№ 1151
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Б. Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100508749 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № I-161-20122942/21.05.2024 г., постановено по гр.д. № 75186/2019 г.
по описа на СРС, ГО, 161, е признато за установено по предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, против Н. И. Д., ЕГН **********, и Б. Й. Д., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал.
1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответниците дължат солидарно на ищеца следните суми:
сумата от 761,98 лв., главница за доставена топлинна енергия през периода м.05.2015
г.-м.02.2018 г. в имот с адрес: гр. София, общ. „Люлин“, ж.к. ****, аб. № 152242, ведно
със законна лихва върху главницата от 21.02.2019 г. до изплащане на вземането, и
сумата от 109,18 лв. мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия за
периода 14.09.2016 г.-07.02.2019 г., които вземания са предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 29.08.2019 г. по гр.д.
№ 10425/2019 г., СРС, 161-ви с-в. Със същото решение са отхвърлени предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, против Н. И. Д., ЕГН **********, и Б.
Й. Д., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2
ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 44,40 лв., главница за дялово
разпределение за периода м.05.2015 г.-м.04.2018 г. и сумата от 7,44 лв., мораторна
лихва върху главниците за дялово разпределение за периода 14.09.2016 г.-07.02.2019 г.
Срещу решението в частта, в която предявените искове са уважени, е постъпила
въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство Н. И. Д. и Б. Й.
Д.. В жалбата се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Въззивниците сочат, че районният съд не е
1
обсъдил възражението им, че изначално не са упражнявали правото си на ползване
върху имота, доколкото собственикът на имота умишлено ги е възпрепятствал да
упражняват това свое право, доказателство за което било образуваното гр.д.
28479/2014 г. на СРС. Твърдят, че през исковия период не са ползвали имота и не са
ползвали услугата за доставка на топлинна енергия, като с осъждането им се стига до
неоснователно обогатяване и до нарушаване на принципа, че никой не може да черпи
права от собственото си недобросъвестно поведение. Моли се за отмяна на решението
в обжалваната част и отхвърляне в цялост на предявените искове, както и присъждане
на сторените по делото разноски.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба.
Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на
сторените по делото разноски.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и
е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати
нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният
съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното
решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по
въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че
крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и
правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В
настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да
се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Единственият спорен момент между
страните, във връзка с който са заявените във въззивната жалба доводи, е дали
страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение за процесния
имот през исковия период.
Пред първоинстанционния съд е представен нотариален акт от 22.08.2012 г. по
н.д. № 332/29012 г. на нотариус Ц.С., по силата на който Я.Б. Д. е учредил в полза на
ответниците /и негови родители/ пожизнено вещно право на ползване върху процесния
недвижим имот - ап. 4, находящ се в гр. София, общ. „Люлин“, ж.к. ****. Доколкото по
делото липсват доказателства за погасяване правото на ползване, то въззивният съд
приема, че ответниците са били вещни ползватели на имота през исковия период.
2
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на
ползване. Потребител на топлинна енергия би могъл да бъде алтернативно както
собственикът, така и носителят на вещно право на ползване на имота. Когато обаче е
налице учредено вещно право на ползване на лице и няма подадена декларация от
собственика за откриване на партида на негово име, следва да се приеме, че
потребител на топлинна енергия е вещният ползвател, доколкото същият разполага с
правомощието да ползва имота. Ето защо и доколкото няма данни Я.Б. Д. да е
сключвал договор за доставка на топлинна енергия с топлопреносното предприятие,
ответниците следва да отговарят за задълженията за потребена топлинна енергия за
имота. Без значение са водените граждански дела от ответниците срещу собственика
на имота и трети лица с предмет предаване владението върху процесния имот. Законът
не обвързва качеството на потребител с личното ползване на имота от страна на
вещния ползвател – самото притежаване на ограничено вещно право на ползване
върху топлоснабден имот е достатъчно за наличието на договорна връзка. Съгласно
мотивите на задължителното за съобразяване от настоящата съдебна инстанция
Тълкувателно решение 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС, клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла
на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред
на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя. при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване
на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване
на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот
при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди. В конкретния случай обаче
фактическите твърдения на ответниците са, че имотът се използва от лице без тяхното
съгласие и въпреки изричното им противопоставяне, в който случай не може да
възникне облигационна връзка между това трето лице и топлопреносното
предприятие. Гражданско-правните спорове на вещните ползватели на имота с трети
лица, респ. лишаването на ползвателите от правомощието да владеят имота, нямат
касателство с възникването, съществуването и прекратяването на договорна връзка с
топлопреносното предприятие.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и предвид
факта, всички останали елементи от фактическия състав на предявените искове са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване, и други оплаквания не са
3
въведени във въззивната жалба, а и с оглед препращането към мотивите на
първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна в
размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № I-161-20122942/21.05.2024 г., постановено по гр.д.
№ 75186/2019 г. по описа на СРС, ГО, 161, в частта, в която е признато за установено
по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, против Н. И. Д., ЕГН
**********, и Б. Й. Д., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответниците дължат
солидарно на ищеца следните суми: сумата от 761,98 лв., главница за доставена
топлинна енергия през периода м.05.2015 г.-м.02.2018 г. в имот с адрес: гр. София,
общ. „Люлин“, ж.к. ****, аб. № 152242, ведно със законна лихва върху главницата от
21.02.2019 г. до изплащане на вземането, и сумата от 109,18 лв. мораторна лихва върху
главниците за топлинна енергия за периода 14.09.2016 г.-07.02.2019 г., които вземания
са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
на 29.08.2019 г. по гр.д. № 10425/2019 г., СРС, 161-ви с-в.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в
сила.
ОСЪЖДА Н. И. Д., ЕГН **********, и Б. Й. Д., ЕГН **********, да заплатят
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, разноски за въззивното
производство в размер от 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4