№ 369
гр. Пазарджик , 20.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20205220103094 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
За ищеца „Обединена българска банка“ АД, редовно уведомен от
предходното съдебно заседание чрез процесуалния си представител се явява
адв. К., редовно упълномощена от преди.
Ответниците Ц. С. Б. и В. С. Б. не се явяват, редовно уведомени от
предходното съдебно заседание чрез пълномощникът им. За двамата
ответници се явява адв. Н.Я., редовно упълномощена да ги представлява от
преди.
Не се явява представител за третото лице помагач „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, редовно уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
Не се явява вещото лице М.Л., редовно призована.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуалната пречка за даване ход на
делото, тъй като неявилата се страна е редовно уведомена по реда на чл. 56,
ал. 2 от ГПК. Затова и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
1
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
АДВ. К.: Поддържам исковата молба и оспорвам твърденията, изложени
в отговора на исковата молба. Моля да дадем възможност на вещото лице да
изготви ССчЕ.
АДВ. Я.: Оспорвам исковата молба. Поддържам изцяло отговора си.
Нека да изслушаме вещото лице, ако имам въпроси ще ги задам в следващото
съдебно заседание, конкретно по експертизата на вещото лице.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 2 от ГПК, във връзка
с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Твърди се, че на 16.04.2009 г. е сключен договор за потребителски
кредит между С. Ц. Б. с ЕГН ********* /в качеството на кредитополучател/ и
„Обединена Българска Банка" АД /в качеството му на кредитор/. Съгласно
Раздел I от Договора банката предоставя на кредитополучателя кредит в
размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева / за потребителски нужди. В чл. 3 от
Договора страните са уговорили, че кредитът ще се преведе по сметка,
посочена в договора, еднократно - на 17.04.2009г., като олихвяването започва
от тази дата. Съгласно чл.4, ал.1 редовната главница по кредита се олихвява с
годишен лихвен процент. Лихвеният процент към датата на отпускане на
кредита, е в размер на 15.25% годишно. В чл.4 ал.З е договорена промяна при
настъпване на конкретен факт - прекратяване на трудовото правоотношение
на кредитополучателя. Съгласно чл.5 годишният процент на разходите към
датата на отпускане на кредита е в размер на 16,42 лв. Съгласно чл.7, ал.1 при
забава на плащането на главницата от страна на Кредитополучателя банката
олихвява просрочените суми с наказателна лихва в размер на 5 пункта над
действащия, съгласно договореното в чл.4, лихвен процент. Съгласно ал.2
при друго неизпълнение от страна на Кредитополучателя, както и при
предсрочна изискуемост, банката има право да начислява неустойка в размер
на действащия лихвен процент, съгласно договорения по реда на чл.4 лихвен
процент за редовна главница с надбавка в размер на 5 пункта. Съгласно чл. 8
от Договора кредитът следвало да се издължи на 96 месечни анюитетни
вноски, включващи главница и лихва, в размер на 180,83 лева, считано от
2
16.05.2009г. на 16-то число на месеца В случаите на сключена застраховка
„Живот" размерът на месечната вноска, заедно със застрахователната премия,
е 6,50 лева. Съгласно чл.9 крайният срок за издължаване е 16.04.2017г.
Сочи се, че в чл. 14, страните са уговорили, че кредитополучателят се
задължава да уведоми банката незабавно при промяна на адреса, посочен в
Договора, както и за всяка последваща промяна в своя адрес. При
неизпълнение на това задължение всяка писмена кореспонденция, изпратена
от банката до последно посочения от кредитополучателя адрес, се счита за
редовно връчена в деня на изпращането й. Кредитополучателя се е задължил
да уведоми банката при промяна на местоработата си. При неизпълнение,
същата има право да направи кредита предсрочно изикуем.
Сочи се, че съгласно чл. 19 от Договора страните уговорили, че при
пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става
автоматично предсрочно изискуем.
Сочи се, че поради липса на изпълнение, в полза на ищеца са
възникнали вземанията, посочени в петитума на исковата молба. Съгласно чл.
79 и 86 ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение
за забавата, в случай, че длъжникът не изпълни точно задълженията си.
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист въз основа на извлечение от счетоводните книги на основание чл.417, т.2
ГПК. Впоследствие по ч.гр.д. № 4805/2010 г. по описа на Районен съд - гр.
Пазарджик, ГК, Xl-ти гр.състав са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист.
Твърди се, че видно от представеното извлечение от счетоводни книги е
налице неизпълнение, считано от 10.11.201 Ог., а съгласно чл.19 от Договора,
банката е направила кредитът предсрочно изискуем поради неплащане на 7
погасителни вноски. Банката е предприела действия за уведомяване на
ответника за настъпилата предсрочна изискуемост.
В случай, че съдът приеме, че не са налице последиците на предсрочна
изискуемост преди подаване на заявлението, с настоящата искова молба
правим изрично изявление настъпила изискуемост на договора поради
изтичане на крайния срок на погасяне, който факт да бъде съобразен на
3
основание чл.235, ал.З от ГПК.
Сочи се, че след получаване на заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист, е образувано изпълнително производство № 321/2011 г.
по опис на ЧСИ П. И., с рег. № 821 район на действие ОС Пловдив.
Твърди се, че на 22.04.2016г. е образувано ново изпълнително дело №
300/2016 г. по опис на ЧСИ Г. З., с рег. № 888 район на действие ОС
Пазарджик. От справки по изпълнителното дело се установява, че С. Ц. Б. е
починал на 09.03.2018г. Наследници на починалия са дъщерите му Ц. С. Б.,
ЕГН: ********** и В. С. Б., ЕГН: **********.
Сочи се, че наследството е съвкупност от права и задължения. За
задълженията в наследството отговарят наследниците, така както е отговарял
самия наследодател. За да се ангажира отговорността на наследниците на
починало лице за негови задължения, е необходимо, съгласно чл.60 от ЗН,
същите да приемат наследството. Считам, че с конклудентни действия, а
именно подаване на възражения по чл. 423 ГПК до ОС Пазарджик,
наследниците са приели наследството. Това поражда правния ни интерес
настоящия иск да бъде насочен срещу неследниците на С. Ц. Б. съобразно
дела им.
Твърди се, че на 31.01.2018г. е сключен договор за цесия между
„Обединена Българска Банка" АД /цедент/ и „ЕОС Матрикс" ЕООД
/цесионер/. Изпратено е уведомление, след което „ЕОС Матрикс" ЕООД е
конституиран като взискател. На 31.01.2019г. от новият взискател е
постъпила молба с искане наследниците на Б. да бъдат конституирани като
длъжници по делото. С получаване на книжата от ЧСИ, Ц. С. Б., ЕГН:
********** и В. С. Б., ЕГН: **********, подават възражение по чл.423 ГПК,
което е уважено от ОС Пазарджик. Във възражението си ответниците
декларират точно и с дати узнаване на факта за прехвърленото вземане. Освен
това, с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по
делото, ответниците получава уведомлението изходящо от „Обединена
Българска Банка" АД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на
процесиите вземания, като става надлежно уведомен за извършената цесия,
доколкото има възражения в тази насока. Съдът следва да зачете този факт по
силата на чл.235, ал.З от ГПК.
4
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
Прави се искане, на основание чл.219 ГПК, съдът да привлече като
трето лице-помагач „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул."Рачо
Петков- Казанджията" № 4-6, с ЕИК *********
Иска се от съда да постанови решение, с което със сила на пресъдено
нещо, да признае за установено по отношение на ищеца, че:
Ц. С. Б., ЕГН: ********** - /дъщеря/ дължи на „Обединена Българска
Банка" АД парични суми, произтичащи от Договор за потребителски кредит,
сключен 16.04.2009 г. със С. Ц. Б. с ЕГН *********, /в качеството на
кредитополучател/, съобразно дела от наследството му, както следва: 4712.30
лв. - главница, представляваща 1/2 част от оставащата главница; 489.11 лв. -
договорна лихва представляваща ½ част от дължимата по чл.4 от Договора за
кредит за периода от 16.03.2010г. до 10.11.2010г.; 17,42 лв. - наказателна
лихва представляваща 1/2 част от дължимата по чл.7 от Договора за периода
от 16.03.2010г. до 10.11.2010г.; законна лихва за забава върху главницата за
периода от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /11.11.2010 г./ до изплащане на вземането;
В. С. Б., ЕГН: **********-дъщеря /дъщеря/ дължи на „Обединена
Българска Банка" АД парични суми, произтичащи от Договор за
потребителски кредит, сключен 16.04.2009 г. със С. Ц. Б. с ЕГН *********, /в
качеството на кредитополучател/, съобразно дела от наследството му, както
следва: 4712.30 лв. - главница, представляваща ½ част от оставащата
главница; 489.11 лв. - договорна лихва представляваща 1/2 част от дължимата
по чл.4 от Договора за кредит за периода от 16.03.2010г. до 10.11.2010г.;
17,42 лв. - наказателна лихва представляваща ½ част от дължимата по чл.7 от
Договора за периода от 16.03.2010г. до 10.11.2010г.; законна лихва за забава
върху главницата за периода от дата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение /11.11.2010г./ до изплащане на вземането.
Прави се искане, на основание чл.219 ГПК съдът да привлече в процеса
трето лице „ЕОС МАТРИКС" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул."Рачо
Петков-Казанджията" № 4-6, с ЕИК *********
5
Претендират се направените в заповедното и настоящо производство
разноски. Посочена е банкова сметка, по която могат да бъдат заплатени
претендираните от ищеца суми.
В случай, че на първото редовно открито съдебно заседание не се яви
представител на ищеца, се моли делото да се разгледа в отсъствието на
ищеца, като съдът приеме, че исковата молба се поддържа заедно с
приложените към нея доказателства и направените с нея доказателствени
искания.
В условията на евентуалност, в случай че съдът отхвърли предявените
искове и в случай че ответникът претендира да му бъдат заплатени
разноските за адвокатско възнаграждение, които е направил, правя
възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и фактическа
сложност на делото. С настоящия отговор се моли на основание разпоредбата
на чл.78, ал.5 ГПК съдът да присъди минимален размер на разноските,
заплатени за адвокатски хонорар, при условие, че ищецът докаже
заплащането им в това отношение т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело №6/2012 г. по описа
на ОСГТК на ВКС/, съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото. В това отношение, на основание чл.236, ал.1, т.7 ГПК, която
разпоредба има императивен характер в съдебното решение трябва да бъде
посочена и банковата сметка, по която да се преведат присъдените в полза на
ищеца разноски.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, в
който се твърди, че на 16.04.2009 год. е бил сключен договор за
потребителски кредит между баща ни С. Ц. Б. и „ОББ“ АД, в размер 10 000
лева.
Твърди, че на 12.11.2010 г. чрез упълномощен представител (адвокат Г.
Х. Б., АК - Пловдив) „ОББ“ АД, ЕИК ********* е депозирал Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК пред PC - Пазарджик.
Образувано е ЧГД №4805/2010г. В заявлението си взискателя е заявил
размера на дължима сума от 10 439,03лв., от която главница в размер на 9
6
425,98 лв. договорена лихва в размер на 978,22лв за период от 16.03.2010 г. до
10.11.2010 г., наказателна лихва в размер на 34,83лв за период от 16.03.2010 г.
до 10.11.2010 г., законова лихва от 11.11.2010 г. до изплащането на вземането,
както и сторените разноски по заповедното производство в размер на 759,32
лв.
Сочи се, че с разпореждане, исковият съд е указал на взискателя „ОББ“
АД в едноседмичен срок да представи ново извлечение от счетоводните
книги в което изрично да се посочи, кога е настъпила предсрочаната
изискуемост и колко месечни вноски не са погасени.
Твърди се, че на 30.11.2010 г. е издадена Заповед №3440 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и върху нея е
отбелязано, че изпълнителният лист е издаден на 12.01.201 !год..
Пълномощника на взискателя (адв. Г. Б.) е получил на 12.01.2011год. ЗНИ и
ИЛ издадени по ЧГД № 4805/2010 г.
Твърди се, че на 21.01.2011 г. с молба с вх.№04832/21.01.2011 до ЧСИ
П. И., с рег.№821 в КЧСИ с район на действие Окръжен съд Пловдив,
пълномощника на взискателя е поискал образуване на изпълнително дело.
Видно от молбата той е приложил изпълнителен лист от 30.11.2010 г. издаден
от РС-Пазарджик по ЧГД № 4805/2010 г., с който им е присъдил сумите
описани в молбата. В описаните в края на молбата приложени документи са
изброени "изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК - с дата 30.11.2010 г.", но видно от
приложенията към молбата са приложени Изпълнителен лист от дата
31.11.2010 г., издаден по ЧГД№4805/2010 г. с длъжникът С. Ц. Б. и Заповед
№3330 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК. от дата 23.11.2010 г., издадена по ЧГД № 4804/2010 г. с
длъжник П. С. Т..
Сочи се, че на същата дата е образувано изпълнително дело №
20118210400321 по описа на ЧСИ П. И.. Изготвена е ПДИ с изходящ
№30070/13.07.2011год. и към нея са приложени Заповед №3330/23.11.2010 г.
и изпълнителен лист от 30.11.2010 г. и са изпратени на адреса на длъжника С.
Ц. Б. в село Д.. ул.''*****"№*, общ.Пазарджик, които са връчени на 17.09.2011
г., но от приложеното известие за доставка не е ясно от кого е получена
7
пратката и дали е предадена на длъжника.
Сочи се, че по образуваното изпълнително дело №20118210400321 по
описа на ЧСИ П. И. е депозирана молба от взискателя с вх.№3596/06.02.2012
г. с която е представена извадка от регистъра на трудовите договори по ЕГН
на длъжника С. Ц. Б. от информационната система но НОИ. С молба с вх.№
18506/22.06.2012 г. взискателят е поискал налагане за запор върху трудово
възнаграждение на длъжника. С молба с вх.№07957/05.03.2013 г. взискателят
е поискал извършването на опис в домът на длъжника. С молба с вх.
№37406/23.12.2014 год. взискателят е поискал налагане на запор върху
трудово възнаграждение на длъжника при условие, че ако има наличен трудов
договор. С молба на взискателя с вх.№35874/03.12.2015год. изпълнителното
дело е прехвърлено при ЧСИ Г. З., рег.№888 в КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд Пазарджик.
Сочи се, че с разпореждане от 22.04.2016год. на ЧСИ Г. З. е образувано
ново изпълнително дели с №20168880400300. Издадена е Призовка за
принудително изпълнение с изх.№4539/17.05.2016год. без да са приложени
към нея подлежащите на изпълнение актове. Връчена е лично на длъжника С.
Ц. Б. на 30.05.2016 год., видно от приложеното по делото известие за
доставка. На 17.11.2017год. е постъпила молба от взискателя „ОББ" АД за
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. Издадена е призовка с
изх.№4660/30.03.2018год. отново до длъжника С. Ц. Б.. Същата е оформена
от служителка в Кметство Д. И. Р. на дата 04.04.2018 г., че „лицето е
починало, на адреса не живее никой“.
Твърди се, че на 26.04.2018 г. е сключен договор за цесия между
взискателя „ОББ“АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, т.е. след датата на смъртта
на длъжника С. Ц. Б. 09.03.2018 г. Изпратеното уведомление по чл.99, ал. 3 от
ЗЗД не е връчено на длъжника, върнало се е в цялост на дата 26.03.2018год. с
отметка „несъществуващ адрес“. Издадено е Постановление за конституиране
на нов взискател с №4546/18.03.2016 г. от ЧСИ Г. З..
На 31.01.2019год. е постъпила по изпълнителното дело, молба от „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД за конституирането ни като длъжници, в качеството им на
наследници на баща ни С. Ц. Б., а с Разпореждане №4547/18.03.2019 год. на
ЧСИ Г. З., е уважил молбата им.
8
Сочи се, че за законосъобразно постановяване на разпореждане за
незабавно изпълнение на заповед по чл. 417 ГПК е необходимо наличието на
две условия: представеният със заявлението документ да бъде редовен ог
външна страна и документът да удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника, а когато според представения документ
изискуемостта на вземането е постановена в зависимост от изпълнение на
насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство,
изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва
да бъде удостоверено с официален или изходящ от длъжника документ (чл.
418, ал. 3 ГПК). Категорична е практиката на ВКС, че извлечението от
счетоводните книги трябва да съдържа достатъчна информация за
претендираното вземане, за размера му, за разрешения и усвоен кредит, за
непогасения остатък и за лихвите; кои вноски и в какъв размер и при какъв
падеж не са погасени; за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита в
резултат на упражненото от банката потестативно право и основанието за
това. Съгласно договора-Банката заявител е длъжна да удостовери с
извлечението от счетоводните си книги посочените в заявлението
обстоятелства, и то трябва да удостоверява ликвидността и изискуемостта на
заявеното вземане, като данните в извлечението от счетоводните книги се
преценяват от съда във връзка с твърдението на заявителя, кога са спрели
плащанията и кои вноски не са платени, във връзка с договора за банков
кредит и с доказателствата за обявяване на предсрочната му изискуемост,
като изводите на съда по чл.418 ал.2 от ГПК трябва да са основани изцяло от
недвусмислено съдържание на документа, а не да се налага тълкуването му,
което препятства проверката: налице ли е предсрочна изискуемост на целия
кредит и подлежи ли на изпълнение заявеното вземане.
В настоящият случай представеното извлечение от счетоводните книги
на банката ответник с изх.№881/11.11.2010 г., не е било достатъчно и
заповедният съд е поискал допълнителна информация, която видно от
ЧГД№4805/2010год. по описа на РС-Пазарджик не е представена, не отговаря
на изискванията на изискуемите се реквизити, същото не съдържа
информацията, въз основа на която се установява вземане съгласно чл.417 т.2
от ГПК. Към заявлението липсва покана, с която длъжникът да е уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост. Всичко това налага извода, че
9
извлечението от счетоводните книги в качеството му на документ по чл.417
т.2 от ГПК не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника, поради което липсват предпоставките
на чл.418 ал.2 от ГПК и съдът не следва да уважава заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение.
Сочи се, че по същество „Извлечението от счетоводните книги“ трябва
да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане; за размера
му; за разрешения и усвоен кредит; за непогасения остатък и за лихвите: кои
вноски и в какъв размер и при какъв падеж не са погасени; за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита в резултат на упражненото от банката
потестативно право и основанието за това; съгласно договора-Банката
заявител е длъжна да удостовери с извлечението от счетоводните си книги
посочените в заявлението обстоятелства и го трябва да удостоверява
ликвидността и изискуемостта на заявеното вземане, като данните в
извлечението от счетоводните книги се преценяват от съда във връзка с
твърдението на заявителя, кога са спрели плащанията и кои вноски не са
платени, във връзка с договора за банков кредит и с доказателствата за
обявяване на предсрочната му изискуемост; като изводите на съда по чл.418
ал.2 от ГПК трябва да са основани изцяло от недвусмислено съдържание на
документа, а не да се налага тълкуването му, което препятства проверката
налице ли е предсрочна изискуемост на целия кредит и подлежи ли на
изпълнение заявеното вземане. Тъй като представеното извлечение от
счетоводните книги на банката не отговаря на изискванията на изискуемите се
реквизити, същото не съдържа информацията, въз основа на която се
установява вземане съгласно чл.417 т.2 от ГПК, а освен това липсва и покана,
с която длъжникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост.
Всичко това налага извода, че извлечението от счетоводните книги в
качеството му на документ по чл.417 т.2 от ГПК не е редовен от външна
страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника,
поради което липсват предпоставките на чл.418 ал.2 от ГПК и съдът не следва
да уважава заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Сочи се, че в Закона за счетоводството липсва, легална дефиниция
относно задължителните реквизити на „извлечение от сметка" и те не са
посочени в друг нормативен акт, минимално необходимото съдържание на
10
извлечението по сметка, за да отговаря на изискванията за редовен от външна
страна документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане, се
извлича от практиката на съдилищата, уеднаквена с редица определения на
ВКС. постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - определение № 118/
09.02.2011 г., постановено по ч.т.д. № 905/2010 г. по описа на ВКС, на ВКС,
ТК, 1 т. о., определение № 183/ 10.03.2011 г., постановено но ч.т.д. № 12/2011
г. по описа на ВКС, ТК, 1 т. о., определение № 264/ 07.05.2009 г., постановено
по ч.т.д. № 210/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 118/ 24.02.2009 г.,
постановено по ч.т.д. № 25/2009 г. на ВКС, ТК, определение № 174/
16.02.2010 г., постановено по ч.т .д. № 18/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о. и
определение № 693/ 16.11.2009 г., постановено по ч.т.д. № 731/2009 г. на
ВКС, ТК, II т. о./. В нея е прието, че представеното от банката извлечение
от счетоводните книги представлява редовен от външна страна документ,
когато е изготвен и подписан от длъжностни лица на банката, подпечатан е с
печат на банката и съдържа данни за договора за кредит - дата на сключване,
размер, кредитополучател, както и данни за усвояването му, размерът на
просроченото задължение по главницата, договорна и наказателна лихви.
Процесното извлечение от счетоводни книги, представено от
Банката/ответник не представлява документ, който е предвиден в чл. 417, т. 2
ГПК. В същото обаче претендираните от банката - заявител, суми за главница,
дължимите суми за договорена и санкционна лихва не са разграничени по
отделни анюитетни вноски, както и таксата за обслужване, а са посочени като
обща сума, претендирана за съответния период. Документът не дава яснота
относно падежа на всяко претендирано вземане - главно и акцесорно, както и
размера на тази част от вземанията, която е погасена от длъжника. При липса
на яснота относно обстоятелството как са формирани главницата и
дължимата лихва за претендирания период, доколкото не може да се прецени
какви задължения са включени в посочените като глобални суми главница и
лихви, не може да се направи обобщаваш извод за редовността на документа
по чл.417, т.2 ГПК от външна страна. Начина на формиране на главницата и
другите акцесорни задължения не може да се извлече и от приложения
договор. За пълнота на изложението следва да се изтъкне, че констатираните
неточности немогат да се отстранят и въз основа съдържанието на самото
заявление, в което също в недостатъчна степен са изложени обстоятелствата
относно размера на претендираните суми за главница, лихви и такса.
11
Съгласно т. 26 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д.
№4/2013 г., ОСГТК, когато в заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК не са подробно посочени обстоятелствата, от
които произтича вземането, то същите могат да се извлекат от представения
към заявлението документ по чл.417 ГПК. В случая обаче нито от
съдържанието на самото заявление, нито от приложените документи може да
се добие яснота относно размера на вземането. При това положение
удовлетворителната сила на приложеното извлечение по сметка по чл. 417, т.
2 ГПК е разколебана, а изводите на съда по чл.418, ал.2 ГПК трябва да са
извлечени изцяло от недвусмисленото съдържание на документа, а не да се
налага тълкуването му (Определение № 426/16.07.2009г. по ч.т.д. №
332/2009г., I ТО, ВК). По своята същност от „Извлечението от счетоводните
книги'" не става ясно по коя от двете хипотези на чл.60, ал.2 от ЗКИ се
предявява - когато кредитът или отделни негови вноски не бъдат издължени
на договорените дати за плащане или и в случаите, когато кредитът бъде
обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече
вноски по него. Ако приемем, че е приложена първата хипотеза - когато
кредитът или отделни негови вноски не бъдат издължени на договорените
дати за плащане - то би следвало от представеното извлечение, ясно да се
вижда кои точно вноски не са платени по договорът. Ако приемем, че е
приложена втората хипотеза - когато кредитът бъде обявен за предсрочно
изискуем поради неплащане а срок на една или повече вноски по него - също
няма конкретност. Т.е. с представеният документ ответника „Банка Пироес
България" АД, не е предявила редовно претенцията си - представеният от нея
документ не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане - ликвидно и изискуемо, не аргументира и наличието на
някоя от хипотезите, на която да се позове по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ. В този
смисъл - Определение № 534 / 25.09.2009 г. на ВКС, постановено по ч.т.д. №
464/2009 год./ в което обобщавайки съдебната практика ВКС приема, че
уговорената предсрочна изискуемост не настъпва автоматично с факта на
неплащане на две или повече вноски, а с упражняването от Банката на
правомощието й да го направи предсрочно изискуем. Неплащането е
обективен факт и трябва да бъде надлежно удостоверен, след като Банката се
позовава на него, използвайки реда на чл. 417 и следващите от ГПК, за да
реализира вземането си. Съгласно чл.8 от Договорът месечните анюитетни
12
вноски се дължан на 16-то числа на месеца и започват да се събират от
16.05.2009год. Съгласно чл.19 от представеният Договор за предоставяна на
потребителски кредит без обезпечение от 16.04.2009год., „че при пълно или
частично не плащане на две погасителни вноски, кредита става автоматично
предсрочно изискуем, т.е. датата на която е настъпила предсрочната
изискуемост е дата на падежа на втората поредна неплатена вноска. В
мотивите на т. 4а на TP №4/2013 год. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС е
посочено, че законна лихва върху вземането за периода от датата на падежа
до датата на подаване на заявлението не може да бъде присъдена. За да се
уважи искането за присъждане на възнаградителна и наказателна лихва за
забава, както и начислени такси, от датата на падежа до датата на подаване на
заявлението означава проверката да обхване съществото на спора (наличието
на уговорка за лихва за забава, възнаградителна и наказателна, валидността
на тази уговорка, дължимостта на лихвите и техния размер) което е извън
правомощието на заповедният съд. Проверката обхваща единствено
формалната доказателствена сила на изпълнителното основание и не може да
излиза извън този предмет на проверката. В мотивите на т. 4а на TP № 4/2013
год. от 18.06.2014год. на ОСГТК на ВКС е посочено, че законна лихва върху
вземането за периода от датата на падежа до датата на подаване на
заявлението не може да бъде присъдена. Приема се, че проверката, която
извършва съдът е строго форматна - ограничава се до формалната
доказателствена сила на изпълнителното основание и не може да се основава
на данни извън изпълнителното основание. В производството по чл. 411 от
ГПК съдът е длъжен да провери налице ли са основанията на чл. 410 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение и съществуват ли пречки по чл. 411 ал. 2
от ГПК препятстващи издаването на заповед за изпълнение. Аналогично е
положението и с обхвата на проверката по чл. 418 ал. 2 от ГПК. Тази проверка
също има формален характер и се свежда до това дали документа е редовен от
външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
против длъжника / чл. 418 ал. 2 от ГПК/. Обхвата на проверката по чл. 411 от
ГПК и тази по чл. 418 от ГПК изключва навлизане по същество на спора. Това
е предмет на преценка в производството по чл.422 от ГПК във връзка с чл.415
ал. 1 от ГПК. За да се уважи искането за присъждане на възнаградителна и
наказателна лихва за забава, както и начислени такси, от датата на падежа до
датата на подаване на заявлението означава проверката да обхване
13
съществото на спора /наличието на уговорка за лихва за забава,
възнаградителна и наказателна, валидността на тази уговорка, дължимостта
на лихвите и техния размер/ което е извън правомощието на заповедният съд.
Проверката обхваща единствено формалната доказателствена сила на
изпълнителното основание и не може да излиза извън този предмет на
проверката. В т. 4а на TP № 4 / 2013 год. от 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС
е посочено, че при издаването на заповед за незабавно изпълнение е
допустимо да се присъди законна лихва за периода след подаване на
заявлението. Присъждането на такава лихва е допустимо, тъй като се касае за
„текуща лихва,, която не изисква проверка на основанието и размера на
вземането за лихви. При този вид лихва проверката се свежда единствено до
изискуемост на вземането. Съгласно чл. 422 ал. 1 от ГПК иска за
съществуване на вземането се счита предявен от датата на подаване на
заявлението, което означава, че законната лихва следва да се присъди от
датата на подаване на заявлението. Когато проверката на заповедният съд
изисква навлизане по същество на спора в тази част искането следва да бъде
отхвърлено, тъй като предмета на проверката излиза извън формалната
доказателствена сила на изпълнителното основание и се основава на данни,
които стоят извън изпълнителното основание. Според разрешенията, дадени в
т. 2 б на TP №4/2013 г. от 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС, заповед за
изпълнение не следва да се издава, когато в заявлението не са подробно
посочени обстоятелствата, от които произтича вземането, макар тези
обстоятелства да се извличат от представените към заявлението документи.
От съдържанието на Заповедта за изпълнение и Изпълнителният лист, не
става ясно колко е размера на възнаградителната и какъв е размера на
наказателната лихва, както размера на посочената такса. Възможността на
ищеца, да се снабди със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417,
т. 2 от ГПК, е регламентирана кумулативно с разпоредбата на чл.60, ал. 2 от
ЗКИ. В последния, като предпоставка за използване на този облекчен ред и за
този правен субект, са предвидени две хипотези - когато кредитът или
отделни негови вноски не бъдат издължени на договорените дати за плащане,
както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем
поради неплащане в срок на една или повече вноски по него. Разпоредбата е
специална и се отнася конкретно за кредитните институции, каквато е банката
и на който тя следва да подчинява дейността си. С оглед на това, освен
14
общите изисквания на ГПК - в чл. 418, ал. 2, при проверката следва да се
съобразяват и наслагват и специалните изисквания в Закона за кредитните
институции. В този смисъл, за да може съдът да приеме, че „Банка Пироес
България“ АД, е предявила редовно претенцията си - представеният от нея
документ да е редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане - ликвидно и изискуемо, е нужно да аргументира и
наличието на хипотезата, на която се позовава, а именно по чл. 60, ал. 2 от
ЗКИ. Това са и предпоставките, за да предяви претенцията си по облекченият
ред на заповедното производство, а не по общия исков ред. В случая става
въпрос за чисто техническа операция на представяне на по - подробна
Справка от Банката, с която да удостовери твърдението си, че са настъпили
условията, при които може да предяви искането си по този ред, а именно
посочените две хипотези на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ ведно с предпоставките по чл.
418, ал. 2 от ГПК. В този смисъл - Определение № 534 / 25.09.2009 г. на ВКС,
постановено по ч.т.д. № 464 / 2009 год. в кое го обобщавайки съдебната
практика ВКС приема, че уговорената предсрочна изискуемост не настъпва
автоматично с факта на не плащане на две или повече вноски, а с
упражняването от Банката на правомощието й да го направи предсрочно
изискуем. Не плащането е обективен факт и трябва да бъде надлежно
удостоверен, след като Банката се позовава на него, използвайки реда на чл.
417 и следващите от ГПК, за да реашзира вземането си. Аргументирането на
факта на не плащане е нужно и за преценката на съда изпълнени ли са
изискванията на чл. 418, ал.2 от ГПК. На първо място дали документът е
редовен от външна страна. На следващо място, но не на последно възниква
въпросът „удостоверява ли подлежащо на изпълнение задължение", т.е.
ищеца не представя доказателства за дата от която е настъпила предсрочната
изискуемост на паричното задължение.
Твърди се, че ищеца не представя доказателства за уведомяването на
длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост. Заповедният съд, е
следвало да провери дали е аргументирана предпоставката за удостоверяване
подлежащо на изпълнение вземане. Предпоставките са - вземането да е
ликвидно - респективно установено по размер и изискуемо с настъпил падеж.
Установява се, че настъпването на автоматичната предсрочна изискуемост, на
която Банката се позовава, е обусловено от удостоверяване на не плащане по
две последователни месечни вноски. Как, ако няма данни дали е налице
15
кредита за предсрочно изискуем. В този смисъл Определение №118 /2009 год.
на ВКС по ч.т.д. №25/2009г. второ - ТО, където съдът е приел, че предмет на
заповедният иск трябва да бъде изискуемо вземане и в този смисъл съдът
следва да бъде убеден от представените доказателства, че е налице
непогасено вземане с настъпил падеж. В случая не става въпрос за преценка
по същество на основателността на вземането на Банката, а за изпълнение на
предпоставките по процедурата на специалния ЗКИ, на общия ГПК, а и на
сключения Договор между страните, със задължението му за сключилите го
действие, съгласно чл. 20а от ЗЗД. Въпросът съществува ли вземането на
Банката, съответно налице ли е не плащане от страна на кредитополучателят,
е предмет на разглеждане на иска по чл. 422 от ГПК и се аргументира със
съответните доказателствени средства, неприложими в настоящето
едностранно производство, аргументи - Решение № 92/ 16.06.2009 год. на
ВКС по ТД № 467/2008 год. второ ТО.В случая става въпрос за обективиране
на конкретни предпоставки по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и чл. 418, ал. 2 от ГПК,
което не е действие по обосноваване на претенцията на Банката по същество,
а на аргументиране на предпоставките за предявяване на искането си по
предвиденият облекчен ред, възможен само за определена категория правни
субекти. В този смисъл не е нужно да се търсят съществуват ли или не
реквизити по отношение на документа „ извлечение от счетоводните книги"
по смисъла на чл. 417, т.2 от ГПК. След като се представя, за да удостовери
ликвидност и изискуемост на вземането, то в съдържанието му следва да са
удостоверени факти, свидетелстващи именно за тези обстоятелства. В този
смисъл заповедният съд е бил подведен от кредитора - ,.ОББ"АД. чрез
документ озаглавен ..Извлечение от счетоводните книги по чл. 417 от ГПК, с
изх.№881/11.11.2010 г. в който не е посочена датата на настъпване на
предсрочната изискуемост на вземането, а е записано: „че към дата 10.11.2010
год. задължението на кредитополучателя С. Ц. Б. по договор за кредит е
10439.03лв., представляващо главница 9425.98лв., договорена лихва 978,22
лв., наказателна лихва за просрочие на главница от 16.03.2010 год. до
10.11.2010 год. е в размер на 34.83лв..
Твърди се, че присъдените суми противоречат на сключеният договор за
кредит, на императивни разпоредбите както на ЗПК, ЗЗД, ГГ1К, установената
и задължителна практика на ВКС, и на моралните норми /добрите нрави/ тъй
16
като поставя в явно неизгодно положение кредитополучателя спрямо
кредитора. С оглед охрана на интересите на длъжника, който не участва в
производството по реда на чл. 417 ГПК, съдът трябва да провери дали
наистина е налице изискуемо и ликвидно вземане в полза на заявителя. За
тази цел именно в тежест на заявителя е да установи с безспорни писмени
доказателства съществуването на такова вземане пред заповедния съд, поради
което само твърдението, че такова вземане съществува, не е достатъчно.
Предвид изложеното счита, че не са били налице основанията за
постановяване на Заповед №3440/30.11.2010 год. издаден но ч.гр.д.
№4805/2010 г. по описа на РС-Пазарджик за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.
Разпореждането за незабавно изпълнение, по предявеният иск за парично
задължение по Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от дата 16.04.2010 год. е неоснователно и недоказано, поради
което Заповед №3440/30.11.2010 г., издаден по ч.гр.д. №4805/2010 г. по описа
на РС-Пазарджик за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ, следва да се отмени, а издаденият изпълнителен лист следва да се
обезсили. Алтернативно, ако все пак съдът приеме, че издадената Заповед
№3440/30.11.2010 год. издаден по ч.гр.д. №4805/2010г по описа на РС-
Пазарджик е законосъобразно, то считаме че е налице изтеклата пет годишна
давност в полза на длъжника и неговите наследници. Излагат се съображения:
Прилагайки константната съдебна практика институтът на погасителната
давност, същият има за цел да регламентира последиците по отношение на
вземането в хипотезата на бездействие от страна на кредитора да събере
съществуващо в законоустановения срок. Времевият период, през който
кредиторът на едно задължение не е предприел активни действия по
събирането му, предпоставя отнемане на правото му да търси защита за
упражняването му по принудителен ред. Погасяването на правото на
кредитора обаче не настъпва със самото изтичане на срока, предвиден в
закона, т.к. това е само една от двете кумулативно предвидени от
законодателя предпоставки. Съгласно чл.120 от ЗЗД не се прилага служебно,
т.е. неблагоприятните правни последици на изтеклата погасителна давност
зависят от волята на длъжника, т.к. възражението /установителният иск за
изтекла давност е процесуално право на длъжника, което той може и да не
упражни и да плати доброволно погасеното по давност задължение/.
17
Изтеклата давност не води до погасяване на самото вземане, а на
възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да
съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но
възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му
изпълнение- чл.118 от ЗЗД.
Сочи се, че с разрешението дадено в т. 10 от TP №2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС прекратяването на изпълнителното производство поради тъй
наречената "перемция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
с постановлението си само може да прогласи вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.
Неговият акт има констативен, но не и конститутивен ефект.
Сочи се, че съществено значение за правния спор по делото има и
разяснението дадено в същото 1ълкувателно решение, че давността, съгласно
чл.1 16 б "в" ЗЗД се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното
тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи - давността - налагане на запор или
възбрана, присъединяване на кредитор и т.н.; както и действията, с които
давността не се прекъсва - образуването на изпълнително дело, изпращане на
призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на
удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на
длъжника и други.
Сочи се, че в настоящето дело веднага се явява същественият и спорен
за делото въпрос за началния момент визиран в чл.11 7, ал.1 ЗЗД, от който е
започнал да тече новия 5 годишен давностен срок по чл.110 ЗДД за
погасяване на вземането на взискателят в изпълнителното производство.
Обосновано следва да се изхожда от задължителното тълкуване дадено с
ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, че за разлика от исковия процес, където
давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере
дали да действа - да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
18
удовлетворен, или да не действа - да не иска нови изпълнителни способи.
Сочи се, че видно от приложеното по образуваното изпълнително дело
№20118210400321 по описа на ЧСИ П. И., не са приложени изпълнителни
способи с които да бъде прекъсната пет годишната давност за периода от
21.01.2011 год. до 03.12.2015год., когато с молба ищеца „ОББ" АД с вх.
№35874/03.12.2015год. е прехвърлил изпълнителното дело при ЧСИ Г. З., рег.
№888 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Пазарджик, а той с
разпореждане от 22.04.2016год. на ЧСИ Г. З. е образувано ново изпълнително
дели с №20168880400300. По новообразуваното изпълнително дело са
извършени изпълнителни способи които са били годни да прекъснат
давността, но едва след изтичане на пет годишната погасителна давност в
който период банката взискател е могла да събере вземането си.
Твърди се, че на 26.04.2018год. е сключен договор за цесия между
взискателя „ОББ“ АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Изпратеното уведомление
по чл.99, ал.З от ЗЗД не е връчено на длъжника, върнало се е в цялост на дата
26.03.2018год. с отметка „несъществуващ адрес".
Сочи се, че предвиденото в чл. 99 ал. 4 от ЗЗД съобщаване на цесията на
длъжника има за цел единствено да уведоми длъжника на кой от кредиторите
следва да изпълни задължението, за да изпълни той точно, но не влияе върху
валидността на задължението. В този смисъл, както и с оглед формулировката
на разпоредбата, липсват изисквания за форма на съобщаването. То може да
бъде извършено по всякакъв начин, стига да са налице доказателства
установяващи извършването му. Прехвърлянето има действие по отношение
на длъжника от деня, в който то му е било съобщено - ал.4 на чл. 99 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД ал.3, предвижда само предишния кредитор да
потвърди писмено на новия станалото прехвърляне, но такова изискване за
длъжника не съществува. Съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, за да породи действие
цесията спрямо длъжника, цесията трябва да бъде съобщена на длъжника,
капо прехвърлянето имало действие спрямо третите лица и спрямо длъжника
от деня. когато съобщението бъде получено от длъжника. До този момент
титуляр на вземането оставал цедентът. В тази насока била и постоянната
съдебна практика на ВКС (Решение № 698 от 23.10.2008 г. на ВКС по т. д. №
306/2008 г., II о„ ТК).
19
Счита, че за сезираният съд ще бъде правилен изводът, че изпълнително
дело №20168880400300 по описа на ЧСИ Г. З., което е образувано с
разпореждане от 22.04.2016год., въз основа на изпълнителен лист издаден на
30.11.2010 год. на основание чл.404 т. 1 и чл.405, ал.1 от ГПК, като
констатира че Разпореждане №14328/30.1 1.2010г. по ЧГД№4805/2010год. по
описа на РС-Пазарджик, подлежи на изпълнение го издава в полза на „ОББ,,
АД , срещу длъжника С. Ц. Б., е за вземане, което е погасено по давност -
погасено е правото на кредитора (взискателят) да иска принудително
изпълнение на вземането си.
Сочи се, че с изтичане на петгодишния период от време от издаването
на изпълнителният лист на 30.11.2010 год., правото на вземане за главница е
погасено на основание чл.117, ал.2 ЗЗД, във връзка с чл.110 ЗЗД, а съгласно
чл.119 ЗЗД с погасяването на главното задължение се погасяват и
произтичащите от него акцесорни задължения за обезщетение за забава върху
главницата и за заплащане на извършени разноски във връзка с предприетите
от кредитора действия по присъждане на вземането му, поради което и при
образуване на изпълнително производство по изпълнително дело
№20168880400300 по описа на ЧСИ Г. З., вземанията на взискателя вече са
изцяло погасени по давност, на която изрично се позоваваме, тъй като не се
прилага служебно, тъй като е материално правен въпрос, който се решава
само но исков ред. Не би следвало настоящият съд да кредитира изявлението
на ищеца „че с настоящата искова молба прави изрично изявление за
настъпила изискуемост на договорът поради изтичане на крайният срок на
погасяване, който факт да бъде съобразен на основание чл.235, ал.3 от ГПК".
Съгласно чл.9 от Договорът крайният срок за издължаване е 16.04.2017год.,
т.е. ищеца е имал два пъти възможността да уведоми по надлежният начин
длъжника си веднъж преди да подаде заявлението по чл.417 в РС-Пазарджик
и втори път преди дата 16.04.2017год., защото към същата е бил взискател и е
можел да уведоми по надлежният начин длъжника С. Ц. Б.. Към настоящият
момент, датата на подаване на исковата молба той не е взискател, защото с
договор за цесия от дата 26.04.208год. е продал вземането си на „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД.
Предвид изложеното считаме, че не са били налице основанията за
постановяване на Заповед №3440/30.11.2010 год. издаден по ч.гр.д.
20
№4805/2010 г. по описа на РС-Пазарджик за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.
Разпореждането за незабавно изпълнение, по предявеният иск за парично
задължение по Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от дата 16.04.2010 год. е неоснователно и недоказано, поради
което Заповед №3440/30.11.2010г. издаден по ч.гр.д. №4805/2010 г. по описа
на РС-Пазарджик за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ, следва да се отмени, а издаденият изпълнителен лист следва да се
обезсили.
Алтернативно, се моли съдът, да установите със сила на присъдено
нещо, че длъжникът С. Ц. Б., респективно неговите наследници Ц. С. Б. и В.
С. Б., не дължат парично задължение в общ размер на 10439,03лв.,
съставляващо главница в размер на 9425,98лв, договорена лихва в размер на
978,22лв. за период от 16.03.2010 г. до 10.11.2010 г.,наказателна лихва за
просрочени главници от 16.03.2010 г. до 10.11.2010 г. в размер на 34,83лв. на
„ОББ„АД, заместен като взискател от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, тъй като
правото на взискателят да иска принудително изпълнение на вземането си е
погасено по давност.
Моли се съдът да осъди ищеца „ОББ"АД и „ЕОС МАТРИКС" ЕООД
трето лице помагач, да заплати разноските в настоящето производство
сторени от ищците.
С Определение № 136/22.01.2021 г. съдът се е произнесъл по
доказателствените искания на страните, дал им е съответните указания.
Указал им е и разпределението на доказателствената тежест.
Със същото определение, по реда на чл. 219 от ГПК е допуснато
привличането на трето лице помагач по делото, на страната на ищеца, а
именно търговското дружество „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и същото е
конститурано като страна по делото.
От страна на третото лице помагач не е постъпил отговор и не е
изразено становище по предявеният установителен иск.
АДВ. К.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме.
АДВ. Я.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме.
21
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от страните и съответно приложени към
исковата молба на ищеца и писмения отговор на ответниците писмени
доказателства.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 4805/2010 г. по
описа на РС – Пазарджик.
СЪДЪТ счита, че на вещото лице М.Л. ще следва да бъде дадена
възможност да изготви заключение по допуснатата ССчЕ за следващото
съдебно заседание, което да депозира в срока по чл. 199 от ГПК.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице Л. за дадената й възможност и че
следва да представи заключение в срок по делото, поради това Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на вещото лице М.Л. да изготви заключение по
допуснатата ССчЕ, като указва на вещото лице, че следва да изготви в срок
заключение за следващото съдебно заседание.
АДВ. Я.: Поддържам исканията за прилагане на изпълнителните дела.
Във връзка, така както сме ги изискали, приложих и една молба от 01.02.2021
г. Тя е във връзка с необходимостта да се докаже, че реално е настъпила пет
годишна давност от последното извършено плащане, т.е. и заповедта за
незабавно изпълнение е издадена в нарушение на материалния закон и
уведомяването на задълженото лице също е изтекла пет годишната давност и
е настъпила перемцията.
АДВ. К.: Считам, че част от твърденията са неотносими за настоящия
спор, особено за перемцията. Акта на съдебния изпълнител е констативен, а
не конститутивен и смятам че е предмет на друг процес, а не в настоящото
производство по чл.422. Моля съдът да прецени дали доказателствените
искания са относими към спора.
22
СЪДЪТ счита, че доказателственото искане на ответната страна за
изискване и прилагане на изп.дело № 321 по описа на ЧСИ П. И. от 2011 г. и
изп. дело № 300/2016 г. по описа на ЧСИ Г. З. ще следва да се уважи, като се
изиска от ЧСИ Г. З. изпращането на копия от двете изпълнителни дела, като
на ответната страна ще следва да се укаже, че ще следва да заплати
дължимата се такса на ЧСИ за изготвянето на копие от изпълнителните дела.
С оглед на горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ Г. З., с рег. № 888, с район на действие ОС
Пазарджик заверени копия от изп. дело № 321/2011 г. по описа на ЧСИ П. И.,
продължило като изп. дело № 300/2016 г. по описа на ЧСИ Г. З..
УКАЗВА на ответната страна, че следва да заплати на ЧСИ Г. З. такса за
изготвяне на преписи от изпълнителните дела.
За изслушване заключението на ССчЕ и за прилагане на двете
изпълнителни дела, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 01.06.2021 г. от 10:30 часа, за
която дата и час явилите се днес страни уведомени чрез процесуалните си
представители.
Третото лице помагач уведомено по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
Да се призове вещото лице М.Л..
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 11:18 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
23