Р Е Ш Е Н И Е
№ 261
гр. Русе, 28.02.2017 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на шести
февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4551 по описа за 2016 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен
е иск с правно основание чл. 200, ал.1 КТ.
Постъпила е искова
молба от К.Б.К. против „Вела М” ООД гр.Панагюрище, в която се твърди, че на
03.01.2009г. е претърпял трудова злополука докато изпълнявал трудовите си
задължения в ответното дружество. В резултат на тази трудова злополука
настъпили увреждания на здравето му, причинили временната му
неработоспособност. За претърпените от него във връзка със злополуката
неимуществени вреди, с влязло в сила решение по гр.д. № ****/2009г. на РС –
Русе, ответното дружество било осъдено да му заплати обезщетение в размер на
5000 лв. Ищецът твърди, че в резултат на тази злополука настъпили усложнения на
здравословното му състояние, здравословните му проблеми се задълбочили и
усложнили, поради което се наложило да бъде освидетелстван. С решение №**** от
23.10.2014 г. на ТЕЛК му била определена 73% неработоспособност в резултат от
трудовата злополука за срок от 3 години. Водещата му диагноза била разстройство
на личността и поведението, дължащо се на увреждане и дисфункция на главен
мозък, депресия, посткомоционен синдром. През лятото на 2015г. бил
хоспитализиран в неврологично отделение. На 09.10.2015г. бил приет за лечение в
Неврологично отделение на МБАЛ-Русе със заключение спастицитет двустранно и
постравматична киста на главния мозък, намаление на слуха и зрението, което не
можело да се коригира с очила. Ищецът счита, че всички тези здравословни
проблеми са от травмата, получена при трудовата злополука през 2009г. В
резултат на влошеното си здравословно състояние, изпитвал постоянни болки в
слепоочие, по темето, черепът, постоянно главозамайване, с нарушено равновесие.
Това му пречело да упражнява труд като здрав човек. Имал проблеми с общуването,
включително с близките си. Бил непрекъснато напрегнат, виело му се свят,
изпитвал главоболие. В такова състояние бил вече в продължение на 3 години.
С оглед на
изложеното, ищецът моли ответното дружество да бъде осъдено да му заплати
сумата от 40 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
влошаване на здравословното му състояние (ексцес) в резултат на трудовата
злополука от 03.01.2009г. и изразяваща се в разстройство на личността и
поведението, дължащи се на увреждане и дисфункция на главния мозък, депресия,
посткомоционен синдром, спастицитет двустранно и постравматична киста на
главния мозък, намаление на слуха и зрението, което не може да се коригира с
очила, придружени с постоянни болки в слепоочията, темето и напред към лицевия
череп, постоянно главозамайване с нарушено равновесие, ведно със законната
лихва, считано от 23.10.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски.
В срока за отговор
по чл.131 ГПК, ответното дружество изразява становище за неоснователност на
предявения иск, оспорва го по основание и размер. Оспорва наличието на
настъпило влошаване на здравословното състояние на ищеца, което има характера
на ексцес и е в пряка причинно- следствена връзка с претърпяната трудова
злополука и при присъждане на обезщетението за неимуществени вреди не е могло
да се предвиди. Твърди се, че посочените в исковата молба вреди са в същия вид
и обем като заявените при първия иск и са съобразени от съда при определяне
размера на обезщетението. В условията на евентуалност, ответникът възразява, че
ако здравословното състояние на ищеца действително се е влошило, това се дължи
на други фактори, а не е пряко причинно-следствена връзка с процесната
злополука и настъпилите от нея увреждания. Оспорва се и наличието на описаните
в исковата молба болки и страдания.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
С влязло в сила решение
от 05.11.2012г., постановено по гр.д.№****/2009г. по описа на РС – Русе,
ответното дружество „Вела М“ ООД е осъдено да заплати на ищеца К.Б.К. сумата от
5000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
трудова злополука на 03.01.2009г., ведно със законната лихва върху нея считано
от датата на злополуката, до окончателното й изплащане. Искът е отхвърлен до
пълния предявен размер от 25 000лв. По делото е било безспорно установено,
че на 03.01.2009г., докато К. разтоварвал стоки в склад на ответното дружество,
паднал един метален стелаж върху главата му. Видно от мотивите на първоинстанционното
и въззивното решение, двете съдебни инстанции са съобразили при присъждане на
обезщетението на ищеца установените при инцидента наранявания и тяхната връзка
със здравословното му състояние, включително и с поставената му с решение от 12.09.2011г.
на ТЕЛК диагноза „разстройство на личността и поведението, дължащи се на болест
и увреждане на главния мозък, постокомоционен органичен синдром“, въз основа на
което му е определена72% трайно намалена работоспособност.
Разпитаната в
настоящото производство свидетелка Б.К.К. дъщеря на ищеца, установява, че след
като шефът на ответното дружество изгонил баща й от работа, той започнал да не
се чувства добре. След като напуснал работа се влошило здравословното му
състояние. Не можел да работи, често му ставало лошо, имал главоболие, бил
нервен. През изминалата година му открили киста на мозъка и се наложило често
да е в болницата. От три години имал слухов апарат, тъй като му бил намален
слуха. От толкова време бил и с влошено здраве и често лежал в болницата. Преди
въпросната трудова злополука, ищецът не боледувал, бил добре, ходел на работа и
му нямало нищо.
Видно от
представената по делото справка от НОИ, трудовото правоотношение на ищеца с
ответното дружество е било прекратено на 12.08.2009г. Към момента същият се
намира в трудово правоотношение с „Делта текстил – България“, считано от
10.10.2016г.
По делото е
изготвена съдебно медицинска експертиза, при която са съобразени всички
представени, включително и в предходното (гр.д.№****/2009г.) медицински
документи. Вещото лице е посочило, че от представената в настоящото
производство медицинска документация има данни за следните соматични
заболявания и състояния, за които има твърдение, че имат връзка с процесния
инцидент: от м.04.2014г. има анамнестични данни за оплаквания от главоболие,
главозамайване, безсъние, световъртеж и шум в ушите и др., поява на намаление
на слуха и зрението. В експертно решение на ТЕЛК от 23.10.2014г. е описана
аудиограма (без дата) при която има данни за лека степен на намаление на слуха
двустранно, повече в дясно – тежко чуване, м.10.2015г. е установен
интермитентен дивергентен страбизъм, с анамнеза че е по рождение,
рентгенологично е установено съмнение за киста на главния мозък, има
анамнестични данни за атипична лицева болка, с палпаторна болка на н.тригеминус
в дясно, м.12.2015г.е регистрирана лека десностранна хемипареза, която не е
установена през м.10.2015г. в неврологично отделение. Вещото лице е посочило, че е възможна връзка
между персистиращите общомозъчни симптоми на К. и черепно-мозъчната травма през
2009г., но е възможна и връзка на тази симптоматика с психиатричното
заболяване, като и с очното заболяване, така и с находката съмнителна за киста
в главния мозък. В заключението на експертизата е посочено, че установената
рентгенова находка съмнителна за киста не е потвърдена с по-точен диагностичен
метод. Липсата на находка при КТ изследванията през месец .1.2009г. и м.6.2006г.
категорично отхвърлят наличието на причинно-следствена връзка между процесната
черепно-мозъчна травма и находката съмнителна за киста в главния мозък.
Двустранното намаление на слуха с установените параметри според вещото лице не
е характерно за получаване при установената при К. черепно-мозъчна травма и не
може да се приеме, че намалението на слуха му е в причинна връзка със
злополуката. Установеното непостоянно кривогледство е с анамнеза за вродено
такова, и то не е характерно за получаване от травма като процесната.
Установените атипични лицеви болки са преходни, физикално датират от 2015г. и
не биха могли да имат връзка с процесната черепно.мозъчна травма. Според вещото
лице, във всички предходни съдебномедицински експертизи по гр.д.№****/2009г. е
отразено, че при такива травматични увреждания каквито са установени при К. е
обичайно наличието на главоболие, световъртеж, загуба на равновесие и др.,
които са с непостоянен характер и могат да продължат различен период от време,
който е индивидуален – от дни до месеци и години. Тези симптоми в случая обаче
биха могли да са свързани и с други заболявания, психиатричното, очното и
находката съмнителна за киста в главния мозък. В съдебно заседание вещото лице
е доуточнило, че представените по делото медицински документи, категорично
изключват причинно-следствената връзка между твърденията за причинно-следствена
връзка между трудовата злополука и твърденията за наличие на влошено зрение и
слух, както и за киста в главния мозък. Единствено, което е възможно да има
връзка, но не е установено, е субективните оплаквания на ищеца, за които няма
обективен измерител. Вещото лице е уточнило, че при предходното производство,
назначената комплексна съдебномедицинска експертиза е дала становище, че
естеството на психичното заболяване на ищеца не дава възможност да се определи
дали същото се дължи на болест или на травматично увреждане и на кое точно, тъй
като е установено, че и преди процесния инцидент, той е имал травматични
увреждания също в областта на главата. В съдебно заседание вещото лице е
уточнило, че при поставяне на диагнози при изготвянето на медицински документи
за целите на конвенционалната медицина е допустимо да се приеме
причинно-следствена връзка, която е предполагаема, без да е установена
категорично. Практиката при общите ТЕЛК комисии била да се приемат представени
документи от специалисти, без да се извършват изследвания, а поставените
диагнози били общи, както и в решението на ТЕЛК от 23.10.2014г., определило 73%
неработоспособност на ищеца. В това решение нямало данни за проведено
психиатрично изследване. Според вещото лице, при изготвянето по предходното
дело на комплексна съдебномедицинска експертиза е установено, че ищецът е
пациент, който е фиксиран, съзнанието му постоянно е заето да мисли за
заболяванията които има. В този случай е напълно възможно това несъзнателно да води до усилване на
симптомите в неговото съзнание, дори е възможно да се появят симптоми в
резултат на фиксацията, които обективно да не съществуват.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предмет на
настоящото производство е обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от
трудова злополука, които са нови спрямо тези, за които е присъдено първоначално
обезщетение или т.н. „ексцес“.
Ексцесът не е
изрично предвиден в чл. 200-202 КТ, но в съдебната практика той се извежда от
уредбата на общата гражданска отговорност за непозволено увреждане в чл. 51,
ал.3 ЗЗД. Това са болки и страдания, които са нови спрямо първоначално
съществувалите, възникнали са поради засилване, изостряне, неблагоприятно
развитие на заболяването, най - общо при влошаване на здравословното състояние
на пострадалия. Това ново развитие на болестта представлява нов юридически
факт, даващ основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
нови болки и страдания, такива които не са предвидени и съобразени при
първоначалното присъждане на обезщетение по чл. 200, ал.1 КТ (в този смисъл Решение
№ 993 от 15.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2687/2008 г., I г. о., ГК). За доказване
по основание на предявеният иск, е необходимо да се установи настъпването на
нови болки и страдания, които да се намират в причинно-следствена връзка с
претърпяната трудова злополука.
В конкретния
случай, от заключението на вещото лице се установява, че представените писмени
доказателства категорично отричат наличието на причинно-следствена връзка между
въведените от ищеца оплаквания за нови здравословни проблеми – киста в главния
мозък, намаление на слуха и зрението, спастицитет двустранно, с процесната
трудова злополука от месец януари 2009г. По делото не са и представени
доказателства, категорично установяващи наличието на такива здравословни
проблеми у ищеца. Видно от разясненията на вещото лице, няма проведени и
надлежно удостоверени медицински изследвания, които да потвърждават твърденията
на ищеца, че има установена киста в главния мозък, че не чува, поради което му
е предписано носенето на слухов апарат. Установено е, че оплакването стабизъм
(кривогледство) е по рождение, факт установен и по предходното дело.
Представеното
експертно решение на ТЕЛК от 23.10.2014г. не удостоверява нови факти за
здравословното състояние на ищеца, които да не са били известни и съобразени
при разглеждане на предходното производство. Психиатрична диагноза и намалената
въз основа на нея работоспособност на ищеца е била определена и в предходни
експертни решения на ТЕЛК (12.09.2011г., 13.09.2012г.), представени, обсъдени и
съобразени при първоначалното определяне на дължимото му обезщетение.
Неустановяването в това производство (или по-скоро обективната невъзможност да
се установи) на причинна връзка между психиатричното заболяване и процесния
инцидент не би могло да даде основание в настоящото производство този въпрос да
се преразгледа, което е и едно от основанията на съда да откаже назначаването
на експертиза за установяване на такава причинно-следствена връзка със
съответния специалист - психиатър. Представените експертни решения като
официални документи не удостоверяват причината за заболяването и в този смисъл
не биха могли да се ползват с обвързваща доказателствена стойност за това
обстоятелство, който въпрос е бил обсъждан в предходното производство.
Единствените
възможни здравословни оплаквания наведени от ищеца в настоящото производство,
които биха могли да имат връзка с трудовата злополука са перистиращите
общомозъчни симптоми – главоболие, главозамайване, загуба на равновесие и пр.
За тези субективни оплаквания няма обективен измерител според вещото лице и
същите не биха могли да бъдат установени категорично с медицински изследвания.
Не би могла да бъде установена и причината за тях, доколкото същите симптоми
биха могли да бъдат резултат и от други заболявания и травми на ищеца,
предхождащи и последващи процесния инцидент и нямащи връзка с него. Такива
оплаквания като резултат от трудовата злополука ищецът е навел и в предходното
производство, в което съдът съобразявайки доказателствата по делото за тях,
както и становището на вещото лице за евентуалната им връзка с инцидента и
периода, за който следва да отшумят (включително и години) е присъдил
обезщетение за неимуществени вреди. Именно за тези оплаквания и свързаните с
тях затруднения ищецът е бил вече обезщетен. В настоящото производство не се
установяват нови факти, за появили се нови, след присъждане на обезщетението
общомозъчни симптоми. Дори и да се приеме, че действително ищецът има такива
здравословни проблеми и страдания, които са в обем по-голям от съобразения при
предходното производство, то липсва основание да се направи заключение, че те
са в причинна връзка с процесната трудова злополука. Същите биха могли да бъдат
резултат от друга травма или заболяване или да се дължат на особеностите на
ищеца, фиксирането му върху здравословното си състояние, което без обективна
причина да породи усещането или поне усилването на посочените от него симптоми,
в който смисъл е и заключението на вещото лице.
За пълнота на
изложеното, с оглед наведеното в писмените бележки от процесуалния представител
на ищеца оплакване за процесуално нарушение, настоящият съдебен състав намира
за необходимо да отбележи следното: изготвената по делото експертиза е от
специалист съдебен лекар, а не от патоанатом. Заключението на вещото лице е
пълно, аргументирано и непротиворечиво, изготвено е въз основа на официални
медицински документи от различни специалисти. Ролята на вещото лице е да
направи достъпно и разбираемо за широк кръг от лица удостовереното в
документите със специфична медицинска терминология здравословно състояние на
ищеца. Най-подходящия за тази цел се явява специалиста съдебен медик, който
разполага както със специализирани медицински познания, така и с познания
относно изискванията и стандартите за доказване в съдебния процес. По тази причина той най-правилно би могъл да
направи разграничение между необходимата причинно-следствена връзка за целите
на конвенционалната медицина и причинно-следствената връзка за целите на
пълното и главно доказване в съдебен процес. В първия случай е възможно лекуващия лекар
само въз основа на анамнезата (оплакванията на пациента) да изгради извод за
причинно-следствена връзка, но за успешното уважаване на искова претенция по
чл. 200 КТ е необходимо ищецът да докаже тези свои твърдения. Доказването
ищецът би могъл да направи с представянето на медицински изследвания и
документи – експертни решения на ЛКК, ТЕЛК, НЕЛК, епикризи и пр. Недопустимо е
тепърва в хода на производството, вещите лица да диагностицират ищеца.
Последният освен правото на справедлив съдебен процес има и задължение съгласно
чл. 3 ГПК да упражнява добросъвестно предоставените му процесуални права. Процесуалното
правило на чл. 83, ал.1 т.1 ГПК освобождава ищецът от заплащане на държавни
такси и разноски по делото, но не задължава съдът да осигури и заплати
скъпоструващи медицински изследвания (например ЯМР) и становище на множество
тесни медицински специалисти, които тепърва да установят актуалният му цялостен
здравен статус.
По изложените
съображения, предявеният иск за неимуществени вреди от ексцес от трудова
злополука следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
При този изход на
спора страните не дължат разноски.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявеният от К.Б.К. с ЕГН********** с адрес *** против „Вела М“
ООД с ЕИК117611709, с адрес на управление гр. Панагюрище, ул. „Двадесети април“
№5, представлявано от управителя Павел Велков иск по чл. 200, ал.1 КТ - за
заплащане на сумата от 40 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от влошаване на здравословното състояние (ексцес) от
претърпяна на 03.01.2009г. трудова злополука, като неоснователен.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия :