Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.06.2018г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
осми май година 2018
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 20659 по
описа за 2014 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.
1 ЗЗД, чл.86 от ЗЗД
По изложените в искова молба обстоятелства, ищцовото „Х.“
АД, ЕИК:*******, със седалище и
адрес на управление ***-партер, чрез пълномощника си адв. М. С. е предявило срещу С.Д.Б., ЕГН; **********;
с адрес: ***, Д.Б. Т., ЕГН: **********;
с адрес: *** и „К.к.С.” ЕООД, ЕИК: ********;със
седалище и адрес на управление:***, частичен иск за заплащане на: сумата от
90000 евро, представляваща част от общата непогасена главница по договор за
заем № НСТ-2000-096-******** от 11.05.2005 г. в размер на 140253,43 евро; ведно
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й плащане.
Ищецът твърди, че по договор за
заем № НСТ-2000-096-******** на 11.05.2005г.
и Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 144, том ІІ, рег.№ 8236, дело № 294/2005 г. на Нотариус И.Д.,
per. № 039 на НК,
предоставил на тримата ответника, като солидарните длъжници паричен заем в общ
размер 189 175.00 евро, както следва: Банков превод в размер на BGN 193,050,00
лева (точна равностойност на €99,000.00 евро по предвидения в
договора обменен курс за предоставяне в левова равностойност от 1.95 лева за 1
евро, с вкл. за сметка на солидарните длъжници такса за превод RINGS) към сметка на
продавача „К.**” ЕООД в „И.А.Б.”
АД, от което „К.-Л.К.”
АД
закупува поземлен имот в градС., р-н Подуяне, ул. ********; Банков превод в
размер на BGN 148,200.°° лева
(точна равностойност на €76,000.°° евро по предвидения в договора обменен
курс за предоставяне в левова равностойност от 1.95 лева за 1 евро, с вкл. за
сметка на солидарните длъжници такса за превод RINGS); Банков превод за сума BGN 27.723.89
лева (точна равностойност на €14,175.°° евро по фиксинга на
БНБ) с основание на
превода:
„Начална гаранционна премия по д-р № СТХ-2000-096-********/11,05.2005г,” директен превод от името и за
сметка на „К.-Л.К.”
АД към „К.” ООД - представляващо
предоставяне на средства по чл.4.3.(в) във връзка с чл.2.3.2 от договор за заем
№ НСТ-2000-096-********/11.05.2005
г., като в чл. 4.3 буква „в” от Договор за заем №
НСТ-2000-096-********, солидарните длъжници са дали своето изрично съгласие и
са упълномощили „Х.” АД „да извърши със
средствата от Кредита от тяхно име и за тяхна сметка необходимите плащания за
премии към К. в съответствие с
Договор за гаранция чрез директен превод на сумата за премиите в общ размер
ненадминаващ посочения в чл.2.3.2 (а именно €14,175 евро) от настоящия Договор
директно към банкова сметка ***.
Сочи се, че заемателите
следвало да заплащат ежемесечни погасителни плащания на лихва и главница
съобразно подписаният от страните погасителен план, съгласно чл.10.3/б/ от
договора. В нарушение на договореното, заемателите не извършили такива плащания
след 24.11.2010г. Поради това, съобразно уговореното между страните, целият
заем станал предсрочно изискуем. С декларация от 19.02.2007 г. заемателите С.Б.
и „К.к.С.” ЕООД неплащането. Твърди се, че до 24.11.2010г. заемателите са направили 27 обслужващи
плащания, които са разпределени по реда посочен в чл.10.6 от договора.
Твърди се, че поради неизпълнението от
страна на длъжниците на задълженията им за редовно и точно (като размер и срок)
внасяне на дължимите по заема ежемесечни погасителни вноски се е реализирала хипотезата за настъпване на
предсрочна изискуемост на заема (в т. ч. на
цялата оставаща непогасена главница, ведно с начислените и дължими по заема
лихва и наказателна лихва за забава).
Твърди се в допълнителната ИМ, че съгласно договореното между страните в
чл.14.1 буква „а”, с прекратяване на плащанията си по заема, солидарните
длъжници са в неизпълнение, т.е. налице е обективното настъпване на условията
за предсрочна изискуемост. Твърди се, че
за дата, на която „Х.” АД е прогласило
факта на настъпването на предсрочна изискуемост на заема, следва да се приеме
24.07.2013 г. - а именно, когато на длъжниците са връчени изпратените от „Х.” АД нотариални
покани за изплащане на заема. Твърди се, че към дата
22.12.2014 г. (т.е. деня, преди внасянето в
на искова молба на 23.12.2014 г.)
ответниците, като солидарните длъжници са имали изискуеми непогасени задължения
по процесния заем в следните ликвидни размери:
за главница - 140,206.15 евро; за договорна
лихва (просрочена) - 39,257.60 евро; за наказателна лихва за забава €
54,072.79 евро.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответниците С.Д.Б., Д.Б.Б. и „К.к.С.“ ЕООД са
подали писмени отговори, в които оспорват изцяло предявените искове и правят
възражения. В отговора на ответника Д.Б. се сочи, че същата не е получила нито в брой, нито по банкова
сметка, ***. Поддържа се, че договорът за заем е реален и според нормата на
чл.240 от ЗЗД се счита сключен от момента на предаване в собственост на
заемателя на заемната сума. Твърди се, че ответницата не страна по заемното
правоотношение, както и че липсва воля за задължаване на Д.Б., като солидарен
длъжник. Нейните задължения наподобявали тези на поръчителя, поради което е
наведено възражение на основание чл.147 ГПК, за погасяване по давност на правата на ищеца спрямо ответницата. В
отговорите, вкл. и този на „К.к.С.“ ЕООД е релевирано възражение за нищожност на договора
за финансова услуга поради противоречие с отменения Закон за банките /обн.ДВ
бр.52/1997г./, допускащ в разпоредбата на чл.1, ал.1 извършване на кредитна дейност само от банка.
В отговорите е наведено възражение за нищожност на договора в частта за
уговорената накзателна лихва от 1% без краен срок, като противоречаща на
добрите нрави. При евентуалност е наведено възражение за изтекла към
31.07.2011г. погасителна давност на вземането за главница от 90000 евро. В отговора на ответницата е наведено и възражение за погасяване на задълженията чрез два превода направени от
бившия и съпруг С.Д.Б. от 189 111,65лв. на 20.03.2009г. и
200 452,80лв. на 24.11.2010г., с които се твърди, че ответникът е погасил
изцяло задълженията по процесния договор. На последно място ответницата Д.Б. е
навела възражение за унищожаемост на договора за заем, поради крайна нужда. Сочи се в отговора и, че към
11.05.2005г., когато е подписан нотариалния акт за ипотека е била бременна в
девети лунарен месец със сина си и се нуждаели спешно от семейно жилище.
Твърди, че благодарение на тази сделка се сдобили с къща в кв.”Подуяне”,
ул.”В.Петлешков” №29, но никой не си направил труда да и обясни за заробващите
лихви и че трябва да се плаща едновременно и на
„Х.“ АД и „К.”.
В
съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника
си адв.С. и юрк.Б., поддържа предявения иск и оспорва твърденията на ответника.
Представя списък по чл.80 ГПК и писмена защита.
В съдебно заседание ответникът Д. Т., чрез адв.Д.
оспорва предявения иск. Представя писмена защита.
В съдебно
заседание ответното „К.к.С.“ ЕООД чрез с юрк. Янева оспорва предявения иск.
Представя списък по чл.80 ГПК и писмена защита.
Съдът,
преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда
на чл.12 ГПК и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приетия, неоспорен по реда на чл.193 ГПК,
договор за финансова услуга № НСТ-2000-096-******** от 11.05.2005г., че
ищцовото Х. АД предоставило на С.Д.Б., Д.Б.Б.
и „К.к.С.“ ЕООД, в качеството им на клиенти, парично финансиране /заем/ в размер на в общ
размер 189 175.00 евро, който
заемателите се задължили солидарно да върнат, заедно с уговорените
възнаградителни лихви, в срок от 180 месеца , на месечни вноски съгласно погасителен
план, представен по делото до 30.04.2020 г./чл.3.1/. Съгласно чл.2.4 от Договора: клиентите „неотменимо и
безусловно се задължили солидарно да изплатят
всички суми, предоставени им от ХипоКредит и да платят всички лихви, такси и
разноски по настоящия Договор, ведно с всички разходи за банково обслужване”. В
текста на чл.4.1., буква „е” от процесния договор е предвидено, че клиентите и
кредитора са сключили договор за гаранция с
„К.” ООД за
гарантиране задълженията на заемополучателите. В раздел 2, чл. 2.3 от договора страните
постигнали съгласие, че средствата, предоставени по заема ще бъдат използвани
от заемателите за: закупуване на
закупуване на недвижим имот подробно описан в предварителен договор от
12.04.2005г. сключен с „К.-**” ЕООД - 99000евро, за делови нужди – 76 000евро, за заплащане на първоначална премия по
договора за гарантиране на техните задължения – 14 175 евро. В клаузата на
чл.8 е предвидено, че в случай на неплащане на погасителна вноска клиентите
дължат наказателна лихва в размер на 1% месечно върху цялата непогасена
главница, която се дължи до момента на пълното и окончателно погасяване на
всички просрочени суми за лихва и главница.
В каузата на чл.10.6 от Договора, страните са договорили ред и
последователност за прилагане към заема на всички постъпващи при кредитора
погасителни плащания.
В договора за финансова услуга, в чл.14.1 буква „а” и с чл.15, т.1 буква „в” е
уговорено, че при неизпълнение – пълно или частично неплащане на които и да е
две последователни вноски, целият заем става незабавно изискуем в пълен размер
и кредиторът може да пристъпи към принудителното му събиране и да начисли
наказателна лихва върху цялата непогасена главница по заема по реда на раздел 8
от договора. /л.10-л.14 от делото/
Видно от приетия
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 144,
том ІІ, рег.№ 8236, дело № 294/2005 г. на Нотариус И.Д., per. № 039 на НК за обезпечение на
задълженията си за връщане на заема от 189 175.00
евро по договор № НСТ-2000-096-******** от 11.05.2005г.,
ответниците С.Д.Б., Д.Б.Б. и „К.к.С.“
ЕООД, учредили договорна ипотека върху собствения
им четири недвижими имота, представляващи – апартамент, ателие, магазин и
поземлен имот с описано местоположение в нотариалния акт./л.8-л.9
от делото/
За установяване предаването на
заемните средства са представени извлечение от дневния счетоводен дневник на „Х.” АД за
17.05.2005г.
3 броя банкови документи за изпълнени
банкови нареждания за превод, както следва: Банков превод в размер на BGN 193,050,00
лева (точна равностойност на €99,000.00 евро по предвидения в
договора обменен курс за предоставяне в левова равностойност от 1.95 лева за 1
евро, с вкл. за сметка на солидарните длъжници такса за превод RINGS) към сметка на
продавача „К.**” ЕООД в „И.А.Б.”
АД, /преводно
нареждане от 11.05.2005г. на л.192/; Банков превод в
размер на BGN 148,200.°° лева
( равностойност на €76,000.°° евро)
/преводно нареждане от 11.05.2005г. на л.191/; Банков превод за сума BGN 27.723.89
лева (точна равностойност на €14,175.°° евро по фиксинга на
БНБ) с основание на
превода:
„Начална гаранционна премия по д-р № СТХ-2000-096-********/11,05.2005г,” директен превод от името и за
сметка на „К.-Л.К.”
АД към „К.” ООД - представляващо
предоставяне на средства по чл.4.3.(в) във връзка с чл.2.3.2 от договор за заем
№ НСТ-2000-096-********/11.05.2005
г./преводно
нареждане от 11.05.2005г. на л.193/
Не е спорно, че в периода от
31.05.2005г. до 24.11.2010г. ответниците са направили 27 погасителни плащания,
/банкови
извлечения на л.25-л.46 от делото/ след което погашенията са
преустановени.
Не е спорно и се установява от неоспорените две молби от 19.02.2007г.,
че заемателите С.Д.Б. и „К.к.С.“ ЕООД,
представлявана от управителя Б., са
отправили искане до кредитора „Х.” АД за разсрочване на задълженията им по договор за
финансова услуга № НСТ-2000-096-********
от 11.05.2005г. В
молбите двамата ответници декларирали, че вследствие неплащане на 9 погасителни
вноски, задължението им по договора към 19.02.2007г. е в размер на 216,105 евро – изискуема сума, включваща главница,
лихва и наказателна лихва./л.47-л.48
от делото/
По делото е в о.с.з. на 21.02.2017г. е
представен тристранен Договор за гаранция, в който от 11.05.2005г.,
сключен между „Х.” АД от една страна, С.Д.Б., Д.Б.Б., „К.к.С.“ ЕООД, като клиенти от друга и „К.” ООД от трета, в който е договорено съгласието на
страните за гаранция с предмет посочен в т.02 от договора: „К.” ООД се задължило към „Х.” АД,
в случай, че заемателите по договор за
финансова услуга № НСТ-2000-096-********
от 11.05.2005г., не извършат изискуемите плащания в 6 /шест/ поредни месеца, гаранта „К.” ООД да започне да отговаря към „Х.”
АД за изплащане задълженията на клиентите по
договора за кредит. /л.175
от делото/ Срока на договора за гаранция е до пълното
погасяване на задълженията на клиентите по договора за кредит. Съгласно т.04 от договора за гаранция възнаграждението
дължимо от клиентите към „К.” ООД в размер на еднократна премия
от 0,045% от сумата по т.2.3.1. от договора за кредит, умножена по броя месеци
от целия срок на договора, както и ежемесечни
премии от 0,0035% от размера на непогасената главница, умножено по броя месеци
оставащи до пълното погасяване./л.175
от договора/ Заявеното от ответницата Д.Б. с молба от 08.03.2017г. оспорване на Договор за гаранция от 11.05.2005г. е преклудирано по смисъла на
императивна норма на чл.193, ал.1, изр.2 ГПК, поради което решаващия състав не го
обсъжда.
След настъпила
преклузия по чл.133 ГПК във вр. с чл.377 ГПК, чл.373, ал.2 ГПК, в о.с.з. на
13.02.2018г. е представен и препис от
Нотариален акт №186, т.1, рег.№7383, н.д.№151 от 13.03.2009 г.
Видно от приети две
нотариални покани с рег.№13226 и рег.№13225 от 03.07.13г. на Нотариус Д.,
връчени на Д.Б. на
24.07.2013г. и на С.Б. ***.07.2013г.,
кредитора „Х.” АД, обявил на
ответниците вземането си по договор за заем № НСТ-2000-096-******** / 11.05.2005г. за
предсрочно изискуемо в пълен размер от 149 062 евро, вкл. главница,
дължими лихви и наказателни лихви, съгласно чл.14.1. във вр. с чл.15.1 от
договора, поради неплащане на погасителни вноски по заема, считано от 24.11.2010г., като посочил, че
след получаване на поканите ще пристъпи към принудително изпълнение./л.49-л.50
от делото/
По
делото е прието Удостоверение № BGR
00189, издадено в уверение за вписване на ищцовото дружество като финансова
институция в регистъра по чл. 3, ал. 2 от ЗКИ към БНБ /л.
51 от делото/, Заповед № БНБ-1138 от 13.05.2010 г.,
издадена от подуправител на БНБ, ръководещ управление "Банков
надзор", с която е вписан "Х." АД в горепосочения регистър./л.51- гръб/.
Прието е в препис от 13.10.2010г. решение от 13.10.2010г. по
гр.д.№08668/2009г. на СРС, ГО, 86 състав, за прекратяване на брака между Д.Б. и С.Б. с развод по взаимно
съгласие, след който съпругата приела предбрачното фамилно име Т.. /л.76
от делото/
От приетото неоспорено заключение
на ССчЕ, с вещо лице В. Г. /л.222-л.230
от делото/ се установява, че „К. - Л.К.С.“
ЕООД, С.Д.Б. и Д.Б.Б. - КЛИЕНТИ и „Х.“ АД - ХИПОКРЕДИТ са подписали Договор №
НСТ-2000-096-********/11.05.2005г. за финансова услуга - предоставяне на
обезпечено парично финансиране /кредит/ в максимален размер от 189 175,00 евро
за делови нужди на Клиентите и закупуване на недвижим имот. Предоставеният
кредит ще се полза :за закупуване на недвижим имот - 99 000 евро; за делови
нужди - 76 000 евро; за гарантиране задълженията на Клиентите към ХипоКредит -
до 14 175 евро, договореното погасяване
на месечните вноски се извършва по Погасителен план на 180 месечни вноски /15
години/ с краен срок 30.04.2020 год. Сочи се в констативно –съобразителната
част, че заемополучателите по процесния
Договор, от една страна, „К.“ ООД, от втора страна и „Х.“ АД, от трета страна,
са подписали Договор № СТХ 2000- ********/11.05.2005 г. за финансова услуга -
гаранционна сделка - Договор за гаранция, съгласно който: „К.”АД е гарантирало
задълженията на Клиентите към ХипоКредит срещу възнаграждение по условието на
Договора за гаранция, при възнаграждение: еднократна първоначална премия в
размер на 0,045% от сумата по Договора за кредит, умножена по месеците за целия
срок за погасяване; платима при първото получавана на сума по Договора за
кредит и едномесечни премии по
Гаранцията в размер на 0,0035% от размера на непогасената главница към даден
момент, умножена по броя на оставащите месеци по Договора за кредит.
Установява се от заключението, че сумата по отпуснатия
кредит по договор за финансова услуга № НСТ-2000-096-********/11.05.2005г. е
била използвана, както е било уговорено в чл. 2.3 и 3.3. от договора. Вещото
лице е установило, че в изпълнение на процесния договор „Х.” Ад е наредило следните суми: 1/ В полза
на „КЛКС.“ ЕООД по сметка № ********** при „Б. - С.“ АД с основание за превода
„Финансиране по Договор 2000-096/11.05.2005 г.“, банково бордеро
№516091/17.05.2005г. сумата 148 190 лв./левова равностойност на 76 000,00 евро/; 2/ В полза на „К.**“ ЕООД - продавач на
недвижимия имот по сметка № ********** при „И.А.Б.“ АД с основание за превода
„Финансиране по договор 2000-096/11.05.2005г. в полза на „КЛКС.“ ЕООД“, банково
бордеро № 516092/17.05.2005г. сумата 193 040 лв. /равностойност на 99 000 евро/; 3/ В полза на „К.“ ООД по сметка № **********
при „С.“ АД с основание за превода „Гаранционна премия по Договор
2000-096/11.05.2005г., банково бордеро №516090/17.05.2005г. сумата 27 723,89лв.
/левова
равностойност 14 175 евро/, или общо „Х.“
АД, при изпълнение на чл. 2.3 от Договора, е наредило общо 189 175,00 евро.
Констатациите на експерта са, че до
24.11.2010г. от страна на ответниците са извършени са включени погасявания, като всички извършени от тях плащания към „Х.“ АД по
Договора за заем № НСТ-2000-096- ********/11.05.2005 год. са на обща стойност 293 074,24 евро. След 25.11.2010г.
не са установени извършени плащания, нито след завеждане на иска на
23-12-2014г. С получени
суми при ХипоКредит се погасяват задължения в следната последователност:
служебни преводи към К., такси и разноски, наказателна лихва, просрочена лихва,
просрочена главница, редовна лихва, редовна главница съгласно чл. 10.6 от
Договора : 1/за служебен превод към К. на суми от
името и за сметка на Клиентите, които суми са дължими от Клиентите към К. по силата на Договора за гаранция ;2/
за такси и разноски по настоящия Договор (ако/когато има такива);3/ за
Наказателна лихва за забава (ако/когато има такива); 4/ за просрочена дължима
Лихва (ако/когато има такива);5/ за просрочена дължима Главница (ако/когато има
такива);6/ за редовна дължима Лихва по Заема;7/ за редовна дължима Главница по
Заема.”
Установява се от заключението на
ССчЕ, че при отчитане на суми по Договора за заем и извършените
плащания по него, към 22.12.2014 год., неизплатените суми /задължения/ възлизат
общо на 226 675,72 евро, в т.ч.: -главница- 139 532,74 евро; редовна /договорна/лихва - 36 120,41 евро; наказателна лихва - 51 022,57 евро. Вещото
лице сочи, че установените от експертизата неизплатени задължения от 226 675,72 евро са в по-малко с 6 860 евро от сумата
233 536,54 евро, посочена в справката по чл.366 ГПК от ищеца, като
дъжима.
След извършена проверка в
счетоводството на „Х.” АД, вещото лице е констатирало,
че сумата 189,111.65 лева (стр. 6 от Заключението, ред 12 от Таблицата),
представляваща цената за продадения от солидарния длъжник „К.к.” ЕООД
(“КЛК" ЕООД) недвижим имот (видно от представения от ответниците в
последното съдебно заседание Нот. акт № 186, том, рег.№ 7383, нот. дело № 151
от 2009 г. на НотариусИ.Д.) е била изплатена от купувача на имота от името и за
сметка на продавача “КЛК” ЕООД директно към кредитора „Х.” АД
(както е изрично договорено във въпросния нот. акт) и съответно е приложена от „Х.” АД, като
получено погасително плащане по процесния заем, но дори и след извършването на
това частично погасително плащане, останалата след него непогасена главница на
заема, възлизаща към 22.12.2014 год. на общо €139,532.74 евро.
Приетото неоспорено заключение на
ССчЕ, с вещо лице В. Г., съдът възприема, като обективно и компетентно дадено.
СвидетелкаГ.С. Т., разпитана в о.с.з. на 13.02.2018г.,
сочи в и.показанията си, че виждала ответницата Д. през пролетта на
2005г.Свидетелката сочи, че Д. била бременна, изнервена и стресирана и не
напълно адекватна. Чувствала се притеснена, че със съпруга и С. нямат средства
да си купят жилище и се налагало да вземат кредит, но лихвите били високи. Св. С.
сочи, че по това време семейството на Д. и С. ***. Сочи, че виждала в този
период и С., който и казал, че търси начин да вземе кредит от банка, но му
отказали, затова се обърнал към кредитна институция.
Така установеното от
фактическа страна сочи на следните изводи от
правна страна :
Предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, предвид поддържаните в исковата молба твърдения се
явява процесуално допустим, предявен при наличие на правен интерес и редовно
упражняване правото на иск.
По същество на доводите:
Уважаването на иск за реално изпълнение предполага кумулативното наличие
на три предпоставки : наличие на облигационно правоотношение, по силата на
което да възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване
на дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на
облигационното задължение да е възможно. Ищецът поддържа наличие на облигационно
правоотношение между страните, възникнало по силата на договор за заем.
Договорът за заем за потребление
е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнато между
страните съгласие заемодателят предаде, а заемополучателят получи в заем
парична сума или заместими вещи, на които става собственик като заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид количество и качество. По
иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца
е доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на
договор за заем, т.е. при наличието на
съгласие за връщане у ответника.
От събраните по делото писмени доказателства и прието заключение на ССчЕ,
безспорно се установи,че е налице договорна връзка между страните, а именно
сключен договор за заем по реда на чл. 240 и сл. от ЗЗД, по който ищцовото дружество „Х.“ АД, при изпълнение на чл. 2.3 от Договора, е
наредило общо 189 175,00 евро, като следва за закупуване на недвижим имот - 99
000 евро; за делови нужди - 76 000 евро, за гарантиране задълженията на
Клиентите към ХипоКредит - до 14 175 евро.
По
възражението на ответницата Д.Б., че сключеният договор за заем е нищожен
поради непредоставяне на паричните средства, съдът счита същото за
несъстоятелно, тъй като ако страните, респ. ответниците не са получили парични
средства по този договор, не биха подписали договорите за ипотека пред нотариус
обезпечаващ получаването на паричните средства.
След
проведеното от ищеца пълно и главно доказване се установи съществуването на
вземането и настъпилата предсрочна изискуемост, съгл. чл.14.1. вр. с чл.15. 1 от договора. От представените
по делото два броя нотариални покани връчени на 24.07. 2013г. се установи, че ищецът „Х.”
АД, е обявил на ответниците вземането си по договор за
заем № НСТ-2000-096-******** /
11.05.2005г. за предсрочно изискуемо в пълен размер от 149 062 евро, вкл.
главница, дължими лихви и наказателни лихви, съгласно чл.14.1. във вр. с
чл.15.1 от договора, поради неплащане на погасителни вноски по заема, считано от 24.11.2010г.
От
представените молби за разсрочване на задължението от двама от ответниците, а именно С.Б. и че „К. - Л.К.С.“ ЕООД, сочат на извод, че вземането посочено в исковата молба е изискуемо,
респ. съществува така като е посочено в исковата молба,освен това същото
представлява извънсъдебно признание за дължимостта по този заем.
С
оглед на изложеното се налага извод, че от страна на ищцовото дружество е
проведено пълно и главно доказване на основанието на съществуването на
вземането му. Установена е по делото и настъпилата предсрочна изискуемост.
Така установените факти сочат
на извод, че към датата депозиране на исковата молба – 23.12.2014 г.,както и
към датата на депозиране на исковата молба, посочената сума от 90 000 евро част
от общ дълг по договор за заем № НСТ-2000-096-********
/ 11.05.2005г. е дължима и следва да се приеме за установено по отношение на
ответниците, че солидално я дължат на кредитора -ищец "Х." АД
На първо място съдът намира, че от представените в първоинстанционното
производство писмени доказателства е видно вписването на заемодателя като
финансова институция в регистъра по чл. 3, ал. 2 от ЗКИ към БНБ /в това число Удостоверение
№ BGR 00189, издадено в уверение за вписване на ищцовото дружество като
финансова институция в регистъра по чл. 3, ал. 2 от ЗКИ към БНБ , Заповед №
БНБ-1138 от 13.05.2010 г., издадена от подуправител на БНБ, ръководещ
управление "Банков надзор"/, поради което възражението за нищожност
на процесния договор, поради това, че ищецът не е имал право да предоставя
кредити е несъстоятелно. На следващо място наведненото от ответника „К.к.С.“
ЕООД възражение за нищожност на договора за финансова услуга , се явява недопустимо, съгласно чл.293, ал.3 от ТЗ,
доколкото от поведението на страната търговец не може да се заключи, че е
оспорила действителността на изявленията.
Възраженията на
ответниците, че сключения Договор № НСТ-2000-096-********/11.05.2005г. е нищожен поради
противоречие със закона и накърняване добрите нрави се явява неоснователно и
недоказано. Волята на страните е изразена ясно и недвусмислено при сключване на
договора за заем и договора за учредяване на договорна ипотека. Така признатите,
неизгодни за ответниците факти, отразени в съставените договори, молби за
разсрочване от 19.02.2007г. не бяха опровергани в производството. Не се
установи волята на страните при сключване на договора да е била различна от
отразената в съставените писмени документи. Не се установи накърняване на
добрите нрави към момента на постигане на съглашението.
В настоящия случай, чрез
представения договор за заем и представената молба за разсрочване, в които е
обективирано признание от двама от ответниците на факта на получаване от ищеца
на паричната сума от 216 105 евро, се установява изпълнение на задължението на
заемодателя да предаде на заемателите заместимите вещи, предмет на договора,
както и съгласие за получаването им при задължение за връщане на погасителни вноски по погасителен план за 180
месеца с краен срок 30.04.2020 год. Въз основа на това,
съдът приема, че между страните е сключен реален договор за заем, задължението
на заемодателя по който е изпълнено, тъй като съставлява елемент от фактическия
състав на сделката. В правната сфера на заемателите е възникнало задължение за
връщане на получената сума, което задължение е следвало да бъде изпълнено
съобразно утвърдения погасителен план. Поради неизпълнение на задълженията по
договора при спазване разпоредбата на чл. 15.1 целият заем, ведно с всички
такси, разноски, лихви и наказателна лихва, дължими по договора са станали
незабавно изискуеми в пълен размер, без да е необходима покана от страна на
кредитора, по аргумент от чл. 84, ал.1 ЗЗД. Непогасеното задължение по договора
от 11.05.2005г., според ССчЕ, както бе посочено по-горе към датата на депозиране
на иска възлиза на 226 675,72 евро.
Недоказано бе и възражението на ответникът Д.Б., че тя не е
заемополучател и солидарен длъжник по заема, а че се е задължила до Договора за заем
„солидарно", единствено в качеството си на поръчител, тъй като по това
време с втория ответник С.Б., ответницата е в брачни
отношения. На първо място в случай не е представен договор за поръчителство и не
се твърди наличие на такъв. Съгласно чл.
121 от ЗЗД, „ освен в определените от закона случаи солидарност
между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена”. В конкретния
случай, заемателят „Х.” АД и заемополучателите С.Д.Б., Д.Б. и „К.к.С.”
ЕООД писмено, изрично и ясно са договорили, че заемът им се предоставя в качеството им на солидарни
длъжници и именно в това си качество те са
подписали и нотариалния акт за заема и учредяването на договорна ипотека,
договорът за заем и всички други документи по процесния заем . В Решение № 584
/ 17.07.2008 г. на ВКС по т. д. № 227 / 2008 г., ТК, е прието , че дори
не
е необходимо това солидарно
задължение да е формулирано в някакви специални фрази, нито непременно да се употреби думата „солидарно”. Достатъчно е
смисълът на поетите задължения да води до извода, че няколко длъжници дължат
една и съща престация на един кредитор и кредиторът може да иска изпълнението й
от всеки от тях заедно или - поотделно
Неоснователно се явява е направеното от
ответниците възражение за погасяване на претендираното от „Х." АД вземане по давност. Настъпването
на предсрочната изискуемост на едно вземане задължително трябва да бъде последвано
и от неговото обявяване от кредитора, т.е. този факт да бъде доведен до
знанието на длъжниците. Установи се, че съгласно договореното между страните в
чл.14.1 буква „а”, с прекратяване на плащанията си по заема, солидарните
длъжници са в неизпълнение, т.е. налице е обективното настъпване на условията
за предсрочна изискуемост, но за определянето на момента, от който цялото
вземане е станало изискуемо следва да се има предвид и изпълнението на
субективното право на кредитора да обяви вземането си за предсрочно изискуемо.
Възможността за предсрочната изискуемост на задължението и упражняването на
тази възможност от страна кредитора за осъществяване на такава трансформация
съставляват две различни хипотези. Първата настъпва обективно с просрочието
(неплащането) на две последователни месечни вноски, а втората съдържа два
кумулативни елемента: обективен - наличието на две просрочени вноски и
субективен - волята на кредитора да направи предсрочно цялото си вземане по
заема. Точно в този смисъл е и утвърдената съдебна практика. Датата на която
кредиторът е упражнил правото си за обявяване на вземането за предсрочно
изискуемо е датата, от която следва да тече и давността за неговото погасяване.
В настоящия случай за дата, на която ищцовото „ХипоКредит” е
прогласил факта на настъпването на предсрочна изискуемост на заема, следва да
се приеме 24.07.2013 г. - а именно, когато на длъжниците са връчени изпратените
от „Х.” АД нотариални покани –
уведомления, като до 23.12.2014 г. - датата на депозиране на исковата
молба не е изтекла петгодишна давност.
Неведеното възражение на ответника Д.Б. Т. за унищожаемост на договора
за кредит, както и на договорната ипотека, поради порок във волята й, а именно състоянието
й на крайна нужда са явява просрочено, предвид факта, че същото е погасено с
изтичането на една година от сключването на договорите (чл. 33, ал. 2 от ЗЗД).
Дори и да се приеме, че доколкото е наведено по пътя на възражението, то не
погасено, тава възражение не бе доказано в процеса, доколкото се установи, че
длъжниците физически лица са притежавали няколко недвижими имота, описани
подробно в Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 144, том ІІ, рег.№ 8236, дело № 294/2005 г. на
нотариус Дахтаров.
Твърдението
от ищеца за неплащане, което е твърдение за отрицателен факт, който не подлежи
на доказване, а на оборване от ответна страна, което не е сторено в
производството. Ответниците, които носят тежестта да докажат
изпълнение съобразно уговореното, не установяват по делото да са изпълнявали в
уговорените с погасителния план срокове задълженията за заплащане на месечни
погасителни вноски. Представените от тях платежни документи не установяват
точно изпълнение, поради което съдът приема, че е налице неизпълнение обуславящо
настъпването на предсрочна изискуемост на задълженията.
Предвид
изложеното, искът по чл. 240, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 90 000
евро, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2014г. до
окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1
от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и част от разноските за исковото
производство, съразмерна на сумите, за които предявените искове са уважени и
възлизащи на 12 740,99лв., от които 7040,99лв. внесена д.т., 800 лв.
депозит ССчЕ и 4 900лв. платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.Д.Б., ЕГН: **********; с адрес: ***, Д.Б. Т., ЕГН: **********; с адрес: *** и „К.к.С.” ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***,
да
заплатят солидарно на „Х.“
АД, ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление ***-партер, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, сумата от
90000 евро, представляваща част от общата непогасена главница по
договор № НСТ-2000-096-******** от
11.05.2005г. в размер на 139 532,74 евро, ведно законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба 23.12.2014г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА С.Д.Б., ЕГН; **********; с адрес: ***, Д.Б. Т., ЕГН: **********; с адрес: *** и „К.к.С.” ЕООД, ЕИК: ********;със седалище и адрес на управление:***, да заплатят на „Х.“ АД, ЕИК:******* , на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата 12 740,99
лв. - разноски
по делото пред СГС, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: