Р Е Ш Е Н И Е
№
260005/11.02.2021 година Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Апелативен съд – Варна, търговско отделение, в открито
съдебно заседание на осми демекември 2020 год. в открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
При
секретаря Е.Тодорова като разгледа докладваното от А. Братанова в.т.д.
№ 502/2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивни жалби, подадени от ТЪРГОВСКО
ПРОИЗВОДСТВЕНА КООПЕРАЦИЯ „РУБИН“-гр. Перник, чрез адв. А., и от А.В.Г. и „РУБИНА“
АД-гр. Варна, чрез адв. Г., срещу решение № 1017/19.12.2018г., постановено по
т.д. № 738/2017г. по описа на ОС – Варна, с което съдът е:
·
отхвърлил предявените от ТПК
„Рубин“-гр. Перник срещу „Рубина“ АД-гр. Варна, М.В.Д. *** и А.В.Г. *** искове по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.26,
ал.1, пр.2 ЗЗД за прогласяване за нищожно джирото, обективирано на гърба на
временно удостоверение №7/23.12.1998г., с което ищецът е прехвърлил на първия
ответник М.Д. правата върху 920 броя поименни акции от капитала на „Рубина“ АД,
всяка с номинал от 1000 недоминирани лева, от които 491бр. поименни
привилегировани акции без право на глас и 429 броя поименни акции с право на
глас поради противоречие със закона и поради заобикаляне на закона;
·
прогласил за нищожно по предявения от ТПК
„Рубин“ иск по чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД
срещу „Рубина“ АД, М.В.Д. и А.В.Г. джирото,
обективирано на гърба на временно удостоверение №7/23.12.1998г., с което ищецът
е прехвърлил на първия ответник М.Д. правата върху 920 броя поименни акции от
капитала на „Рубина“ АД, всяка с номинал от 1000 недоминирани лева, от които
491бр. поименни привилегировани акции без право на глас и 429 броя поименни
акции с право на глас, поради липса на основание;
·
приел за установено в отношенията между
страните по предявения иск по чл.71 ТЗ,
че ищецът ТПК „Рубин“-гр. Перник е акционер и притежава посочените във временно
удостоверение №7/23.12.1998г. 920 броя поименни акции от капитала на ответника
„Рубина“ АД-гр. Варна, всяка с номинал от 1000 недоминирани лева, от които
491бр. поименни привилегировани акции без право на глас и 429 броя поименни
акции с право на глас;
·
приел за установено в отношенията между
страните по предявения иск по чл.124,
ал.1 ГПК от ТПК „Рубин“-гр. Перник срещу М.В.Д. и А.В.Г., че ищецът
притежава посочените в временно удостоверение №7/23.12.1998г. 920 броя поименни
акции от капитала на „Рубина“ АД, всяка с номинал от 1000 недоминирани лева, от
които 491бр. поименни привилегировани акции без право на глас и 429 броя
поименни акции с право на глас.
·
отхвърлил предявените от ТПК
„Рубин“ срещу „Рубина“ АД иск по чл.124,
ал.1 ГПК за бъде прогласено за нищожно взетото решение на Общото събрание
на акционерите на „Рубина“ АД, проведено на 05.06.2017г., а именно: по т.1 за
отлагане на провеждането на общото събрание на акционерите за дата 20.06.2017г.
и в условие на евентуалност иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решението на общото събрание на акционерите от 05.06.2017г.
поради неговото противоречие със закона и устава;
·
отхвърлил предявените от ТПК
„Рубин“ срещу „Рубина“ АД иск по чл.124,
ал.1 от ГПК за бъдат прогласени за нищожни взетите решения на Общото
събрание на акционерите на „Рубина“ АД, проведено на 20.06.2017г., а именно: по
т.1 решение за приемане на доклада на съвета на директорите за дейността на
дружеството през 2016г., по т. 2 решение за приемане на доклада на
регистрирания одитор за извършената проверка на годишния финансов отчет на
дружеството за 2016г. и е приет проверения и заверен годишен финансов отчет на
дружеството за 2016г., по т.3 решение за освобождаване от отговорност на
членовете на съвета на директорите за дейността им през 2016г. и в условие на евентуалност иск по чл.74 ТЗ
за отмяна на решенията на общото събрание на акционерите поради тяхното
противоречие със закона и устава.
Въззивникът ТПК „Рубин“-гр. Перник, след уточнение на обжалваемия интерес, сочи, че
обжалва решението в неговата отхвърлителна част и по – конретно досежно
исковете по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД за прогласяване за
нищожно джирото, обективирано на гърба на временно удостоверение
№7/23.12.1998г., с което ищецът е прехвърлил на първия ответник М.Д. правата
върху 920 броя поименни акции от капитала на „Рубина“ АД, всяка с номинал от
1000 недоминирани лева, от които 491бр. поименни привилегировани акции без
право на глас и 429 броя поименни акции с право на глас поради противоречие със
закона и поради заобикаляне на закона и исковете с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на решение на ОСА на Рубина АД проведено
на 05.06.2017г. и ОСА от 20.06.2017г. и в условията на евентуалност искове по
чл. 74 ТЗ. Намира решението
в обжалваните му части за неправилно поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните
му части. Претендира присъждане на разноски. Не се правят нови доказателствени
искания.
В
законоустановения срок е депозиран писмен отговор от А.В.Г. и „Рубина“ АД, чрез адв. Г., с който се
излагат съображения за неоснователността на въззивната жалба на ТПК „Рубин“, намирайки
решението в съответните му части за валидно, допустимо, правилно и
законосъобразно, поради което моли същата да бъде оставена без уважение.
Въззивниците А.В.Г. и „Рубина“ АД, обжалват решението в неговата уважителна част,
както следва:
= по отношение и на
двамата жалбоподатели в частта, с която съдът на осн. чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД е прогласил за нищожно джирото,
обективирано на гърба на временно удостоверение №7/23.12.1998г., с което ТПК
„Рубин“ е прехвърлил на първия ответник М.Д. правата върху 920 броя поименни
акции от капитала на „Рубина“ АД, всяка с номинал от 1 000 недоминирани лева,
от които 491бр. поименни привилегировани акции без право на глас и 429 броя
поименни акции с право на глас, поради липса на основание;
= по отношение
въззивното дружество „Рубина“ АД в частта, с която е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът ТПК
„Рубин“-гр. Перник е акционер в „Рубина“ АД и притежава посочените във временно
удостоверение №7/23.12.1998г. 920 броя поименни акции от капитала на ответното
дружество „Рубина“ АД, всяка с номинал от 1 000 недоминирани лева, на осн. чл.
71 ТЗ;
= по отношение
въззивникът А.В.Г. в
частта, с която е прието за установено по предявения срещу А.Г. и М.Д. иск по
чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът притежава посочените във временно удостоверение
№7/23.12.1998г. 920 броя поименни акции от капитала на „Рубина“ АД.
Намират решението в
обжалваните му части за неправилно, постановено при погрешно възприемане на
фактическата обстановка и неправилно тълкуване и прилагане на материалния
закон. Навеждат се оплаквания и за необоснованост в частта, с която се приема
за установено, че основание за извършване на джирото от страна на ищеца (за
прехвърляне на 920 броя акции по временно удостоверение на М.Д.) е решението на
ОС на кооператорите от 15.04.1998г. Към датата на вземане на решението
временното удостоверение не е било издадено (това е станало на 23.12.1998г.) и
обективно е било невъзможно на 15.04.1998г. да се вземе решение за прехвърляне
на акции по издадено на последваща ОС дата временно удостоверение. По делото липсват
доказателства за членство на ответницата М.Д. в кооперацията след 23.12.1998г.
и същата да е била член-кооператор към датата на джиросването. Счита, че не е
необходимо решение на ОС на кооперацията, за да бъде извършена процесната
сделка джиро, а отмененото решение на ОС на кооперацията не е основание за
извършване на джирото. Последното поражда своите правни последици независимо
дали е взето решение на ОС или не. Поради това намира за неправилен извода на
съда, че процесното решение на ОС се явява каузална сделка. В тази връзка
излага съображения, че приложение следва да намерят разрешенията дадени с ТР №
3/2013г. и ТР № 4/2016г. на ОСГТК на ВКС. Моли съда да отмени решението в
обжалваната му част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира сторените по делото разноски. Няма направени доказателствени
искания.
В
законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ТПК „Рубин“, с който се излагат съображения за
недопустимост, евентуално за неоснователност на въззивната жалба на А.В.Г. и
„Рубина“ АД. Иска присъждане на съдебни разноски.
По допустимостта и редовността на предявените жалби съдът се е произнесъл с
определение по чл. 267 ГПК.
В хода на съдебното производство, съдът е констатирал, че ответницата по
предявените искове с правно основание чл. 26 ЗЗД и чл. 124 ГПК М.В.Д. е
починала на 10.04.2019 год., поради което и на основание чл.227 ГПК същата е
заличена като страна в производството. Като въззиваема страна е конституиран нейния
наследник по закон И.В. Димов, представляван от назначен особен представител. В
писмено становище /л.67/ се моли за отхвърляне на жалбата на А.Г. и „Рубина“ АД
и за потвърждаване на решението в обжалваните части.
Съдът след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени
искове:
Производството пред ВОС е образувано по предявени от ТПК „Рубин искове с
правно основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД срещу „Рубина“ АД, М.В.Д. и А.В.Г. да бъде прогласено за нищожно
джирото, обективирано на гърба на временно удостоверение №7/23.12.1998г., с
което ищецът е прехвърлил на първия ответник М.Д. правата върху 920 броя
поименни акции от капитала на „Рубина“ АД, всяка с номинал от 1000 недоминирани
лева, от които 491бр. поименни привилегировани акции без право на глас и 429
броя поименни акции с право на глас, поради липса на основание, поради
противоречие със закона, поради заобикаляне на закона, поради липса на съгласие
и иск с правно основание чл.42 от ЗЗД
да бъде прогласено за недействително джирото, обективирано на гърба на временно
удостоверение №7/23.12.1998г. поради липса на представителна власт
и в условие на евентуалност при уважаване на исковете за нищожност иск с правно основание чл.71 от ТЗ срещу „Рубина“ АД да бъде прието
за установено по отношение на дружеството, че ищецът е акционер и притежава
посочените в временно удостоверение №7/23.12.1998г. 920 броя поименни акции от
капитала на „Рубина“ АД, всяка с номинал от 1000 недоминирани лева, от които
491бр. поименни привилегировани акции без право на глас и 429 броя поименни
акции с право на глас
и иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК срещу М.В.Д. и А.В.Г. да бъде прието за установено по отношение
на отвениците, че ищецът притежава посочените в временно удостоверение №7/23.12.1998г.
920 броя поименни акции от капитала на „Рубина“ АД, всяка с номинал от 1000
недоминирани лева, от които 491бр. поименни привилегировани акции без право на
глас и 429 броя поименни акции с право на глас
и по предявени от ТПК „Рубин“ срещу „Рубина“
АД
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за бъде
прогласено за нищожно взетото решение на Общото събрание на акционерите на
„Рубина“ АД, проведено на 05.06.2017г., а именно: по т.1 за отлагане на
провеждането на общото събрание на акционерите за дата 20.06.2017г.
и в условие на евентуалност иск с правно
основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решението на общото събрание на акционерите
от 05.06.2017г. поради неговото противоречие със закона и устава.
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за бъдат прогласени
за нищожни взетите решения на Общото събрание на акционерите на „Рубина“ АД,
проведено на 20.06.2017г., а именно: по т.1 решение за приемане на доклада на
съвета на директорите за дейността на дружеството през 2016г., по т. 2 решение
за приемане на доклада на регистрирания одитор за извършената проверка на
годишния финансов отчет на дружеството за 2016г. и е приет проверения и заверен
годишен финансов отчет на дружеството за 2016г., по т.3 решение за
освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите за дейността
им през 2016г.
и в условие на евентуалност иск с правно
основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на акционерите
поради тяхното противоречие със закона и устава.
Фактическа обстановка:
Не се спори, че
ищцовата кооперация е сред учредителите на ответното дружество „Рубин“ АД. Не
се спори, че при първоначалното учредяване ТПК е записала поименни акции от
капитала на търговското дружество. По настоящото дело и по ф. дело
№665/28.06.1998г. по описа на Окръжен съд – Перник са приложени временни удостоверения за записани акции.
Съгласно
протокол №118/15.04.1998г. е проведено общо събрание на член – кооператорите на
ТПК „Рубин“ в присъствието на председателя Марийка Борисова Витанова и е взето
решение да бъде прекратена дейността на кооперацията и акциите в „Рубин“ АД да
бъдат разпределени на база трудово участие.
С влязло в сила
решение №738/07.08.1998г., постановено по гр. дело №763/1998г. по описа на
Районен съд – Перник е отменено решението на общото събрание на
член-кооператорите на ТПК „Рубин“ АД от 15.04.1998 г., в частта, с която е
прието разпределението на акциите да стане на база трудово участие.
Не се спори и
че притежаваните 920 броя поименни
акции от капитала на ответника, всяка една с номинал от 1000 неденоминирани
лева, от които 491 броя поименни привилегировани акции без право на глас и 429
броя поименни акции с право на глас, за които е издадено временно удостоверение № 7 от 23.12.1998
г. са джиросани на М.В.Д.. Джирото не е датирано.
С последващо
джиро, също недатирано, М.В.Д. е джиросала правата по временното удостоверение
в полза на ответника А.В.Г..
Не
се спори между страните, че ТПК е джиросала и други временни удостоверения в
полза на член-кооператори, подробно изброени в решението на ВОС.
По делото е
изготвено заключение по допусната съдебно – почеркова експертиза, от което се
установява, че подписът положен за прехвърлителя „ТПК Рубин“ във временно
удостоверение №7/23.12.1998г., издадено от „Рубина“ АД е изпълнен от Марийка
Борисова Витанова. Последната е Председател на Кооперацията, считано от
30.12.2002 год. /Решение № 2874/30.12.1992 год. на ОС
– Перник по ф.д.№ 60/1991 год./ до
04.11.1999 год. /Решение №1250/04.11.1999 г., постановено по фирмено дело №
60/1991г. по описа на ОС – Перник/.
По исковете за нищожност на джирото
С решение от
11.02.2015г. по гр. дело №4790/2014г. по описа на РС – Перник са отхвърлени
предявените от ТПК „Рубин“ против М.В.Д. и А.В.Г. искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.1 и
2 ЗЗД да бъдат прогласени джирата върху временно удостоверение за записани
акции №11/23.12.1998 г. за нищожни поради липса на предмет, липса на съгласие и
липса на форма. Твърденията за допусната явна фактическа грешка в
индивидуализиращите признаци на временното удостоверение не могат да бъдат
разглеждани инцидентно в настоящото производство. Установяването на явна
фактическа грешка в съдебния акт и нейната поправка е от изключителната
компетентност на съда, който е постановил решението в нарочно предвидено
производство /чл. 247 ГПК/. Отделен е въпросът, че релевираната нищожност по гр.
дело № 4790/2014г. по описа на РС – Перник е на материалноправни основания,
различни от разглежданите. С оглед на изложеното, съдът не може да формира
извод за обективен идентитет между разгледания и настоящия спор.
Останалите
представени решения по делото касаят други разпоредителни действия с акции на
дружеството. Представените определения не формират сила на пресъдено нещо.
С оглед на
изложеното, съдът приема, че по делото не е представен влязъл в сила съдебен
акт /решение/, който преклудира със сила на пресъдено нещо спора относно
действителността на процесното джиро. Същият е допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
Обективно съединяване: Съдът е сезиран с искове за
нищожност, които ищецът е предявил при условията обективно евентуално
съединяване. Правилни са изводите на първостепенния съд, че когато са предявени
искове или възражения за недействителност на прехвърлителна сделка, начинът на
съединяването им не зависи от волята на ищеца. Във всички случаи съдът е длъжен
да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на
порока: от най-тежкия – противоречие на закона, през по-леките – липса на
основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет и противоречие на
морала, до най-лекия - липсата на форма /в този
смисъл Решение № 198 от 10.08.2015 г.
по гр. д. № 5252 / 2014 г. на ВКС, 4-то ГО/.
По иска за недействителност на процесното джиро, поради
противоречие и заобикаляне на закона - чл.26, ал.2, пр.1 и пр.2 от ЗЗД:
Твърдяната нищожност е обоснована с осъществяване на разпоредителни
действия на кооперацията в полза на член-кооператорите й преди провеждане на ликвидационно
производство. Ищецът твърди, че джирата, вкл. и процесното, имат правния ефект
на разпределение на кооперативното имущество извън ликвидационното
производство, което е забранен от закона правен резултат.
Към процесното правоотношение е приложим закона, действал в периода на осъществяване
на джирото. Разглежданото джиро в полза на М.Д. не е датирано, но страните не
спорят, че същото е осъществено в периода след след издаването на временното
удостоверението /23.12.1998г./ до края на 1999
год. В разглеждания интервал от време дейността на кооперацията се регламентира
от разпоредбите на ЗК /Обн., ДВ, бр. 63 от 3.08.1991 г.,
изм., бр. 34 от 24.04.1992 г., в сила от 24.04.1992
г., бр. 55 от 7.07.1992 г., бр. 63 от 5.08.1994 г., бр. 59 от 12.07.1996 г., в сила от 1.07.1996 г., доп., бр. 103 от 3.12.1996 г., изм., бр. 52 от 1.07.1997 г., в сила от 1.07.1997 г., доп., бр. 52 от 8.05.1998 г., изм., бр. 81 от 14.09.1999 г., в сила
от 15.12.1999 г., отм., бр. 113 от 28.12.1999 г./.
Според разпоредбата на чл. 51 ЗК /отм./ при
прекратяване на кооперацията чрез ликвидация остатъкът от актива й се
разпределя между членовете на кооперацията пропорционално на дяловите им
вноски, освен ако в устава е предвидено друго. Сочената
норма регламентира правото на т.и. ликвидационен дял на член – кооператора и
изискването същият да бъде определен след удовлетворяване на кредиторите.
Нормата не може да се тълкува като забрана кооперацията да осъществява
разпоредителни действия с части от актива си, вкл. и с целия си актив, в полза
на кооператорите преди отпочване на ликвидационното производство. Подобна
сделка има правния ефект на разпоредителни действия с права, а не на ликвидация
и разпределение на остатъка от ликвидационната маса под фирмата на ликвидационни дялове.
Противоречието със закона като основание за недействителност
е налице винаги при колизия с изрична, повелителна и забранителна правна норма.
Последната следва да бъде конкретна и императивна. Подобна норма, въвеждаща
ограничения за разпоредителни действия с права на кооперацията в полза на член
– кооператори, приложимият ЗК не съдържа.
В случай, че сключената сделка накърнява права на
кооперативни кредитори, вкл. бъдещи права на отделни кооператори по чл. 51 ЗК
/отм./. то същите разполагат с претенция
за относителна недействителност на сделката по чл. 135 ЗЗД. Последната обаче е
валидна и произвежда обвързващо действие между страните.
Поради липса на забранена от закона сделка, не може да се
формират и изводи за допуснато заобикаляне на закона. Последното е налице,
когато законът установява забрана за постигане с определена сделка на даден
правен правен резултат, но той се постига с друга, изрично незабранена сделка.
В настоящия случай не се констатира законова забрана за разпоредителни сделки с
кооперативно имущество в полза на кооператори.
По иска за недействителност на процесното джиро,
поради липса на основание - чл.26, ал.2,
пр.4 от ЗЗД
Разглежданата претенция е мотивирана с факта, че
абстрактната сделка е сключена във връзка с каузална такава – решение на ОС на
ТПК, което е отменено по съдебен ред. Поддържа се още, че многостранната сделка
– решение на ОС на ТПК е нищожно, тъй като противоречи на закона.
Дефинитивно джирото се определя като
едностранна формална и абстрактна сделка, с вещен ефект, защото от една страна
прехвърля собствеността върху акцията, в качеството и на движима вещ, върху
новия и приобретател, а от друга се явява правен способ за придобиване на
материализираните в нея права, т. е. за заместване носителя на субективните
членствени права, инкорпорирани в ценната книга с друг - джиратаря, но без
самото то да изяснява причината, основанието за извършеното прехвърляне от
джиранта, като носител на тези субективни права. Тази причина или кауза, обаче, се разкрива от съдържанието на
съответната "каузална" сделка, с която, по арг. от чл. 465 ТЗ,
джирото винаги е съчетано. Джирото на акции винаги
обслужва конкретна каузална сделка по прехвърлянето им. Доколкото, облигационното отношение, което се поражда в
резултат на джирото винаги е каузална правна сделка, то липсата на кауза, или
нейният дефект са от изключително значение в отношенията джирант - джиратар. Само абстрактният характер на джирото не е достатъчен,
за да се изключат като недопустими в отношенията между ищеца джирант и
ответника джиратар възраженията за липса на основание за процесното имуществено
разместване, а съществуването или не на каузално правоотношение помежду им има
пряко отношение към валидността на джирото /Решение № 133 от
14.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1834/2014 г., II т. о., ТК/.
В разглеждания случай джирото е осъществено въз
основа на каузална сделка – дарение на притежаваните от ТПК инвестиционни
активи /акции/ в полза на член – кооператорите с оглед преустановяване на
търговската й дейност. Горният извод се налага от съвкупната преценка на всички представени по делото доказателства –
решението на ОС, джиросването на притежаваните временни удостоверения,
качеството на джиратарите като член-кооператори, вкл. данните за фактическо
преустановяване на търговската дейност на кооперацията от 1998 год. до
настоящия момент. Дарственото
разпореждане е прието от член-кооператорите, тъй като всички са положили подпис
като преобретатетели по джирото, независимо,
че за валидността на последното подписът на джиратаря не е необходим.
Приемането на решение от ОС илюстрира намерението на
кооперацията да се разпореди безвъзмездно с
имущество и не е задължителен и необходим елемент за възникването на
каузалната сделка. Приложимият ЗК /в
редакция, коментирана по-горе/ не предвижда ограничения в режима за
разпореждане с активи на кооперацията, изключая разпоредителните действия с
недвижими имоти /чл.17, ал.2, т.9 ЗК, отм./. Отделно от изложеното, законовите
ограничения на разпоредителни сделки на кооперацията биха имали само вътрешно
значение, без да се отразяват на валидността. С ТР № 2 от 15.11.2013 г. по т. д. № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС е даден
отговор на въпроса - необходимо ли е за действителността на сделката, сключена
от представляващия дружеството управител, решение на ОС на търговско дружество
за разпореждане с недвижим имот - собственост на дружеството или вещно право
върху него в съответствие с компетентността на ОС, предвидена в чл.
137, ал. 1, т. 7 ТЗ. С посоченото ТР е прието, че решението на ОС на
търговско дружество, по чл.
137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е необходимо условие за действителността на
разпоредителната сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно
право върху него, сключена от представляващия дружеството орган
(управител/управители). Макар с посоченото тълкувателно решение да се дава
отговор, който да се отнася до разпоредителни сделки с вещни права на търговско
дружество, това разрешение следва да се приложи и по отношение разпоредителните
сделки с активи, собственост на кооперацията, тъй като се касае
до сходни материалноправни въпроси, относими към разрешаването на подобни
(аналогични) случаи и до еднаквост на възприетия принцип за разпореждане при
двете юридически лица /Решение № 92 от
28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5224/2013 г., III г. о., ГК/.
Следователно – липсата на решение
на ОС или неговата недействителност не засягат валидността на осъществените от
Председателя на кооперацията правни разпоредителни действия. Ирелевантна е и
последващата съдебна отмяна на решението.
С оглед на изложеното, съдът приема, че по делото е
установено каузално дарствено основание за осъществените джира. За наличието на
каузална сделка не е небходимо обективирането й в нарочно решение на орган на
кооперацията.
Решението на ВОС следва да бъде отменено в
коментираната част. Неоснователността на разглеждания иск задължава въззивния
съд да се произнесе по останалите евентуално наведени основания за
недействителност на джирото, неразгледани от първостепенния съд.
По иска за недействителност на процесното джиро,
поради липса на съгласие - чл.26, ал.2,
пр.2 от ЗЗД: Липсата на съгласие като материалноправно основание за нищожност е
мотивирана с отмяната на решението на ОС на ТПК, което съобразно направените от
съда правни изводи не е задължителен и необходим елемент за осъществяване на
разпоредителни сделки на кооперацията. Искът в разглежданата част е неоснователен.
По иска за недействителност на процесното джиро, поради липса на представителна
власт на лицето, положило подпис от името на джиранта / чл.42 от ЗЗД/: Съобразно фактическата
установеност по делото, процесното джиро е подписано от М.Витанова –
Председател на Кооперацията до 04.11.1999 г. Ищецът твърди, че подписът на Витанова е
положен след прекратяване на представителното й правоотношение, в края на 1999 год. Ответниците /с изключение
на М.Д., респ. правоприемникът й/ поддържат тезата, че волеизявлението е
направено преди 04.11.1999 год.
По делото липсват
доказателства за датата на извършване на джирото. Ответното дружество не
представя книга на акционерите, водена в процесния период, съдържаща
отбелязване на прехвърлителната сделка по реда на чл. 185, ал.2 ТЗ. Временните удостоверения с отбелязано джиро
са представени за първи път по ф.д. на АД с молба на изпълнителния директор от
19.10.2000 год. Следователно, липсват каквито и да е писмени доказателства,
възпроизвеждащи джирото като осъществено на конкретна дата от календарната 1999
год.
Не съдържат
релевантна информация и показанията на разпитаната свидетелка Елка Петрова.
Свидетелката е член-кооператор и излага, че в края на 1999 год. всички
акционери били извикани по списък „за да получат акциите си“. Свидетелката
посетила административната сграда и положила подписа си в присъствието на А.Г.
и съпругата му. Получила пари. Представител на кооперацията не присъствал, а
мандатът на М.Витанова бил прекратен.
Джирото е едностранна
правна сделка и последиците му настъпват с полагане подписа на джиранта.
Показанията на разпитаната свидетелка
обективират единствено, че в края на 1999 год. джирото вече е било извършено чрез волеизявление
на кооперацията, на което Е.Петрова не е присъствала. Това е така, защото описаните в показанията правни действия от свидетелката съответстват на осъществяване на
последващото джиро в полза на А.Г..
При съвкупната
преценка на изложеното, съдът приема за недоказан факта, че към датата на
обективиране на изявлението, авторът му М.Витанова е имала качеството на
представителен и изпълнителен орган на кооперацията.
В хода на първоинстанционното производство,
ответниците – АД и А.Г. са твърдяли, че ТПК е била запозната с осъществените
джира, вкл. и поради въвеждането на електронен търговски регистър. Кооперацията
не е отчитала счетоводно разпоредените активи.
Знанието за оосъществените разпоредителни действия,
дори в периода преди завеждане на делата срещу АД и джиратарите, се установява
от събраните по делото доказателства.
Показанията на св. Е.Петрова са категорични, че след прекратяване на
мандатното отношение с М.Витанова, в края на 1999 год. член-кооператорите били
викани в административната сграда за подпис и предаване на копие от временните
удостоверения. Представеното фирмено дело на АД обективира, че през 2001 год.
новият Председател на ТПК Е.Исуска, за която се съдържат данни, че също е
акционер, е поискала снабдяване с копия
от документи по ф.д., сред които и списък на акционерите, присъствали на ОС на
22.05.2000 год.. В коментирания списък кооперацията не фигурира като акционер с
право на глас, а визираното разпределение на акции сочи съществено мнозинство
на акциите, притежавани от А.Г. /последен джиратар/. Представените ГФО сочат,
че кооперацията не е отчитала налични инвестиционни активи или вземания за
дивиденти. Водените през 2013 год. дела обективират знание за джирата при липса
на твърдения за осъществяването им от мним представляващ. Следователно, по
отношение на джирата е осъществен фактическия състав на чл. 301 ТЗ за
потвърждаване на действията без представителна власт. Ищецът е кооперация,
която на основание чл.1, ал.2, т.2 ТЗ е търговец. Същата не се е
противопоставила на осъществените от мним представляващ действия, веднага след
узнаването. Обратно, първите оспорвания на джирата, но на съвсем различни
основания, датират от 2013 год. /т.е. 14 години след разпореждането/. В заключение, разглежданият иск е
неоснователен.
Поради неоснователността на предявените искове с
правно основание чл. 26 ЗЗД, съдът не дължи произнасяне по евентуалните искове,
както следва: иск с
правно основание чл.71 от ТЗ
срещу „Рубина“ АД да бъде прието за установено по отношение на дружеството, че
ищецът е акционер и притежава посочените в временно удостоверение
№7/23.12.1998г. 920 броя поименни акции от капитала на „Рубина“ АД, всяка с
номинал от 1000 недоминирани лева, от които 491бр. поименни привилегировани
акции без право на глас и 429 броя поименни акции с право на глас и иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
срещу М.В.Д. и А.В.Г. да бъде прието за установено по отношение на отвениците,
че ищецът притежава посочените в временно удостоверение №7/23.12.1998г. 920
броя поименни акции от капитала на „Рубина“ АД, всяка с номинал от 1000
недоминирани лева, от които 491бр. поименни привилегировани акции без право на
глас и 429 броя поименни акции с право на глас. Решението на ВОС в
разглежданата част следва да бъде обезсилено.
По исковете с правно основание чл.124 ГПК и чл. 74 ТЗ, имащи предмет решения на ОС на АД:
Активната
процесуална и материалноправна легитимация по исковете се извлича единствено от недействителността на
осъществените джира по временни удостоверения, подробно описани в исковата
молба, инициираща т.д.№ 738/2017 год. по описа на ВОС. Ищецът не е навел други основания за
съществуването на твърдяното качество на акционер.
Изложените
от съда фактически и правни изводи по отношение действителността на
разгледаното временно удостоверение № 7/23.12.1998 год. важат и по отношение на
джирата по останалите. Единственото допълнително, преюдициално въведено
основание за нищожност е свързано с винкулирания характер на акциите и
съществувалите ограничения в Устава на АД за свободното им прехвърляне на трети
лица.
Според общия принцип на чл.185 ал.2 ТЗ,
поименните акции могат да се прехвърлят свободно на всяко трето лице, като
прехвърлянето се извършва с джиро и подлежи на вписване в книгата на
акционерите, за да има действие спрямо дружеството. В устава могат да се предвидят
и други условия за прехвърляне на поименни акции съгласно възможността, която
предоставя чл.185, ал.2, изр.2
ТЗ, които ограничават правата на акционерите за свободно
разпореждане, в интерес на АД и с оглед осигуряването на регулиран персонален
състав на същото – това са т.нар. винкулирани акции. При нарушаване или
заобикаляне на установените изисквания, акциите не се считат прехвърлени, както
спрямо останалите акционери, така и по отношение на дружеството, т.е.
прехвърлянето им не поражда действие спрямо тези лица при условията на
относителна недействителност /така Решение № 19/08.08.2019 год. по т.д.№ 2511/2017 год. на ВКС, второ
ТО/. Следователно, порокът на сделката не влече абсолютна, а само относителна
недействителност, от която ищецът – джирант не е легитимиран да се ползва.
В заключение ищецът не е
установил качеството си на настоящ акционер в ответното дружество като
абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск с предмет
нищожност или отмяна на решенията на ОС на АД.
Производството по разглежданите искове следва да бъде прекратено, респ.
първоинстанционното решение – обезсилено в коментираните части.
Разноски:
С оглед изхода от спора в полза на ответника А.Г.
следва да бъдат присъдени допълнително 750 лева – разноски за
първоинстанционното производство, както и 50 лева – разноски за въззивната
инстанция. В полза на „Рубина“ АД следва да се присъдят сторените разноски във
въззивната инстанция в размер на 65 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1017/19.12.2018г.,
постановено по т.д. № 738/2017г. по описа на ОС – Варна в частта в която съдът е отхвърлил предявените от ТПК „Рубин“-гр. Перник срещу „Рубина“ АД-гр.
Варна, М.В.Д. *** и А.В.Г. *** искове по
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД за прогласяване за нищожно
джирото, обективирано на гърба на временно удостоверение №7/23.12.1998г., с
което ищецът е прехвърлил на първия ответник М.Д. правата върху 920 броя
поименни акции от капитала на „Рубина“ АД, всяка с номинал от 1000 недоминирани
лева, от които 491бр. поименни привилегировани акции без право на глас и 429
броя поименни акции с право на глас поради противоречие със закона и поради
заобикаляне на закона;
ОТМЕНЯ решение № 1017/19.12.2018г.,
постановено по т.д. № 738/2017г. по описа на ОС – Варна в частта в която съдът е прогласил за нищожно по предявения от ТПК „Рубин“ иск
по чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД срещу „Рубина“ АД, М.В.Д. и А.В.Г. джирото, обективирано на гърба на временно
удостоверение №7/23.12.1998г., с което ищецът е прехвърлил на първия
ответник М.Д. правата върху 920 броя поименни акции от капитала на „Рубина“ АД,
всяка с номинал от 1000 недоминирани лева, от които 491бр. поименни привилегировани
акции без право на глас и 429 броя поименни акции с право на глас, поради липса
на основание и
вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от ТПК „Рубин“ иск по чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД срещу „Рубина“ АД, М.В.Д. и А.В.Г. за обявяване за нещожно на джирото, обективирано на
гърба на временно удостоверение №7/23.12.1998г., с което ищецът е прехвърлил на първия ответник М.Д. правата върху
920 броя поименни акции от капитала на „Рубина“ АД, всяка с номинал от 1000
недоминирани лева, от които 491бр. поименни привилегировани акции без право на
глас и 429 броя поименни акции с право на глас, поради липса на основание.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ТПК
„Рубин“ иск по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД срещу „Рубина“ АД, М.В.Д.
и А.В.Г. за
обявяване за нещожно на джирото, обективирано на гърба на временно удостоверение
№7/23.12.1998г., с което ищецът е
прехвърлил на първия ответник М.Д. правата върху 920 броя поименни акции от
капитала на „Рубина“ АД, всяка с номинал от 1000 недоминирани лева, от които
491бр. поименни привилегировани акции без право на глас и 429 броя поименни
акции с право на глас, поради липса на съгласие.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ТПК
„Рубин“ иск по чл.42 ЗЗД срещу „Рубина“ АД, М.В.Д.
и А.В.Г. за
обявяване за нещожно на джирото, обективирано на гърба на временно удостоверение № 7/23.12.1998 г., с което ищецът е прехвърлил на първия ответник М.Д. правата върху
920 броя поименни акции от капитала на „Рубина“ АД, всяка с номинал от 1000
недоминирани лева, от които 491бр. поименни привилегировани акции без право на
глас и 429 броя поименни акции с право на глас, поради липса на представителна власт.
ОБЕЗСИЛВА решение №
1017/19.12.2018г., постановено по т.д. № 738/2017г. по описа на ОС – Варна в частта в която съдът е приел за установено в отношенията между страните по предявения иск по чл.71 ТЗ, че ищецът ТПК „Рубин“-гр. Перник е акционер и
притежава посочените във временно удостоверение №7/23.12.1998г. 920 броя поименни
акции от капитала на ответника „Рубина“ АД-гр. Варна, всяка с номинал от 1000
недоминирани лева, от които 491бр. поименни привилегировани акции без право на
глас и 429 броя поименни акции с право на глас;
ОБЕЗСИЛВА решение №
1017/19.12.2018г., постановено по т.д. № 738/2017г. по описа на ОС – Варна в частта в която съдът е приел за установено в отношенията между страните по предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК от ТПК „Рубин“-гр. Перник срещу М.В.Д. и А.В.Г.,
че ищецът притежава посочените в временно удостоверение №7/23.12.1998г. 920
броя поименни акции от капитала на „Рубина“ АД, всяка с номинал от 1000
недоминирани лева, от които 491бр. поименни привилегировани акции без право на
глас и 429 броя поименни акции с право на глас.
ОБЕЗСИЛВА решение № 1017/19.12.2018г., постановено по т.д.
№ 738/2017г. по описа на ОС – Варна в частта в която съдът е отхвърлил предявените от ТПК „Рубин“ срещу „Рубина“ АД иск по чл.124, ал.1 ГПК за бъде прогласено за нищожно взетото
решение на Общото събрание на акционерите на „Рубина“ АД, проведено на
05.06.2017г., а именно: по т.1 за отлагане на провеждането на общото събрание
на акционерите за дата 20.06.2017г. и в
условие на евентуалност иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решението на общото
събрание на акционерите от 05.06.2017г. поради неговото противоречие със закона
и устава
като ПРЕКРАТЯВА производството в разглежданата част;
ОБЕЗСИЛВА решение № 1017/19.12.2018г., постановено по т.д.
№ 738/2017г. по описа на ОС – Варна в частта в която съдът е отхвърлил предявените от ТПК „Рубин“ срещу „Рубина“ АД иск по чл.124, ал.1 от ГПК за бъдат прогласени за нищожни взетите
решения на Общото събрание на акционерите на „Рубина“ АД, проведено на
20.06.2017г., а именно: по т.1 решение за приемане на доклада на съвета на
директорите за дейността на дружеството през 2016г., по т. 2 решение за
приемане на доклада на регистрирания одитор за извършената проверка на годишния
финансов отчет на дружеството за 2016г. и е приет проверения и заверен годишен
финансов отчет на дружеството за 2016г., по т.3 решение за освобождаване от
отговорност на членовете на съвета на директорите за дейността им през 2016г. и в условие на евентуалност иск по чл.74 ТЗ
за отмяна на решенията на общото събрание на акционерите поради тяхното
противоречие със закона и устава като ПРЕКРАТЯВА производството в
разглежданата част.
ОСЪЖДА Търговско
производствена кооперация „Рубин“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. „Отец Паисий“, бл.58, вх.В, ап.28 ДА ЗАПЛАТИ на А.В.Г., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 750.00 лв.
/седемстотин и петдесет лева/, представляваща допълнителни съдебно
деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за първа инстанция, както и сумата
от 50 лева – разноски за въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Търговско
производствена кооперация „Рубин“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. „Отец Паисий“, бл.58, вх.В, ап.28 ДА ЗАПЛАТИ на Рубина“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, бул. „Съборни“ №22, ет.3 сумата от 65 лева –
разноски за въззивното разглеждане на спора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и
ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: