РЕШЕНИЕ
гр.София, 25.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в
открито заседание шестнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8381 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно съединени
искове с правно основание чл.432 от КЗ във вр. с
чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Н.А.П. ***, твърди, че на 19.10.2019г. е
претърпял ПТП в резултат на което е
получил телесни увреждания, болки и страдания. Твърди, че виновен за ПТП е
водачът на л.а. „Крайслер Вояджър“
А. Д.Г., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Сочи, че в резултат на ПТП е претърпял
имуществени и неимуществени вреди. Предявил е претенция пред ответника
извънсъдебно, но последният е отказал да му плати търсеното обезщетение.
Предявява срещу ответника частичен иск за търпени неимуществени вреди в размер
на 26 000лв. от обща сума в размер на 60 000лв. ведно със законната
лихва от датата на изтичане на законоустановения срок
по КЗ 17.06.2020г., иск за търпени
имуществени вреди – разходи за лечение , медикаменти, увреда
по мотоциклет, предпазен шлем и визьор, общо в размер на 6 619,64лв. ведно
със законната лихва от 17.06.2020г. Претендира и разноските по делото.
Ответникът З. „Б.и.“ АД оспорва исковете по основание
и по размер. Оспорва твърдения механизъм на ПТП, описан в исковата молба,
оспорва вината на водача на МПС – л.а. „Крайслер Вояджър“. Счита, че ищецът има вина за настъпване на ПТП.
Евентуално, прави възражение за съпричиняване от
страна на ищеца на вредоносния резултат, като твърди, че ищецът се е движел с
превишена и несъобразена с интензивността на движението скорост в нарушение на
чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Счита
претенциите в исковата молба за завишени по размер. Оспорва твърдените
увреждания, болки и страдания и причинно следствената връзка между тях , като твърди,
че те се дължат на предходни заболявания на ищеца. Оспорва продължителността на
оздравителния процес и счита , че ако се установи по-голяма продължителност, то
тя се дължи на поведението на ищеца и неспазване на лекарските предписания.
Оспорва твърденията за търпян стрес и душевни страдания. Оспорва иска за
имуществени вреди като прекомерен по размер. Оспорва твърденията в исковата
молба, че ищецът е притежавал описаната екипировка – шлем и визьор , и че ги е
ползвал по време на ПТП. Претендира за разноските
по делото.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От представения по делото
констативен протокол за ПТП от 19.10.2019г. на СДВР ОПП се установява, че на 19.10.2019г.
около 14.50ч. в гр.София, на бул.“Европа“ в района на №114 е настъпило ПТП
между автомобил м.“Крайслер Вояджер“
с водач А.Д.Г., ЕГН ********** и мотоциклет „Сузуки“,
управляван от Н.А.П.. Вписан е пострадал от ПТП – водачът на мотоциклета, сега ищец,
който е бил прегледан и освободен от
болница Пирогов с работна диагноза – контузия на ляво коляно. Срещу водача на
автобуса М.Г. е образувано административно – наказателно производство.
Назначената по делото автотехническа експертиза с в.л. инж. Т. дава следното
заключение за механизма на ПТП:
Процесното
ПТП е настъпило в гр. София на бул. „Европа” на прав пътен участък. Бул.
„Европа” се състои от две платна, разделени с двойна непрекъсната линия и е предназначен
за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по две пътни
ленти. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична
видимост.
Мотоциклет „Сузуки“, управляван от ищеца, се е движил по бул. „Европа” върху лявата пътна лента с посока от бул. „Панчо Владигеров“ към „Околовръстен път“ със скорост на движение 50 км/ч. Приближавайки към мястото на настъпилото ПТП, в същото време върху дясната пътна лента и в същата посока се е движил л.а. „Крайслер“ със скорост 10 км/ч. Преди да премине мотоциклета от ляво на автомобила, водачът на автомобила е предприел изпълнение на маневра обратен завой, като е навлязъл върху лявата пътна лента, по която се е движил мотоциклета и е бил под ъгъл 50° спрямо осевата линия на пътя. Водачът на мотоциклета не е имал възможност да спре преди мястото на движение на автомобила, при което се е реализирало ПТП. Мотоциклетът с предното си колело се е ударил в лявата странична част на автомобила в зоната предна и задна леви врати. След инициалния удар, тялото на мотоциклетиста е продължило движението си в първоначалната му посока, като е достигнало до лявата част на автомобила и с главата си мотоциклетистът е реализирал удар в автомобила, при което се е счупил шлема поставен на главата му. След удара автомобилът се е установил на мястото в близост до мястото на удара, а мотоциклетът се е установил в близост до него от лявата му страна. Тялото на мотоциклетиста е преминало над предния капак на автомобила и се е установило на два метра пред него.
Преди настъпването на процесното ПТП, процесният
мотоциклет се е движил върху лявата пътна лента за посоката му на движение и до
момента на настъпилия удар с л.а. „Крайслер“. Мястото
на удара между мотоциклет „Сузуки“ и л.а. „Крайслер“ по широчина на платното за движение на бул.
„Европа”, е на около 5 - 6 м. вляво от десния бордюр по посока на движението на
мотоциклета и по дължина на платното за движение, е в района на № 114. Ударът е
настъпил върху лявата пътна лента за посоката на движение на мотоциклет „Сузуки“. Вещото лице посочва, че в
материалите по делото няма данни за наличен пътен знак, който да е ограничавал
скоростта на движение на МПС в района на настъпилото ПТП. Максимално
разрешената скорост на движение на МПС в района на настъпилото ПТП е 50 км/ч,
въведена от ЗДвП при движение в населено място. Процесното
ПТП е настъпило на прав пътен участък. В материалите по делото няма данни към
момента на настъпилото ПТП между двамата участника да е имало автомобил или
друг предмет, който да е ограничавал видимостта и на двамата водачи на МПС един
към друг.
Описаният от вещото лице механизъм на
настъпване на ПТП се подкрепя и от събраните гласни доказателства – показанията
на св.А.Г., водачът на л.а. “Крайслер Вояджер“ и св.Ангел П., баща на ищеца.
Съобразно САТЕ средната пазарна цена на
материалите и труда, необходим за отстраняване на повредите по мотоциклет „Сузуки“ с per. № *****, към дата
на настъпилото ПТП е 2573,32лв. без ДДС или 3087,98лв. с ДДС. Средната
пазарна цена на стойността на шлема и визиора е
1016,67 лв. без начислен ДДС или 1220,00 лв. с начислен ДДС.
Във връзка с установяване на търпените
от ищеца телесни увреждания, съдът назначи и изслуша съдебна медицинска
експертиза.
Съгласно заключението на вещото лице д-р
К., ортопед, в резултат на претърпяното ПТП, ищецът е получил следните
травматични увреждания: Руптура /скъсване/ на задния
рог на медиалния миниск на ляво коляно, Руптура на предна кръстна връзка и латералния колотерален лигамент, Часгично раскъсване на поплитеалното сухожилие на ляво коляно, Импресионни
(вбити) фрактури на дорзалните части на тибиалното плато, Хемартроза (
кръвоизлив) в лява колянна става.
По своят медико-биологичен характер тези
травматични увреждания са причинили на ищеца трайно затруднение на движенията
на левия долен крайник за период по дълъг от 30 дни. Според вещото лице установените
травматични увреждания са получени от удар, притискане, прерастягане
и усукване в областта на лява лолянна става и биха
могли да бъдат получени по начин и време както се съобщава в исковата молба , а
именно при ПТП.
Лечението на ищеца Н.П. е било
оперативно. Извършена е лигаментопластика на ПКВ -
поставен имплант, който е взет от пателарното
сухожилие и е фиксиран по метода на Риджид - фикс и резербируем тибиален винт 9/23. Във връзка с извършване на операцията и необходимото време за болнично
възстановяване, ищецът е бил хоспитализиран в периода 22.01.2020г. –
28.01.2020г.
Вещото лице посочва, че травматичните
увреждания в областта на лявата колянна става са
причинявали затруднения в придвижването на ищеца за период около 6 месеца. През
този период той е използвал помощни средства за придвижване (проходилка и патерици).
При извършения от вещото лице д-р К. клиничен
преглед на ищеца, проведен на 07.01.2021г. и от направената нова рентгенография
на ляво коляно е установено, че фрактурата на тибиалното
плато е зараснала анатомично и има напълно възстановен връзков
апарат. Единствено все още няма пълна флексия (сгъване) на лява колянна става.
Вещото лице посочва, че в бъдеще при
промяна на времето и при по-голямо физическо натоварване могат да се появят болеви симптоми, които биха могли да се копират с аналгетични
и противовъзпалителни медикаменти.
Вещото лице уточнява, че НЗОК не поема
заплащането на остеосинтетични матеряли,
импланти, изкуствени стави, физиотерапефтични
и рехабилитациони процедури, помощни средства
(патерици, проходилки, ортези),
поради което извършените от ищеца разходи са в причинна връзка с проведеното
лечение.
Във връзка с твърдените от ищеца
неимуществени вреди съдът допусна и събра гласни доказателствени
средства. Св.К.П., съпруга на ищеца, установява, че ищецът се прибрал след ПТП
в дома им в с.Мировяне с шина на левия крак. Имал болки по целия ляв крак, бил
изплашен дали няма увреждания по главата, тъй като си бил ударил главата при
катастрофата. Имал страшно главоболие, ниско кръвно, от което му ставало лошо.
Ищецът не можел да стъпва на крака си. Свидетелката му помагала да отиде до
тоалетна, да се изкъпи. Ищецът слизал по стълбите в къщата им на ръце. Заради
уврежданията от катастрофата ищецът загубил работата си. Налагало се да излиза
в работно време за изследвания , за рехабилитация, за операцията и в крайна
сметка договорът му не бил продължен от работодателя. Чувствал унижение да се
запише на трудовата борса. Отказал се да управлява повече мотор. Преди
катастрофата ищецът на разходки, на фитнес. Сега не можел дори да кляка
напълно, не можел да седи на колене, избягвал тичането. Свидетелката твърди, че
съпругът й винаги е управлявал мотоциклета добре екипиран с жилетка и каска.
Бил с каска и при катастрофата.
Съдът кредитира изцяло заключенията на вещи
лица. Същите не са оспорени от страните, обективно и компетентно дават отговори
на поставените въпроси. Кредитира и показанията на разпитаните свидетел,
доколкото същите не противоречат на събраните по делото писмени доказателства,
вкл. и заключенията по съдебните експертизи.
Ищецът е предявил пред
застрахователното дружество претенцията си за изплащане на обезщетение за
причинените му неимуществени и имуществени вреди на 16.03.2020г. По делото не
се спори, че ответникът не е заплатил на ищецът обезщетение за вреди от процесното ПТП.
В производството не се
спори между страните, че за управлявания от А.Г. л.а. “Крайслер Вояджер“ е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника
към датата на ПТП.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432
ал.1 от КЗ увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените
вреди направо от застрахователя по застраховката "гражданска отговорност".
Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и
главно доказване в процеса на следните факти: 1./ настъпилото ПТП и неговия
механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния
водач, 3./ претърпените неимуществени
вреди, 4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП,
5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач.
Съгласно изискванията на нормата на чл. 498 КЗ /в сила
от 01.01.2016г. /, установяваща абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от
настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, следва да отправи
първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на
чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.
Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция
от 16.03.2020г. и липса на възражения и ангажирани доказателства от страна на
ответника, които да изключват допустимостта
на процеса. Не е оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
Събраните по делото доказателства –
гласни доказателства и изслушаните две експертизи, установяват противоправното и виновно деяние на водача А.Г., в резултат на което е
настъпило ПТП и на ищеца са причинени телесни увреждания , негативни психични
изживявания , парични разходи.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена датата и мястото на
ПТП, участниците в него, механизма на ПТП.
От възприетия механизъм на ПТП се установява, че водачът Г. е нарушил разпоредбата
на чл.38 ал.1 и ал.3 от ЗДвП - ал.1:
„Завиването в обратна посока се извършва наляво от най- лявата пътна лента по
посока на движението“, ал.3: „При недостатъчна широчина завиването в обратна
посока може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на
завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне и попътно движещите се
от лявата му страна пътни превозни средства“. Водачът Г. е следвало да изчака мотоциклет
„Сузуки“, управляван от ищеца, да премине по пътя от
лявата му страна и едва тогава да предприеме маневра „обратен завой“. Вместо
това, от лявата лента за движение водачът е предприел маневра обратен завод без
да пропусне попътно движещия се от лявата му страна мотоциклет , в резултат на
което е реализирано ПТП. Деянието на водача А.Г. е противоправно
и виновно. Вината на водача се предполага до доказване на противното.
Доказателства за липса на виновно поведение у същия не са ангажирани.
Не се установи противоправно
поведение от страна на ищеца с оглед направеното от ответника възражение за съпричиняване. Липсват доказателства ищецът да е управлявал
със скорост, която не е съобразена с правилото на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Установи
се от САТЕ, че той е управлявал в рамките на разрешената в населено място
скорост от 50 км/ч. Не се установи ищецът да не е спазвал лекарските
предписания, поради което оздравителния период да е бил по-продължителен.
Гражданската отговорност на виновния
водач е застрахована при ответника.
Настъпилите вреди за ищеца, както и
причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от
изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза и от събраните свидетелски
показания. От заключението на вещото лице по СМЕ безспорно се установяват
причинените на ищеца телесни увреждания -
руптура /скъсване/ на задния рог на медиалния миниск на ляво коляно, руптура на
предна кръстна връзка и латералния колотерален лигамент, частично разкъсване на поплитеалното
сухожилие на ляво коляно, импресионни (вбити)
фрактури на дорзалните части на тибиалното
плато, хемартроза ( кръвоизлив) в лява колянна става. Тези
увреждания кореспондират с механизма на настъпване на ПТП.
Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД
за ангажиране отговорността на водача на увреждащото МПС за претърпените от
ищеца вреди, а поради съществуващото правоотношение по ЗЗГОА на автомобила със
застрахователя-ответник – за ангажиране на отговорността на застрахователя.
По претендираните
имуществени вреди:
Ищецът е направил разходи за лечение на
получените телесни увреди в размер на 3 275,94лв. Тези разходи са в пряка
връзка с ПТП и не са покрити от НЗОК.
Отделно от това, ищецът е направил разходи
за възстановяване на мотоциклета и на предпазното си оборудване. Вещото лице
инж.Т. е извършило оглед на мотоциклета и е установило повредите по него. Съгласно
приетата от съда САТЕ за възстановяване повредите по мотоциклета е необходима
сумата от 3087,98лв. Отделно от това вещото лице е установило шлемът и визьорът
са разрушени до невъзможност да бъдат ремонтирани. За закупуване на нов
предпазен шлем и визьор е необходима сумата от 1220,00 лв.
Ищецът претендира сума за възстановяване
на повредите по мотоциклета в размер на 2000лв., т.е. по-малко от установеното
от вещото лице. С оглед на диспозитивното начало, на
ищецът следва да се присъди сумата 2000лв. имуществени вреди от повредения
мотоциклет. На ищецът се следват и 1220лв. обезщетение за вреди за унищожените
от ПТП предпазен шлем и визьор. Претенцията му досежно
предпазното оборудване за разликата до предявения размер от 1343,70лв. , или за
123,70лв. следва да се отхвърли като недоказана. Не се установи такъв размер
вреда.
По претендираните
неимуществени вреди:
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Според ППВС № 4/23.12.1968 г.
понятието „справедливост“ е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др. В настоящия случай съдът съобрази характера на причинените
телесни увреждания по левия долен крайник, които увреждания са причинили на
ищеца трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период по
дълъг от 30 дни. Съдът съобрази също възрастта на пострадалия, 37г. и
неудобствата, които е търпял във връзка със затрудненията да се обслужва сам в
продължение на месец; имайки предвид продължителността на възстановителния
период и факта, че ищецът не се е възстановил напълно – не е възможна пълна
флексия (сгъване) на лява колянна става. Съдът взе
предвид и обстоятелството, че ищецът е претърпял негативни емоционални и психически
преживявания, тъй като е загубил работата си заради необходимостта от лечение и
възстановяване, загубил е доходите си и възможност да издържа семейството си,
загубил е способността да спортува, отказал се е от любимото си занимание да
управлява мотоциклети. Съдът,
освен изброените конкретни обстоятелства, установени по делото, преценява и
стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по
време на възникване на увреждането, като нивата на застрахователно покритие,
респ. нормативно определените лимити на отговорност по застраховката
„гражданска отговорност на автомобилистите“, съдът съобразява само относно
възможния максимален размер на обезщетението и индиция
за икономическата конюнктура. При така изброените релевантни обстоятелства,
съдът намира, че претендираното от ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 26 000лв. като частичен иск от
60 000лв. се явява справедливо да репарира
претърпените от ищеца неимуществени вреди. В този смисъл предявената
частична претенция следва да се уважи изцяло.
На уважаване подлежи и акцесорната претенция за законна лихва за забава върху
присъдените две главници, която предвид
нормата на чл. 497 ал. 1 от КЗ следва да се присъди считано от 17.06.2020 г. – датата, на която е
изтекъл тримесечния срок за произнасяне по претенцията на ищеца от 16.03.2020г.,
до окончателното изплащане.
По разноските:
И двете страни претендират разноски по
списък.
Ищецът е освободен от заплащането на
държавната такса по делото. Съобразно представения списък той претендира
разноски в размер на 1810,31лв. платено адвокатско възнаграждение, 200лв. за
депозит за САТЕ и 400лв. депозит за СМЕ или общо 2410,31лв..
Ответникът претендира разноски по списък
в размер на 2400лв. за адвокатско възнаграждение, 200лв. за депозити за експертиза
и 10лв. депозит за свидетел, или общо 2610лв.
Ответникът не оспорва претендираните от ищеца разноски.
Ищецът прави възражение за прекомерност
на претендирания от ответника адвокатски хонорар.
Съобразно изхода на спора, на основание
чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват направените от него разноски съобразно
уважената част от исковете – 2401,15лв.
На ответника се следват , на основание
чл.78 ал.3 от ГПК , направените от него разноски по делото съобразно
отхвърлената част от исковете. Съдът не приема направеното от ищеца възражение
по размера на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение. Същото не е прекомерно по размер и не надвишава значително
минималния размер адвокатско възнаграждение, предвиден в чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На ответника
се следват разноски в размер на 9,92лв.
При
този изход на делото застрахователното дружество следва да заплати по сметката
на СГС държавна такса в размер на 1299,84 лв.
Водим от горното, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
З. „Б.и.“ АД, ЕИК *****, със седалище *** и адрес на управление ***, да заплати
на Н.А.П., ЕГН ********** ***, на основание чл.432 от КЗ вр.
чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД следните суми: сумата от 26 000 лв., ведно с
лихвата за забава от 17.06.2020г. до окончателното изплащане, частичен иск от
обща сума от 60 000лв., представляваща обезщетение за причинени от пътнотранспортно
произшествие на 19.10.2019г. неимуществени вреди – болки и страдания от телесни
увреждания и негативни психически преживявания, причинени виновно от
застрахован З. „Б.и.“ АД по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите водач А.Д.Г., ЕГН ********** и сумата 6495,94лв. ведно със законната лихва от 17.06.2020г.
до окончателното изплащане, представляваща причинени от същото пътнотранспортно
произшествие имуществени вреди – разходи за медикаменти, възстановяване на мотоциклет
„Сузуки“, предпазен шлем и визьор, както и сумата 2401,15лв.
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
иска за имуществени вреди за разликата до първоначално предявения размер от 6619,64лв.
ведно с лихвата за забава, като неоснователен.
ОСЪЖДА
Н.А.П., ЕГН ********** да заплати на З. „Б.и.“ АД, ЕИК ***** разноски по делото
в размер на 9,92лв.
ОСЪЖДА
З. „Б.и.“ АД, ЕИК ***** да заплати на Софийски градски съд държавна такса в
размер на 1299,84 лв.
Присъдените суми на ищеца З. „Б.и.“ АД
следва да преведе по следната банкова сметка *** Д.Ф.Х.:
IBAN:
***шението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: