РЕШЕНИЕ
№ 1857
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110203611 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. М. К. чрез пълномощника й–адв.Теодор
Георгиев –АК - Монтана против Наказателно постановление № СО-Т-И-22-
03-022/20.07.2022 г., издадено от Зам.Кмет на Столична община, с което на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева, на
основание чл.36, ал.1 и чл.35, ал.3 от Наредба за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столична община за
извършено нарушение по чл.23 от Наредба за реда и условията за извършване
на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО).
На първо място, в жалбата се излагат аргументи, че атакуваното
наказателно постановление не е било връчено на жалбоподателя.
По-нататък в жалбата се развиват доводи за недоказаност на твърденията
за извършване на търговска дейност от страна на жалбоподателя. Не било
установено и обстоятелството дали жалбоподателят извършва търговска
дейност като физическо лице, или като служител на търговско дружество, с
което имал сключен трудов договор. В тази връзка се сочи, че И. К. е
работила по сключен трудов договор с „Висмар 2020“ ЕООД, поради което и
извършваната от нея трудова дейност не следвало да се счита за търговска.
1
Развиват се и съображения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при издаване на обжалваното НП по смисъла на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и за допуснати нарушения на правото на
Европейския съюз.
По изложените аргументи се иска отмяна на обжалваното НП, като се
претендира присъждане на направените от жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение.
В съдебното заседание, проведено по делото, жалбоподателят редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В съда е
депозирана писмена молба от адв.Георгиев по хода и по същество на делото,
в която се отправя искане съдът да се произнесе с решение, с което да отмени
като неправилно и незаконосъобразно обжалваното НП. Претендира се
присъждане на сторените от жалбоподателя разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, за които е представен списък и доказателство за
извършеното им плащане.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк.
Каменова, която намира жалбата за неоснователна. Сочи, че в хода на
съдебното следствие извършването на нарушението било доказано по
безспорен и категоричен начин, поради което обжалваното наказателно
постановление следвало да се потвърди от съда.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 02.05.2022 г. около 13:50 часа служители на Столична община –св.Г.
– Стоянова, на длъжност „старши инспектор“ в отдел „Регистрация и контрол
на търговската дейност“ и колегата й –Александър Александров Кирков
извършвали обход на район „Възраждане“, по ул.“Пиротска“, като срещу №
12 А (ъгъла с ул.“Княз Борис I“) установили лицето И. М. К., което
извършвало търговия на открито от мобилно съоръжение (количка) –
продажба на печена и варена царевица и чипс.
Контролните органи приели, че лицето осъществява търговия на
открито без наличие на съответно разрешение за това, издадено от кмета на
район „Възраждане“, тъй като такова разрешение не им било представено от
К.. Същата заявила на проверяващите лица, че е служител в търговско
2
дружество.
За така установеното нарушение св.Драгнева -Стоянова съставила
срещу И. М. К., Акт за установяване на административно нарушение № 22-
03-022/02.05.2022 г. за извършено на същата дата нарушение по чл.23 от
Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община. Актът бил предявен на нарушителя, който
след като се запознал със съдържанието му, го подписал с възражение, че
работи за „Висмар 2020“ ЕООД, за което представя трудов договор от
09.01.2022 г. и касов бон.
В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН било подадено възражение срещу така
съставения акт с вх. № СОА22-ГР94-2353/03.05.2022 г.
Въз основа на посочения АУАН и след преценка на подаденото
възражение като неоснователно било издадено и обжалваното в настоящото
съдебно производство наказателно постановление, с което при идентичност
на описанието на нарушението и правната му квалификация, на
жалбоподателя К., на основание чл.36, ал.1 от Наредба за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столична община е
наложена „глоба” в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр. чл.84 от ЗАНН – АУАН № 22-03-022/02.05.2022 г., възражение вх. №
СОА22-ГР94-2353/03.05.2022 г., трудов договор № 0004/09.01.2022 г.,
длъжностна характеристика на длъжността „продавач –консултант“, справка
за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ, длъжностна
характеристика на длъжността „старши инспектор“; Заповед № СО–РД-09-
567/20.06.2019 г., Заповед № РД-09-2540/12.12.2012 г. и Заповед № СО-РД-
09-2027/29.11.2011 г. на кмета на Столична община, както и гласните
доказателствени средства – показанията на свидетеля-актосъставител
Драгнева -Стоянова.
Съдът кредитира с доверие показанията на св.Драгнева -Стоянова,
възприемайки ги като обективни и непротиворечиви. Същите съдържат
сведения за времето, мястото и обстоятелства по извършване на проверката,
като следва да се отбележи, че свидетелят макар, че изложи твърдения за
установена търговска дейност, не успя да ангажира конкретни факти и
3
доказателства, въз основа на които е достигнал до извода, че стоките се
предлагат без съответно издадено на търговеца разрешение.
На следващо място, съдът ще обърне внимание на приобщените към
материалите на делото трудов договор № 0004/09.01.2022 г., сключен между
„Висмар 2020“ ЕООД – гр. София, в качеството му на работодател и И. М. К.,
в качеството й на работник, изпълняващ длъжността „продавач–консултант“;
както и длъжностната характеристика, подписана от К. на 10.01.2022 г. и
справката от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ
от 09.01.2022 г. От цитираните писмени доказателства безспорно се
установява, че е налице трудово правоотношение между И. К. и търговското
дружество „Висмар 2020“ ЕООД.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице и е срещу
административно –наказателен акт, който подлежи на въззивен съдебен
контрол.
Установеният от ЗАНН нормативен регламент урежда реда за
уведомяване на нарушителя за изготвените наказателни постановления- чл.58
от ЗАНН и лимитира хипотезите, при които те влизат в сила, като
разпоредбата на чл.84 от ЗАНН препраща към прилагане на НПК, доколкото
липсват особени правила за връчване на призовки и съобщения, и за
съдебното производство по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления. Разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН императивно урежда
начина на връчване на наказателните постановления, а именно- срещу
подпис, което в случая не е изпълнено. Тази разпоредба цели да гарантира
правото на нарушителя да узнае за какво е наказан и да му бъде осигурена
възможност да обжалва наказателното постановление, ако счита същото за
незаконосъобразно. Освен срещу подпис, в разпоредбата на чл.58, ал.2 от
ЗАНН е предвидена и друга възможност, приравнена на редовно връчване на
НП- ако нарушителят не е намерен на посоченият от него адрес, а новият му
адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното
постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Съгласно
чл.84 ЗАНН, вр. чл.180 от НПК призовките, съобщенията и книжата се
4
връчват лично срещу разписка, подписана от лицето, за което са
предназначени или на пълнолетен член от семейството, а ако няма такъв- на
домоуправителя, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение
да ги предаде, в случай, че лицето, за което са предназначени отсъства.
Съгласно чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на
посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган
отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено
от деня на отбелязването.Тези предпоставки са нарушителят да не е намерен
на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Касае се за
кумулативно предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки,
поради което, за да се прояви фактическия състав по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и
да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто
нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен,
и новият му адрес да е неизвестен. Следователно за да се приложи чл. 58,
ал.2 от ЗАНН не е достатъчно инцидентното неоткриване на лицето на
посочения от него адрес, а следва да се установи, че той трайно не пребивава
на този адрес.
В процесния случай, към материалите на делото са приложени известие
за доставяне и обратна разписка от „Български пощи“ ЕАД относно връчване
на процесното НП (л.15 от делото). В същите е отразено, че атакуваното
наказателно постановление е било изпратено на нарушителя И. М. К. на
адрес: гр.София, ж.к.“Лев Толстой“, бл.66, ет.15, ап.75 на 06.08.2022 г., като
на 26.08.08.2022 г. е направено отбелязване, че пратката е непотърсена,
поради което е била върната на подателя.
Изложеното мотивира извода, че в конкретиката на настоящия казус
не е налице някоя от предпоставките по чл. 58, ал. 2 ЗАНН, за да се приеме,
че НП е връчено по този ред, тъй като не са налични данни, че
жалбоподателят е променил адреса си, като новият му адрес е неизвестен,
каквото отбелязване е направено върху текста на НП, че същото е връчено по
реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, респ. на коя дата е било връчено по този ред.
С оглед на всичко гореизложено, следва да се приеме, че обжалваното
НП не е било връчено по надлежния ред на жалбоподателя, поради което и
процесната жалба следва да се приеме за подадена в законоустановения 14-
дневен срок, и като такава се явява процесуално допустима.
5
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи в пределите на тяхната материална и териториална
компетентност. Спазен е регламентираният от нормите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН задължителен, минимален обем от информация. Налице е пълно
съвпадение между установените фактически обстоятелства в АУАН и тяхното
последващо възпроизвеждане в текста на атакуваното НП. Констатираното
административно нарушение е описано точно и ясно, като са посочени всички
елементи от състава на нарушението, както и съответстващата му правна
квалификация, така че нарушителят да е в състояние да възприеме
фактическите и правни рамки на нарушението и адекватно да организира
защитата си, което е и сторил. Спазени са и давностните срокове,
предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че в хода
на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна на
обжалвания санкционен акт. Що се отнася до изложените в жалбата доводи за
нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, то следва да се вземе предвид, че същите
по същество не се отнасят до направеното в НП описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, а касаят възражението относно
субекта на административно-наказателната отговорност.
По същество на нарушението съдът намира следното:
Съгласно сочената за нарушена правна норма на чл.23 от НРУИТДТСО -
Търговия на открито се извършва въз основа на разрешение за ползване на
място (по образец), издадено от кмета на района, на територията на който ще
се извършва дейността.
Според разпоредбата на чл. 26 от НРУИТДТСО при извършване на
търговия по чл. 19 (търговия на открито е търговия на дребно върху терени
общинска собственост), търговецът е длъжен да представи при поискване от
контролните органи определени документи, един от които се явява
6
разрешение за ползваното от него място, издадено от кмета на района, на
територията на който се извършва дейността.
В конкретния случай от доказателствената съвкупност на делото
безспорно се установява, а и не се спори от страните, че на 02.05.2022 г.,
около 13:50 часа, в гр. София, район „Възраждане“ на ул.“Пиротска
жалбоподателят К. е продавала печена и варена царевица, както и чипс от
подвижно съоръжение (количка), заемаща площ около 5 кв.м. публична
общинска собственост, като фактът на предлагане на продажба и сключване
на сделки е категорично установен от събраните гласни доказателствени
средства, независимо, че самите инспектори не са извършили контролна
покупка.
Ето защо, обективно е осъществявана търговия на открито по смисъла на
чл.19 от Наредбата- „търговия на дребно върху терени общинска
собственост - паркове“, като съгласно чл.23 Наредбата търговията на
открито се извършва въз основа на разрешение за ползване на място, каквото
без съмнение не е издавано на жалбоподателя. Посоченото разрешение
съгласно чл.24, ал.1 Наредбата (в редакцията към датата на нарушението) се
издава въз основа на заявление на търговец, като видно от съдържанието на
същото, нормативната уредба предвижда търговията да се осъществява както
от самия търговец, така и от друго лице от негово име (чл.24, ал.2, второ
тире), посочено в заявлението, и в двата случая обаче отговорност за
допуснатите при търговията нарушения без съмнение се носи от самия
търговец.
Съдът намира, че по делото са налице достатъчно доказателства, че в
настоящия казус е налице именно посочената хипотеза на извършване на
търговията чрез друго лице – търговското дружество „Висмар 2020“ ЕООД –
гр. София, с което жалбоподателят К. има сключен трудов договор. С
последният тя е била назначена на длъжност "продавач консултант", т.е.
макар да е извършвала фактическите действия по продажба на стоките, то
търговията е била осъществяване от името и за сметка на работодателя. Това
обстоятелство касаещо субекта на отговорността е напълно игнорирано от
контролните органи, както към момента на проверката, така и в последствие,
което е довело до неточно определяне на субекта на отговорността. При това
макар несъмнено да се установява извършване на търговия на открито без
7
разрешение за ползване на място издадено от кмета на района, то не може по
категоричен начин да се приеме, че извършител на това нарушение,
респективно субект на административно-наказателната отговорност е именно
жалбоподателят И. К., а не дружеството, с което се намира в трудово
правоотношение, което обстоятелство е било установено и по време на самата
проверка, тъй като К. е представила на проверяващите лица своя трудов
договор и фискален бон от работещия касов апарат. В този смисъл е налице
незаконосъобразно прилагане на материалния закон, тъй като за установеното
нарушение е следвало да бъде съставен АУАН срещу юридическото лице, а
не срещу К., която няма как да извършва търговска дейност за себе си, при
наличните доказателства, че специализираната количка е била оборудвана с
фискално устройство, с посочено на фискалния бон, предоставен от
жалбоподателя име на търговец -юридическо лице.
Легалната дефиниция на понятието „търговец“, дадена в §3, т.3 от ДР
Наредбата, чрез препращане към §13, т.2 от ДР на Закона за защита на
потребителите не може да замести неяснотата относно субекта на
нарушението. От една страна нито нарушената, нито санкционната
разпоредба използват понятието "търговец", а от друга прочита на текстовете
от наредбата, където същото е употребено ясно показват, че се отнасят
именно до въвеждане на задължения, адресирани към субекта, който
организира дейността (чл.4, чл. 5, чл.9) или пък такива свързани именно с
гарантиране на потребителските права (чл.10-чл.17 и други). Ето защо, от
даденото определение само по себе си не може да се изведе основание за
ангажиране административно-наказателната отговорност на жалбоподателя
К., доколкото не се установи същата да е осъществявала търговията от свое
име и за своя сметка, предвид, на което наказателното постановление следва
да бъде отменено, поради неточното определяне субекта на нарушението.
По изложените по –горе съображения съдът намира, че жалбата с която е
сезиран е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
При този изход на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН
разноски се дължат в полза на жалбоподателя, чийто процесуален
представител своевременно е поискал присъждането им и е представил
доказателства за извършеното им плащане (л.35-36 от делото). Ето защо, и на
8
основание чл. 36 от Закона за адвокатурата вр.чл.18, ал.2 вр.чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните адвокатски възнаграждения, на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 вр. ал.3, т.1 от ЗАНН и
чл.63д ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СО-Т-И-22-03-022/20.07.2022
г., издадено от Зам.Кмет на Столична община, с което на И. М. К. е наложена
глоба в размер на 500 (петстотин) лева, на основание чл.36, ал.1 и чл.35, ал.3
от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община за извършено нарушение по чл.23 от
Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община (НРУИТДТСО).
ОСЪЖДА Столична община да заплати на И. М. К., ЕГН **********
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 400
(четиристотин) лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9