О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№
…. 02.07.2020 г. гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА
ЗАГОРА ХIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На втори юли две хиляди и двадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Женя Иванова
гр. д. № 1490 описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът, след като констатира, че предявените
искове са допустими и исковата молба е редовна и след осъществяване на
процедурата и изтичане на срока по чл.131 ГПК (в който срок не е постъпил
отговор на ответника), на основание чл.140, ал.1 и ал.3 ГПК, намира:
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, като бъде изготвен и съобщен на
страните проекта за доклад по същото.
Следва да бъдат приети като допустими, относими и
необходими писмени доказателства по делото приложените към исковата документи.
Следва да бъдат допуснати до разпит като
свидетели, при режим на призоваване, посочените от ищеца лица, за установяване
на полагания труд от ищцата за процесния период.
Следва страните да бъдат напътени към
доброволно уреждане на спора.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 13.08.2020 год., от 14,45 часа, за която дата да се призоват
страните.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за
ДОКЛАД, както следва:
„Предявени са кумулативно обективно
съединени искове - иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 1 ЗУТОССР и иск с
правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР.
Ищцата Г.А.Н. твърди, че по образование била лекар -
специалист по очни болести. В периода 01.11.1996 г. до 30.08.2000 г. с
посредничеството на държавно предприятие „Експомед“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
София - прекратен търговец, с правоприемник „ЕКСПОМЕД“ ЕООД - в ликвидация, ЕИК
*********, с прекратена търговска дейност, считано от 30.08.2015 г. - без
правоприемник, в рамките на междуправителствена Конвенция за научно-техническо
сътрудничество между Република България и Република Тунис, относно условията на
ангажирането и ползването на български медицински персонал, съгласно представен
писмен договор, била изпратена на работа в Република Тунис по специалността си
- лекар специалист по очни болести, за срок от две години, считано от
01.11.1996 г. удължен двукратно за срок от по още една година. Окончателно се
завърнала в България 30.08.2000 г., когато и бил прекратен посредническия
договор.
Съгласно действащата към момента на изпращането й в
Република Тунис - Наредба за трудовите и осигурителни отношения на българските
граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели (ДВ, 6р.
70/1992г.), българският работодател, включително и когато бил посредник,
действал като осигурител за сметка на държавното обществено осигуряване и
издавал документи за трудов/осигурителен стаж - УП-30, УП-3 или вписване в
трудова книжка и УП-2 - за осигурителен доход (чл.29 от Наредбата). На
основание горецитираните разпоредби, държавното предприятие - посредник водил
персонални картони на всеки един от изпратените в чужбина служители, като освен
значителните комисинни от месечните им заплати, удържал и законоустановените
вноски за данъци и осигуровки, за което били издавани квитанции към проходни
касови ордери, част от които все още пазела.
Ищцата твърди, че за посочения период, в който полагала
труд в чужбина с посредничеството на посочения български работодател, при
идентични условия работили и нейни колеги - д-р Кирил Добрев Добрев - лекар
специалист по анестезиология и реанимация (от 11.06.1998 г. до 10.06.2001 г.) и
д-р Петър Атанасов Атанасов - лекар специалист по хирургия и онкология (от
21.11.1996 г. до 01.01.1999 г.). За горните обстоятелства, същите разполагали с
официални писмени документи, съответно - служебна бележка от 16.05.2001 г.,
изд. от „Експомед“ ЕАД, гр. София - за Кирил Добрев, и удостоверение от
13.03.2009 г., изд. от „Експомед“ ЕООД, гр. София - за Петър Атанасов. След
завръщането на ищцата от Тунис не била заявявала и нямала издавани подобни
документи за положения от същата труд чрез посоченото държавно дружество.
В края на 2019 г. направила постъпки за издаване на
удостоверение за пенсиониране, но от Министерството на здравеопазването била
информираха, че „Експомед“ ЕАД, гр. София, било прекратено, а наличните
документи предадени в архив при ТП на НОИ - Кюстендил, с. Невестино.
От ТП на НОИ - Кюстендил с официално писмо №
5506-09-2951#1/05.07.2019г. била уведомена, че „Експомед“ ЕООД, гр. София,
предало документация за „Обект Тунис“ единствено до 31.12.1993 г., като за
искания период нямало представена документация. Удостоверили, че името на
ищцата фигурира в приложения списък за внесени осигуровки - Декларация ДОО, но
в разплащателните ведомости липсвали данни за нея. В опис № 4 „Договори и
картони-Лекари“ за ищцата бил приложен само Договор № 01- 91124/01.09.1996 г. В
дело № 51 „Картони с вноски ДОО“ бил приложен картон за внесени осигуровки -
22% ДОО, считано от 12.12.1996 г. Въпреки това я уверили, че персоналната
информация, с която разполагали не била достатъчна за издаване на документ за
пенсиониране - образец УП-19.
Недоволна от цитирания отговор, ищцата подала жалба до ЦУ
на НОИ, гр. София, Дирекция „Пенсии“, които със тяхно писмо №
1019-40-4#1/22.01.2020 г. я уведомили, че при извършена от тях проверка се
потвърждавали данните за назначението й в Република Тунис, изнесени от
компетентната ТП на НОИ - Кюстендил, но при липса на заповеди за назначаване и
прекратяване на трудов договор, вкл. трудовото възнаграждение и размера на
осигурителните вноски, издаването на удостоверение обр. УП-13 - за пенсиониране
не било възможно.
В заключение я информирали, че не било налице нарушаване на
права й от страна на ТП на НОИ, доколкото съгласно цитирания чл.29 от Наредба
за трудовите и осигурителни отношения на българските граждани, изпратени на
работа в чужбина от български работодатели (ДВ, бр. 70/1992 г.), българският
работодател - „Експомед“ ЕООД, включително и когато бил посредник, действал
като осигурител за сметка на държавното обществено осигуряване и издавал
документи за трудов/осигурителен стаж - УП-30, УП-3 или вписване в трудовата
книжка и УП-2 - за осигурителен доход (чл.29 от Наредбата), съответно носил
отговорността за администрирането на трудовия стаж в чужбина.
Със същото писмо била напътина към установяване на трудовия
стаж по съдебен ред, за което била уведомена, че следва да се снабди с
удостоверение обр. УП-17, представляващо документ по см. на чл.5, ал.2 от
ЗУТОССР. Същото било издадено от ТП на НОИ - Кюстендил с изх. № 5506-09-1163# 1
от 17.02.2020 г.
С оглед на всичко гореизложено, за ищцата възникнал правен
интерес за предявяване на иск за установяване на трудовия и осигурителен стаж
по реда на ЗУТОССР.
Искането до съда е да постанови решене, с което да признае
за установено по отношение на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ на НАЦИОНАЛЕН
ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ - гр. Стара Загора, че ищцата е работила в Република Тунис
в рамките на междуправителствена Конвенция за научно-техническо сътрудничество
между Република България и Република Тунис, относно условията на ангажирането и
ползването на български медицински персонал, с посредничеството на български
работодател - „ЕКСПОМЕД“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София - прекратен търговец, в
периода 01.11.1996 г. до 30.08.2000 г. на длъжност „лекар - специалист по очни
болести“, при пълно работно време от осем часа, което време се признава за
трудов стаж.
Претендира съдебни разноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът
ТП на НОИ – Стара Загора не е подал отговор на исковата молба и не взема
становище по иска.
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът разпределя доказателствената тежест,
както следва:
Ищцата
следва да докаже, че за периода
от 01.11.1996г. до 30.08.2000г. е работила в в Република Тунис в рамките
на междуправителствена Конвенция за научно-техническо сътрудничество между
Република България и Република Тунис, относно условията на ангажирането и
ползването на български медицински персонал, с посредничеството на български
работодател - „ЕКСПОМЕД“ ЕАД, съдържанието на трудовото правоотношение и че
понастоящем „ЕКСПОМЕД“ ЕАД е прекратено, без правоприемник и липсват писмени
данни за претендирания стаж.
УКАЗВА
на ищцата, най – късно в
съдебно заседание, да конкретизира твърденията си в исковата молба, като посочи
начина на заплащане на труда.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото
приложените към исковата молба заверени преписи от: диплома за завършено висше
образование № 007663,диплома за призната специалност № 38269, договор №
01-91124/01.09.1996 г., конвенция, относно условията на ангажирането и
ползването на български медицински персонал, командирован на работа в Тунис,
приложение № 1, препис извлечение от ДВ бр.70, стр.3, 4, 5, 6, квитанция от
30.10.1996 г., квитанция от 09.04.1997 г., квитанция т 21.06.1996 г., квитанция
от 22.03.1996 г., писмо изх. № 5506-09-2951 от 05.07.2019 г., писмо изх. №
1019-40-4 от 22.01.2020 г., удостоверение от 17.02.2020 г., служебна бележка от
16.05.2001 г., удостоверение обр. УП-3, 4 страни от трудова книжка № 76 на Г.Н., пълномощно, договор за правна защита
и съдействие от 19.05.2020 г.
ДОПУСКА изслушването като свидетели на д-р Кирил
Добрев Добрев, при режим на призоваване на адрес: гр. Ст. Загора, ул.
„Боруйград“ № 40, вх. A, ап. 1 и д-р Петър Атанасов Атанасов, при режим на
призоваване на адрес: гр. Хасково, ул. „Мадара“ № 21-25, вх. В, ет.4, ап.32 за
установяване на посочените от ищцата обстоятелства.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА
им, че в случай на постигане на
съдебна спогодба, дължимата държавна
такса е на половина, делото се прекратява, а постигнатата спогодба има сила на
съдебно решение, не подлежи на обжалване и съставлява изпълнително основание за
присъдените с нея суми.
На основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
настоящото определение за насрочване на делото, ведно с проекто-доклада,
като им указва, че могат да вземат становище по него и дадените със същия
указания, най – късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: