О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №…
гр.Козлодуй, 5 юли 2016 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в закрито заседание
на 05.07.2016 година /Пети юли две хиляди и шестнадесета година/, в състав:
Районен
съдия: Адриана Добрева
като разгледа докладваното от съдията Адриана Добрева
гражданско дело № 477 по описа за 2016 година на
Козлодуйския районен съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното
производство е по реда на чл.248 ГПК за изменение на решение № 166 от 30.5.2016г.
в частта за разноските присъдени на ищеца.
Образувано е по
молба на ищеца А.К.Г. подадена чрез пълномощник адвокат Ю.Д. от АК-Монтана, с
която иска съдът да измени решението си в частта за присъдените му разноски и
техния размер да бъде увеличен. Цитира съдебна практика – Определения на ВКС.
Ответникът не е
подал писмен отговор на молбата за изменение на решението в частта за
разноските.
Съдът приема от фактическа и
правна страна следното:
Молбата за изменение на решението
в частта за присъдените на ищеца разноски е допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна и в законния срок по чл.248, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество молбата е основателна и следва да бъде уважена.
Делото е образувано по искова
молба на А.К.Г. с ЕГН ********** ***, с която е предявил против „А.К.” ЕАД ***
с ЕИК ********* обективно съединени искове по чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 вр.
чл.225, ал.1 КТ - за признаване за уволнението му, извършено със заповед № 5 от
18.01.2016 г. на изпълнителния директор на „А.К.” ЕАД за незаконно и за отмяна
на същата заповед като незаконосъобразна, за възстановяването му на заеманата
преди уволнението длъжност и за осъждане на ответника да му заплати сумата
13 555,50 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа
поради незаконното уволнение за шестмесечния период след уволнението
(02.02.2016 г.-02.08.2016 г.).
Съдът е разгледал делото и се е
произнесъл с Решение № 166 от 30.5.2016г., с което е уважил иска по чл.344,
ал.1 т.1, т.2 и отчасти е уважил иска по т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ до размера от
8 176.37 лева, като в останалата част до претендирания размер на
обезщетението от 13 555.50 лева е отхвърлили иска. С решението съдът на
основание чл.78, ал.1 ГПК е присъдил на ищеца част от заявените от него
разноски в размер на 453.26 лева.
Видно от събраните по делото
доказателства, вкл. списък по чл.80 ГПК на разноските направени от ищеца, той е
претендирал направени такива в размер на общо 2040.00 лева, представляващи
платено адвокатско възнаграждение. Наред с това ответника в срок е заявил
възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от ищеца по
чл.78, ал.5 ГПК.
В мотивите си съдът е приел и
обсъдил възражението на ответника за прекомерност на платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение, поради което настоящия състав в това производство не
следва отново да обсъжда това възражение. Съдът обаче следва да съобрази дали
присъдените на ищеца разноски след редукцията им по възражението за прекомерност
са определени в решението в минималните предвидени размери.
Съгласно т. 3 от ТР № 6 от
06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК ВКС, при намаляване на подлежащото
на присъждане адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът е
свободен да намали възнаграждението до размера, предвиден в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, без да е
обвързан от предвиденото в § 2 от ДР на Наредбата. Съдът не може да намали
адвокатското възнаграждение под предвидения в Наредбата минимум, независимо от
преценката му за фактическата и правна сложност на делото и извършените от
процесуалния представител на страната действия.
Минималното адвокатско
възнаграждение по трудови спорове е уредено в чл. 7, ал.1, т.1 от Наредба № 1
от 2004 г. Съгласно тази уредба минималното възнаграждение за защита по иск с
правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, както и по иск с правно основание чл.
344, ал.1, т.2 КТ, но само когато са предявени самостоятелно, е в размер не
по-малко от минималната работна заплата за страната към момента на сключване на
договора за правна помощ. Съгласно чл. 7, ал.1, т.3, пр. ІІІ-то от Наредбата,
минималното възнаграждение за други неоценяеми искове с предмет трудов спор е в
размер на 200 лева, а за трудови дела с определен интерес – съобразно ал. 2 на
чл. 7 от Наредбата. От текста на
Наредбата следва, че когато исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ (за отмяна
на уволнение и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност) са
предявени при условията на обективно съединяване, минималното адвокатско
възнаграждение по делото е в размер общо на една минимална работна заплата, а
възнаграждението по иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ за обезщетение по чл. 255,
ал.1 КТ се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, независимо дали е
предявен самостоятелно или при условията на обективно съединяване с исковете по
чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Правилото, залегнало в т. 16 от ТР
№ 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК ВКС за определяне на
минималното адвокатско възнаграждение по трудови спорове, независимо от вида на
предявения иск е неприложимо при възприетата нова уредба след изменението на
Наредба № 1 с ДВ, бр. 28 от 2014 г. Тълкуването по т. 16 от ТР № 6 от 2013 г. е
съобразено с действащата към този момент редакция на Наредбата – ДВ, бр. 2 от
2009 г., в която няма разграничение между възнагражденията по трудови спорове,
независимо от характеристиката на иска като оценяем или неоценяем
(възнаграждение в размер на 150 лева), а единственото въведено изключение е по
отношение неоценяемите искове за отмяна на уволнение и възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност. След изменението на чл. 7, ал. 1, т.1 от
Наредбата, при уредено разграничение между различните трудови спорове, в т.ч.
по отношение на възнагражденията между неоценяемите искове по чл. 344, ал.1,
т.1 и т.2 КТ и оценяемият иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ, минималното
възнаграждение при обективното им съединяване се определя сумарно – минималната
месечна заплата (по исковете по чл. 344, ал.1 т.1 и т.2 КТ) и възнаграждение,
определено по реда на чл. 7, ал.2 от Наредбата по иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ
съобразно цената му.
Предвид изложеното, за конкретния
казус адвокатското възнаграждение по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1
и т.2 КТ следва да се определи съобразно чл. 7, ал.1, т.1 ГПК в размер на общо
за двата иска - минималната работна заплата, която е 420.00 лева. По иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ
с цена 13 555.50 лева, минималното възнаграждение, определено по чл. 7,
ал. 2, т.4 вр. с ал. 1, т.1, пр. последно от Наредбата е 937.00 лева.
Определено по правилото на чл.78, ал.1 ГПК съобразно уважената част от иска
/уважен е до размера на 8 176.37 лева/, възнаграждението по този иск
следва да бъде 567.87 лева. Или общо присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат в размер на 987.87 лева. До този размер съдът
следва да измени решението.
Водим от горното и на основание чл.248 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ Решение № 166 от 30.5.2016г.
по гр.дело № 477 по описа за 2016г. в частта за разноските присъдени на ищеца,
в следния смисъл:
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „А.К.” ЕАД *** с ЕИК ********* да заплати на адв. Ю.П.Д. ***, офис 4,
сумата 987.87 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от исковете.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд, гр.Враца в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: