Р Е Ш Е Н И Е
№ 260749 26.11.2020 година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд, ХХI–ви граждански състав
На тринадесети
ноември две
хиляди и двадесета година
В публично заседание
в състав
Председател: Моника
Яханаджиян
при
секретаря Жасмина Славова
като
разгледа докладваното от съдията М.Яханаджиян
гражданско
дело №8270 по описа за 2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главния прокурор на Република България, адрес в …………….., с която се иска от
съда да постанови решение, с което да осъди ответника З.Н.А., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на ищеца сума в размер на 2264,45
лева, представляваща част от общо задължение за обезщетение за имуществени
вреди в размер на 22644,51 лева, които вреди представляват стойността на
присвоени вещи – ………………….. по образувани наказателни производства в периода от
18.03.2009 г. до 19.03.2012 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 759,50
лева, начиная от датата на увреждането – 19.03.2012 г. до предявяване на иска и
законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на
главницата.
Твърди се в исковата молба, че страните са се намирали в трудово
правоотношение, като ответницата е била назначена на длъжността …………….. при …………………..
и съгласно длъжностната й характеристика е поддържала архив на документи и
вещи, които не са публично достояние и е водила опис на тези вещи и документи.
Твърди се, че във владение на ответницата са били веществени доказателства като
пари и ценности, които същата номерирала и държала в метален шкаф в кабинета
си, до който единствена е имала достъп. Ищецът твърди, че ответницата присвоила
значителна част от веществените доказателства, като ги изнесла от работното си
място и задържала за себе си, а след като същите са станали явни е започнала
възстановяването им, което било преустановено поради претърпяна от нея трудова
злополука, в резултат на която излязла в отпуск, който продължил до
прекратяване на трудовото й правоотношение. Ищецът твърди, че за липсващите
веществени доказателства, подробно описани в исковата молба, е било образувано
ДП №ЗМ-148/2017 г. по описа на ОД МВР Бургас, по което е образувано НОХД
№3460/2018 г. по описа на БРС.
Ищецът счита, че са налице всички изискуеми елементи от състава на чл.45 от ЗЗД.
В подкрепа на твърденията са ангажирани доказателства, претендират се и
направените разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, не изпраща представител.
Представя молба, вх.№268843/27.10.2020 г.
В срока за отговор, ответникът редовно уведомен не се е възползвал от
правото си да депозира писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ответницата не се явява и се представлява от
пълномощник – адв.З.К., който намира исковете за неоснователни с оглед постановената
спрямо доверителката му оправдателна присъда. Не ангажира доказателства, търси
разноски.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на
предявените искове е по чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Бургаският
районен съд,
като взе предвид исканията и твърденията на страните, прецени представените
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази закона,
установи следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, че в периода 18.03.2009 г. – 19.03.2012 г.
ответницата А. е заемала длъжността „……………“ при ………………., както и че в
съответствие с възложените й по длъжностна характеристика задължения, в нейно
владение са били всички веществени доказателства, следващи водените от ………... наказателни
производства.
Безспорно в отношенията между страните е и това, че през м.май 2012 г. при
извършена ревизия в служба „…………“ при …………… е била констатирана липса на
значителен брой веществени доказателства, за което ответницата е била предадена
на съд.
По делото е изискано и приложено НОХД №3460/2018 г. по описа на РС-Бургас,
от съдържанието на което става ясно, че е образувано по обвинителен акт на
РП-Бургас срещу ответника в настоящето производство З.Н.А. за престъпление по
чл.202, ал.2, т.1, вр.чл.201, вр.чл.26 от НК, а именно за това, че в периода от
18.03.2009 г. до 19.03.2012 г., в гр.Б., в условията на продължавана престъпна
дейност (деянията осъществяват поотделно различни състави на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващиет се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите), в качеството й
на длъжностно лице – ………………. в …………………, присвоила чужди пари, вещи и
ценности-веществени доказателства по досъдебни производства, на обща стойност
26 784,88 лева, връчени и в качеството на …………….. и поверени й да ги пази,
като присвояването е в големи размери, а част от присвоената сума – в размер на
4140,,37 лева е възсатновена.
С присъда
№163/30.10.2019 г., постановена по НОХД №3460/2018 г. по описа на РС-Бургас,
подсъдимата – ответник в настоящето производство е призната за невинна и
оправдана за престъплението, за което е предадена на съда, като присъдата е
потвърдена с Решение №9/03.08.2020 г., постановено по ВНОХД №1356/2019 г. по
описа на БОС.
По делото
не са събрани други доказателства, а при така установеното от фактическа страна
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на
непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
В
съответствие с разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът следваше да ангажира
доказателства относно предвидения от закона фактически състав на непозволеното
увреждане, а именно кумулативната наличност на виновно противоправно поведение
от страна на ответника, претърпени от страна на ищеца имуществени вреди, както и причинна
връзка между поведението на ответника и настъпилия вредоносен резултат за
ищеца. Не е в тежест на ищеца единствено доказването вината на ответника, която
се предполага.
Разпоредбата
на чл.300 от ГПК гласи, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Анализът
на цитираната разпоредба сочи, че за гражданския съд е задължителна за
съобразяване само влязлата в сила присъда на наказателния съд и то по
въпросите, изрично посочени в чл.300 от ГПК, като в тези случаи законодателят е
ограничил приложението на принците за непосредственост и свободно формиране на
вътрешното съдийско убеждение. Разпоредбата
на чл.235, ал.2
от ГПК
от своя страна задължава
съда да формира убеждението си по правнорелеватните факти, въз основа на
относимите и допустими доказателства, които са събрани по предвидения от ГПК
ред -
това са доказателства събрани пред и от оня съд, който ще решава делото -
решение № 66/12.03.2015г по гр.д.№5839/2014 г., ІV
г.о. на ВКС, т.е. съобразно практиката на ВКС, поддържана трайно от
съставите на касационната инстанция, принципът за непосредственост не допуска
решението на съда да се основава на свидетелски показания, събрани в друго
производство, на постановления на прокурора, други констатации, мнения на
разследващите органи и експерти.
По настоящето
дело не се доказа ответницата да е присвоила поверени й в качеството на …………….
при ……………. веществени доказателства, в какъвто смисъл е пититумът на исковата
молба, нито причинната връзка между това поведение на ответника и
констатираните в служба „…………“ при ……………. липси на ……………. и техния размер. Липсата
на тези елементи от фактическия състав на законовата разпоредба на
непозволеното увреждане е основание за отхвърляне на иска, ведно с акцесорната
претенция за заплащане на законната лихва, считано от предявяването му.
Акцесорната
претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД следва съдбата на главния иск и подлежи на
отхвърляне.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат
направените от ответницата разноски за адвокат в размер на 500,00 лева.
Воден от
горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Прокуратурата
на Република България, представлявана от Главния прокурор на Република България,
адрес в ……………….., искове срещу З.Н.А., ЕГН **********, адрес ***, за осъждането
й да заплати на ищеца
сума в
размер на 2264,45 лева, представляваща част от общо задължение за
обезщетение за имуществени вреди в размер на 22644,51 лева, които вреди
представляват стойността на присвоени вещи – ……………… по образувани наказателни
производства в периода от 18.03.2009 г. до 19.03.2012 г., ведно с обезщетение
за забава в размер на 759,50 лева, начиная от датата на увреждането –
19.03.2012 г. до предявяване на иска и законната лихва от предявяване на иска
до окончателното изплащане на главницата, като неоснователни.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главния прокурор на Република България, адрес в ………………, да заплати на З.Н.А., ЕГН **********, адрес ***,
сумата от 500,00
лева (петстотин лева), представляваща направените по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.