Р Е
Ш Е Н
И И Е
№98
гр.
Силистра, 12.12.2019г.
Силистренският
окръжен съд, граждански състав, в открито заседание на дванадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав :
Председател:
Кремена Краева
при участието на секретаря
Е.Николова като разгледа, докладваното от председателя т.д. № 39 по описа на
СОС за 2019
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ – БАНКА ДСК ЕАД - гр.София,
ЕИК 1218306161569 претендира от съда да постанови решение, с което осъди
ответника да заплати на Банка ДСК ЕАД сума в размер на 25 869,91 лв.,
съставляваща стойността на това, с което ответникът се е обогатил неоснователно
за сметка на Банка ДСК ЕАД, до размера на това, с което е намалено имущество на
Банка ДСК ЕАД, както и законната лихва върху исковата претенция от датата на
настоящата искова молба, до окончателното й изплащане. С допълнителната искова
молба е въведено ново, евентуално основание на паричното притезание –
претендира за осъждане на ответника да заплати на Банка ДСК ЕАД следните суми,
представляващи предсрочно изискуеми вземания по договор за кредит от 25.03.2014
г., а именно: 36 409,41 лв. - непогасена главница;3984,40 лв. - договорна (възнаградителна) лихва за периода от
28.09.2017г. до 22.03.2019г.; законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на
задължението.
Претендира разноски по
производството.
По главната претенция ищецът обосновава
дължимост на претендираната сума с факта
на извършен на 25.03.2014 г. от БДСК ЕАД превод в разплащателна сметка с IBAN ***
С.П.С. на сума в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева. Сочи, че банката не
разполага е писмени документи и не може да докаже основанието си за извършения
на 25.03.2014 г. превод от 50 000 лв. За периода април 2014 г. - октомври 2017
г. ответникът е превеждал ежемесечно на Банка ДСК ЕАД парична сума, респ.
получени от Банка ДСК ЕАД са подробно посочени в исковата молба суми, като общо
платена сума е 24 130,09 лв., а остатък
за плащане до 50 000 лв. - 25 869,91 лв.
Горното, както и обстоятелството,
че към настоящия момент ответникът не е върнал на Банка ДСК ЕАД, изцяло сумата,
обосновава правния интерес да потърси защита на правата си пред съда.
Предвид депозирания писмен отговор
от ответника и твърдените от него обстоятелства, а именно наличие на писмен
договор за кредит от 25.03.2014 г. са сума в размер на 50 000 лв. - обоснова дължимостта
на претендираните по евентуалния иск суми с факта на неизпълнение на задължения
на ответника по Договор от 25.03.2014г. и
настъпилата в тази връзка предсрочна изискуемост на задълженията по
кредита.
С дадения в срок отговор на
исковата молба отв. С.П.С., ЕГН ********** не оспорва обстоятелството, че получил сумата в размер на 50 000 лв. от
ищеца, но изтъква, че сумата е получена въз основа на договор за кредит №
********* от 25.03.2014г. Неразделна част от договора за кредит е и погасителен
план, по силата на който са извършени и плащанията, описани в исковата молба за
периода от април 2014г. до октомври 2017г.Позовавайки се на този договор за
кредит, ищецът в края на 2017г. се е снабдил със Заповед по чл.417 ГПК - ч. гр.
д. № 2170/2017г. на Силистренски район съд. Заповедта е обезсилена, тъй като
ищецът не е предявил иск по чл.422 ГПК. Банката - ищец има възможност да
потърси правата си на договорно основание, а той има правото да изплати
получените в заем средства в уговорените в договора за кредит срокове. При
положение, че към днешна дата не е настъпил падежа на плащането по договора за
кредит, за него не е възникнало и задължението за плащане.
Ответникът оспорва всички
обстоятелства по допълнителната искова молба и молба Вх.№2520/2019г., с
изключение на факта, че банката му е предоставила заем в размер на 50000лв. въз
основа на договор за кредит.
Като се запозна с депозираната
искова молба, изложените фактически обстоятелства и писмените
доказателства,съдът намира следното:
Предявени са обективно евентуално
съединени осъдителни парични претенции, от които главната такава – с правно
основание чл. 55 от ЗЗД вр. чл.59 ЗЗД,
респ. евентуалната – с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 430, ал.
1 и 2 ТЗ.
Между страните не е спорен факта
за извършен на 25.03.2014 г. от БДСК ЕАД превод по разплащателна сметка с IBAN *** С.П.С. на сума
в размер на 50 000 лева. Това се потвърждава и от заключението на вещото лице
по назначената ССЕ. Ответникът потвърждава и признава, че е получил сумата и тя
е дължима, но възрази, че сумата е получена с правно основание – договор за
кредит от 03.2014г. и не е ненастъпил падеж на плащането, какъвто
договор не представи.
За да е осъществен фактическият състав на чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, при хипотезата на получено без основание, ищецът -
кредитор следва да установи предаването и получаването на парите, а ответникът,
ако твърди, че те са дадени на някакво правно основание следва да го уточни и съответно да го докаже по правилата на пълно и
главно доказване. Твърдяното от ответника основание за получаване и задържане
на процесната сума, не се установява по този начин в процеса. Изводи в подкрепа
на неговата теза не могат да се обосноват само въз основа съдържащите се
документи по приобщеното ч. гр. д. № 2170/2017г. на Силистренски район съд, тъй
като заповедното производство е инициирано въз основа на извлечение от сметка на банката, на основание
чл.417, т.2 ГПК.
Тъй като ответникът не е доказал
основание за получаването и задържането на сумата или нейното връщане, съдът
прави извод, че искът е основателен до размера установен по ССЕ - 24 502,
66 лв.
С оглед извода за основателност на
предявения главен иск с правно основание
чл. 55 от ЗЗД вр. чл.59 ЗЗД, евентуалните
претенции срещу С.П.С. не се разглеждат.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и
съобразно изхода на спора в полза на ищеца се определят по компенсация разноски
в размер на сумата 1462 лв.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА С.П.С., ЕГН ********** да
заплати на БАНКА ДСК ЕАД - гр.София, ЕИК 1218306161569 следните суми: 24 502,
66 лв., съставляваща стойността на това, с което ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на Банка ДСК ЕАД, до размера на това, с което е
намалено имущество на Банка ДСК ЕАД, както и законната лихва върху исковата
претенция от датата на настоящата искова молба, до окончателното й изплащане; 1462
лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: