Р Е Ш Е Н И Е
№………../………2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публичното съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и
първа година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1023 по описа на съда за две
хиляди и двадесета година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на Р.Л.К.
и Ж.М.Й. срещу мълчалив отказ на кмета на община Провадия по тяхно заявление
вх. № РД 9400-1331/14.04.2020 г. за прокарването на временен път до собствения
им поземлен имот, съставляващ дворно място с площ 570 кв.м., урегулирано в УПИ
ІV-1435 в кв. 68 по плана на гр. Провадия, с административен адрес гр.
Провадия, ул. „Трети февруари“ № 24А, придобит по нот. акт № 100, т. ІV, дело №
686/2017 г., вх. рег. № 1574/18.05.2017 г. на СВ - Варна.
Според твърденията в жалбата липсата на транспортен
достъп до имота препятства нормалното му ползване и тъй като жалбоподателите не
са получили съгласие от собствениците на съседните имоти за покарване на път до
собствения им имот, през който и да било от имотите с излаз към улица, са подали
заявлението от 14.04.2020 г. до кмета на
община Провадия с искане да издаде заповед по чл. 190 ЗУТ. Сезираният
административен орган не се е произнесъл в срок по искането, поради което жалбоподателите
оспорват мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 АПК по подаденото от тях заявление,
който е незаконосъобразен, тъй като според твърденията им в жалбата за
наличието на предпоставки за издаване на заповед по чл. 190 ЗУТ не е необходимо
наличието на влязъл в сила ПУП, не е нужно съгласието на собствениците на
съседните имоти нито е от значение липсата му, а единствено доминираща и
доказана нужда от временен път и възможност за бъдещ ПУП с предвиждане на път
по него. Въз основа на това искането им към съда е да отмени незаконния мълчалив
отказ и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне със
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
В проведените по делото открити съдебни заседания
жалбоподателите, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. С
предявени по електронен път чрез пълномощниците им адвокат Г.Н. и адвокат Г.Г. молби
с. д. № 7396/29.06.2020 г.; с. д. № 13533/02.11.2020 г. и с. д. №
1230/25.01.2021 г. поддържат изцяло предявената жалба и молят съда при отмяна
на оспорения мълчалив отказ да им присъди на основание чл. 143 ал. 1 АПК и
сторените по делото съдебни разноски.
Кметът на община Провадия, ответник по делото на
основание чл. 153 ал. 1 предл. второ АПК вр. чл. 219 ал. 1 ЗУТ, редовно призован,
не се явява и не се представлява в проведените по делото открити съдебни
заседания. С подадени по електронен път молби с. д. № 7491/01.07.2020 г. и с.
д. № 13629/04.11.2020 г. оспорва изцяло жалбата. В подкрепа на становището за неоснователността й сочи, че
жалбоподателите не са установили нуждата от произнасяне на административния
орган със заповед по чл. 190 ал. 6 ЗУТ, тъй като не са представили
доказателства, че са предложили на собственика на УПИ ХVІІ-1434 да се прокара
временен път през имота му, за да се осигури транспортен достъп до техния УПИ
ІV-1435 и че не са получили съгласието му, както и че не съществува възможност
за разработването на бъдещ ПУП с предвиждане на път по него до имота на жалбоподателите,
поради изключително голямата денивелация на терена, препятстваща проектирането
на пътища в тази част на града. Счита, че в случая е невъзможно спазването на
изискването на чл. 190 ал. 3 ЗУТ, според което временните пътища трябва по
възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно
улиците по проектоплана или по извършените проучвания, като следва да се
прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и
дълготрайни декоративни дървета. Въз основа на това моли съда да отхвърли
жалбата като неоснователна без да заявява претенция за разпределянето на
отговорността за разноски по чл. 143 АПК съобразно с крайния изход на спора.
Съдът като съобрази, че като родово и местно
компетентен правораздавателен орган е сезиран с жалба на процесуално
легитимирани лица, предявена в едномесечния преклузивен срок по чл. 149 ал. 2 АПК вр. чл. 219 ал. 1 ЗУТ, намира производството по оспорването за процесуално
допустимо и поради това за подлежащо на разглеждане и произнасяне по
основателността на отправеното искане за отмяна на ИАА. Относно наличието на
мълчалив отказ по подаденото заявление за издаване на заповед за прокарване на
временен път съдът съобрази, че съгласно чл. 57 ал. 5 предл. второ АПК срокът
за произнасяне на административния орган по отправеното до него искане е
едномесечен от започване на производството, чието начало съгласно чл. 25 ал. 1 АПК е поставено с датата на подаване на заявлението /14.04.2020 г./ като е
изтекъл на 14.05.2020 г. /работен ден/. При това положение, на основание чл. 58
ал. 1 АПК, считано от 15.05.2020 г. е налице мълчалив отказ на кмета на община
Провадия по подаденото заявление, който като индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 214 т. 1 ЗУТ подлежи на съдебен контрол на основание чл. 215
ал. 1 ЗУТ. Тъй като в чл. 215 ЗУТ не е уреден изрично въпросът относно срока за
обжалване на постановените по този закон мълчаливи откази на администрацията
/чл. 215 ал. 4 ЗУТ е неприложим, тъй като обвързва началото на срока с момента
на съобщаването на административния акт,
а мълчалив отказ не подлежи на съобщаване/, то по силата на препращащата норма
на чл. 219 ал. 3 ЗУТ приложение следва да намери чл. 149 ал. 2 АПК, според който
мълчаливият отказ може да се оспори пред
съда в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган
е бил длъжен да се произнесе. Прилагането на тази разпоредба сочи, че считано
от 15.05.2020 г. до 15.06.2020 г. вкл. жалбоподателите са разполагали с правото
да предявят жалба срещу мълчаливия отказ по заявлението им. Следователно
подадената по пощата жалба на 15.05.2020 г. /л. 6 от делото/ е предявена в
срока за оспорване по чл. 149 ал. 2 АПК вр. чл. 219 ал. 3 ЗУТ.
По основателността на жалбата съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
От събраните по делото писмени доказателства се установява,
че с подадена до кмета на община Провадия молба вх. № РД 9400-1331/14.04.2020
г. Р.Л.К. и Ж.М.Й. са поискали от административния орган да издаде заповед по
чл. 190 ЗУТ за прокарването на временен път до собствения им имот, съставляващ
УПИ ІV-1435 в кв. 68 по плана на гр. Провадия, през съседния УПИ ХVІІ-1434 като
са се позовали на отсъствието на съгласие от заинтересуваните собственици за
доброволно уреждане на въпроса и на отсъствието на друга техническа възможност
за подход до имота /л. 44 от делото/. Към молбата са приложили нот. акт №100,
т. ІV, дело № 686/2017 г., вх. рег. № 1574/18.05.2017 г. на СВ – Варна, с който
са се легитимирали пред административния орган като собственици на основание
извършена транслативна сделка /покупко-продажба/ на процесния поземлен имот -
дворно място с площ 570 кв.м., урегулирано в УПИ ІV-1435 в кв. 68 по плана на
гр. Провадия /л. 45 от делото/. Други документи не са представили като по така
подаденото искане не е последвало изрично произнасяне на административния орган
нито са извършени каквито и да било административнопроизводствени действия, видно
от направения с подадената по делото съпроводителна молба с. д. №
8545/20.07.2020 г. пълен опис на документите по нея /л. 42 от делото/.
При така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Сервитутът за временен път е нормативно уреден в чл.
190 ЗУТ като е с по-широко по обем съдържание в сравнение със сервитута за
преминаване през чужд имот /чл. 192 ЗУТ/, тъй като за разлика от него осигурява
транспортен достъп до господстващия имот и от неограничен брой лица. Според чл.
190 ал. 1 ЗУТ, когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани
поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да
са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп
до съответните имоти. Видно от разпоредбата, предпоставка за покарването на
временния път е отсъствието на транспортен достъп до имота като в случаите, в
които имотът има лице по проектирани, но неоткрити улици по влязъл в сила
подробен устройствен план или по проект за подробен устройствен план, на
основание чл. 190 ал. 3 ЗУТ временният път трябва да бъде съобразен с
предвижданията за тях. По аргумент от същата правна норма временен път може да
се прокара и за осигуряването на транспортен достъп до имот, за който няма влязъл
в сила подробен устройствен план или одобрен проект за подробен устройствен
план, стига временният път да е съобразен с извършените проучвания за
устройство на територията. Във всички изброени хипотези временният път,
съгласно чл. 190 ал. 3 ЗУТ трябва да бъде прокаран по начин, че да не засяга
заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета.
Възприетият с чл. 190 ал. 6 ЗУТ принцип при
прокарването на временни пътища е на доброволното уреждане на отношенията между
собствениците на господстващия и служещия/служещите поземлени имоти като покарването
се извършва въз основа на писмен договор между
тях с нотариална заверка на подписите. Едва при отсъствието на съгласие между
заинтересуваните собственици законодателят е регламентирал, че временният път
се прокарва въз основа на заповед на кмета на общината /има се предвид общината
по местонахождение на имотите/.
Така зададена, нормативната уредба категорично изисква
като предпоставка за издаването на заповедта за прокарване на временен път
наред с доказаната необходимост от транспортен достъп до господстващия поземлен
имот поради фактическата липса на такъв и необходимостта от съобразяване на
трасето на временния път с предвижданията за улица по влязъл в сила подробен
устройствен план, проект за такъв план или поне устройствени проучвания, но и задължително
доказаното отсъствие на съгласие между собствениците на господстващия и
служещия/служещите поземлени имоти за доброволното уреждане на въпроса.
При съобразяване на изходящите и от двете страни
писмени становища по делото съдът в с. з. на 04.11.2020 г. е приел за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че до собствения на
жалбоподателите УПИ ІV-1435 в кв. 68 по плана на гр. Провадия няма транспортен
достъп, а само пешеходен. Независимо от това, същото обстоятелство се
установява и от представената от кмета на община Провадия с молба с. д. № 51/05.01.2021
г. и приложена по делото извадка от действащия и одобрен със заповед №
378/16.09.1992 г. на кмета на община Провадия регулационен план на общината, от
който е видно, че УПИ ІV-1435 няма лице към предвидена по плана улица /л. 58 –
л. 60 от делото/.
Съгласно чл. 170 ал. 2 АПК, приложим на основание препращащата
норма на чл. 219 ал. 1 ЗУТ в производство по оспорване на издадените по ЗУТ
индивидуални административни актове, когато се оспорва отказ за издаване на
административен акт, оспорващият носи тежестта да установи, че са били налице
условията за издаването му. Прилагането в случая на тази разпоредба, изцяло свързана
с разпределянето на доказателствената тежест между страните по делото, обуславя
извод, че жалбоподателите са тези, които следва да докажат пред съда наличието
на останалите изискуеми от закона материално-правни предпоставки за издаване на
поискания от тях позитивен административен акт по чл. 190 ал. 6 предл. второ ЗУТ. В тази връзка съдът двукратно /в с.з. на 01.07.2020 г. и в с.з. на 04.11.2020
г./ им е указал, че е в тяхна тежест да установят по делото факта, че преди подаване
на заявлението до кмета на община Провадия за прокарването на временен път до
имота им са отправили предложение до собственика на УПИ ХVІІ-1434, през който според
заявлението желаят да се прокара пътят, за сключването на писмен договор с
нотариална заверка на подписите за прокарване на временния път и предложението
им не е било прието от него.
До приключване на съдебното дирене жалбоподателите не
са представили абсолютно никакви доказателства, установяващи указаното им обстоятелство,
от което изцяло черпят положителните правни последици, свързани с издаването на
поисканата заповед по чл. 190 ал. 6 предл. второ ЗУТ. Процесуалното им бездействие да съберат
доказателства, установяващи релевантни за административното решаване на въпроса
обстоятелства, е достатъчно, за да обуслови неоснователност на жалбата им, тъй
като, както се посочи, водещ при прокарването на временни пътища е принципът за
доброволно уреждане на отношенията между заинтересуваните собственици, съгласно
чл. 190 ал. 6 ЗУТ.
Отделно от това от приобщената към доказателствения
материал по делото извадка от регулационния план на община Провадия се
установява и състоятелността на твърдението на ответника, че районът, в който
се намира собственият на жалбоподателите УПИ ІV-1435, е с голяма денивелация
/видни са множеството подпорни стени, включително и на терена, където е
ситуиран процесният имот, както и гъсто разположените кафяви линии, свидетелстващи
за стръмен терен/, което само по себе си е пречка за проектирането на път до
имота.
Съвкупната преценка на обсъдените факти и направените
въз основа на тях правни изводи сочи на неоснователност на жалбата, поради
което на основание чл. 172 ал. 2 предл. последно АПК тя следва да се отхвърли
от съда.
Тъй като ответникът не е направил искане при отхвърляне
на жалбата съдът да се произнесе и по разпределянето на отговорността за
разноски съгласно чл. 143 ал. 4 АПК, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Л.К. и Ж.М.Й. срещу мълчалив
отказ на кмета на община Провадия по тяхно заявление вх. № РД
9400-1331/14.04.2020 г. за прокарването на временен път до собствения им
поземлен имот, съставляващ дворно място с площ 570 кв.м., урегулирано в УПИ
ІV-1435 в кв. 68 по плана на гр. Провадия, с административен адрес гр.
Провадия, ул. „Трети февруари“ № 24А.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: