РЕШЕНИЕ № 260064
/ 16.2.2022г.
гр. ******, 16.02.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, III-ти граждански състав,
в открито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Мариета
Динева-Палазова
при секретаря Катя Василева, като разгледа докладваното от съдия
Динева-Палазова гр.д. № 01653 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано
е по искова молба, подадена от „Топлофикация - ******“ АД срещу В.П.С. ***, с
която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1302.60
лева, представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент № 26, находящ се в гр. ******, ул. “***********“, бл. 17,
вх. Б, от които главница в размер на 1075.04 лева, дължима за периода от 01.05.2016
г. до 31.07.2018 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания
в размер на 227.56 лева, дължима за периода от 10.07.2016 г. до 18.11.2019 г.,
както и законната лихва върху главницата от 1075.04 лева, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-13.12.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане, за които суми е издадена заповед
№ 5896/16.12.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8138/2019 г. на Пернишкия районен
съд.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува
валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен
орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за
който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна
собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна
енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Сочи се, че от страна на
ответника е налице неизпълнение на договорни задължения, а именно: неплащане
стойността на потребената топлинна енергия.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата В.П.С., чрез пълномощника си адв. Б.В., е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените установителни искове,
излагайки аргументи за това. Твърди, че между страните не е налице облигационна
връзка, поради обстоятелството, че по делото няма доказателства, че ответницата
не е собственик или ползвател на процесния имот. Релевира възражение за
недължимост следните суми поради погасяването им по давност- сумата от 180,75
лева, представляваща главница за периода от 01.05.2016 г. до 31.10.2016 г.,
както и законните лихви върху главницата в размер на 58,25 лева за периода от
10.07.2016 г. до 18.11.2019 г. В
открито съдебно заседание ответницата, чрез нейния процесуален представител,
изрично признава, че за процесния имот и период е доставена топлинна енергия на
претендираната с исковата молба стойност.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
По делото са приложени
извлечение от сметка и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди.
По повод
изявленията на страните, съдът е обявил за безспорни
и ненуждаещи се от
доказване размерите на исковите претеции
за стойността
на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № 26,
находящ се в гр. ******, ул. “***********“, бл. 17, а именно- главница в размер на 1075.04
лева, дължима за периода от 01.05.2016 г. до 31.07.2018 г. включително, и
законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 227.56 лева, дължима
за периода от 10.07.2016 г. до 18.11.2019 г.
Представен е договор
за покупко-продажба на общинско жилище от 27.01.2004 г., по силата на който В.П.С.
е придобила собствеността на апартамент № 26, находящ се в гр. ******, ул. “***********“,
бл. 17, вх. Б, ет. 3.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 113, том I,
рег. № 2240, дело № 104/2018 г., на 01.08.2018 г. ответницата В.П.С. е продала
процесния имот на третото за спора лице Е. Б. Д. .
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правна кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения
възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на
което продавачът се е задължил да доставя
топлинна енергия на купувача срещу заплащане на уговорената продажна цена, и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Приложено е ч.гр.д. № 8138/2019 г. по описа на ПРС, от което се установява, че по заявление
на “Топлофикация-******” АД с вх. № 56189/13.12.2019 г., е
издадена заповед № 5896 от 16.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК срещу длъжника В.П.С. за вземанията, предмет на предявените искове. В срока по
чл. 414 ГПК срещу заповедта е подадено възражение от длъжника, и
на основание чл. 415,
ал. 1, т. 1
ГПК на заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителни
искове за съществуване на вземанията.
Същите са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което
са били представени доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора
редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В чл. 150, ал. 1 ЗЕ е
предвидено, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в
които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на
клиентите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването;
редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско
измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба
на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Съгласно ал. 3 на чл. 150 ЗЕ, в
срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и
приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения.
Според задължителните разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
В този смисъл е и приетото в мотивите на решението
от 09.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, с които, след
преценка на нормите на чл. 133, ал. 2, чл. 153, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ е прието, че
доставката на отопление в сграда- етажна собственост е резултат от писмено
искане, направено за сметка на всички етажни собственици в съответствие с
предвидените в националното право особени правила за етажната собственост.
От съвкупния анализ на приложените писмени доказателства се установи, че
ответницата е била собственик на процесния имот за процесния период от 01.05.2016 г. до
31.07.2018 г. и е
била клиент на топлинна енергия, като
облигационната връзка между нея
и ищеца е възникнала ex lege, по силата на закона.
Това води до извод, че между ответницата
и ищцовото дружество е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите
условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната
топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Освен наличието на облигационна
връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на
претендираната сума. По
делото се установи, че до имота е доставяна топлинна енергия на стойност 1075.04
лева, дължима за периода от 01.05.2016 г. до 31.07.2018 г., както и че законната
лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 18.11.2019
г. възлиза на 227.56 лева, доколкото
не са спорни тези обстоятелства.
С оглед извода за
възникване на процесните вземания, на разглеждане подлежи възражението на
ответницата за погасяването им по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания. В настоящия случай за процесните вземания се погасяват с
кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия е периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на
падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - ******” АД е
предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок
дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е
установен падеж на вземанията. През 30-дневния период от време вземането е
ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът
е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение).
С оглед на горните уточнения и
при установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на главницата за периода
от 01.05.2016 г. до 31.10.2016 г. е настъпила на първия ден след
изтичане на падежите, т. е. преди 01.12.2016 г., а тригодишният давностен срок
изтича преди 01.12.2019 г. В настоящия случай заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено на 13.12.2019 г., т. е. след изтичане на
давностния срок за тази главница, както и за законните лихви за периода от 10.07.2016 г. до 12.12.2016 г., по отношение на които
ответницата е направила възражение за погасяване по давност. Съобразявайки посочените суми
по извлечението от сметка, съдът намира за основателно възражението за
погасяване по давност на сумата от 180,75
лева, представляваща главница за периода от 01.05.2016 г. до 31.10.2016 г.
Погасена по давност е и сумата от 4,73 лева, представляваща законна лихва за
забава върху главницата за периода от 10.07.2016 г. до 12.12.2016 г., изчислена
от съда по реда на чл. 162 ГПК с публично достъпен калкулатор. В останалата им
част исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
По
разноските:
Съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените
разноски в исковото и заповедното производство съразмерно на уважената част от исковете.
В
настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните
разноски: 26.05
лева- държавна такса, 100 лева-
юрисконсултско възнаграждение и 10
лева- такси за 2 броя съдебни удостоверения,
т. е. направените разноски са в общ размер на 136.05 лева,
от които следва да му се присъдят 116,68 лева- съответно на уважените искове.
В
заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 76.05
лева, както следва- 50 лева- юрисконсултско
възнаграждение и 26.05
лева-
държавна такса,
от които следва да му се присъдят 65,22 лева- съответно на уважените искове.
Ответницата е направила разноски за производството в
размер на 350 лева за адвокатско възнаграждение, от които следва на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК да ѝ се присъдят 49,84 лева съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените
по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК от “Топлофикация – ******” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. ******, кв. „М.”, ТЕЦ
„Република”, срещу В.П.С., с ЕГН **********,***, искове с с правна кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В.П.С. ***
АД сумата
от 894,29 лева /осемстотин
деветдесет и четири лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща главница
на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № 26,
находящ се в гр. ******, ул. “***********“, бл. 17, вх. Б, дължима за периода
от 01.11.2016 г. до 31.07.2018 г.
включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 222,83 лева/двеста двадесет и два лева
и осемдесет и три стотинки/, дължима за периода от 13.12.2016 г. до 18.11.2019 г., както и
законната лихва върху главницата от 894,29
лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение-13.12.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, за които суми е
издадена заповед № 5896/16.12.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 8138/2019 г. на Пернишкия районен
съд.
ОТХВЪРЛЯ предявените
по реда на 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК от „Топлофикация-******” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. ******, кв. „М.”, ТЕЦ „Република”, срещу В.П.С., с ЕГН **********,***,
искове с правна кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В.П.С. ***
АД сумата
от 180,75
лева /сто и осемдесет лева и
седемдесет и пет стотинки/, представляваща
главница на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия
за апартамент № 26, находящ се в гр. ******, ул. “***********“, бл. 17, вх. Б,
дължима за периода от 01.05.2016 г.
до 31.10.2016 г., законна лихва за забава на
месечните плащания в размер на 4,73
лева/четири
лева и седемдесет и три стотинки/, дължима за периода от 10.07.2016
г. до 12.12.2016 г., както и законната лихва
върху главницата от 180,75 лева,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение-13.12.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, за които суми е
издадена заповед № 5896/16.12.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 8138/2019 г. на Пернишкия районен
съд.
ОСЪЖДА
В.П.С.,
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация-******” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. ******, кв. „М.”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 116,68 лева /сто тридесет и девет
лева и двадесет стотинки/,
представляваща направени разноски в настоящото производство, и сумата от 65,22 лева /шестдесет и пет лева и двадесет и
две стотинки / - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА
„Топлофикация-******” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. ******, кв. „М.”, ТЕЦ „Република”, да заплати на В.П.С.,
с ЕГН **********,***, сумата от 49,84 /четиридесет
и девет лева и осемдесет и четири стотинки/ лева, представляващи разноски за
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане на решението в сила на решението, изисканото ч.гр.д. № 8138/2019 г. на Пернишкия районен
съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящото
дело.
СЪДИЯ: