Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 415
09.12.2020г.
гр. Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова и с участието на
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Г. Динкова административно дело № 403 по описа
за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР
на ДОПК.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по съображения за неговата
необоснованост; за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Жалбоподателят оспорва като
неправилен, необоснован и незаконосъобразен направения в ревизионния акт и в
потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив извод, че
са налице обстоятелства, сочещи съществуването на основания по см. на чл.122,
ал.1, т.2 от ДОПК за прилагане реда по чл.122, ал.2 от ДОПК за определяне на
основата за облагане за установяване на допълнителни задължения за данък по
ЗДДФЛ на ЕТ и за ДДС, респ. на осигурителния доход за установяване на
допълнителни задължения за ЗОВ - за ДОО, за ЗО и за ДЗПО – УПФ за ревизираните
периоди. Оспорва констатацията, че е формирал приходи от търговия със стоки –
хранителни добавки, изпращани чрез куриерска фирма „Е.Е." ООД до различни
лица. Изтъква, че представената от този куриер справка не е достатъчно
доказателство, за да обоснове и докаже наличието на приходи от покупко-продажба
на цитираните стоки. По отношение на представените, само на технически носител,
копия на товарителници, част от които нечетливи, възразява, че същите не
съставляват годно доказателство по смисъла на чл.54 от ДОПК. Излагат се и
съображения, че товарителницата е само превозен документ и не представлява
доказателство за извършени доставки и получени от тях доходи. В тази връзка,
посочва, че в случая, от страна на органите по приходите не са събрани
доказателства за извършени конкретни доставки по видове, количество и цена.
Твърди, че не е извършвал продажби на стоки, а е извършвал услуга на приятели,
познати и техни познати, за да се ползват големи отстъпки при закупуване на
хранителните добавки. Изложени са и съображения за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаването на ревизионния акт, като се
твърди, че в нарушение на регламентирания в чл.3 от ДОПК принцип на обективност
в административното производство не са установени обективно и в пълнота,
съответно не са преценени безпристрастно всички факти и обстоятелства от
значение за направените изводи за наличие на публични задължения. Сочи се, че
изложените от ревизиращите органи констатации за осъществяване на търговска
дейност по продажба на хранителни добавки и реализиране на приходи/доходи от
нея, се базират по-скоро на предположения, отколкото на убедителни
доказателства. С подробно изложени в жалбата и в представеното писмено
становище съображения, е направено искане Ревизионен акт №
Р-16002418002105-091-001/ 08.02.2019г., в частта потвърден с Решение № 276/
07.05.2019г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, да бъде изцяло отменен,
като незаконосъобразен. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - Директор на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП,
чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна
и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният ревизионен акт е правилен и
законосъобразен, по съображения подробно изложени в представено по делото
писмено становище.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-16002418002105-020-001 от 11.04.2018г., издадена от С.П.П.на длъжност
Началник на сектор /л. 628,т.III по делото/, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на Х.В.К. от гр. Стара Загора, ЕГН **********,
като е определено ревизията да обхване следните видове задължения по периоди:
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2016г. до
31.12.2016г.; Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. ДОО – за самоосигуряващи се - за периода от
01.01.2016г. до 31.12.2016г.; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се - за
периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. и Универсален пенсионен фонд за
самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. Извършването на
ревизията е възложено на К.Г. Н. - главен инспектор по приходите /ръководител
на ревизията/ и А.Г.А. - инспектор по приходите. Определено е ревизията да бъде
извършена в срок от три месеца от връчване на ЗВР. Заповед за възлагане на
ревизия № Р-16002418002105-020-001/ 11.04.2018г. е връчена на Х.К. на
27.04.2018г. Производството по извършване на ревизията е било спряно със
Заповед № Р-16002418002105-023-001/ 30.05.2018г., на основание чл.34, ал.1, т.4
от ДОПК – по молба на ревизираното лице, считано от 30.05.2018г. до
27.07.2018г. Със Заповед № Р-16002418002105-143-001/ 30.07.2018г., на основание
чл.35 от ДОПК производството е било възобновено, считано от 30.07.2018г., като
срокът за завършване на ревизията е определен на 26.09.2019г. На 21.09.2018г. е
издадена Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002418002105-020-002/
21.09.2018г., с която на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114,
ал.2 от ДОПК е определено, че ревизията следва да завърши до 26.11.2018г. и е
разширен обхвата й, в който са включени следните видове задължения по периоди: Годишен
и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г.;
Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2016г.
– 31.12.2016г.; Данък върху добавената стойност за периода 01.05.2016г. –
31.12.2016г.; ДОО – за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2016г. до
31.12.2016г.; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се - за периода от
01.01.2016г. до 31.12.2016г. и Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се
- за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. Заповедта за възлагане на ревизия,
заповедите за изменение на ЗВР, както и заповедите за спиране и възобновяване
на производството за извършване на ревизия, са издадени в електронен вид и
подписани с квалифициран електронен подпис на С.П.П.в посоченото й длъжностно
качество - Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив.
В хода на ревизията са предприети
действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за
представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице и от
трети лица; извършени са справки и са съставени протоколи за извършени насрещни
проверки; присъединени са доказателства и са предприети действия по налагане на
предварителни обезпечителни мерки. Извършените процесуални действия и събраните
в хода на производството доказателства са подробно описани в РД.
Ревизията е предхождана от извършена
на Х.В.К. проверка за установяване на факти и обстоятелства/ПУФО/, приключила с
Протокол № П-16002417178236-073-001/19.03.2018 г./л.226 и сл., т.II/. Този
протокол и доказателствата, събрани в хода на проверката, са присъединени към
настоящото ревизионно производство с протокол №
Р-16002418002105-ППД-001/14.08.2018 г./л.218, т.II/. В хода на проверката на
основание чл. 45 от ДОПК е извършена насрещна проверка на „Е.Е.” ООД, както и
на клиенти на задълженото лице – И.Г.П. и А.Т.Т.. Съгласно съставения протокол,
при извършената ПУФО е констатирано, че през 2016г. Х.К. е изпращал пратки чрез
„Е.Е.“ ООД на физически лица за поръчани онлайн стоки – хранителни добавки.
Тези стоки са заплащани от клиентите при доставката им с наложен платеж, след
което получените суми куриерската фирма е изплащала с разходен касов ордер на Х.В.К..
Констатирано е, че през 2016г. Х.К. е получил суми от наложен платеж в общ
размер на 176 670.10 лева. Стоките, реализирани чрез куриерската фирма са
закупувани от Великобритания, основно от фирма „MY PROTEIN“, както и от „SPORT
DIRECT“ и „ASOS“.
Въз основа на извършената ревизия и
на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип – К.Г. Н. -
главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и А.Г.А. - инспектор
по приходите, е съставен Ревизионен доклад /РД/ Р-16002418002105-092-001/
10.12.2018г. С Ревизионния доклад, в резултат на извършените процесуални
действия /ПУФО, насрещни проверки и др./, приетите за установени факти и
обстоятелства и направените изводи, ревизиращият екип е предложил по отношение
на ревизираното лице Х.В.К. да бъдат установени размери на задължения и лихвите
за просрочие към тях за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода на
2016г.; за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г.; за
ДДС за периодите от 29.05.2016г. – 31.12.2016г.; за вноски за ДОО, за ЗО и за
ДЗПО-УПФ за 2016г. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като
електронен документ и е подписан с електронни подписи от К.Н. и от Ася
Атанасова, като доказателства за датата и начина на подписване и такива за
удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по
делото като разпечатка и на оптичен носител.
Констатирано е, че Х.В.К. е местно
физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ и като такова е данъчно
задължено лице по ЗДДФЛ за облагаемите си доходи, получени през отделните
данъчни години от източници в страната и чужбина, попадащи в обхвата на
ревизията.
Въз основа на извършена проверка в
Информационната система на НАП и в публични регистри, документирана с Протокол
№ Р-16002418002105-П73-001/ 26.11.2018г. от ревизията е установено, че Х.К.
няма регистрация по ТЗ като едноличен търговец и не е подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016г. От 16.08.2016г. е едноличен собственик на капитала на „Фитнес
Хоум БГ“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Стара
Загора, п. код 6000, ул. „Захари Княжевски“ № 83, вх. А, ет. 2, ап. 10, чийто
предмет на дейност е търговия на дребно и едро, онлайн търговия с хранителни
добавки.
Сочи се за установено, че за
ревизираните периоди /01.01.2016г. – 31.12.2016г./, Х.В.К. е извършвал търговия
на стоки – хранителни добавки. Стоките - обект на продажба, са закупувани
онлайн основно от MY PROTEIN във Великобритания. Разплащането с английския
доставчик е извършвано по банков път. С тези стоки ревизираното лице е
търгувало на територията на страната като ги е изпращало чрез куриер, като
сумите от продажбата им са получавани с наложен платеж или пощенски парични
преводи. За Х.К. са установени получени доходи от упражнявана търговска дейност
- продажба на стоки, представляващи различни хранителни добавки. Сочат се
събрани доказателства за получени от продажби на стоки суми с РКО от различни
физически лица.
В хода на ревизията е изготвено
Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица
№ P-16002418002105-041-001/ 28.05.2018г./ л.171, т.II/, изпратено до „Е.Е.” ООД
гр. Русе, с което са изискани всички договори, анекси към тях и други документи
за куриерски услуги между Х.В.К. и „Е.Е." ООД; всички документи за
куриерски пратки с подател Х.В.К. за 2016г., разписки и документи за предаване;
справка в електронен вид за събраните в полза на Х.В.К. суми от наложен платеж.
От предоставената от „Е.Е.” ООД информация с писмо вх.№
ВхР-2770/13.06.2018г./л.374 и сл., т.II/, е установено, че в базата данни на
дружеството съществува клиентски картон на Х.В.К. с ЕГН ********** и тел. ***.
Информацията е предоставена на магнитен носител – 2 бр. CD/л.389 и л.392,
т.II/, съдържаща справки във вид на електронни таблици на Microsoft Excel в
електронен формат – xlsx, както и ZIP файл, съдържащ снимки на товарителници,
както и снимки на документи, показващи изплащането на сумите от наложен платеж
– „папка rko“ и парични преводи – „папка post_dc“. При преглед на
предоставената от куриерската фирма информация на CD за получените суми от
наложен платеж от Х.В.К. органите по приходите са установили, че данните за тях
се съдържа в предоставената от „Е.Е.“ ООД таблица КУ-Подател чрез посочен
телефон номер ***.
При ревизията е извършена обработка
на предоставените файлове от „Е.Е.“ ООД, като информацията от тях е била
обобщена. След извършено филтриране на колона „услуга“ - СD и колона
„количество на услуги“ - всички стойности без „0“, от органите по приходите е
съставена нова таблица с наименование „XY *** подател CD", от която се
установява че за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. Х.В.К. е получил
приходи от търговска дейност в размер на 178 197.60 лв. от пратки с
различни по наименование хранителни добавки. Получените приходи по месеци и
години, са представени в табличен вид в ревизионния доклад.
Във връзка с отправено Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/№
Р-16002418002105-040-001/03.05.2018 г. /л.26, т.II/ от Х.К. с вх. № ВхР-2270#1/
30.07.2018г. /л.33 и сл., т.II/, е представено писмено обяснение, според което
наложените платежи и парични преводи, които е получил чрез куриерската фирма „Е.Е.“
ООД, са вследствие на направени поръчки от негово име с неговия профил за лична
употреба на хранителни добавки за негови приятели и познати, като впоследствие
им ги е изпращал с наложен платеж чрез куриер, тъй като не живеят в Стара
Загора. Сочи поименно лица, на които е правил подобна услуга. Изтъква, че
всички действия, които е извършвал е с цел ползването на по-голяма отстъпка.
Във връзка с разплащането на поръчаните онлайн стоки от английското дружество,
от ревизираното лице, са представени извлечения от банковата му сметка в ПИБ АД
/л.39-л.121, т.II/.
С цел изясняване на обстоятелства от
значение за определяне на размера на приходите от продажба на хранителни
добавки на Х.К. органите по приходите са извършили 31 бр. насрещни проверки, на
основание чл.45 от ДОПК, на установени клиенти на ревизираното лице, в т.ч. и
на посочените от него лица. Резултатите от всяка една от насрещните проверки,
са подробно описани в РД. От получените отговори е установено, че една част от
лицата не са представили изисканата им информация относно закупени онлайн от Х.В.К. – хранителни добавки. Други потвърждават
получаването на такъв вид стоки, но не представят фактури или фискални бонове,
издадени им от ревизираното лице във връзка с доставките. Десет от
проверяваните лица са заявили, че Х.В.К. е правил поръчки на хранителни добавки
за тях, за лична употреба от негово име с неговия профил, с цел ползване на
по-голяма отстъпка. В тази връзка, от ревизията е извършен анализ и съпоставка
на събраните доказателства от насрещните проверки, представените отчетни
документи и писмени обяснения от „Е.Е.“ ООД за периода 01.01.2016 г. -
31.12.2016 г. и е прието, че за тези десет лица от клиентите на Х.В.К., се
потвърждава твърдението в неговите обяснения, че е правил групови поръчки от
негово име с неговия профил за лична употреба на хранителни добавки на негови
приятели, като услуга. В РД е констатирано, че общата стойност на тези пратки е
15 295.00 лв., като е обоснован извод, че тази сума не представлява реализиран
приход и няма да участват при формирането на облагаем доход за ревизираното
лице.
С оглед на изложеното е прието, че
през 2016г. с изплатените суми от „Е.Е.” ООД, под формата на наложен платеж, Х.В.К.
е реализирал оборот от продажба на хранителни добавки в размер на
162 902.60 лв. /178 197.60 лв. – 15 295.00 лв./. В резултат на
получената информация и събраните доказателства, ревизиращият екип е
систематизирал данните относно изплатените на Х.К. от „Е.Е.” ООД суми под
формата на наложен платеж и пощенски парични преводи, представляващи облагаеми
доходи, които лицето не е декларирало в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. За целите на
ревизията органите на приходната администрация са приели, че през ревизирания
период физическото лице е извършвало търговска дейност по продажба на стоки
(различни видове хранителни добавки), които са изпращани чрез куриерска фирма „Е.Е.“
ООД до клиентите с наложен платеж или пощенски парични преводи, след което
получените средства са изплащани на лицето от „Е.Е.“ ООД с разходен касов
ордер. Реализираните по този начин приходи, по месеци и години, са обобщени в
справка-приложение към РД. Предвид броя на извършените продажби за посочения
период и получените суми, е направена констатация, че сделките не са инцидентни
сделки, а са осъществявани редовно и с цел реализиране на приходи /доходи/
съгласно чл.1 от ТЗ. Направен е извод, че продажбата на гореописаните стоки е
търговска дейност на Х.В.К. и получените приходи подлежат на облагане като
търговски сделки по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ. Изтъкнато е, че в резултат на
получените от ревизираното лице парични суми от продажба на стоки, са формирани
доходи, които не са декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Данъчната основа на
получените суми от наложения платеж от „Е.Е.“ ООД е определена от органите по
приходите като укрит приход от Х.В.К..
Отделно от това, органите по
приходите, са констатирали, че през ревизирания период жалбоподателят е
извършвал и разходи, които превишават получените доходи и парични постъпления
през годината. Установения размер на несъответствието за 2016г. е в размер на
3015.45 лева. За да обосноват това свое заключение, ревизиращите органи не са
кредитирали, предоставените средства, декларирани като дарени на ревизираното
лице от неговия баща - В.Д. К. в общ размер на 21 000.00 лева. С оглед на
това е прието, че това са доходи на Х.В.К. от други източници по смисъла на
чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, тъй като не са декларирани реализирани доходи в такива
размери.
Въз основа на така установените
данни за реализирани доходи от дейност като едноличен търговец, които не са
декларирани и изготвената съпоставка на имущественото състояние на лицето, от
ревизиращият екип е направен извод, че тези доходи фактически са укрити и
следователно е налице хипотезата на чл. 122. ал.1, т.2 от ДОПК/налице са данни
за укрити приходи или доходи/.
Изложените обстоятелства са
квалифицирани като отклонение от данъчното облагане и на основание чл.124, ал.1
от ДОПК на лицето е връчено уведомление № Р-16002418002105-113-001/ 01.10.2018
г./л.165 и сл., т.II/, с което същото е уведомено, че основите му за облагане с
годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, с данък върху годишната данъчна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ, с ДДС, както и осигурителният доход за установяване на
задължения за ЗОВ ще бъдат определени по реда на чл.122 – 124а от ДОПК. На
жалбоподателя са определени срокове за представяне на доказателства и вземане
на становище. На основание чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК е изготвено и Уведомление с
изх.№ Р-16002418002105-139-001/01.10.2018г. Едновременно с това до лицето е
отправено и ИПДПОЗЛ № Р-16002418002105-040-002/ 01.10.2018 г./л.138, т.II/, с
което е изискано представяне на доказателства и попълването на декларация по
чл. 124, ал. 3 от ДОПК относно имущественото му състояние за ревизирания
период. Уведомленията и ИПДПОЗЛ, са връчени по електронен път на
01.10.2018г./л.166, л.164 и л.139, т.II от делото/. В тази връзка, от страна на
ревизираното лице с вх. № ВхР-4494/ 09.10.2018г./л.144 и сл., т.II/, са
представени исканите документи, както и декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК за
2016г./л.155-л.162, т.II/.
Въз основа на установеното от
органите по приходите е прието, че извършените от Х.В.К. продажби на стоки –
хранителни добавки, са търговски по смисъла на ТЗ и основата за облагане следва
да се формира по реда и механизма, предвидени за едноличните търговци. На база
на тези констатации и въз основа на извършен по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК
анализ на относимите към ревизираното лице обстоятелства и при съобразяване на
приходите и разходите от дейността, данъчната основа за доходи от дейността
като ЕТ за ревизираните години е определена като разлика между установените от
ревизията укрити приходи за 2016г. в размер на 160 533.48 лв., (получените
от РЛ суми от наложен платеж, изплатен в брой) и установените от ревизията
съответстващи разходи, формирани от общата стойност на плащанията извършени
чрез разплащателната сметка в „ПИБ“ АД на РЛ към доставчиците му MY PROTEIN,
SPORT DIRECT, ASOS за 2016 г. съответно в размер на 143 209.62 лв.,
представляващи отчетната стойност на продадените стоки. Годишната данъчна
основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец е определена,
като така установеният облагаем доход е намален със сумите за ЗОВ. По този
начин и на основание чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ е изчислен дължимият данък в размер
на 2105.30 лева и прилежащи лихви в размер на 344.48 лева към 10.12.2018г.
По отношение на определяне на данъка
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и след извършен анализ на
всяко от относимите към ревизирания субект обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК
за 2016г. и съпоставка на доказаните приходи/доходи с извършените разходи, е
констатирано несъответствие в имущественото състояние на лицето. В хода на
ревизията е установено, че Х.К. е внасял парични средства в банковата си
сметка, извършвал е разходи за придобиване на МПС и е предоставил на
дружеството „Фитнес Хоум БГ“ ЕООД през 2016 г. общо средства в размер на
24 885.00 лв. В РД са обсъдени твърденията на ревизираното лице за
получени парични средства под формата на дарение от неговия баща в общ размер
на 21000 лева. От органите по приходите е прието, че посочените суми не могат
да бъдат взети предвид при изготвяне на паричния поток, тъй като при извършена
проверка в ИМ НАП е установено, бащата на Х.К. работи по трудово правоотношение
с месечно възнаграждение от 500.00 лв. до 600.00 лв., поради което не е
разполагал със сума в посочения размер, за да я предостави на сина си.
Несъответствието на приходите и разходите през ревизирания период е подробно
описано в РД, при извършване на съпоставката им. Установено било, че
жалбоподателят не е разполагал с парични средства, които да покриват като
размер извършените от него разходи през 2016г. в размер 3015.45 лв. Посоченото
превишение е прието от органите по приходите за облагаем доход по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, като е определена и общата годишна основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ
за 2016г. в размер на 3015.45 лв. Определен е и допълнително дължимия данък по
чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 301 лева със съответните лихви за просрочие –
49.25 лева.
В РД е констатирано, че за
ревизирания период Х.В.К. не е регистрирано по реда на ЗДДС лице, но в хода на
ревизията е установено, че е данъчно задължено лице по този закон, като лице,
извършващо независима икономическа дейност, изразяваща се в продажба на стоки –
различни видове хранителни добавки, като е получавало плащания от наложен
платеж и пощенски парични преводи чрез куриерска фирма „Е.Е.“ ООД през периода
01.01.2016г. – 31.12.2016г. Прието е, че лицето е реализирало приходи от тази
дейност, които не са отчетени и за които не са издадени документи, представляващи
облагаеми доставки на стоки по смисъла на чл.6 и чл.12 от ЗДДС, за които се
дължи ДДС независимо, че лицето няма регистрация по ЗДДС. Неотчетените приходи,
са представени в табличен вид на стр.126 от РД.
Ревизиращият екип е установил, че Х.К.
е формирал облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС от продажби на
стоки към 30.04.2016г. в размер на 57 107.30 лв. и същият подлежи на
задължителна регистрация по ЗДДС, като за данъчни периоди от 29.05.2016г. до
31.12.2016г. е приложима нормата на чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС, тъй като РЛ
поддържа оборот над 50 хил. лв. и към 31.12.2016г.
При определяне основата за облагане
с косвен данък в РД, като подлежащи на облагане с ДДС, са приети получените от Х.К.
плащания от наложен платеж и пощенски парични преводи чрез куриерска фирма „Е.Е.“
ООД. Въз основа на това е определена данъчна основа за всеки месец от
ревизираните периоди от 29.05.2016г. до 31.12.2016г., като е прието, че всяко
отделно плащане включва в себе си и ДДС, съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 2
от ЗДДС. Начислен е и дължимия за тези периоди ДДС, определен на обща стойност
17 786.70 лв., ведно с дължимата лихва в размер на 4 015.57 лева,
изчислена на основание чл. 175 от ДОПК
във вр. с чл. 1 от ЗЛДТДДВ
Въз основа на приетото за установено
наличие на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, допълнително са
установени и задължения за ЗОВ за 2016г. в резултат на установения осигурителен
доход по реда на чл. 122-124 ДОПК, във връзка с чл. 124а ДОПК, при прието упражняване
на трудова дейност и задължително осигуряване за ревизирания период
Ревизионният доклад е връчен лично
на ревизираното лице на 18.12.2018г., съгласно разписка за извършено
връчване(л. 151, т.I от делото). Срокът за подаване на възражение и представяне
на доказателства е бил удължен по молба на ревизираното лице до 01.02.2019г.,
видно от уведомление № Р-16002418002105-РУС-001/21.12.2018г./л.38, т.I/.
На основание и в срока по чл. 117,
ал. 5 от ДОПК от ревизираното лице е подадено възражение с вх.№ К7-4/
31.01.2019г./л.42, т.I/, с което се оспорва обективираната в съставения
ревизионен доклад констатация относно размера на получените средства, дарени от
баща му в общ размер на 21000.00 лв., предоставени му през 2015г и 2016г.
Представя и заверени копия на банкови извлечения, от които е видно, че
претендираните суми са изтеглени от банковата сметка на В.К..
От издателите на РА това възражение
е било прието за основателно. Изтъкнато е, че от допълнително представените с
възражението документи се обосновава извод, че бащата на ревизираното лице е
имал възможност да предостави дарените суми, съответно направените разходи от
лицето съответстват на декларираните и получени средства и не следва да бъде
определена допълнително данъчна основа подлежаща на облагане по реда на чл. 17
от ЗДДФЛ и не се дължи данък по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ за 2016г.
В останалата част, констатациите и
изводите на съставителите на РД били възприети от издателите на РА в тяхната
пълнота, поради което въз основа на съставения ревизионен доклад и на основание
чл. 119, ал.2 от ДОПК, от С.П.П.на длъжност Началник на сектор, възложил
ревизията и К.Г. Н. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на
ревизията, е издаден оспорения в настоящото производство Ревизионен акт №
Р-16002418002105-091-001/ 08.02.2019г., с който по отношение на Х. В.К. са
установени данъчни и осигурителни задължения и лихвите за просрочие към тях,
изчислени към 08.02.2019г., както следва: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на
ЕТ за периода на 2016г. – 2 105.30 лева и лихва в размер на 379.57 лева;
ДДС за периода 29.05.2016г. – 31.12.2016г. в размер на 17 786.70лв. и
лихва в размер на 4 312.05лв.; вноски за ДОО за 2016г. – 2 799.82лв.
и лихва в размер на 542.51лв.; вноски за ЗО за 2016г. – 1 300.79лв. и
лихва в размер на 246.33лв.; вноски за ДЗПО – УПФ за 2016г. – 893.35лв. и лихва
в размер на 175,80лв. или общо задължения в размер на 30 542.22лв., от
които 24 885.96 лева главници и лихви за просрочие към тях в размер общо
на 5 656.26лв. Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като
електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от С.П.и от К.Н.,
като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване
валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка
и на оптичен носител.
Ревизионен акт №
Р-16002418002105-091-001/ 08.02.2019г. е връчен на Х.К. на 13.02.2019г. по
електронен път, съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път
в ИС „Контрол“/л.35, т.I/.
В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК Х.К.
е обжалвал издадения ревизионен акт по административен ред с подадена на
27.02.2019г. до Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив жалба, регистрирана в ТД
на НАП – Пловдив.
С Решение № 276/ 07.05.2019г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, на
основание чл.155, ал.2 от ДОПК, е потвърден Ревизионен акт №
Р-16002418002105-091-001/ 08.02.2019г. в частта относно: Годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016г., вноски за ДОО за 2016г., вноски ЗО за 2016г. и
вноски ДЗПО – УПФ за 2016г. в общ размер на 7 099.22 лева и лихва в размер
на 1 344.21 лв., и изменен в частта относно допълнително начислен ДДС за
периодите от 29.05.2016г. до 31.12.2016г., от 17 786.70 лева на
14 822.25 лева, ведно с прилежащите лихви от 4 312.05 лв. на
3 593.38 лв. С решението на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив е
потвърден като правилен и обоснован направения извод, че от събраните
доказателства се явява установено по несъмнен начин, че през ревизираните
периоди Х.К. е извършвал търговска дейност по продажба на стоки (различни
видове хранителни добавки) с доставка чрез куриер и плащане с наложен платеж и
пощенски парични преводи. Изтъкнато е, че това обстоятелство се потвърждавало
от предоставените от куриерската фирма „Е.Е.“ ООД писмени обяснения и копия на
документи (товарителници, разписки, касови ордери и др.), в които фигурират име
и подпис на РЛ като изпращач на стоките и съответно като получател на сумите.
Прието е, че независимо от обстоятелството, че жалбоподателят не е отчел
приходите си от покупко-продажба на стоки, подробно описани в РД, като
стопанска дейност, то те подлежат на облагане като търговски сделки. Обоснован
е извод, че ревизираното лице безусловно е извършвало редовно, по занятие, а не
еднократно и инцидентно, дейността по покупко-продажба на процесните стоки. В
този смисъл, като правилен е приет подхода на ревизиращите органи, че
облагаемият доход следва да се формира по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Решаващият орган е приел, че от
събраните в хода на проведеното ревизионно производство доказателства и при
липсата на документи удостоверяващи, че получените суми по наложените платежи и
парични преводи са декларирани и обложени с пряк и косвен данък, по несъмнен
начин се установява наличието на обстоятелството по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК,
т.е. налице са данни за укрити приходи или доходи. Изложени са и съображения,
че от констатациите в РД и от приложените по преписката доказателства относно
обстоятелството, че от ревизираното лице не е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ
за 2016г., се налага извода, че са налице предпоставките и на чл.122, ал.1, т.1
от ДОПК - до започването на ревизията не е подадена декларация, когато
задължението се определя по декларация. Сочи се в решението, че нито в хода на
ревизията, нито при административното обжалване на РА, при условията на пълно и
насрещно доказване, ревизираното лице е опровергало констатациите в РД, досежно
съществуването на основание облагането да бъде извършено по реда на чл.122 –
124а от ДОПК. Изложени са съображения, че предвид установените в хода на
ревизията факти и обстоятелства и събраните доказателства, приложеният от
органите по приходите подход за определяне на основата за облагане с пряк и
косвен данък за ревизираните отчетни периоди, е законосъобразен.
По отношение на допълнително
начисления от ревизията ДДС в решението е прието, че макар в РА да е посочено,
че размерът на дължимия ДДС е определен по реда на чл.67, ал.2 от ЗДДС, т.е.
като включен в цената, в действителност същият е бил определен по реда на
чл.67, ал.1 от ЗДДС – данъчната основа е умножена по ставката на данъка /88
933,50 лв. х 20% = 17 786.70 лв./, което е неправилно. Изтъква се, че това
е довело до необосновано завишаване на задължението на ревизираното лице за ДДС
и прилежащи лихви, за периода от 29.05.2016 г. до 31.12.2016 г. С оглед горното,
решаващият орган е изменил РА в тази част, както следва:
ДДС за данъчен период
29-31.05.2016г. - от 360.90 лева на 300.75 лева и лихви в размер от 97.15 лева
на 80.96 лева;
ДДС за м.06/2016г.
– от 3 382.60 лева на 2 818.83 лева и лихви в
размер от 882.37 лева на 735.31 лева;
ДДС за м.07/2016г. – от
3 460.52 лева на 2 883.77 лева и лихви в размер от 872.89 лева на
727.41 лева;
ДДС за м.08/2016г. – от
3 928.40 лева на 3 273.67 лева и лихви в размер от 957.08 лева на 797.57 лева;
ДДС за м.09/2016г. – от
2 726.30 лева на 2 271.92 лева и лихви в размер от 641.49 лева на
534.58 лева;
ДДС за м.10/2016г. – от
1 689.60 лева на 1 408.00 лева и лихви в размер от 383.01 лева на
319.18 лева;
ДДС за м.11/2016г. – от 996.66 лева
на 830.55 лева и лихви в размер от 217.62 лева на 181.35 лева;
ДДС за м.12/2016г. – от
1 241.72 лева на 1 034.77 лева и лихви в размер от 260.44 лева на
217.03 лева;
като
общото задължение на допълнително начисления ДДС за посочените периоди е
изменено от 17 786.70 лева на 14 822.25 лева и лихви в размер от
4 312.05 лева на 3 593.38 лева
Решение № 276/ 07.05.2019г. на
Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, е връчено на Х.К. по електронен път на
13.05.2019г. /л. 27, т.I от делото/.
По делото са представени и приети
като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт;
доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията;
удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с
квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и
ЗИЗВР, ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и
файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис.
В хода на съдебното производство от
процесуалния представител на жалбоподателя е оспорена истинността на следните
официални свидетелстващи документи: Протокол № П-16002417178236-073-001 от
19.03.2018г. /на л. 226-229, т.II от делото/, Акт за предаване на документи от архив № 415 от 17.04.2017г. /на л. 390,
т.II от делото/ относно верността и автентичността/авторството/ на същите,
както и авторството на следните частни документи: 2 бр. писма с изх. №
6583/12.06.2018г./л.374, т.II/ и изх.№ 5799/30.10.2017г./л.252, т.II/, на „Е.Е.”
ООД. С оглед на това, на основание чл.193 от ГПК, във вр. с чл.144 АПК е
открито производство по оспорването им, като съда е разпределил и
доказателствената тежест. От пълномощника на жалбоподателя е изразено
становище, че представените 2бр. технически носители/CD/, не представляват
електронен документ по смисъла на чл.184 от ГПК, тъй като съдържат копия на
частни документи – товарителници и РКО, поради което иска да бъдат представени
в оригинал или официално заверено копие. С молба вх. № 6579/06.12.2019г./л.198,
т.I/, с приложено към нея заверено копие на писмо изх. № 23587#1/29.11.2019г.
на ТД на НАП Пловдив, са представени доказателства, разделени в четири черни
класьора, както следва: товарителници - 23л., РКО - 102 л. и документи по
приложен опис към РКО - 2030 л., обособени в четири тома, като неразделна част
от делото. От процесуалния представител на ответника е заявено, че така
представените документи, са разпечатани от електронните носители, тъй като
оригиналите на тези документи не се съхраняват в ТД на НАП Пловдив, а в
централата на „Е.Е.“ ООД, в архива в гр. Русе. В тази връзка, пълномощникът на
жалбоподателя оспори автентичността на товарителниците, РКО и др. платежни
документи, досежно положените подписи от страна на Х.В.К.. На основание, чл.193 ГПК, във вр. с чл.144 АПК е открито производство по оспорването им, като в тази
връзка, от „Е.Е.” ООД е изискано представянето на оригиналите на оспорените
документи. В отговор, с писмо вх. №1793/30.03.2020г./л.243, т.I/ от „Е.Е.“ ООД
са представени част от оригиналите/33 бр./ на разходни касови ордери и разписки
за изплащане на парични преводи по пратки на Х.В.К.. За останалите оригинали, в
писмото е посочено, че същите не са открити, поради унищожаването им. С оглед
на това, на основание, чл.183, изр.2 от ГПК, от пълномощника на жалбоподателя е
поискано да бъдат изключени от доказателствата по делото всички товарителници,
РКО и разписки за парични преводи, които не са представени в оригинал.
Във връзка с откритото производство
по оспорване на 2 бр. писма с изх. № 6583/12.06.2018г./л.374, т.II/ и изх.№
5799/30.10.2017г./л.252, т.II/ от „Е.Е.” ООД, по делото е допуснато събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата
Д.С.Н. и П.А.А..
Свидетелката Д.С.Н., заявява, че в
периода май-юни 2018г. е била административен сътрудник в „Е.Е.”, като
трудовите й задължения са се изразявали в изготвяне на справки и уведомителни
писма за НАП, МВР, ДАНС относно движение на суми и пратки от физически и
юридически лица. Посочва, че в писмо изх. № 6583/12.06.2018г., приложено на л.
374-376 по делото е положен нейният подпис и е поставен печат на „Еконт”.
Пояснява, че процедурата по изготвянето на такъв тип писма включва изготвяне на
справка по зададените критерии, които се зареждат във филтър и системата
извежда какви пратки са изпращани и получавани и съответно суми. Посочва, че на
всяка пратка има линк, на който може да се види и документът - първичният
счетоводен документ относно получената сума от клиент и подписът му при
изпращане на пратката. Изтъква, че до 2018г. документите за изплащане на суми
са съставяни на хартиен носител, снимат се и системата ги прикачва към всяко
едно плащане, налично при нас, а физически са съхранявани в архива към
управлението на „Е.Е.”. Информацията за НАП е била експортвана от системата и
предоставяна в екселска таблица. От 2018г. целият процес е дигитализиран и
документи на хартия не се съставят. Свидетелката заявява, че приложените по
делото документи в том III - папка класьор, приличат на тези съставяни в „Е.Е.“
и са снимки на товарителници. Посочва, че представеният на НАП с писмо изх. №
6583/12.06.2018г. 1 бр. оптичен носител съдържа снимки на товарителници и
таблиците са там.
Свидетелката П.А.А. заявява, че през
месец октомври 2017г. е работила в „Е.Е.“ ООД на длъжност „Ръководител
административно обслужване“. Посочва, че работата й се е състояла в
контролиране на процеса по изготвяне на справки към клиенти, към органите на
реда и към НАП, като в същото време и самата тя е изготвяла такива справки.
Изтъква, че предявеното й писмо изх. № 5799/30.10.2017г., приложено на лист
252-254 по делото е подписано от нея, както и че тя го е изготвила. Относно
документите, съдържащи се в том ІІІ по делото - папка класьор, сочи че са
разписки за паричен превод. Пояснява, че такива документи са свалени от базата данни
и са изпратени на електронен носител/на диск/ на НАП. Информацията е била на
zip-файл, посочен в писмото - SR27397І30.10.2017г. и съдържа снимки на
документи, които показват изплащането на сумите по наложен платеж и паричен
превод. Посочва, че през 2016г. документите са съставяни на хартия, снимат се
при предаване на пратката от служителите и директно се качват в електронната
база данни, а оригиналите са изпращани в архив на управлението на дружеството в
гр. Русе. Свидетелката заявява, че от септември месец 2018г., вече не работи в
„Е.Е.“ ООД.
За изясняване на обстоятелствата по
делото е допусната, назначена и изпълнена съдебно-счетоводна
експертиза/л.290-л.294, т.I/, заключението по която е прието без оспорване от
страните. Вещото лице, съобразно поставените задачи по искане на жалбоподателя,
следвайки логиката на РА, е изчислило размера на данъчната основа на ФЛ за
2016г.; размера на данъка по чл.48 от ЗДДФЛ; размера на ДОО, ЗО и ДЗПО за
2016г. на ФЛ, като е съобразило и внесените през 2016г. от Х.В.К. осигуровки и
съответните лихви. При изчисленията вещото лице, съобразно поставената задача е
използвало само представените, в хода на съдебното производство, от „Е.Е.“ ООД
оригинали на първични счетоводни документи, като е изключило сумите, по онези
от тях, за които при ревизията е прието, че не формират облагаем доход. В
заключението е посочено, че за да се определи данъчната основа по ЗДДФЛ, по
начина по който това е направено в РА е необходимо да се установят приходите и
разходите за 2016г. Изтъкнато е в тази връзка, че в случая покупната стойност
на продадените стоки не може да бъде определена, тъй като в представените
документи липсва вида на стоката, която е продадена. За целите на експертизата
е прието, че за определяне на частта от разходите, съответстваща на получените
приходи по представените оригинали на РКО и разписки за парични преводи следва
да се използва средния процент на надценка, въз основа на приходите и
разходите, установени с РА и да се приложи към приходите от представените
оригинални документи. По този начин вещото лице е определило, че реализираните
приходи за 2016г. са в общ размер на 12 549.00 лева, а съответстващите им
разходи в размер на 11 031.98 лева, поради което облагаемия доход е в
размер на 1 517.02 лева. Въз основа на това в заключението е прието, че
годишната данъчна основа за 2016г. е в размер на 853.42 лева, а дължимия данък
по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ е в размер на 128.01 лева. При формирането на данъчната
основа, са приспаднати внесените през годината от Х.К. ЗОВ в общ размер на
663.60 лева, които експертизата е приела, че надвишават дължимите осигурителни
вноски, съобразно облагаемия доход на лицето за 2016г., определен от
експертизата в размер на 1 517.02 лева. С оглед на което според
заключението не се дължат допълнително ЗОВ.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-16002418002105-091-001/
08.02.2019г., на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с
чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:
Оспорването на РА №
Р-16002418002105-091-001/ 08.02.2019г., потвърден и изменен с Решение № 443/
26.07.2019г. на Директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив, като направено в
законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с
правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Ревизионното производство е
образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са
издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия.
Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1/
03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди
за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение
на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113,
ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с
месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете
Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.158 и сл., т.I/. В
случая издателят на заповедта за възлагане на ревизия – С.П.П., с оглед на
заеманата длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП - Пловдив с
изнесено работно място в офис в гр. Хасково/, е сред органите, посочени в т.2
от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив,
определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно Заповед за
възлагане на ревизия № Р-16002418002105-020-001 от 11.04.2018г. и ЗИЗВР №
Р-16002418002105-020-002/ 21.09.2018г., са издадени от компетентен орган в
кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по
чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването
им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на
НАП – Пловдив – Светлана Петрова.
Възложената ревизия на Х.К. е
извършена от определените със ЗВР № Р-16002418002105-020-001 от 11.04.2018г.
органи по приходите – К.Г. Н. - главен инспектор по приходите /ръководител на
ревизията/ и А.Г.А. - инспектор по приходите, които с оглед на заеманата
длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК
със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането
на ревизията и за съставянето на
Ревизионен доклад № Р-16002418002105-092-001/ 10.12.2018г. /чл.117 ал.1 от ДОПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се
издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на
компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя
на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1,
т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт № Р-16002418002105-091-001/ 08.02.2019г. е
издаден от С.П.П.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на Х.В.К.
със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002418002105-020-001 от 11.04.2018г.
и от К.Г. Н. на длъжност главен инспектор по приходите, определен за
ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизията. Издателите на
РА са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и
териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната
дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по
критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.
Както посочените по-горе заповеди за
възлагане на ревизия, така и съставения Ревизионен доклад №
Р-16002418002105-092-001/ 10.12.2018г. и издаденият въз основа на него РА №
Р-16002418002105-091-001/ 08.02.2019г., са издадени чрез информационна система
"Контрол" като електронни документи, подписани с електронен подпис.
Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от
страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от
ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на
електронен носител /приложения с административната преписка CD-R/. В случая от
представените доказателства се установява, че подписалите документите лица са
имали валидни удостоверения за квалифициран електронен подпис. С оглед на изложеното
съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени
като техни издатели с квалифициран електронен подпис и съответно не са налице
основания да се считат за нищожни.
Оспореният ревизионен акт е издаден
в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на
изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е
неразделна част от него.
Не се установяват при извършената
служебна проверка допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство. При съобразяване на заповедите за спиране и възобновяване на
производството по извършване на ревизия/л.622 и л.624, т.III/, се установява,
че ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от
ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените
в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното
производство доказателства, на база на които е извършена проверка на
релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. Съответно спазен е и
срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт. Жалбоподателят
е бил запознаван с всички действия и актове на приходната администрация, при
предоставена възможност да реализира защитата си. Правото на защита на данъчно
задължения субект не е накърнено, съответно не е налице съществено процесуално
нарушение, което може да обуслови отмяната на РА на това основание.
Отделно от това, за пълнота на
изложението, следва да бъде отбелязано, че съдът констатира, че в РД и РА не се
сочи изрично основанието по чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК за провеждане на
ревизията по особения ред. Изрично е посочено само основанието по чл.122, ал.1,
т.2 от ДОПК. Обстоятелството по чл.122, ал.1, т. 1 ДОПК е посочено за първи път
в решението на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив. Това обаче е допустимо,
предвид правомощията на директора да разгледа и разреши спора по същество (така
чл. 155, ал. 2 и 3 от ДОПК), което означава да потвърди акта и на друго
основание, щом са налице доказателства по преписката, обосноваващи такъв извод.
Казаното разрешение не води до накърняване правото на защита на задълженото
лице, доколкото то е запознато със събраните в хода на ревизионното
производство доказателства, въз основа на които са изградени изводите на
органите по приходите и на решаващия орган, поради което не се установяват
съществени процесуални нарушения при провеждане на ревизионното производство от
естество да доведат до отмяна на ревизионния акт само на това основание.
По съответствието на оспорения
ревизионен акт с материалния закон:
Ревизионното производство,
приключило с издаването на обжалвания РА, е проведено по особения ред на чл.
122 – 124а от ДОПК, даващ възможност определеният в съответния материален закон
размер на данъка, съотв. на ЗОВ, да се приложи към установена от органите по
приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа /осигурителен доход/.
Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК /на които хипотези в
случая се основава провеждането на ревизионното производство по реда на чл.122
– чл.124а от ДОПК/, органът по приходите може да приложи установения от
съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2
основа, когато до започване на ревизията не е подадена декларация, когато
задължението се определя по декларация и налице са данни за укрити приходи или
доходи.
В нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК е
регламентирано, че в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по
чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване
на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е
подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите
констатации е оборима, като доказателствената тежест за това носи
жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в
тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за
облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на
пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се
опровергават фактическите констатации в акта. Указания за разпределението на
доказателствената тежест в посочения смисъл е дадена на страните в настоящото
производство със съдебно разпореждане от 01.07.2019г. Настоящата инстанция
намира, че фактите и доказателствата по делото не установяват наличие на
основанията по чл.122, ал.1, т.1 и т. 2 от ДОПК.
В конкретния случай възникването на
данъчно задължение предполага реализиран доход от Х.К., който да е с източник
неговата търговска дейност. В ревизионното производство не са приложени, а и
пред съда не са представени годни писмени доказателства, от които да е видно
предаването на конкретни стоки и получаването на сумите, предмет на ревизионния
акт. В хода на ревизията, приключила с издаването на оспорения ревизионен акт
не са изискани от „Е.Е.“ ООД документите, по силата на които Х.К. е получавал
суми от наложени платежи и парични преводи. Ревизиращите органи са се
задоволили единствено да приобщят писмените обяснения, таблиците и снимките,
приложени на оптичен носител, представени от дружеството - куриер при ревизията
на Х.К.. Според писмените обяснения на Е.Е. ЕООД/л.374, т.II/ в представените
таблици за подател/получател е възможно да има съвпадение с други лица,
притежаващи същите имена, тъй като данните са селектирани единствено по трите
имена на лицето. Това обстоятелство поставя под въпрос достоверността на
информацията, съдържаща се в тези таблици, поради невъзможността същата да бъде
проверена, което от своя страна прави изводите в РА необосновани.
Основателно е възражението на
жалбоподателя, че копията на документите, съдържащи се на електронния носител,
представен от „Е.Е.“ ООД, не са четливи. Всички копия на писмени документи, на
които се позовава ревизията относно определяне размера на данъчната основа,
изхождащи от „Е.Е.“, са оспорени в хода на съдебното производство, като съдът
задължи ответния орган да представи оригиналите на същите или официално
заверени преписи. В тази връзка ответникът представи копия, разпечатани от
техническия носител, наличен и по делото, които обаче не са заверени от него за
вярност с оригиналите, тъй като не разполага с тях. Поради оспорването им от
страна на жалбоподателя, съдът изиска от третото, неучастващо по делото лице -
„Е.Е.“ ООД, да представи оригиналите на сниманите документи. С писмо вх.№ 1793/
30.03.2020г./л.243, т.I/ от куриерското дружество бе заявено, че исканите
документи са унищожени, като по делото бяха депозирани единствено 33 бр.
оригинали на първични счетоводни документи, а именно - 5 бр. РКО и 28 бр.
разписки за пощенски паричен превод/л.249, т.I/.
В този смисъл искането на
жалбоподателя да бъдат изключени от доказателствата по делото, представените от ответника копия на
снимките на документите, обособени в четири тома към делото – в черни калсьори,
се явява основателно. С оглед направеното от страна на жалбоподателя оспорване
на представените по делото заверени разпечатки на фото копия на товарителници и
платежни документи, които не се представиха от ответника в оригинал или
официално заверено копие по реда на чл. 183 от ГПК, въпреки дадените му
указания в тази насока, съдът намира, че същите следва да се изключат от
доказателствения материал и няма да бъдат съобразявани при постановяване на
настоящото решение. Съгласно чл. 183 ГПК, приложим на основание § 2 от ДР на
ДОПК, документите се представят в заверен от страната препис. Разпечатка/копие
на фото снимка на документ не представлява заверен препис от документа по
смисъла на чл. 183 ГПК. Представените по делото копия на снимки не
представляват и електронен документ по смисъла на чл. 184 ГПК във връзка с чл.
3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги. Предвид обстоятелството, че тези доказателства са изключени от
доказателствения материал, безпредметно се явява обсъждането на истинността им.
Невъзможността за извършване на проверка на истинността на доказателствата,
поради непредставянето им в годен за това вид има за последица несъобразяването
им при формиране на фактическите и правни изводи по спора.
Относно представените по делото от „Е.Е.“
ООД оригинали на РКО и разписки за парични преводи, следва да бъде отбелязано,
че същите не доказват причината, поради която ревизираното лице е получило
вписаните в тях суми, т. е. не се доказва, че получените суми са свързани с
осъществени продажби на стоки. От представените РКО и разписки за парични
преводи, предвид характера на тези документи, не се установява извършена
търговска продажба. Те удостоверяват единствено факта на изплащане на
определена сума. В тях липсват данни, както за вида и количеството на стоката,
така и основанието на което е извършено плащането. От тях не може да се
установи и факта на изпращане, съответно получаване на стоката. По делото не се
съдържат писмени доказателства – двустранно подписани документи, или такива,
съдържащи подпис само на получателя, които по безспорен начин да установяват
предаването на някакви стоки от Х.К. на неговите евентуални контрагенти. В
конкретния случай предмет на процесните доставки са родово определени вещи
–хранителни добавки, като съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД,
собствеността върху тях се прехвърля с индивидуализирането на стоките, чрез
определянето им по съгласие между страните или чрез предаването им. Несъмнено
във всички подадени от куриерското дружество данни в табличен вид, са посочени
като номера и дати товарителници, какъвто по вид документ действително би
следвало да се съставя съобразно естеството на извършваните от куриерските
фирми услуги. Въпросните товарителници обаче не са предоставени от куриерското
дружество с довода, че същите са били унищожени. Отделно
от това, констатира се, че в част от представените в хода на съдебното
производство оригинали на РКО и разписки за получен паричен превод, са отразени
получени суми, за които при ревизията е прието, че не формират облагаем доход,
тъй като ревизираното лице е извършвало безплатна услуга на свои приятели и
познати.
Ето защо съдът намира, че единствено
въз основа на представените по делото 33 бр. оригинали на първични счетоводни
документи, а именно - 5 бр. РКО и 28 бр. разписки за пощенски паричен превод/л.249,
т.I/, не може да се направи извод за
многобройните получени суми, посочени в ревизионния акт. Не обосновава друг
извод и приетата по делото ССчЕ, която е взела предвид единствено представените
по делото оригинали на РКО и разписки, които по изложените по-горе съображения
не могат да бъдат обвързани с конкретна доставка. В този смисъл е и изявлението
на вещото лице, че не може да установи покупната стойност на стоките, тъй като
в представените документи липсва вида на стоката. Принципът за обективност по
чл.3, ал.3 от ДОПК изисква истината за фактите да се установява по реда и със
средствата, предвидени в този кодекс. При липса на писмени доказателства за
получени наложени платежи и парични преводи, събрани по надлежния процесуален
ред, съдът счита, че обстоятелството по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК не е доказано в
случая, а от там и това по чл.122, ал.1, т.1 ДОПК. В съдебното производство по
оспорване на ревизионния акт, доказателствената тежест е на решаващия орган –
страна по делото, съгласно чл.159, ал.2 ДОПК и не е изпълнена. В хода на
ревизията и пред съда не са събрани по надлежния процесуален ред документите,
въз основа на които се твърди, че ревизираното лице е получило доходи от
продажби на хранителни добавки – товарителници, разходни касови ордери и
разписки за изплатени суми. От значение за установяване получаването на приходи
и извършването на облагаеми сделки са документи, изходящи от лицето. Само въз
основа на данните от таблици, представени от трето лице – „Е.Е.“ ООД, без да са
събрани по надлежния ред документите, въз основа на които са съставени, не може
да се приеме, че е доказано обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК – данни за
укрити приходи от продажби на стоки, чрез куриер. Представените на оптичен
носител в табличен вид данни, не установяват верността на отразената в тях
информация, независимо дали са подписани с електронен подпис. Посочените
таблици, които безспорно нямат характер на счетоводен документ, съдържат вторична,
обобщена в табличен вид информация, съставени са от трета неучастваща в спора
страна и са изготвени на базата на данните от изключените частни документи,
чието авторство не е потвърдено. Тези таблици не доказват нито вида на стоките,
за които се твърди от органите по приходите, че ревизираното лице е купувало и
продавало, нито техните стойности /отчетна стойност и продажна цена/. В този
смисъл, фактическите констатации в РА се явяват необосновани, тъй като са
направените, въз основа на получените данни от третото лице "Е.Е."
ООД, които според съда са недостатъчни, за да се приеме, че процесните
стоки/хранителни добавки/, са получени от Х.К., реализирани са и доходите от
тези продажби не са декларирани. Тези констатации в случая не почиват на
събрани по съответния ред първични документи и съответно при липсата на такива
документи по делото, направените изводи въз основа на тях се явяват неверни.
Ето защо, съдът приема, че
твърдяното наличие на данни за укрити приходи или доходи, които не са
декларирани до започването на ревизията, не е доказано за целите на данъчното
облагане. По тази причина, в случая не следва да намери приложение правилото на
чл.124, ал.2 от ДОПК, за истинност на фактическите констатации в ревизионния
акт и доказателствената тежест относно всички релевантни факти за установяване
на претендираните публични задължения се носи от приходната администрация, но
такова пълно главно доказване не бе проведено от ответника в настоящото
производство.
С оглед на изложеното, съдът намира,
че констатациите за реализиран облагаем доход и извършени облагаеми доставки не
са подкрепени с доказателствата по делото, а оттам липсва нормативно основание
за определяне на допълнителни задължения по ЗДДФЛ и ЗДДС, съответно за
допълнително определяне на ЗОВ, поради което ревизионният акт се явява
незаконосъобразен и следва да бъде отменен. В същия смисъл са и постановените
решения по адм. д. № 4784/2020 г., адм. дело № 9793/2018 г.; по адм. дело №
5763/2019 г.; по адм. дело № 6468/2019 г., по адм. дело № 2823/2020 и др. на
Върховния административен съд по аналогични дела.
При този изход на спора, искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно. Установява се,
че направените от него разноски по делото са в размер 2054лв /две хиляди
петдесет и четири лева/, като включват разноски за държавна такса - 50лв.,
заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 1340 лв. /съгласно договор за
правна помощ и съдействие от 27.05.2019г. и разписка от 24.09.2019г - л.10 и
л.310, т.I/, допълнително адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.9 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в общ
размер на 500 лв./съгласно представени разписки – л.311 - л.313, т.I/ и 200 лева заплатено възнаграждение за
вещо лице с платежно нареждане от 08.06.2020г./л.267, т.I/. По отношение на
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, следва да се
посочи, че последното е определено в минималния размер, съгласно чл.8, ал.1,
т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.160, ал.1 от ДОПК
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Х.В.К. ***0,
Ревизионен акт № Р-16002418002105-091-001/ 08.02.2019г., издаден от С.П.П.на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и К.Г. Н. на длъжност главен
инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив, в
частта му, потвърдена с Решение № 276/ 07.05.2019г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно
определени данъчни и осигурителни задължения в общ размер на 21 921.47лв.,
ведно с лихви в размер на 4 937.59лв., както следва: по ЗДДС – ДДС за
периодите от 29.05.2016г. до 31.12.2016г. в общ размер на 14 822.25лв. и
лихва в размер на 3 593.38лв; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
периода на 2016г. в размер на 2 105.30 лева и лихва в размер на 379.57лв;
по КСО – вноски за ДОО за 2016г. в размер на 2 799.82лв. и лихва в размер
на 542.51лв, вноски за ДЗПО-УПФ за 2016г. в размер на 893.35лв и лихва
175.80лв; по ЗЗО – вноски за ЗО за 2016г. в размер на 1 300.79лв. и лихва
246.33лв., като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на Националната агенция за
приходите, да заплати на Х.В.К. ***0, ЕГН **********, сумата от 2 054.00
/две хиляди петдесет и четири/ лева, представляваща направените от
жалбоподателя по делото разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: