№ 11226
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110147808 по описа за 2022 година
Страни в производството са ищецът ЧОУ „***“ ЕООД с ЕИК ***, с. Иваняне, ул. Св.св.
Кирил и Методий №66, чрез адв. С., и ответника Б. Б. Г. с ЕГН **********, гр. София, ул.
Емборе №1.
Предявен е иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.266 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумите
- 9468лв. – възнаграждение за обучение по договор №2019-109/25.9.2019г. на сина на
ответника Боримир Б.ов Г. с ЕГН ********** за учебната 2019г.-2020г. в пети клас, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба 1.9.2022г. до плащането.
- 1386 лв. – такса за храна, съгласно същия договор, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба 1.9.2022г. до плащането
-2430лв. – такса за транспорт съгласно анекс 1 от 25.9.2019г. към същия договор, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба 1.9.2022г. до плащането.
- 3770,92лв. – неустойка за забава за периода 30.9.2019г. – 30.6.2022г съгласно чл.6.4.
от договора,
- 303,20лв. – обезщетение за забава от 30.6.2022г. /датата на изтичане на срока за
доброволно плащане съгласно покана, получена на 30.6.2022г./ до 1.9.2022г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва, че предявените искове са недопустими /исковата молба не е насочена към двамата
родители на детето/ и недоказани. Прави възражение за нищожност на договора, тъй като
липсвало съгласие от страна на майката на детето за сключването му. Твърди, че не се
доказва изпълнение на задълженията на ищеца, както и че ищецът не е предоставял
услугите за осигуряване на храна и транспорт в периода на извънредното положение,
1
обявено на 13.3.2020г. Прави възражение за стопанска непоносимост, както и за
прекомерност на претендираната неустойка.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно
отношение между страните, по силата на което ответникът му дължи исковите суми, че е
изпълнил точно задълженията си по договора, че е изпратил покана до ответника, която
последният е получил на 30.6.2022г.
С молба от 9.1.2023г. ищецът Б. Г. на основание чл.219 ГПК е привлякъл като подпомагаща
страна майката на детето – М. Ц. Д. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Люлин 2, бл.221,
вх.Е, ап.118 и предявил срещу нея обратен иск по чл.140, ал.3 СК за ½ от претендираните
суми – а именно:
- 4734лв. – възнаграждение за обучение по договор №2019-109/25.9.2019г. на сина на
ответника Боримир Б.ов Г. с ЕГН ********** за учебната 2019г.-2020г. в пети клас, ведно
със законната лихва от датата на първоначалната искова молба 1.9.2022г. до плащането.
- 693 лв. – такса за храна, съгласно същия договор, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба 1.9.2022г. до плащането
-2430лв. – такса за транспорт съгласно анекс 1 от 25.9.2019г. към същия договор, ведно
със законната лихва от датата на първоначалната искова молба 1.9.2022г. до плащането.
- 1885,46лв. – неустойка за забава за периода 30.9.2019г. – 29.6.2022г., съгласно чл.6.4.
от договора,
- 151,60лв. – обезщетение за забава от 30.6.2022г. /датата на изтичане на срока за
доброволно плащане съгласно покана, получена на 30.6.2022г./ до 1.9.2022г.
Ответникът по обратния иск М. Д. го оспорва. Сочи, че с ищеца по обратния иск Б. Г.
нямат сключен граждански брака и водят произовдство по чл.127, ал.2 СК. Твърди, че
решението за сключване на договора за обучение е изцяло на бащата на детето и че
задълженията по този договор не представляват издръжка, тъй като не засягат нормални и
неотложни месечни нужди да детето.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните в производството
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Представен е договор за обучение от 25.9.2019г., сключен между директора на ЧОУ
„***“ ЕООД и ответника Б. Б. Г. за предоставяне на образователни услуги – обучение в пети
клас на сина на ответника - Боримир Б.ов Г. с ЕГН ********** за учебната 2019г.-2020г.
В чл.4, ал.1 от договора е посочено задължение на родителя да заплати пълния размер
на годишната такса за обучение и храна, както и останалите дължими суми по чл.6 от
договора, а именно: 9468лв. – годишна такса /по 1052лв./месечно с първи падеж
30.9.2019г./; 1386 лв. – такса за храна /по 154лв. месечено/; а съгласно анекс 1 от 25.9.2019г.
към същия договор – и сумата 2445лв. – такса за транспорт – по 270лв./месечно.
В чл.6, ал.4 е уговорена неустойка за забава в плащането на сумите за обучение и
храна – 0,04% на ден. В чл.11 е посочено, че договорът влиза в сила от датата на
2
подписването му.
Съгласно чл.10, ал.1, т.5 при забава в плащането от страна на родителя на годишна
такса за обучение и храна или на част от нея /която и да е вноска/ с повече от 15 каледарни
дни договорът се прекратява.
Ищецът е представил удостоверение за преместване от 14.9.2020г. и служебна
бележка за детето, видно от които то е преместено в 137 СУ за следващата учебна година.
Видно от представена кореспонденция между Б. Г. и Мариана Делкова, последната
му е изпратила по имейл информация за дължимите суми на 11.9.2020г. – 9468лв. – за
обучение; 986лв. – за храна, 1745лв. – за траспорт; 550лв. – за спорт и клуб; 87лв. – за
тетрадки и учебни помагала; 200лв. – психолог.
Представена е покана за доброволно изпълнение от 24.6.2022г. с изх. № 1151,
изпратена с писмо с обратна разписка, видно от която подател на обратната разписка е Б.
Гаврил и същата е подадена към доставчика на пратката на 30.6.2022г. В поканата са
посочени сумите 9468лв. – годишна такса; 1386 лв. – такса за храна; 2445лв. – такса за
транспорт; 700лв. – за спорт и клуб; 87лв. – за тетрадки и учебни помагала; 200лв. –
психолог.
С молба от 19.12.2022г. ищецът уточнява, че за част от периода и във връзка с
обявеното извънреидно положение по повод епидемията от Ковид 19, обучителните услуги
са предоставени в електронна среда. Представя копие от ученическа книжка, изведена от
електронен дневник Школо, и копие от страница 34 от Главна книга на учениците от първи
до осми клас.
Съгласно заключението към ССчЕ цената на обучението на ученика за учебната 2019-
2020г. е в размер на 13286лв. В счетоводството на ищеца няма данни за постъпили
плащания. Неустойката по чл.6, ал.4 от договора, изчислена на база дни забава до датата на
подаване на исковата молба 1.9.2022г., е в общ размер 4097,99лв., от които за обучение
3574,70лв. и за храна 523,29лв.
Съгласно заключението към допълнителната ССчЕ неустойката по чл.6, ал.4 от
договора, изчислена до 30.6.2022г. е в размер на 3339,89лв. Законната лихва върху сумата за
обучение за периода от падежа на всяка вноска до 30.6.2022г. е в размер на 2290,74лв.
Законната лихва върху сумата 9468лв. за периода 1.7.2022г.-31.8.2022г. е в размер на
157,80лв. Законната лихва върху сумата за храна относно вноски 1-6 и част от вноска 7 в
размер на 59,61лв. за периода 1.7.2022г.-31.8.2022г. е в размер на 16,39лв. Законната лихва
върху сумата за транспорт относно вноски 1-6 и част от вноска 7 в размер на 104,52лв. за
периода 1.7.2022г.-31.8.2022г. е в размер на 28,74лв.
Съгласно показанията на св. Цанков /който е бил преподавал при ищеца/ преподавал
на детето история и география в пети клас. По време на пандемията обучението било он
лайн. Детето било и на ски лагер в Банско, организиран от училището, разболяло се,
майката го прибрала. Детето било на училище през цялата учебна година – присъствено и
он лайн по време на пандемията. Свидетелят сочи, че с майката имали спор относно един от
3
тестовете по георграфия. В училище при присъствена форма на обучение на децата
предоставяли закуска, междинна закуска, обяд и следобена закуска. Боби посещавал стола.
Детето завършило успешно учебната година, а след пети клас напуснал училището.
Съгласно показанията на св. Патерински, приятел на ответника, сочи, че познава и
трите му децата, Боби посещавал общинско училище от първи до трети клас, но майката не
била доволна от училището и затова го записали в частното училище.
Съгласно показанията на св. Милованова, приятелка и съседка на ответницата,
родителите на детето от близо година не живеят заедно. Познава и трите деца на
ответницата. Сочи, че когато нейното дете и Боби трябвало да започнат първи клас, двете
обсъждали къде да ги запишат. В първи и втори клас Боби учил в Орландовци, но според
свидетелката училищата там не били добри. Тогава майката и бащата на Боби решили да
запишат детето в частно училище, „за да взема основата до четвърти клас“, а след това
отново да бъде преместено в държавно училище, но в друг квартал, което да посещава
заедно с най-малкото дете на ответниците. Свидетелката сочи, че семейството е имало
финансови затруднения и майката била против детето да продължи да учи и в пети клас в
частното училище. Сочи, че детето е било взимано сутрин с училищно бусче.
От така събраните писмени и гласни доказателства се установява, че между ЧОУ „***“
ЕООД и Б. Б. Г. са възникнали облигационни отношения по договор обучение от 25.9.2019г.
Договърт за обучение е вид договор за изработка, при който срещу предоставените услуги се
дължи уговореното възнаграждение. Представянето на обучителните услуги се установява
от предствените писмени доказателства - копие от ученическа книжка, изведена от
електронен дневник Школо, и копие от страница 34 от Главна книга на учениците от първи
до осми клас, както и от свидетелските показания на разпитаните свидетели, които
установяват провеждане на обучението присъствено, а след обявяване на извънредното
положение – в електронна среда, както и предоставянато на храна и транспорт преди
обявяването на извънредното положение. Предвид изложеното изцяло се дължи
уговореното възнаграждение за предоставяне на обучение в размер на 9468 лева.
Предвид епидемията от Ковид 19 и обявеното извънредно положение през учебната
2019/2020г. в периода 13.3.2020г.-30.6.2020г. учебните занятия се провеждат в електронна
среда. В този период не са предоставени услугите храна и транспорт, поради което и
тяхното заплащане не се дължи. Дължат се сумите за храна от 1 до 6 вноска в размер на
924лв. и за периода 1.3.2020г.-12.3.2020г. в размер на 59,61лв. или в общ размер 983,61лв.
Съответно за транспорт, изчислени по същия начин – в размер на 1724,52лв. Дължат се
сумите за обучение за целия период в размер на 9468лв., тъй като то е предоставяно,
съгласно действащата нормативна уредба.
Относно възражението за стопанска непоносимост: съгласно чл.307 ТЗ съдът може по
искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато
са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да
предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.
Искът по чл. 307 от Търговския закон е способ за упражняване на едно субективно
4
преобразуващо право на засегната от стопанската непоносимост страна да иска изменение
или прекратяване на договора. Въпросното преобразуващо право се упражнява чрез
предявяването на иск, а като последица от това търсената правна промяна може да настъпи
само по силата на конститутивно съдебно решение, което слага край на развилото се исково
производство. За успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл. 307 от
ТЗ е необходимо по делото по бъде установено по безспорен начин наличието на валиден
договор, изпълнението по който е възможно, настъпили драстични изменения в
обстановката, при която е сключен договора, които изменения не следва да са причинени от
никоя от страните и тези изменения да са били непредивидими за страните при сключване на
договора, а наличието им да обуС.я изпълнение, което противоречи на справедливостта и
добросъвестността и страната, която иска изменение или прекратяване на договора да е
изправна, т. е. да не е изпаднала в забава, както и причинно-следствената връзка между
настъпилите промени и разорителното състояние на търговеца, при евентуално изпълнение
на поетото задължение. В случая нито е предявен такъв иск, нито са налице горните
предпоставки.
Относно възражението за прекомерност на дължимата неустойка – съгласно чл.92,ал.2
ЗЗД,ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако
задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.
Видно от молба от 19.12.2022г., в която е уточнена претенцията за неустойка, същата се
претендира само върху сумата за обучение от 9468лв. за периода от падежа на всяка вноска
до 30.6.2022г. Съгласно допълнителното заключение към ССчЕ неустойката от падежа на
всяка вноска до 30.6.2022г. е в размер на 3339,89лв. Вредите от неизпълнение на парично
задължение се съизмеряват със законната лихва, която в случая е 2290,74лв. Неустойката
освен обезщетителна, има обезпечителна и санкционна функция и в случая нейният размер
не е прекомерен, тъй като не надвишава значително дължимото екс леге обезщетение за
забава в размер на законната лихва.
Относно обезщетението за забава за периода 1.7.2022.-31.8.2022г., съдът кредитира
заключението към допълнителната ССчЕ, според което законната лихва върху сумата
9468лв. за периода 1.7.2022г.-31.8.2022г. е в размер на 157,80лв. Законната лихва върху
сумата за храна относно вноски 1-6 и част от вноска 7 в размер на 59,61лв. за периода
1.7.2022г.-31.8.2022г. е в размер на 16,39лв. Законната лихва върху сумата за транспорт
относно вноски 1-6 и част от вноска 7 в размер на 104,52лв. за периода 1.7.2022г.-31.8.2022г.
е в размер на 28,74лв., или в общ размер 202, 93лв.
Относно обратния иск: Съгласно чл.143 СК всеки родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за
развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Съгласно чл.140, ал.3 СК: когато няколко лица от един и същи ред дължат издръжка,
задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им. Ако издръжката е
давана от едно от тях, то може да търси от останалите това, което те са били длъжни да
5
дават, заедно със законната лихва. Родителите са длъжни да дават издръжка на децата си
Издръжката, която родителят е длъжен да предоставя, следва да покрива нормалните нужди
на детето от храна, дрехи, жилище, образование и здравни услуги. В случая от
свидетелските показания се установява, че първоначално двамата родители са решили
детето за учи в частно училище, както и че майката не е имала доходи, тъй като е
отглеждала три деца. В последствие, предвид представените доказателства за произовдство
по ЗННД и по чл.127, ал.2 СК, е видно, че отношенията между родителите са се влошили и
предвид липсата на доход на майката, тя е изразила несъгласие детето да продължи да се
обучава и в пети клас в частното училище. След като липсва съгласие от страна на майката
за сключване на договора за обучение /което се твърди и от самия ответник, ищец по
обратния иск/, то тя не е обвързана от задължение за плащане на предоставените услуги.
Месечната такса в размер на половината от1052лв. не се включва и в дължимата от страна
на майката издръжка на детето, тъй като надхвърля необходимите и нормални нужди на
детето от училищно обучение. Предвид изложеното съдът намира, че обратните искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските: Ищецът е представил списък на разноските и доказатества за тяхното
плащане в размер на 3332,20лв., от които 2200лв. – адвокатско възнаграждение, срещу
размера на което е направено възражение за прекомерност.
Ответникът Г. е направил разноски в общ размер 1891лв. – 1500лв. адв. възнаграждение
срещу размера на което е направено възражение за прекомерност и 391,10лв. – д.т. по
обратния иск.
Съгласно чл.7, ал.1, т.3 НМРАВ минималният размер на адвокатското възнаграждение е в
размер на 1962,23лв. Претендираните суми за адвокатски възнаграждения не надвишават
значително минималния размер, поради което не следва да бъдат намалявани. Относно
възнаграждението, претедирано от ответника Г., съдът намира, че то следва да се раздели по
първоначалния и по обратния иск – по 750лв.
По първоначалния иск на ищеца следва да се присъди сумата 3017,53 лв. – съзразмерно с
уважената част от исковете, а на ответника – 70,82лв. – съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
По обратния иск разноски следва да се присъдят на ответницата Д. в размер на 1000лв. за
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА Б. Б. Г. с ЕГН **********, гр. София, ул. Емборе №1 да плати на ЧОУ „***“
ЕООД с ЕИК ***, с. Иваняне, ул. Св.св. Кирил и Методий №66, сумите:
- 9468лв. – възнаграждение за обучение по договор №2019-109/25.9.2019г. на сина на
ответника Боримир Б.ов Г. с ЕГН ********** за учебната 2019г.-2020г. в пети клас, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба 1.9.2022г. до плащането.
- 983,61лв.– такса за храна за периода 25.9.2019г.-12.3.2020г., съгласно същия договор,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба 1.9.2022г. до плащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 983,61лв. до предявения размер от 1386 лв. и за периода
13.3.2020г.-31.5.2020г.
-1724,52лв. – такса за транспорт съгласно анекс 1 от 25.9.2019г. към същия договор за
периода 25.9.2019г.-12.3.2020г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба
1.9.2022г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1724,52лв. до предявения
размер от 2430лв. и за периода 13.3.2020г.-31.5.2020г.
- 3339,89лв. – неустойка за забава за периода 30.9.2019г. – 30.6.2022г съгласно чл.6.4.
от договора,, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 3339,89лв. до предявения размер от
3770,92лв
- 202,93лв.– обезщетение за забава за периода 1.7.2022г.-31.8.2022г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над 202,93 лв. до предявения размер от 303,20лв.
ОСЪЖДА Б. Б. Г. с ЕГН **********, гр. София, ул. Емборе №1 да плати на ЧОУ
„***“ ЕООД с ЕИК ***, с. Иваняне, ул. Св.св. Кирил и Методий №66, сумата 3017,53 лева –
разноски, съзразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЧОУ „***“ ЕООД с ЕИК ***, с. Иваняне, ул. Св.св. Кирил и Методий №66 да
плати на Б. Б. Г. с ЕГН **********, гр. София, ул. Емборе №1 сумата 70,82лв. – съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. Б. Г. с ЕГН **********, гр. София, ул. Емборе №1,
срещу М. Ц. Д. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Люлин 2, бл.221, вх.Е, ап.118, обратни
искове за сумите:
- 4734лв. – възнаграждение за обучение по договор №2019-109/25.9.2019г. на сина на
ответника Боримир Б.ов Г. с ЕГН ********** за учебната 2019г.-2020г. в пети клас, ведно
със законната лихва от датата на първоначалната искова молба 1.9.2022г. до плащането.
- 693 лв. – такса за храна, съгласно същия договор, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба 1.9.2022г. до плащането
-2430лв. – такса за транспорт съгласно анекс 1 от 25.9.2019г. към същия договор, ведно
със законната лихва от датата на първоначалната искова молба 1.9.2022г. до плащането.
- 1885,46лв. – неустойка за забава за периода 30.9.2019г. – 29.6.2022г., съгласно чл.6.4.
от договора,
7
- 151,60лв. – обезщетение за забава от 30.6.2022г. /датата на изтичане на срока за
доброволно плащане съгласно покана, получена на 30.6.2022г./ до 1.9.2022г.
ОСЪЖДА Б. Б. Г. с ЕГН **********, гр. София, ул. Емборе №1 да плати на М. Ц. Д. с
ЕГН **********, гр. София, ж.к. Люлин 2, бл.221, вх.Е, ап.118, сумата 1000лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8