Решение по дело №668/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 480
Дата: 19 декември 2019 г. (в сила от 21 май 2020 г.)
Съдия: Рени Петрова Ковачка
Дело: 20191700500668
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 480 /  19.12.2019год. гр. Перник 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание  на  19.12.2019год. / деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

 Председател: Рени Ковачка

Членове : Роман Николов

Антон Игнатов   

 

при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Ковачка възз.гр. дело № 668 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

С решение № 1188/25.07.2019г., постановено по гр.д. № 1903/2019г. по описа на Пернишкия районен съд е отхвърлен предявеният от А.В.А. против "Юробанк България“ АД гр. София иск за признаване на установено спрямо ищеца, че не дължи на "Юробанк България“ АД  гр.София следните суми: 7 500лв. – главница по договор за кредит №***, сумата от 594.46лв. – мораторна лихва изтекла за периода 20.06.2006год.  – 21.05.2017год., ведно със законната лихва върху главницата считано от 21.05.2007год. до окончателното изплащане на вземането, за които суми са издадени ЗИПЗ от 21.05.2007г. и изпълнителен лист от 22.05.2007г. по ч.гр.д. 1284/2007г. по описа на СРС и е образувано изпълнително дело № 311/2007г. по описа на ЧСИ – А.В. като неоснователен.

А.В.А. е обжалвал решението, като моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно и предявеният от него иск да бъде уважен.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от "Юробанк България“ АД гр.София, в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

Писмен отговор не е постъпил е от третото лице помагач „Фронтекс интернешънъл„ ЕАД гр. София.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.439 от ГПК.

А.В.А. е поискал да бъде признато за установено по отношение на "Юробанк България“ АД гр.София, че не дължи следните суми: 7 500лв. – главница по договор за кредит  №***, сумата от 594.46лв. – мораторна лихва изтекла за периода 20.06.2006год.  – 21.05.2017год., ведно със законната лихва върху главницата  считано от 21.05.2007год.  до окончателното изплащане на вземането и сумата от 164.89лева разноски, за които суми са издадени ЗИПЗ от 21.05.2007г. и изпълнителен лист от 22.05.2007г. по ч.гр.д. 1284/2007г. по описа на СРС и е образувано изпълнително дело № 311/2007г. по описа на ЧСИ – А.В., поради новонастъпили факти – погасяване по давност на сумите след издаване на изпълнителния лист и преди образуване на изпълнителното производство.

„Юробанк България„ АД гр.София изразява становище за недопустимост на иска, защото вземането е прехвърлено с договор за цесия от 18.10.2013г. на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД гр.София. При условията на евентуалност заявява, че искът е недопустим и неоснователен и защото и изтеклата давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително  изпълнено. Вземането продължавало да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи.

Третото лице помагач не изразява становище по иска.

За да отхвърли иска районният съд е приел, че ответникът не е страна по твърдяното материално правоотношение, защото вземането е прехвърлено на „Фронтекс Интернешънъл„ ЕАД гр.София и ищецът е уведомен за цесията. Към отговора на исковата молба е приложено уведомление, изходящо от цедента и адресирано до ищеца, с което го уведомява за извършената цесия, като препис от това уведомление, ведно с препис от отговора на исковата молба са връчени на ищеца с определението на съда по чл. 140.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по отношение на останалите въпроси, съдът е обвързан от изложеното в жалбата.

Жалбоподателят твърди, че решението на ПРС е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.

Установено по делото е следното:

На 21.05.2007г. по ч. гр.д. № 1284/2007г. по описа на ПРС против ищеца е издаден изпълнителен лист в полза на  праводателя на „Юробанк България„ АД гр.София- ДЗИ Банк“ АД гр.София за сумите, за които е предявен настоящият иск.

Въз основа на изпълнителния лист на 22.05.2007год.  е образувано изп. д. № 311/2007г. по описа на ЧСИ В..

С молбата за образуване на изпълнителното производство е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

С постановление от 22.08.2016 изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК поради бездействие на взискателя. По делото не са извършвани същински  изпълнителни действия.

С договор за цесия от 18.10.2013г. „Юробанк България“ АД  е прехвърлила на третото лице – помагач „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД свои вземания, сред които и процесното такова.

„Фонтекс Интернешънъл„ ЕАД  е упълномощено да уведоми длъжниците по прехвърлените вземания. Няма данни по делото на настоящия ищец е изпратено уведомление за извършената цесия, което да му е  връчено.

С отговора на исковата молба е представен списък-приложение 1, който районния съд е възприел като уведомление за извършеното прехвърляне на вземане, връчено на ищеца с отговора на исковата молба и определението на съда по чл. 140 ГПК.

При така установеното, въззивният съд намира, че неправилно районният съд е отхвърлил иска, приемайки, че ответникът няма качеството на кредитор.

Прехвърлянето на вземането е противопоставимо на длъжника от момента на връчване на уведомлението за извършената цесия. По делото не е  представено уведомление до ищеца за прехвърляне на вземането му, нито е представен посочения в  чл.9, ал.3 от договора за цесия списък. Приложеният на стр.28 от делото списък съставлява приложение № 1, а именно Списък на длъжниците и вземанията по чл.2, като дори и да се приеме, че това е списъка по чл.9, ал.3 от договора за цесия, то той е представен едва с писмения отговор, респ. ищецът се счита уведомен за прехвърляне на вземането му след образуване на делото. Тоест, липсват каквито и да било доказателства, че към датата на предявяване на иска ищецът е бил уведомен, че вземането е прехвърлено и за него е съществувал правения интерес да насочи иска си срещу кредитора, в чиято полза е издаден изпълнителен лист. За настъпилото частно правоприемство ищецът е научил в хода на производството и в тази хипотеза е приложима разпоредбата на чл. 226, ал.1 ГПК, като делото следва да продължи между първоначалните страни. Правоприемникът може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице – помагач, което и е сторено в настоящия случай. Възможността по чл. 226, ал.2 предл.2 ГПК приобретателят да замести своя праводател при условията на чл. 222 ГПК не изключва правото на ищеца да поиска производството да продължи между първоначалните страни и не го задължава непременно да направи искане за заместване на другата страна. Ето защо и изводът на ПРС, че ответникът е изгубил качеството на кредитор на ищеца, не намира опора в закона.

Тук следва да се отбележи, че  искът по чл.439 от ГПК е иск за оспорване на изпълнението, поради което надлежна страна по него се явява именно взискателят по изпълнителното дело.  Видно от приложеното изп.дело, същото е образувано по молба на „ДЗИ Банк“ АД, провоприемник на което е „Юробанк България“ АД като в изпълнителното дело не е конституиран като взискател цесионера „Фротекс Интернешънъл ЕАД.

В исковата молба се поддържа, че погасителната давност е започнала да тече от датата на образуване на изпълнителното дело- 28.08.2017год.  

С образуване на изпълнителното дело давността е прекъсната съгласно  чл.116, б. „в” ЗЗД. Към датата на образуване и съответно на прекратяване на  изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК- 28.08.2009г. е действало ППВС 3/18.11.1980г., съгласно което при висящност на изпълнителния процес, прекъснатата вече давност се спира. Следователно с прекратяване на изпълнителното производство е преустановено спирането на давността и от този момент е започнала да тече нова погасителна давност. Разрешенията, дадени с ТР 1/2015г. на ОСГТК се прилагат занапред спрямо неприключилите съм момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто не е настоящият случай. В същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г. на ВКС.

Към датата на предявяване на иска вземането за главница и разноски, по отношение на които се прилага общата петгодишна давност, е било погасено по давност, защото от прекратяването на изпълнителното дело, са изтекли повече  от пет години.

Относно вземанията за законна лихва, съдът намира, че е приложима тригодишната давност. Същите по правилото на чл.111 б. „в” ЗЗД, се погасяват с тригодишна давност и от прекъсването й на основание чл.117, ал.1 ЗЗД започва да тече нова давност, равняваща се на първоначалната такава. В случая от 28.08.2009год. са изтекли повече от три години, поради което вземането за лихви  се явява погасено по давност.

Във връзка с изложеното, въззивният съд намира за основателна  изцяло предявената претенция, поради което обжалваното решение следва да се в следва да се отмени и да се постанови друго такова за уважаване на иска.

С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят  направените във въззивното производство разноски, които възлизат на сумата от 1161.89лева, от които 161.89лева заплатена държавна такса и 1000 лева адвокатско възнаграждение, по отношение на което не е направено възражение за прекомерност. На ищеца следва да се присъдят и направените в първоинстанционното производство разноски като се претендират такива в размер на 1000 лв. адвокатско  възнаграждение, 24 лева за  заплатена такса  за копие от изпълнителното дело, 5 лева за заплатена такса за издадено съдебно удостоверение и 323.78лева заплатена държавна такса. По отношение претенцията за разноски е направено възражение от ответното страна, което  съдът приема като възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение и което счита за основателно. Предвид цената на предявения иск, минималният размер на дължащото адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 /94год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 734.72лева, поради което  и  предвид характера и сложността на производството, претендираното такова в размер на 1000 лева се явява прекомерно завишено и следва да бъде намалено до предвидения в наредбата минимум.

Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 1188/25.07.2019 год., постановено по гр.д. № 1903/2019год. по описа на Пернишкия районен съд като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от А.В.А. с ЕГН ********** ***  срещу „Юробанк България„ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул.“ Околовръстен път“ 260, че А.В.А. не дължи на „Юробанк България“ АД  сумата от 7500,00лв. –  представляваща редовна главница по договор за кредит № ***, сумата от 594.46 лева лихва за периода 20.06.2006г. -21.05.2007год., както и законната лихва върху главницата от 21.05.2007год. до окончателното й изплащане поради погасяване по давност след издаване на изпълнителния лист по ч.гр.д. № 1284/2007год. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА "Юробанк България„ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул.“Околовръстен път“ 260  да заплати на А.В.А. с ЕГН ********** ***  сумата от 1161.89лева направени разноски във въззивното производство и сумата от 1087.50лева, представляваща направени разноски в първоинстанционното производство.

Решението е постановено при участието на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД гр.София като трето лице помагач на страната на ответника по иска – „Юробанк България“ АД гр.София.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението.

 

 

Председател :                                                    Членове: