Решение по дело №92/2018 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260028
Дата: 26 ноември 2020 г.
Съдия: Евгения Христова Стамова
Дело: 20181500900092
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

                                                                             Р   Е   Ш   Е  Н  И  Е

                                                                     26.11.2020г., гр.Кюстендил

                                                                    В  И М Е Т О  Н А  Н  А  Р  О  Д  А                                                        

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на двадесет и шести ноември, през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                                              Окръжен съдия:Евгения Стамова

След като разгледа т.д.№92/2018г. и , за да се произнесе взе предвид:

Производство по чл.247 ГПК.

Делото е образувано по искова молба подадена от „*******” ЕАД гр.София, ул.”Московска”№19, вписано в ТР към АВ – *******, представлявана от В.М.СП.– Главен изпълнителен директор и от Д.Н.– изпълнителен директор, чрез пълномощника си главен юрисконсулт Галя К. срещу М.П., роден на ***г., гражданин на Италия, притежаващ удостоверение за продължително пребиваване на граждани на ЕС в България №*********/14.02.2014г. издадено от МВР – Кюстендил, валидно до 11.02.2019г. с адрес в България – гр.Кюстендил, ул.”Ст.Караджа”№20, ет.2, ап.3 и адрес в Италия – Italy, Montecosaro, Piazzale Srazione №21, с която съдът е сезиран за произнасяне с искане, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: *** евро – непогасена главница по договор за кредит за текущо потребление от 20.06.2012г. и допълнително споразумение от 11.10.2016г, законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на цялото вземане, договорна възнаградителна лихва в размер на ** евро, начислена за периода 25.12.2016г. до 18.11.2018г. и договорна лихва за забава в размер на ** евро за периода от 25.01.2017г. до 18.11.2018г.Претендирани са и разноски.

С решение от 08.09.2020г. съдът осъжда М.П., роден на ***г., гражданин на Италия, притежаващ удостоверение за продължително пребиваване на граждани на ЕС в България №*********/14.02.2014г. издадено от МВР – Кюстендил, валидно до 11.02.2019г. с адрес в България – гр.Кюстендил, ул.”Ст.Караджа”№20, ет.2, ап.3 и адрес в Италия – Italy, Montecosaro, Piazzale Srazione №21  да заплати на „*******” ЕАД гр.София, ул.”Московска”№19, вписано в ТР към АВ – *******, представлявана от В.М.СП.– Главен изпълнителен директор и от Д.Н.– изпълнителен директор, на основание договор за кредит за текущо потребление от 20.06.2012г. и допълнително споразумение от 11.10.2016г., настъпила предсрочна изискуемост и чл.79, ал.1 ЗЗД вр. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ , чл.9 и сл. ЗПК и чл.92, ал.1 ЗЗД , сумите както следва: *** евро, получена непогасена главница по договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.11.2018г.  - датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното и изплащане, както и сумата *** евро, дължима неизплатена възнаградителна лихва по посочения договор за кредит, начислена за периода от 25.12.2016г. до 18.11.2018г., сумата *** евро дължима неустойка – надбавка за забава в размер на 10% върху непогасената главница за периода от 25.04.2017г. до 18.11.2018г.,  както и сумата ** лева сторени от ищеца по водене на делото разноски.Съдът е отхвърлил, като неоснователен предявеният от „*******” ЕАД гр.София, ул.”Московска”№19, вписано в ТР към АВ – *******, представлявана от В.М.СП.– Главен изпълнителен директор и от Д.Н.– изпълнителен директор, на основание договор за кредит за текущо потребление от 20.06.2012г. и допълнително споразумение от 11.10.2016г.  иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.92 ал.1 ЗЗД и чл.9 и сл.ЗП за заплащане на неустойка – надбавка за забава в размер на 10%  за периода от 25.01.2017г. до 25.04.2017г.

На 28.09.2020г. по делото е постъпила молба с вх.№260709/28.09.2020г. подадена от „*******“ АД, гр.София, ул.“Московска“№19, чрез главен юрисконсулт Галя К., в която се твърди, че е налице допусната очевидна фактическа грешка в постановеното решение и и заявено искане за поправката й, като навсякъде в решението посочените в „лева“ суми да се четат в „евро“.

Препис от молбата е връчен на насрещната страна – М.П. чрез адв.З., писмен отговор не е подаден.

 Съдът за да се произнесе по подадената молба взе предвид следното.В доклада по спора в съответствие с изложеното в исковата молба, съдът е приел, че предмет на разглеждане са искове за суми *** евро- дължима главница по договора за кредит за текущо потребление, 4 287.52 евро – дължима договорна възнаградителна лихва, за периода 25.12.2016г. до 18.11.2018г. и за сумата 485.42 евро, договорна лихва за периода 25.01.2017г. до 18.11.2018г.

В мотивите към решението при посочване на валутата в която се претендират плащания, съдът в разрез с приетото в доклада и исковата молба на места е посочвал вместо евро – лева, на стр.2 на ред 20 относно валутата на посочената, като претендирана възнаградителна лихва, на стр.14 ред 2 и ред 5 относно посочената валута на претендирани суми 24647.00 евро главница и *** евро възнаградитална лихва, вместо евро – лева.Погрешно е посочена валутата в коментара на погасителен план и допълнително споразумение на стр.6 от решението и допълнително споразумение.

С оглед даденото с решение № 164 от 24.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5934/2014 г., IV г. о., ГК, разрешение, всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст, както в диспозитива, така и в мотивите на решението съставлява основание за поправка на очевидна фактическа грешка, като казусът касае поправка в име на страна.В същото решение е цитирано решение № 38 от 1.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 343/2011 г., I г. о., където е посочено, че грешките в пресмятането когато са в мотивите могат да бъдат отстранени по същия ред, доколкото не касае правните изводи на съда.

Съдът намира, че е налице очевидна фактическа грешка, в мотивите на решението на стр.2 ред 20 и на стр.14, ред 2 и ред 5, която следва да се отстрани, като бъде постановено, че валутата на посочените суми следва да се чете в „евро“ вместо в „лева“.Погрешното посочване на валутата в коментара на доказателства по делото според съда не може да бъде обхванато от определението за очевидна фактическа грешка.

Водим от горното, съдът

                                                               Р        Е      Ш     И:

Допуска поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на постановеното на 08.09.2020г. по т.д.№92/2018г. решение №260007 на Кюстендилския окръжен съд, на стр.2 ред 20(л.270 от д.) и на стр.14, ред 2 и ред 5(л.276 от д), където валутата на посочените суми следва да се чете в „евро“ вместо в „лева“.

Отхвърля, като неоснователна подадената  от „*******“ АД, гр.София, ул.“Московска“№19, вписано в ТР към АВ – ******* чрез главен юрисконсулт Галя К., молба с вх.№260709/28.09.2020г в частта й, относно искането за поправка на очевидни фактически грешки в постановеното на 08.09.2020г. по т.д.№92/2018г. решение №260007 на Кюстендилския окръжен съд, на места извън посочените  на стр.2 ред 20 (л.270 от д.) и на стр.14, ред2 и ред 5(л.276 от д).

Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред САС в 2 – седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                              Окръжен съдия: