода от
01.01.2012 г. до 30.06.2017 г. Основната дейност на дружеството е производство
и търговия на дървен материал и изделия от дървен материал.
Със Заповед № РД-5 от 03.01.2017 г. на Директора на ТД
на НАП– Бургас, издадена на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, са
определени органите по приходите, които за периода от 01.01.2017 г. до
31.12.2017 г. да издават заповеди за възлагане на Р.. Сред оправомощените
органи по приходите са М. Х. М.-Б. – Н.на С.„Р.“ в Д. „К.“ при ТД на НАП Бургас,
и Н. К. Ж. – Н. на С. „Р.“ в Д. „К.“ при ТД на НАП Бургас.
Извършената на „Ф. ****“ ООД ревизия за установяване
на задълженията на дружеството за данък върху добавената стойност за периода от
01.01.2012 г. до 30.06.2017 г. е възложена със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-02002017004825-020-001 от 21.07.2017 г., издадена от Н.а на Сектор „Р.“
при ТД на НАП Бургас Н. К. Ж. в качеството на заместник на М. Х. М.-Б. – Н. на
Сектор „Р.“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас, изменена със Заповед за
изменение /ЗИ/ на ЗВР № Р-02002017004825-020-002 от 17.10.2017 г. и ЗИ на ЗВР №
Р-02002017004825-020-003 от 24.11.2017 г.,
издадени от Н.а на Сектор „Р.“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас
М. Х. М.-Б.. ЗВР и ЗИ на ЗВР са подписани с
електронен подпис. Със Заповед № 2117 от 05.07.2017 г. на Директора на ТД на
НАП– Бургас, на Н.а на сектор в Дирекция „Контрол“ М. Х. М.-Б. е разрешен
отпуск, считано от 11.07.2017 г. до 25.07.2017 г. включително. Със Заповед №
РД-506 от 07.07.2017 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас, е наредено Н.ът на
Сектор „Р.“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас Н. К. Ж. да замества
служителя М. Х. М.-Б. за срок от 11.07.2017 г. до 25.07.2017 г. С
горепосочената ЗВР е възложено ревизията да бъде извършена от К. П. К. – г.и.
по п./р.на р./, и Т. Н. П. – с.и. по приходите. ЗВР е връчена на „Ф. ****“ ООД
на 25.07.2017 г. по електронен път. Заповедите за изменение на ЗВР, с които
първоначалният тримесечен срок за извършване на ревизията е продължен до
25.12.2017 г., са връчени на Ф. ****“ ООД съответно на 19.10.2017 г. и 28.11.2017
г. по електронен път.
Възложената ревизия е извършена от определените с
горепосочената ЗВР ревизиращи органи по приходите и от същите е съставен, на
основание чл. 117 от ДОПК, Ревизионен доклад /РД/ № Р-02002017004825-092-001 от
09.01.2018 г., с който въз основа на установените при ревизията факти и
обстоятелства и в резултат на извършените действия и направените изводи, е
предложено да бъдат установени размери на задълженията по видове, периоди и
лихви за просрочие към тях, изчислени към 09.01.2018 г. РД е подписан с
електронни подписи от неговите съставители. РД е връчен на „Ф. ****“ ООД на
15.01.2018 г. по електронен път.
Ревизията е завършила с издаването на Ревизионен акт №
Р-02002017004825-091-001 от 05.02.2018 г., на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
РА е издаден от: М. Х. М.-Б. на длъжност Н. сектор, в качеството на възложил
ревизията, и К. П. К. на длъжност главен инспектор по приходите, в качеството
на ръководител на ревизията. РА е подписан с електронни подписи от издателите
си. РА е връчен на „Ф. ****“ ООД на 12.02.2018 г. по електронен път. С РА за ревизирания период от 01.01.2012 г. до 30.06.2017
г. са установени задължения на „Ф. ****“ ООД, както следва: задължение за
внасяне на ДДС в размер на 24 458,65 лева и лихви за просрочие върху тях в
размер на 21 775,05 лева, изчислени към 05.02.2018 г., произтичащи от:
невнесен в срок деклариран ДДС, невнесен деклариран ДДС и отказан данъчен
кредит по фактури, издадени от доставчика „А.л.“ ЕООД. От органите по приходите
е установено, че: за ревизираните данъчни периоди м. май, м. юни и м. юли 2013
г., и за периода от 01.06.2014 г. до 30.11.2014 г. ревизираното дружество не е
внасяло в законоустановения срок деклариран ДДС, поради което дължи лихви за
просрочие; за м. декември 2014 г., за всички данъчни периоди на 2015 г. и за
периода от 01.01.2016 г. до 31.08.2016 г. дружеството не е внасяло декларирания
ДДС, поради което дължи декларирания за тези данъчни периоди ДДС и лихви за
просрочие; за данъчен период м. август 2016 г. „Ф. ****“ ООД е упражнило право
на приспадане на данъчен кредит по издадени от „А.л.“ ЕООД фактури с № 540/
24.08.2016 г., № 541/ 26.08.2016 г. и № 542 / 30.08.2016 г. в размер на
4 680 лева; доставчикът по фактурите е с прекратена регистрация по ЗДДС на
09.09.2015 г., поради което за ревизираното лице не е възникнало правото за
приспадане на данъчен кредит, съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС; ревизираното дружество е било уведомено с покана за корекция на
неправилно третиране на доставка по ЗДДС от 31.05.2017 г.; не е извършило
такава корекция; поради неизпълнение на изискването на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, на „Ф. ****“ ООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит за
данъчен период м. август 2016 г. в общ размер на 4 680 лева за стоките и
услугите, фактурирани с фактури № 540 / 24.08.2016 г., № 541 / 26.08.2016 г. и
№ 542 / 30.08.2016 г., издадени от „А.л.“ ЕООД., и е определен размер на
дължима лихва за невнасянето му в срок.
РА е обжалван от „Ф. ****“ ООД по административен ред.
С Решение № 181 от 21.08.2018 г., издадено на основание чл. 155, ал. 2 от ДОПК
от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при
ЦУ на НАП, обжалваният РА е потвърден. Решаващият орган е анализирал
удостовереното в документите по фактурираните от „А.л.“ ЕООД доставки и въз
основа на извършени допълнителни проверки е направил извод, че издателят на
фактурите „А.л.“ ЕООД не е разполагал с необходимата материална и кадрова
обезпеченост, поради което не е могъл да предостави на „Ф. ****“ ООД
фактурираните доставки. Счел е за неоснователно възражението за неправилно
определена лихва с АПВ от 12.12.2017 г., като е изложил съображения, че АПВ е
влязъл в сила и касае възстановяване на суми, които произтичат от отменени от
съда актове на органи по приходите и се отнасят за периоди преди ревизираните. Решението
е връчено на „Ф. ****“ ООД на 03.09.2018 г. по електронен път. Жалбата срещу
ревизионния акт е подадена чрез изпращане по пощата на 17.09.2018 г.
В документите по преписката се съдържа Писмо Изх. №
785 от 05.09.2017 г. на „Борика“ АД, адресирано до НАП, с данни относно
квалифицираните електронни подписи, издадени от „Борика“ АД в качеството му на
доставчик на удостоверителни услуги на служители на ТД на НАП – Бургас, по
приложен списък, видно от който: служителят М. Х. М.-Б. е имала квалифициран
електронен подпис, валиден от 11.04.2017 г. до 11.04.2018 г.; служителят Н. К.
Ж. е имала квалифициран електронен подпис, валиден от 11.04.2017 г. до
11.04.2018 г.; служителят К. П. К. е имал квалифициран електронен подпис,
валиден от 11.12.2016 г. до 11.12.2017 г.; служителят Т. Н. П. е имала квалифициран
електронен подпис, валиден от 01.06.2017 г. до 01.06.2018 г. Към писмото са
приложени удостоверения по Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ за квалифицираните електронни подписи на
горепосочените служители. От извършената служебно от съда справка в интернет
страницата на Публичния регистър на електронни подписи, служителят К. П. К. е
имал квалифициран електронен подпис, валиден от 11.12.2017 г. до 11.12.2018 г.
Видно от съдържащите се в административната преписка
документи, „А.л.“ ЕООД е с дата на прекратена регистрация по ЗДДС на 09.09.2015
г. С фактура № 540 / 24.08.2016 г. са фактурирани доставка и монтаж на
вентилационна техника по опис – производствено хале 1. С фактура № 541/
26.08.2016 г. са фактурирани доставка и
монтаж на отопление в производствено хале № 1 по опис. С фактура № 542 /
30.08.2016 г. са фактурирани доставка и монтаж на аспирация – транспорт на
стърготина – хале 1. Фактурите са издадени от „А.л.“ ЕООД, а получател по
фактурите е „Ф. ****“ ООД. Към всяка от фактурите са представени: договор за
доставка и монтаж на съответната техника, спецификация към договора, протокол
образец 19 за установяване на извършените работи. За 2016 г. от „А.л.“ ЕООД е
подадено уведомление до ТД на НАП за
трудови договори с две лица съответно на длъжност– технически ръководител, с
дата на прекратяване на договора – 31.08.2016 г., и на длъжност – монтаж
инсталации, с дата на прекратяване на договора– 05.04.2016г.
В документите по делото е приложен и АПВ №
П-02002017205283-004-001 от 12.12.2017 г. по описа на ТД на НАП Бургас, с който
е извършена проверка на „Ф. ****“ ООД за направени плащания по отменени
ревизионни актове, които се отнасят за периода от 01.01.2007 г. до 31.10.2011
г. С АПВ, на основание чл. 128, ал. 1 от ДОПК, от органа по приходите се
прихваща недължимо внесена сума в размер на 25 034,52 лева по отменените
ревизионни актове и допълнително начислената лихва в размер на 3 427,69
лева– за задължения по ИД № ********** / 2014 г., образувано срещу „Ф. ****“
ООД.
По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена
от страните, съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Р.Д.Т. -
Ч. с в.и. о., с. с. и к., чието заключение съдът възприема като компетентно,
обосновано и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства.
Вещото лице дава заключение, че: АПВ от 12.12.2017 г.
е за извършени плащания по отменени ревизионни актове, които се отнасят за
период: 01.01.2007 г. – 31.10.2011 г.; за процесния ревизиран период дължимият
от „Ф. ****“ ООД ДДС е 24 458,65 лева и лихви в размер на 21 775,05 лева; към
датата на издаване на процесните три фактури – м. август 2016 г., „А.л.“ ЕООД
няма регистрация по ЗДДС; след анализ на годишните отчети на „А.л.“ ЕООД,
публикувани в Търговския регистър, вещото лице е установило, че: в баланса на
дружеството: към 31.12.2016 г. в раздела суровини и материали е посочена сума,
идентична със сумата към 31.12.2015 г.; в парични средства към 31.12.2016 г. е
посочено увеличение с 2 000 лева спрямо 31.12.2015 г.; в отчета за приходи
и разходи: няма отчетени разходи за материали, няма отчетени разходи за услуги,
няма отчетена балансова стойност на продадени активи, няма отчетени приходи от
продажба на стоки; в паричния поток на дружеството: няма отчетени никакви
парични постъпления от клиенти, при положение, че във „Ф. ****“ ООД е
осчетоводено плащане в брой по две от фактурите, няма отчетени никакви плащания
към доставчици или работници; през 2016 г. „А.л.“ ЕООД не е разполагало нито с
материали, нито с персонал за извършване на доставките, обективирани в
процесните фактури; в счетоводството на „А.л.“ ЕООД не са отчетени разходи за
фактурираните материали, не са отчетени и приходи от продажбата им; издадените
от „А.л.“ ЕООД фактури съответстват на изискванията на Закона за счетоводството
и ЗДДС; сумите, внесени от „Ф. ****“ ООД за погасяване на задължения по
отменените ревизионни актове, са в общ размер 25 034,52 лева; законната
лихва върху сумата 25 034,52 лева от датата на плащането до датата на издаване
на процесния РА е в размер на 3 810,35 лева; законната лихва върху сумата
25 034,52 лева от датата на плащането до датата на издаване на АПВ от
12.12.2017 г. е в размер на 3 427,88 лева.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл.
156, ал. 1 от ДОПК преклузивен срок, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес и след изчерпване на процедурата
по обжалване на РА по административен ред.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му.
Обжалваният РА е издаден от компетентни органи.
Издателите на РА са оправомощени органи и са в съответствие с разпоредбата на
чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Същите са имали валидни квалифицирани електронни
подписи към датата на издаване на РА и РА е подписан от лицата, които са
посочени като негови издатели. РА е издаден в писмена форма и има изискуемото
от чл. 120, ал. 1 от ДОПК съдържание. В съответствие с чл. 120, ал. 2 от ДОПК,
неразделна част от РА е съставеният, на основание чл. 117 от ДОПК, РД. При
издаване на РА са спазени процесуалноправните разпоредби на ДОПК. Ревизионното производство е образувано със заповед за
възлагане на ревизия, издадена от орган по приходите, определен от Директора на
ТД на НАП – Бургас, съобразно изискването на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, и
при условията на заместване. Ревизионното производство е приключило в указаните
от ДОПК срокове. Издателите на ЗВР, на ЗИ на ЗВР и на РД са имали валидни
квалифицирани електронни подписи към датата на издаване на съответния документ
и изброените ЗВР, ЗИ на ЗВР и РД са подписани с квалифициран електронен подпис
от лицата, които са посочени.
Ревизионният акт е издаден и в съответствие с
материалния закон.
От събраните по делото доказателства, включително и от
заключението на вещото лице, е установено по несъмнен начин, че определените с обжалвания
РА задължения на „Ф. ****“ ООД са
установени законосъобразно по вид и размер.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че органът
по приходите е бил длъжен в ревизионното производство да разгледа отново
АПВ от 12.12.2017 г., да преизчисли изчислената
в този АПВ лихва и да извърши прихващане като начисли дължимата от органа по
приходите законна лихва. Жалбоподателят се позовава на чл. 129, ал. 3 от ДОПК.
В цитираната разпоредба е предвидено, че независимо от извършването на
прихващане или възстановяване, включително когато актът за прихващане или
възстановяване е обжалван, задълженията за данъка или задължителните
осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия.
Извършеното от жалбоподателя позоваване на тази разпоредба не може да обоснове
тезата му за неправилно определена лихва от органа по приходите. С разпоредбата
е предвидено установяване с последващ ревизионен акт на задължения за данъци
или задължителни осигурителни вноски, независимо от извършеното прихващане или
възстановяване, и същата не касае неправилно изчислени лихви. С издадения АПВ
са възстановени суми, внесени по отменени ревизионни актове, които се отнасят
за период преди процесния ревизиран период. С този АПВ не са установени
задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски за периоди, предмет
на процесната ревизия. С посочения АПВ, от
органа по приходите се прихваща недължимо внесена сума в размер на 25 034,52
лева по отменени ревизионни актове /отнасящи се за периода от 01.01.2007 г. до
31.10.2011 г./ и законна лихва върху тази сума в размер на 3 427,69 лева – за
задължения по изпълнително дело, образувано срещу „Ф. ****“ ООД. Законната
лихва е изчислена от съответните дати на внасяне на сумата до датата на
прихващане на сумата – 12.12.2017 г. Тази законна лихва е изчислена правилно от
органа по приходите, видно от заключението на вещото лице, съгласно което
законната лихва върху сумата от 25 034,52 лева за периода до датата на АПВ – 12.12.2017
г., е в размер на 3 427,88 лева. Не е налице основание за изчисляване на
лихвата към датата на издаване на процесния РА, тъй като недължимо внесената
сума в размер на 25 034,52 лева се прихваща с АПВ от 12.12.2017 г., на която
дата същата се счита възстановена и следователно това е крайната дата, към
която следва да бъде изчислена законната лихва.
Твърдението на жалбоподателя, че не са налице
основания за отказ на упражненото право на данъчен кредит по фактурите,
издадени от „А.л.“ ЕООД, съдът счита за неоснователно. Не е спорно между страните,
че издателят на фактурите е с прекратена регистрация по ЗДДС на 09.09.2015 г. и
към датите на издаване на фактурите няма регистрация по ЗДДС. В чл. 69, ал. 1,
т. 1 от ЗДДС е предвидено, че когато стоките и услугите се използват за целите
на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да
приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по
този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. В тази връзка е и
разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, съгласно която не е налице право на
данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Но изискването за
наличие на формална регистрация по ЗДДС при упражняване на правото на
приспадане на данъка излиза извън обхвата на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО
на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената
стойност. Поради което следва да се игнорира обстоятелството за липсата на
формална регистрация по ЗДДС на издателя на фактурите, като се постави на
изследване въпроса дали от представените доказателства се установява реално
извършване на доставките по процесните фактури. Въпреки изрично указаната
доказателствена тежест, от жалбоподателя не са представени доказателства, от
които да се направи обоснован извод за реално извършване на доставките. Формално,
издадените от „А.л.“ ЕООД фактури съответстват на изискванията на Закона за
счетоводството и ЗДДС. Но от заключението на вещото лице е установено, че: в
баланса на дружеството „А.л.“ ЕООД към 31.12.2016 г. в раздела суровини и
материали е посочена сума, идентична със сумата към 31.12.2015 г., а в парични
средства към 31.12.2016 г. е посочено увеличение с 2 000 лева спрямо 31.12.2015
г.; в отчета за приходи и разходи няма отчетени разходи за материали, няма
отчетени разходи за услуги, няма отчетена балансова стойност на продадени
активи, няма отчетени приходи от продажба на стоки; в паричния поток на
дружеството няма отчетени никакви парични постъпления от клиенти /при
положение, че във „Ф. ****“ ООД е осчетоводено плащане в брой по две от
фактурите/, няма отчетени никакви плащания към доставчици или работници. Въз
основа на заключението на вещото лице, основателно се налага изводът, че в
счетоводството на „А.л.“ ЕООД не са
отчетени разходи за фактурираните материали, както и не са отчетени приходи от
продажбата им. Установено по делото е и, че през м. август 2016 г. „А.л.“ ЕООД
е имало сключен трудов договор само с едно лице на длъжност – технически
ръководител. Въз основа на установените факти, съдът счита, че правилно от
органите по приходите е обоснован извод, че доставчикът по фактурите „А.л.“
ЕООД не е разполагал с необходимата материална и кадрова обезпеченост и не е
могъл да предостави на Ф. ****“ ООД фактурираните доставки, поради което законосъобразно,
на основание чл. 6, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с
чл. 63 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата
система на данъка върху добавената стойност, на „Ф. ****“ ООД не е признато
право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. август 2016 г. в общ
размер на 4 680 лева за стоките и услугите, фактурирани с фактури № 540 /
24.08.2016 г., № 541/ 26.08.2016 г. и № 542 / 30.08.2016 г., издадени от „А.л.“
ЕООД, и е определен размер на дължима лихва за невнасянето му в срок.
От заключението на вещото лице е установено, че за
ревизирания период дължимият от „Ф. ****“ ООД ДДС е 24 458,65 лева и лихви в
размер на 21 775,05 лева. Изчислените от вещото лице стойности са идентични с
размерите на задълженията, установени с обжалвания РА.
По изложените съображения, обжалваният ревизионен акт
е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му, и същият не страда от пороци,
обуславящи неговата отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по
жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1917 лева е основателна. Размерът на
дължимото юрисконсултско възнаграждение е 1917 лева, определено по реда на чл.
161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Следователно, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по
жалбата, защитаван в процеса от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 1917 лева.
Воден от гореизложеното и на чл. 160 от ДОПК, Административен съд– Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ф. ****“ ООД с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Г.Т.“ № **, с адрес за кореспонденция:
гр. И., община А., област В., представлявано от у.Н.Д.К., подадена против
Ревизионен акт № Р-02002017004825-091-001 от 05.02.2018 г., издаден от органи
по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите–
Бургас, потвърден с Решение № 181 от 21.08.2018 г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление на
НАП.
ОСЪЖДА „Ф. ****“ ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Г.Т.“ № **, с адрес за кореспонденция: гр. И., община А.,
област В., представлявано от у. Н.Д.К., да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1917 /хиляда
деветстотин и седемнадесет/ лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: