Решение по дело №865/2019 на Административен съд - Бургас

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 1471

 

гр. Бургас, 01.08.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Председател: Марина Николова

 

при секретаря Г.С., като разгледа докладваното от съдията Николова административно дело № 865 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Производството е за втори път висящо пред Административен съд - Бургас, след като с решение № 5402/10.04.2019г. постановено по адм.дело № 14867/2018г. по описа на Върховен административен съд, е отменено решение № 1637/04.10.2018г., постановено по адм.дело № 2202/2017г. по описа на Административен съд - Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Образувано е по жалба на „П.“ ООД, ЕИК: *********, с адрес по чл.8 от ДОПК и адрес за кореспонденция: гр.Камено, ул.„Комсомолска“ №2, представлявано отК.Е.С., с деклариран електронен адрес: *******@*******.***, чрез процесуален представител – адв.К.А. - БАК срещу ревизионен акт (РА) № Р-02000216008590-091-001/25.04.2017г., издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от В.Х.Р., на длъжност началник сектор при ТД на НАП Бургас - като възложил ревизията, и П.И.Г., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас - ръководител на ревизията, в потвърдената му част с Решение № 167/18.07.2017г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – гр. Бургас при ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя са определени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС за периодите от 01.12.2014 год. до 31.12.2014 год. в размер на 82 186,52 лева главница и 16 181.30 лева лихви за просрочие, и допълнително начислен корпоративен данък за период от 01.01.2014 год. до 31.12.2014 год. в размер на 32 650,03 лева и следващите се лихви в размер на 5 590.01 лева.

В жалбата се релевират възражения, че РА в потвърдената му част е изцяло неоснователен, необоснован и недоказан, издаден при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменен. Жалбоподателят излага съображения, че страните по сделката „П.“ ООД и К.С.са свързани лица, но счита, че свързаносттта между контрагентите не е самостоятелен и достатъчен мотив за прилагане на чл.15 и чл.16 от ЗКПО, а следва да се докаже наличие на отклонение от пазарните цени. Според жалбоподателя, извършената в хода на ревизията експертиза, на която се опират констатациите в ревизионния акт, е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, поради което не следва да се приема като годно доказателство. Жалбоподателят счита, че определените в заключението на вещото лице цени не представляват пазарни цени, определени по който и да е от методите, визирани в § 1, т. 8 от ДР на ДОПК и Наредба Н-9 от 14.08.2006г. Мотивите му са, че при определяне на цената вещото лице използва три източника за сравнение, като нито един от тях не отговаря на изискванията на закона при определяне на пазарна цена.

В  настоящото съдебно производство, дружеството-жалбоподател се представлява от законния му представител управител К.С.и адв. К.А.. В съдебното заседание на 04.07.2019 г. поддържат жалбата по изложените в нея доводи и съображения за отмяна на ревизионния акт, в потвърдената му част. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна – Директор на дирекция „ОДОП” – гр. Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт М., оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й. Изразява становище, че обжалвания ревизионен акт и потвърждаващото го решение са правилни и законосъобразни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Административен съд  - Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото доказателства и закона намира за установено следното:

Обжалваната част на ревизионния акт е издадена във връзка с решение № 279/30.11.2016г. на директора на дирекция ОДОП гр.Бургас (л.99-102), с което РА № Р-02000216001241-091-001/09.09.2016 г. е отменен за обжалваните периоди и преписката е върната на основание чл. 155, ал. 2 и ал.4 от ДОПК. С цитираното решение са дадени следните указания на органа по приходите, които да бъдат изпълнени при новата ревизия:

- да изиска хронология на счетоводна сметка 203 – „Сгради“ за 2014г. и да се анализират направените от ревизираното дружество счетоводни записвания;

- да се възложи нова експертиза, която да определи пазарната стойност на имота, предмет на НА № 491 от 29.12.2014г., по методите, визирани в §1, т. 8 от ДР на ДОПК и Наредба Н-9 от 14.08.2006г., като се отчете степента на завършеност на сградата. Да се изиска от експерта информация за реално сключени сделки за продажба на сходни имоти с оценяваните през ревизираните периоди.

Производството по оспорваният РА е започнало въз основа на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000216008590-020-001/07.12.2016г. (л.211), изменяна със Заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизии (ЗИЗВР) № Р-02000216008590-020-002/08.02.2017г. (л.209).

След завършване на ревизията и в 14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, резултатите от същата са обективирани в ревизионен доклад (РД) № Р-02000216008590-092-001/28.03.2017г. (л.117-123), неразделна част от РА.

След преценка на извършените при ревизията действия, на установените факти и обстоятелства, органът възложил ревизията и ръководителят на ревизията са постановили процесния РА № Р-02000216008590-091-001/25.04.2017г. С цитираният РА е установен размера на задълженията по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, както следва: доначислен ДДС в размер на 86 544,60лв. за данъчния период от 01.12.2014г. до 31.12.2014г. на основание чл. 27, ал. 3, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, както и 32 650.03 лв. начислен корпоративен данък, в резултат на преобразуване на финансовия резултат за 2014г. в посока увеличение на основание чл. 16, във връзка с чл. 15 от ЗКПО със сумата 432 723 лв. Ревизионният акт е връчен на 02.05.2017 г. по електронен път, видно от наличната по делото разписка за извършено връчване по електронен път (л.116).

В хода на ревизионното производство са установени следните факти, относими към повдигнатия пред съда спор:

От извършената ревизия се установява, че основната дейност на „П.“ ООД през ревизираната 2014 год. е извършване на строителни и ремонтни услуги предимно на територията на „Лукойл Нефтохим“ АД Бургас по сключени договори. Същевременно е установено, че ревизираното дружество изгражда жилищна сграда с гаражи върху собствен терен с адрес: гр. Бургас, ул."Оборище" № 32. Сградата се състои от сутерен, партерен етаж, три жилищни етажа и мансарден етаж с РЗП по нотариален акт (НА) 733 кв.м. и е изградена в ПИ 07079.609.97 с площ 200 кв.м. Строителството на сградата е извършено, съгласно Разрешение за строеж № П-8/11.02.2014 год. на Община Бургас (л.202).

От събраните документи при предишното ревизионно производство, /приобщени с Протокол № 0949600/01.02.2017г./, както и от извършените действия и събраните документи в хода на настоящата ревизия са констатирани следните обстоятелства:

С НА № 21 от 23.01.2013 г. „П.“ ООД купува две сгради с обща застоена площ 82,3 кв.м. находящи се в поземлен имот с идентификатор 07079.609.97, с адрес: гр. Бургас, ул."Оборище" № 32 за сумата от 20 000 лв. Платени са такси 66 лева. В счетоводството на дружеството покупката е отразена по дебита на счетоводна сметка 203 „Сгради“ със сумата 20 066 лева.

С НА № 22 от 23.01.2013 г. „П.“ ООД купува поземлен имот с идентификатор 07079.609.97, с адрес: гр.Бургас, ул."Оборище" № 32 с площ 200 кв.м. за сумата от 20 000 лв. В счетоводството на дружеството покупката е осчетоводена по дебита на счетоводна сметка 201 „Земя“ със сумата 20 000 лв.

С договор за проектиране от 20.12.2013 г. „П.“ ООД възлага на арх. Бояна Александрова Начева проект на обект „Жилищна сграда с гаражи в УПИ IV-1616 кв.94 по плана ЦГЧ гр.Бургас“ срещу сумата от 9 119 лева. Сключен е договор за възлагане на СМР от 03.02.2014г. със „СМК – Монтажи“АД за изграждането на обект „Жилищна сграда с гаражи в УПИ IV-1616 кв.94 по плана ЦГЧ гр.Бургас“ на етап груб строеж срещу сумата от 180 000 лева, без ДДС, съгласно Приложение № 1 към договора. На 20.03.2014 г. с „Ман-Консулт“ ООД е сключен договор за строителен надзор за изграждането на обект „Жилищна сграда с гаражи в УПИ IV-1616 кв.94 по плана ЦГЧ гр.Бургас“ срещу възнаграждение в размер на 4 100 лева, съгласно Приложение № 3 към договора. С акт обр.14 от 25.07.2014 год. е приета конструкцията на обект „Жилищна сграда с гаражи в УПИ IV- 1616 кв.94 по плана ЦГЧ гр.Бургас"

Във връзка с подадено Искане за данъчна оценка вх. № 94-01-43474/13.12.2014 год. от Община Бургас е направена проверка за установяване степента на извършеното строителство. Издадено е Удостоверение № 101/17.12.2014 год., съгласно което: „Сградата е покрита, с частично монтирана дограма. Към момента на проверката се изпълняват вътрешни и външни довършителни работи“ (л.272).

По отношение на предстояща продажба на обект „Жилищна сграда с гаражи“ ревизираното дружество „П.“ ООД възлага на инж. Здравка Чернева Андреева - лицензиран оценител, да изготви експертна оценка за определяне на действителната стойност на недвижим имот: дворно място с идентификатор 07079.609.97 и изградената в него жилищна сграда. Експертна оценка е изготвена към 22.12.2014 г. по метода на „вещната стойност“, съгласно която е определена действителна стойност на сградата в размер на 305 100 лв., а на дворното място съгласно направените действителни разходи – 44 820 лв., т.е. определената обща стойност е 349 920 лв., закръглена на 350 000 лв. За изчисленията по метода на „вещната стойност“, от експертът е ползвано сп."Строителен обзор" кн.7-8/2014г. (л.194-200).

На 29.12.2014г. с НА № 491, том III рег.№ 7750 дело № 421 „П.“ ООД продава на К.С.следния недвижим имот - Поземлен имот с идентификатор 07079.609.97, с адрес: гр.Бургас, ул."Оборище" № 32 с площ 200 кв.м. за сумата от 5 000 лева, без включено ДДС и Сграда с идентификатор 07079.609.97.5, с предназначение „жилищна сграда – многофамилна“, която съгласно одобрен архитектурен проект представлява „жилищна сграда с гаражи, състояща се от сутерен, партерен етаж, три жилищни етажа и мансарден етаж с РЗП 733 кв.м., находяща се в поземлен имот с идентификатор 07079.609.97, за сумата от 345 000 лв., без включен ДДС.

Обща продажна цена на двата имота е в размер на 350 000 лева, без включен ДДС. Данъчната оценка на двата имота, продадени с НА № 491/29.12.2014 год. - земя и сграда в незавършен вид е в размер на 768 699 лева. Сделката е подписана от К.С.- в качеството му на Управител на „П.“ ООД - продавач от една страна и в качеството на купувач от друга.

Във връзка с доставките е издадена фактура №**********/30.12.2014 год. със следните данни: стойност на поземлен имот и сграда - 350 000 лева, такси по прехвърляне и МДТ - 21 790.40 лева; данъчна основа - 371 790,40 лева; начислен ДДС    - 74 358.08 лева. Всичко стойност на сделката - 420 000 лева.

Изготвен е Протокол за прихващане от 29.12.2014 год., съгласно който се прихващат задължения на „П.“ ООД към К.С.в размер на 420 000 лева, които физическото лице е предоставило като заем на „П.“ ООД по договор на 13.10.2014 год. (л.89).

При ревизията е установено, че лицата, страни по сделката, са свързани лица по смисъла на § 1, т. 13 във връзка с § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. В конкретния случай, купувачът К.С.е управител на дружеството-продавач „П.“ ООД, како притежава и дялове на стойност 4 800 лева в „П.“ ООД, чийто капитал е 6 000 лева, т.е. установено е, че К.С.притежава 80% от капитала на дружеството.

В хода на ревизията е направен анализ на извършеното строителство на обект „Жилищна сграда с гаражи“ и осчетоводяването на набраните разходи. Съгласно представените оборотни ведомости, главна книга и счетоводни разпечатки, органът по приходите е констатирал, че придобитото дворно място през 2013 год. е осчетоводено по дебита на счетоводна сметка 201 „Земи“ със стойност 20 000 лева, а придобитите стари сгради по НА № 21 от 23.01.2013 г. са осчетоводени през 2013 г. в счетоводна сметка 203 "Сгради" със стойност 20 066 лева. Натрупаните разходи за строителството през 2014 год. са в размер на 440 727.66 лева.

През 2014 год. след изготвяне на Акт обр.14 сградата е заведена като актив по дебита на счетоводна сметка 203 "Сгради". След извършен анализ на счетоводните записвания от представената оборотна ведомост и главна книга за 2014 год., ревизиращият екип установява, че себестойността на построената жилищна сграда и дворното място е в размер на 482 793.66 лева. Построената жилищна сграда е продадена от „П.“ ООД на свързаното лице К.С.за сумата от 350 000 лева, съгласно издадената фактура № **********/30.12.2014 год., като при себестойност - 482 793.66 лева органа прави извод, че от сделката е реализирана съществена загуба.

При извършен анализ на дейността на „П.“ ООД за предходните 4 финансови години в ревизионното производство се констатира, че дружеството е отчитало финансови резултати подробно описани  на стр.4 от РД. Въз основа на извършения анализ, ревизиращият орган намира, че за финансовата 2014 год. вследствие продажбата на обект „Жилищна сграда с гаражи“ на свързаното лице К.С.е реализирана съществена загуба от дейността. Като отчита и факта, че построената сграда е в идеалния център на град Бургас и данъчната оценка при прехвърлянето е в размер на 768 699 лева, ревизиращият екип приема, че обектът е продаден по цена значително занижена от пазарната, т.е. налице са обстоятелства по чл.15 от ЗКПО. В резултат на констатираните обстоятелства екипът стига до извод, че се налага изготвяне на нова експертиза от независим оценител за определяне на пазарната цена на продадения имот. В тази връзка, в хода на ревизионно производство, по което е издаден процесния РА, с акт за възлагане на експертиза № Р-02002016008590-01-001/08.02.2017 г. органът по приходите е възложил на друг независим оценител – Н.Н.А., притежаващ сертификат рег. № ********* от 12.12.2011г., да определи пазарната стойност на сграда, находяща се на ул. „Оборище“ № 32, предмет на покупко-продажба по НА № 491 от 29.12.2014 г. (л.125). Определената при тази експертиза пазарна стойност на имота, по метода на „сравнимите неконтролирани цени“ между независими търговци, е в размер на 782 723 лева без ДДС /556кв.м.*1044лв./кв.м.+177кв.м.*626лв./кв.м./ за сградата, в т.ч за земята – 91 631лв. /200кв.м.*458,15лв./кв.м./, като е приета 70% степен на завършеност на сградата. Като информационни източници са посочени данни от НСИ /40%/, данни от ипотечни кредити /50%/ и данни от  Бургаски имоти /10%/.

Вземайки предвид експертното заключение ревизиращият орган е приел, че пазарната цена на имота, предмет на покупко-продажба по НА № 491 от 29.12.2014г., е 782 723 лева и след увеличението й със сумата от  21 790.40 лева, представляващи такси за прехвърляне, върху така образуваната данъчната основа на извършената продажба в размер на 804 513.40 лева, на основание чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗДДС във връзка с чл. 27, ал. 3, т. 1, б. „а“ от ЗДДС на ревизираното лице следва да се доначисли ДДС в размер на 86 544.60 лева за данъчен период от 01.12.2014 г. до 31.12.2014г.

На основание чл.16, във връзка с чл.15 от ЗКПО, органът по приходите увеличава финансовия резултат за 2014 год. с разликата между установената пазарна стойност и определената от задълженото лице в размер на 432 723 лева, в резултат на което допълнително е определил дължим корпоративен данък за 2014г. в размер на 32 650.03 лева.

Предмет на съдебното производство е РА № Р-02000216008590-091-001/25.04.2017г. в потвърдената с решение № 167/18.07.2017г. директора на дирекция „ОДОП“ гр. Бургас при ЦУ на НАП част, с която са установени дължимите от „П.“ ООД, задължения за данъци, както следва:

·        ДДС за данъчен период от 01.12.2014 г. до 31.12.2014г. в размер на 82 186.52 лева – главница и лихва за просрочие – 16 181.30 лева.

·        корпоративен данък за данъчен период от 01.01.2014 г. до 31.12.2014г. в размер – 32 650.03 лева главница и лихва за просрочие – 5 590.01 лева.

За установяване на обективната истина, по предходното адм. дело № 2202/2017г. по описа на Административен съд – Бургас, съдията-докладчик е допуснал назначаването на съдебно-оценъчна експертиза, която е имала за задача след използване на два или повече от методите, посочени в параграф 1, т.8 от ЗР ДОПК и съответно в Наредба Н-9/14.08.2006 година, да изготви оценка за пазарната стойност на  предмета на доставка. Според даденото експертното заключение пазарната цена на процесния недвижим имот - сграда, формирана като средно-тежестна стойност от прилагане на два метода на оценка възлиза на 340 305 лева без ДДС. Пазарната цена на процесната сграда на етап „груб строеж“ по Метод на „Сравнимите неконтролирани цени“ възлиза на 365 224 лева без ДДС. Според експерта, данъчната оценка на процесната сграда към 29.12.2014г. възлиза на 679 152 лева на етап «груб строеж» и представлява 63% от данъчната стойност на 100% завършена сграда. Според изложеното от вещото лице, въз основа на архитектурен проект са определени застроени площи по етажи, разгъната застроена площ, общи части и балкони. Общата РЗП по изчисления се различава от тази, фиксирана в нотариалния акт за покупко-продажба с 1,5%, което е в рамките на допустима разлика предвид неправилната геометрична форма на разпределенията по етажи. При определяне на пазарна цена по двата метода на оценка, нежилищни площи, гаражи са с цена – 80% от цената на жилищни площи.

С протоколно определение от 14.03.2018г. по адм.дело № 2202/2017г. по описа на Административен съд - Бургас съдът е допуснал назначаването и извършването на повторна съдебно-оценъчна експертиза. В заключението, вещото лице е посочило, че пазарната стойност на имота с реалната му квадратура, като се използват методите в Наредба № Н-9/14.08.2006 г. /метод на сравнимите неконтролирани цени и метод на увеличената стойност/, като се ползват аналози по реално извършени сделки с имот с показатели, идентични или близки на процесния, касателно - площ; степен на завършеност; местоположение и всички останали имащи отношение към цената на обекта показатели, извършени през период близък до този на процесната сделка се определя в размер на: 397 130 лева към 29.12.2014 г.

В производството по адм.дело № 2202/2017г. съдията-докладчик е назначил съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да извърши рекапитулация на определените в оспорения ревизионния акт задължение по ЗДДС и ЗКПО за процесния период. Експертизата е изслушана и приета от страните без възражения.

При първоначалното разглеждане на спора, с решение № 1637/04.10.2018г. постановено по адм.дело № 2202/2017г. съставът на Административен съд – Бургас е изменил в оспорената му част ревизионния акт, като е установил в тежест на „П.” ООД задължение по ЗДДС за данъчен период м.12.2014г. в размер на 34 925.92 лева, ведно с дължимата законна лихва върху главницата, а по ЗКПО за данъчен период 01.01.2014г. – 31.12.2014г. корпоративен данък в размер на 9 020.00 лева, ведно с дължимата върху главницата законна лихва.

Така постановеното решене е отменено, като с решение №5402/10.04.2019г. постановено по адм.дело № 14867/2018г. на Върховен административен съд делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, с указания първоинстанционният съд да задължи експертите по допуснатите СОцЕ да изпълнят изцяло поставените им задачи, като обосноват извода си за необходимост от едновременно прилагане на няколко метода от Наредба Н – 9/14.08.2006г., уточнят избора и размера на приложените корекционни коефициенти и въз основа на тях посочат пазарната цена на процесните имоти. В съответствие с тези параметри, експертът по ССчЕ да изготви вариант, с който да определи размерът на допълнително дължимия корпоративен данък за 2014г. въз основа на увеличението на финансовия резултат на дружеството.

В изпълнение на така дадените указания, настоящият съдебен състав с определение № 780/17.04.2019г. /л.3 от делото/ е възложил изготвянето на допълнителни експертизи, на вещите лица по изготвените предходни, съобразно указанията на ВАС.

Според представеното по делото допълнително заключение, вещото лице инж. Б.К. посочва, че избраните от нея методи са два от трите възможни, съгласно чл. 7 от Наредба № Н-9/14.08.2006г. - Метод на сравнимите неконтролирани цени и Метод на увеличената стойност. Според вещото лице, Методът на пазарните цени е неприложим, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредбата. Метод на увеличената стойност е приложим поради характера на сделката- строителство и продажба на НИ /чл. 8, ал. 2, т. 2/.

От констативната част на експертизата се установява:

„А“ Метод на сравнимите неконтролирани цени: Мотивация за корекционните коефициенти:

• Коефициент за местоположение:

Използвани са аналози, които по местоположение не се отличават от обекта на оценка, поради което коефициент за местоположение не е отчетен, т.е. Км=0;

• Коефициент за степен на завършеност-приложен е коеф. 0,7, т.е. 30% намаляване на стойността поради това, че аналогичните имоти са на 100% завършеност, а оценявания – на „груб строеж“ с частични довършителни работи. За сравнение в ЗМТД е 63% - Приложение №2;

• Коефициент за пазарна реализация - определен е на 20%;

- за сравнение - еталон №1 и №4 - два съседни апартамента-единичната цена на съседните апартаменти два на брой е с 29% по-ниска отколкото апартамент на същия етаж в същата сграда;

- Сравнение на еталон № 3 с № 4 - 23% е по-ниска цената на по-обемната сделка, от колкото покупката на апартамент на същия етаж в същата сграда; Резултатите са подредени в следната таблица:

        

 

• Коефициент за право на строеж - приложен поради факта, че обект на задачата е оценка само на НИ, а аналогичните са с включено право на строеж. За целта е определена пазарна стойност при 100% завършеност на имота, тъй като правото на строеж /ПС/ не се влияе от степента на завършеност; Определеният коеф. е 10%. За целта са изследвани няколко формули за оценка на ПС - процент от продажната цена; формула по ЗМДТ; формула от лекция за определяне на ПС. На база анализ и обобщаване е определена стойността;

Според експерта, пазарната стойност по метода възлиза на 365 224 лева без ДДС.

„Б“ Метод на увеличената стойност: Единичната пазарна стойност е по данни на специализирано издание „Строителен обзор“, на „Строй експерт-Сек“, което през август на всяка календарна година - кн. 7-8 публикува единични цени на сгради в различни категории /еталони/ и с различен начин на изпълнение-стандарт, подобрена и лукс. Тук е приложен еталон № 14-четириетажна жилищна сграда при стандартно изпълнение.

Приложените коефициенти са:

- печалба на строителя - 12% /регламентира в същото справочно издание, в зависимост от обработените в конкретната година данни. За 2014г. този процент е 12;

- Корекция за довършителни работи - 10% увеличение /определен е на база данните на документи в съдебната преписка-експертиза на в.л. А.; Протокол за степен на завършеност, издаден от Община Бургас;

- Допълнителни разходи - проектиране, строителен контрол, такси-определени по данни на СЕК в граници от 6 до 10% от строителната стойност. Експертизата е приела 8% от строителната стойност на съответния еталон.

Стойността на гаражите е коригирана с 20% намаление, съгласно ЗМДТ, Приложение № 2. Стойността на сутеренния етаж е с намаление 50%, като ориентир са данните в ЗМДТ, Наредба за базисни пазарни цени на недвижимите имоти /отменена/ и се движи от 30 до 60%, в зависимост от изложение, осветеност, местоположение.

Пазарната стойност по метода възлиза на 240 630 лева без ДДС,

Пазарната стойност на процесния имот е формирана от експерта, като средно-тежестна от двата, подробно описани методи, а именно 80% - „А“ и 20% - „Б“. Тежестните коефициенти са във функция на пазарните условия, съотношение от стойностите по двата метода и т.н. Според експертизата, правилото е методът на увеличена стойност да участва с най-малък процент, защото той най-малко отговаря на пазарната конюнктура.

В заключение, вещото лице посочва, че съгласно Методика на бизнес оценяване за определяне на пазарната стойност на имот следва да се прилагат най-малко два метода на оценка, като крайната пазарна стойност се формира, ката средно-тежестна стойност при участие на всеки приложен метод с тежестен коефициент. Това, според нея е практика на Англо-саксонската, немската и американска методика за оценка. Информацията е по данни на лектори по бизнес оценяване в квалификационни курсове за придобиване на оценителска правоспособност за недвижими имоти.

Пазарната стойност на процесния недвижим имот със степен на завършеност „груб строеж“ и частични довършителни дейности към 2014г., по описания по-горе начин на изчисление, експерта е посочил, че възлиза на 340 305 лева без ДДС.

Според представеното по настоящото производство допълнително експертно заключение от вещото лице Х.П.Х., същото, подобно на вещото лице К., излага подробни съображения относно прилагането на два от методите, а именно: Метод на сравнимите неконтролирани цени и Метод на увеличената стойност.

Според констатациите на вещото лице Х., относно метод на сравнимите неконтролирани цени, същото сочи, че извеждането на сравнителната стойност на обекта е чрез извеждане на относителните тегла чрез „Корекционен коефициент“ за степен на завършеност. Предвид степента на завършеност на обекта към процесния период /м.12.2014г./ - груб строеж, от ПС. Сравнителната стойност, използвана от експерта, е сумата от 1 064,93 лв./м², която стойност е определена в първоначално изготвената от него съдебно-оценъчна експертиза по адм.дело № 2202/2017г. по описа на Административен съд – Бургас.

При този метод експертът използва Корекционни коефициента, с оглед извеждането на възможно максимално точни параметри: а/ К-т за степен на завършеност - 30% за степен на завършеност - на основната РЗП - предвид състоянието на обекта; б/ К-т за трансформиране на стойността на гаражите - 80% от ср. с-т „груб строеж“; в/ Корекция на ПС за пазарна адаптивност и реализация на цяла сграда - до 20%.

Чрез така приложените корекции, изведената пазарна стойност на обекта по този метод, според изчисленията на експертизата е 437 140 лв.

При използване Метода на увеличената стойност, вещото лице посочва, че предвид приложимостта и характеристиките на метода, следва да е изведе себестойтостта на обектите и да се коригира с нормативната печалба. Според констативната част на заключението, тези данни се публикуват в периодичните издания, специализирани строителни справочници -сп „Стр. Обзор", кн. 7-8/2014 г. - „ Строй експерт СЕК“. Стойностите, публикувани в изданията, за съответните СМР, са осреднени по видове строителство, региони, етажност, обекти, и др.п. фактори , формиращи себестойността, коригирана със съответните К-ти.

Разходи за изграждане на обекта лв./кв.м/СЕК/: Груб строеж- 215.00 лв.

Корекции, изчислени на база 215 лв.:

-         печалба – 12% - 25.80лв. =   240.80 лв.

-         довършителни СМР – 10% - 21.50лв. =   262.30лв.

-         допълнителни разходи – протк.ст.к-л, такси и др.п. – 15% - 32.00лв. = 294.30 лв./кв.м.

Стойност на обектите: в т.ч:

ЗП- Ап.-Ателие и ОЧ – 653,64 кв.м. = 192 370 лв.

ЗП - гаражи – 79.36 КВ.М. /80% отт. Стр. с-ст/ = 18 690 лв.

ЗП – сутерен – 177.00 кв.м. /50%отт. Стр. с-ст/ = 26.050 лв.

Пазарната стойност по този метод, според заключението е определена на 237 110 лв.

Според така даденото допълнително заключение на вещото лице Х., определената средна пазарна стойност, чрез принципа на тежест на методите- корелация - в зависимост от преценка на относителното тегло /теглови коефициент/ и влияние на съответният метод върху пазарната цена, е извършена както следва: „В случая имаме отклонение повече от 40 % което съответства на отношение 1 : 5.“ Участието на различните методи на оценяване в крайна пазарна стойност е 80% - Метод на сравнимите неконтролирани цени и 20% за метода на увеличената стойност.

Крайната претеглена стойност, според наличната в експертизата таблица е следната:

В съдебно заседание при изслушване на така представеното заключение, вещото лице Х. подробно отговаря на възраженията на процесуалния представител на ответната страна, като обяснява защо са използвани двата метода, как е определена степенна на тежест между тях и защо са такива размерите на определените от него коригиращи коефициенти.

         Съдебните експертизи са оспорени от процесуалния представител на ответната страна, но съдебният състав прие и двете заключения.

            В хода на съдебното производство с протоколно определение от 30.05.2019г. е допусната съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице, след като се запознае с определената от вещите лица пазарна цена на процесиите имоти и в съответствие с тези параметри да изготви варианти, с които да определи размера на допълнително дължимия корпоративен данък за 2014г. и ДДС въз основа на увеличението на финансовия резултат на дружеството. Вещото лице е следвало да определи, съгласно дадените заключения по двете съдебно-оценъчни експертизи, дължим ли е корпоративен данък, с оглед на обстоятелството, че дружеството „П.“ ООД за конкретната 2014г. е на загуба, като вземе предвид технологията на преобразуване на финансовия резултат, съгласно изискванията на Закона за корпоративно подоходно облагане.

            Според експертното заключение, вземайки   предвид определената пазарната стойност от 340 305 лева без ДДС на процесния недвижим имот на „ПРОМСТРОИ“ ООД за 2014г. от в. л. инж. Б.К.К., вещото лице приема, че не следва да се извършва корекция на задължението по Закона за корпоративното подоходно облагане и задължението по ЗДДС за данъчен период от 01.12.2014 до 31.12.2014 г. Вземайки предвид определената пазарната стойност от 397 130 лева без ДДС на процесния недвижим имот на „П.“ ООД от в. л. Х.П.Х., експертът заявява, че дружеството не дължи корпоративен данък, а допълнителното задължението по ЗДДС в резултат на тази оценка е 5 067,92 лв. и лихви за просрочие в размер на 8 849.94 лв. / за периода 15.01.2015г. – 08.09.2016г./ Така даденото заключение е прието от страните без възражения. Същото е прието и от съда.

            При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

            Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, съдът намира същата за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

            От приложените към административната преписка доказателства и съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК, и съдържа всеки един от реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на ревизионния акт, водещи до отмяната му на това основание.

            Що се отнася до неговата правилност и законосъобразност, Съдът намира следното:

            Липсва спор между страните, че сделката по продажбата на недвижим имот /поземлен имот с идентификатор 07079.609.97  с адрес гр.Бургас, ил. Оборище №32 на площ 200 кв.м. за сумат от 5 000 лв. без ДДС и сграда с идентигикатор 07079.609.97.5 с предназначение „жилищна сграда-многофамилна“, състояща се от сутерен, партерен етаж, три жилищни етажа и мансарден етаж, с РЗП 733 кв.м., находяща се в ПИ с идентификатор 07079.609.97, за сумата от 345 000 лв. без ДДС/ с НА № 491, том ІII, рег. № 7750, дело № 421 от 2014г. съставлява сделка между свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, доколкото купувача на недвижимия имот – К.С.е управител и представляващ дружеството продавач – „П.“ ООД. Спорът се свежда до начина на определяне на пазарната оценка на имота, предмет на сделката, като дружеството-жалбоподател намира за неправилни доводите на приходния орган, че процесната сделка е извършена в нарушение на ЗКПО и ЗДДС.

            Следва да се посочи, че в мотивите на решение № 5402/10.04.2019г. постановено по адм.дело № 14867/2018г., Върховният административен съд е приел, че правилно при първоначалното разглеждане на делото първоинстанционният съд не е кредитирал заключението на експерта-оценител в ревизионното производство. Според изложеното от ВАС, заключението, прието от приходния орган не е обосновано на съпоставка между контролираната сделка с друга неконтролирана от същия вид, нито е съобразена с предмета на сделката, фазата на строежа и относимия корекционен коефициент. Посочено е, че договорите за кредит, използвани от експерта  в ревизионното производство, не са съпоставими с процесния договор за продажба, като заключението не е изготвено при правилно прилагане на методите по Наредба № Н-9/14.08.2006г.

            Относно допуснатите и приети от съда съдебно-оценъчни експертизи, настоящият съдебен състав не подкрепя изложените от процесуалния представител на ответника възражения, че допълнителните в настоящото съдебно производство съдебно-оценъчни експертизи са изготвени от некомпетентни лица и същите не са съобразени с указанията, дадени от ВАС. В изпълнение на дадените, задължителни за съда, указания от ВАС, вещите лица са обосновали необходимостта от използването едновременно на Метода на сравнимите неконтролирани цени и Метода на увеличената стойност, уредени в чл.7 от  Наредба № Н-9/14.08.2006г., както и защо в настоящата хипотеза Метода на пазарните цени не намира приложение. Уточнени са по вид и размер и използваните от вещите лица корекционни коефициенти, като въз основа на тях всяко от тях е представило установената пазарна цена.

            От така представените и доуточнени в съдебно заседание допълнителни заключения, настоящият състав установи, че и двете вещи лица са използвали едни и същи методи, в една и съща тежестна стойност, като всяко от тях е намерило аналози на извършената продажба, чиято стойност се е доближила максимално до тази на процесния обект, посредством използваните корекционни коефициенти, като няма спор, че получените резултати  на средната единична пазарна стойност на степен за завършеност „груб строеж“ и по двете заключения са сходни  - 779 лв./кв.м., получена стойност от в.л. К. и 745.46 лв./кв.м., определена от в.л. Х.. Съдът счита, че правилно пазарната стойност е определена при едновременно използване на Метода на неконтролираните цени и Метода на увеличената стойност, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 10 от Наредба Н-9/2006 г. и съобразно международни стандарти за оценяване. Независимо от това, настоящият съдебен състав ще кредитира заключението на вещото лице Х.. Така представеното от последния експертно заключение е по-обосновано от другото, по-всеобхватно, като при Метода на сравнимите неконтролирани цени Х. е изследвал по-голям брой сделки за сравними обекти, отколкото вещото лице К.. Съдът намира за по-правилни и прецизни използваните от него корекционни коефициент и при двата метода. Установи се обаче, че има допусната от вещото лице Х. математическа неточност при изчисляване средната стойност на кв.м. за гаражи, където вещото лице по Метода на сравнимите неконтролирани цени е определило корекционен коефициент за трансформиране на гаражите – 80% от средната стойност „груб строеж“ /745.46 лв./кв.м./,  а е посочило в таблицата сума изчислена на 100%, т.е стойността за гаражите, които са с площ 79,36 кв.м., не е 59 160 лв., а 47 328 лв. /79,36м² х 596,37лв./м²/. При това положение, с новото изчисляване пазарната стойност по Метода на сравнимите неконтролирани цени е 427 670 лева, която сума се изчислява по следния начин:  към сумата от 47 328 лв. /гаражите/ прибавяме сумата от 487 260 лева /апартаменти, ателие и общи части/ и получаваме 534 588 лева, от която сума приспадаме корекцията на ПС за пазарна адаптивност от 20 %. Следователно, при прилагане на принципа на тежест на методите – корелация между Метода на сравнимите неконтролирани цени и Метода на увеличената стойност в съотношение 80:20, крайната претеглена пазарна стойност възлиза на 389 558 лв.

            С оглед така установеното и предвид изложеното в заключението по приетата и неоспорената от страните съдебно-счетоводна експертиза, вземайки предвид определената пазарна стойност в размер на 389 558 лв., при преобразуване на данъчния финансов резултат на жалбоподателя „П.“ ООД за 2014г. със сумата от 39 558 лв. /разликата между определената от експертизата пазарна цена и продажната такава/, по реда на чл.16 от ЗКПО данъчния финансов резултат отново остава на загуба, т.е дружеството не дължи корпоративен данък по ЗКПО, поради което съдът намира, че неправилно с оспорения РА са определени допълнителни задължения по ЗКПО и в тази му част, акта следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

            Що се отнася до определеното с акта допълнително задължение за ДДС, съдът намира, че същия следва да бъде намален и определен съобразно установената от кредитираната от съда експертиза на вещото лице Х. средна пазарна стойност на процесния недвижим имот към 2014г. в размер на 389 558 лв. Дължимият размер на ДДС върху тази оценка е в размер на 77 912 лв. Предвид начисления от дружеството при извършване на процесната сделка ДДС в размер на 74 358 лв., то допълнителното задължението по ЗДДС в резултат на тази завишена оценка /389 558 лв./, изчислено като разлика между дължимото ДДС върху определената пазарна стойност на имота и начисления от дружеството при сделката ДДС е в размер на 3 554 лв. За закъснение на допълнително дължимия ДДС с размер на 3 554 лв., на основание чл.175 от ДОПК и чл.1 от ЗЛВДТДПДВ за периода от 15.01.2015г. – 28.03.2017г. /периода посочен в РА/ се дължи лихва в размер на 794,49 лв.

            Предвид всичко изложено по-горе, оспореният РА № Р-02000216008590-091-001/25.04.2017 г., в потвърдената му част с Решение № 167/18.07.2017 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”  – гр. Бургас при ЦУ на НАП, следва да бъде отменен изцяло в частта, с която на жалбоподателя е начислен допълнително корпоративен данък за период от 01.12.2014г. до 31.12.2014 г. в размер на 32 650.03 лева и следващите се лихви в размер на 5 590.01 лева, а в частта, с която са определени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС за периодите от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. в размер на 82 186.52 лева главница и 16 181.30 лева лихви за просрочие, следва да се отмени за сумата над  4 348.49 лв., представляваща - 3 554 лева – главница и лихва за просрочие – 794.49 лв.

            При този изход на спора, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК и при своевременно направено искане от всяка от страните по делото за заплащане на разноски, такива следва да бъда присъдени, както следва: на жалбоподателя „П.“ ООД, съобразно представения по делото списък по чл.80 от ГПК /л. 40-41/ за двете съдебни инстанции, вкл. и при новото разглеждане на делото, в размер на 10 376 лева, с оглед уважената част /96,82 %/, а на ответната страна, на основание чл.161, ал.1, изр.2 и 3 от ДОПК и чл.8, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно отхвърлената част по жалбата /3,18 %/, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 125,61 лева.

            Съдът, съобразно предмета и сложността на делото, не намира за основателни направените от двете страни възражения за прекомерност на поискани адвокатски възнаграждения, респ. юрисконсултско такова. Поради несвоевременно направеното искане за присъждане на сумата от 550,40 лв. – заплатен депозит по съдебно-счетоводната експертиза при двете разглеждания на делото, същите не следва да бъдат присъдени в полза на ответната стана.

            Мотивиран от изложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд - Бургас, осемнадесети състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТМЕНЯ по жалба на „П.“ ООД, ЕИК: *********, ревизионен акт № Р-02000216008590-091-001/25.04.2017г., издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК в частта, с която на „П.“ ООД са определени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС за периодите от 01.12.2014 г. до 31.12.2014 г. за сумата над  4 348.49 лева, представляваща - 3 554 лева – главница и лихва за просрочие – 794.49 лева.

 

            ОТМЕНЯ по жалба на „П.“ ООД, ЕИК: *********, ревизионен акт № Р-02000216008590-091-001/25.04.2017г., издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК в частта, с която на „П.“ ООД е начислен допълнително корпоративен данък за период от 01.12.2014 г. до 31.12.2014 г. в размер на 32 650.03 лева главница и следващите се лихви в размер на 5 590.01 лева.

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на „П.“ ООД, ЕИК: *********  в останалата й част.

 

            ОСЪЖДА „П.“ ООД, ЕИК: ********* да заплати в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Бургас, при Централно управление на Националната агенция по приходите, юрисконсултско възнаграждение в размер на 125.61 лева.

 

            ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Бургас, при Централно управление на Националната агенция по приходите да заплати в полза на „П.“ ООД, ЕИК: ********* разноски по делото в размер на 10 376 лева.

 

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето пред Върховен административен съд на Република България.

                                                           

                                             СЪДИЯ: