№ 524
гр. П***, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220104401 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Еос Матрикс“ ЕООД чрез пълномощника адвокат П. твърди,
че на 09.02.2011 г. между кредитора „Обединена българска банка“ АД и
кредитополучателя СТ. Д. Д. е бил сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение, по силата на който кредиторът се е
задължил да предостави на кредитополучателя заем в размер на 8 405 лв. за
покриване на потребителски нужди, а кредитополучателят се е задължил да
върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви на 120 месечни
анюитетни вноски, всяка от които в размер на 116.91 лв. в срок до 05.02.2021
г. Твърди, че разрешеният кредит е преведен по сметка в банката на името на
кредитополучателя, като последният е преустановил плащанията по кредита.
Посочва, че вземането е станало изцяло изискуемо след изтичане на крайния
срок за издължаване на кредита. Поддържа, че е придобил вземането по
договора за потребителски кредит по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия), сключен между „Обединена българска
банка“ АД и „Еос Матрикс“ ЕООД на 31.01.2018 г., и анекс от 05.12.2019 г.,
като за цесията длъжникът бил уведомен от цесионера в качеството му на
пълномощник на цедента и втори път – с връчване на препис от исковата
молба, към която е приложено уведомление, изходящо от предишния
кредитор. Твърди, че за събиране на вземанията по договора се е снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3847/2021 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик, против която е постъпило възражение от
1
длъжника. Поради това моли да бъдат установени вземанията по договора за
потребителски кредит, както следва: главница в размер на 3 307.79 лв. и лихва
за забава в размер на 448.62 лв. за периода от 30.04.2019 г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението 05.11.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноските в исковото и заповедното производство.
В случай на отхвърляне на иска прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответника с оглед на правната и фактическа
сложност на делото.
Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът СТ. Д. Д. не е подал отговор
на исковата молба, но в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подал възражение
против заповедта за изпълнение, с което е оспорил дължимостта на
вземанията по заповедта. Съгласно т. 11а от ТР № 4/2014 г. по тълк.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС възражението срещу заповедта за изпълнение има
правните последици на отговор на исковата молба.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Установява се от представения по делото договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение, че на 09.02.2011 г. между третото
неучастващо по делото лице „Обединена българска банка“ АД и ответника
СТ. Д. Д. е бил сключен договор, по силата на който банката се е задължила
да предостави на кредитополучателя кредит за покриване на потребителски
нужди в размер на 8 405 лв. при ГПР в размер на 9.93 % и ГЛП в размер на 9
%, който се усвоява еднократно до 11.02.2011 г. по сметка с IBAN
BG39UBBS80***, а кредитополучателят се е задължил да ползва кредита
съобразно уговорените в договора цел, условия и срокове и да го върне, ведно
с дължимите лихви в срок от 120 месеца.
Съгласно приложения към договора за кредит погасителен план №
LD*** първата погасителна вноска е била дължима на 05.03.2011 г., а
последната – на 05.02.2021 г.
На 31.01.2018 г. между „Обединена българска банка“ АД и „Еос
Матрикс“ ООД е сключен договор за прехвърляне на парични вземания,
съгласно който цедентът „Обединена българска банка“ АД продава вземания
от свои длъжници, а цесионерът „Еос Матрикс“ ООД купува вземанията,
подробно описани в Приложение № 1 към договора за цесия, които са
възникнали от договори за кредит, сключени от цедента в качеството му на
кредитор и физически лица.
На 05.12.2019 г. между „Обединена българска банка“ АД и „Еос
Матрикс“ ООД е сключен Анекс № 3 към договора за прехвърляне на
парични вземания от 31.01.2018 г., с който е уговорено, че вземанията,
2
посочени в Приложение № 1А се изключват от обхвата на договора, а
цедентът прехвърля на цесионера вземанията, посочени в Приложение № 1Б в
цялост, ведно с всички техни привилегии, обезпечения и акцесорни права,
включително с изтеклите лихви и направените разноски за събиране на
вземанията.
Под № 90 в Приложение № 1Б към договора за прехвърляне на парични
вземания от 31.01.2018 г. фигурира вземане от длъжника СТ. Д. Д. по договор
за потребителски кредит № LD*** от 10.12.2011 г. с главница към 01.12.2019
г. в размер на 3 307.79 лв. и лихва към същата дата в размер на 448.62 лв.
Цедентът „Обединена българска банка“ АД е потвърдил извършената
цесия на всички вземания, цедирани от банката на „Еос Матрикс“ ООД
съгласно договора за прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г. с подробно
индивидуализирани парични вземания, описани в Приложение № 1,
представляващо неразделна част от договора за цесия.
С пълномощно с нотариална заверка на подписа от 31.01.2018 г.
цедентът „Обединена българска банка“ АД е упълномощил Адвокатско
дружество „И*** и Д***“ да уведомява съгласно разпоредбата на чл. 99,
предл. 3 от ЗЗД всички длъжници за сключения на 31.01.2018 г. договор за
прехвърляне на парични вземания между „Обединена българска банка“ АД и
„Еос Матрикс“ ЕООД.
На 11.03.2021 г. на СТ. Д. Д. е връчено уведомление с изх. №
1673/10.03.2021 г. за извършено прехвърляне на вземанията по договора за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на
09.02.2011 г. с „Обединена българска банка“ АД.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-икономическата
експертиза кредитът е усвоен от С*** Д*** Д. на 11.02.2011 г. По кредита е
платена главница в размер на 5 097.21 лв. и договорна лихва в размер на
4 157.78 лв. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение остават дължими главница в размер на 3 307.79 лв. и договорна
лихва в размер на 467.51 лв. Размерът на законната лихва за периода от
30.04.2019 г. до 05.11.2021 г. възлиза на 846.31 лв.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предмет на делото са предявени по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 9 от ЗПК във връзка
с чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземане за главница и
лихва за забава по договор за кредит.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
против която в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от
длъжника, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1
от ГПК.
3
Основателността на исковете предполага съществуване на валидно
облигационно правоотношение по договор за кредит, по който кредиторът е
изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя отпуснатата в
заем сума, настъпване на изискуемостта на вземането и надлежното
прехвърляне на вземането по договора в полза на ищеца. Осъществяването на
тези правнорелевантни факти следва да бъде установено по делото при
условията на пълно и главно доказване, като тежестта за това е на ищеца.
Ответникът не оспорва съществуването на валидно облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит с третото неучастващо
по делото лице „Обединена българска банка“ АД, а и този факт се установява
от представения по делото договор за отпускане на потребителски кредит без
обезпечение, сключен в писмена форма, подписан от двете страни в
правоотношението и имащ необходимото съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ във
връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД съдържание. Поради това съдът приема, че
договорът за потребителски кредит е надлежно сключен и е породил валидна
облигационна връзка между страните по него.
Кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на длъжника
сумата на отпуснатия кредит на 11.02.2011 г., като този факт се установява от
заключението на съдебно-икономическата експертиза, което съдът цени като
компетентно, обективно и обосновано изготвено. Надлежното изпълнение на
задълженията на кредитора е породило насрещното задължение на длъжника
да върне предоставения кредит при условията и в срока, уговорени между
страните. Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза по
кредита са постъпили плащания, с които е погасена главница в размер на
5 097.21 лв. и договорна лихва в размер на 4 157.78 лв. Последното плащане
по кредита е направено на 05.04.2018 г. Остават дължими главница в размер
на 3 307.79 лв. и договорна лихва в размер на 467.51 лв. На 05.02.2021 г. е
настъпил крайният срок за издължаване на кредита съгласно погасителния
план. Ответникът не твърди, нито ангажира доказателства да е погасил
остатъка от дължимата главница, което води до основателност на главния иск.
С оглед установеното от заключението на съдебно-икономическата
експертиза спиране на плащанията на 05.04.2018 г. основателен се явява и
акцесорният иск, доколкото длъжникът е изпаднал в забава и съгласно чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД дължи лихва за забава в размер на законната лихва. Ищецът
претендира лихва за забава за периода от 30.04.2019 г. до 05.11.2021 г. в
размер на 448.62 лв. Съгласно експертното заключение за същия период
размерът на законната лихва е 846.31 г. С оглед диспозитивното начало в
гражданския процес този иск следва да бъде уважен до заявения размер от
448.62 лв.
Ищецът се легитимира като кредитор на основание сключения на
31.01.2018 г. между първоначалния кредитор „Обединена българска банка“
АД и „Еос Матрикс“ ООД договор за прехвърляне на парични вземания,
имащ за предмет съгласно Приложение № 1Б вземанията по договора за
потребителски кредит, сключен между „Обединена българска банка“ АД и
4
ответника СТ. Д. Д.. Длъжникът е уведомен за извършената цесия по смисъла
на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД с получаване на 11.03.2021 г. на уведомление с изх. №
1673/10.03.2021 г. от пълномощника Адвокатско дружество „И*** и Д***“
въз основа на упълномощаване от предишния кредитор, а също и с връчване
на препис от исковата молба, към която е приложено уведомително писмо за
прехвърлянето на вземанията.
При тези данни съдът намира, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени изцяло, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в
полза на ищеца се присъдят разноските в исковото и заповедното
производство съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК
Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
СТ. Д. Д., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Б***“ *** *** *** дължи на „Еос
Матрикс“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С***, район
В***, ж.к. „М*** д***“, ул. „Р*** П***-К***“ ***, представлявано от
управителя Р*** И***а М***-Т***, на основание чл. 422 ГПК във връзка с
чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД главница в размер на 3 307.79 лв. и лихва
за забава в размер на 448.62 лв. за периода от 30.04.2019 г. до 05.11.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.11.2021 г. до
окончателното изплащане, въз основа на договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение, сключен на 09.02.2011 г. между
„Обединена българска банка“ АД и СТ. Д. Д., вземанията по който са
прехвърлени от „Обединена българска банка“ АД на „Еос Матрикс“ ЕООД с
договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК ч.гр.д. № 3847/2021 г. по
описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА СТ. Д. Д., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Б***“ *** ***
*** да заплати на „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. С***, район В***, ж.к. „М*** д***“, ул. „Р*** П***-К***“
***, представлявано от управителя Р*** И***а М***-Т***, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК разноски в исковото производство за държавна такса в
размер на 107.18 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лв. и
разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на 75.13 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5
6