Р Е
Ш Е Н
И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
София,
15.04.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII
- ми въззивен състав, в открито заседание на първи март две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
ИВА НЕШЕВА
При
участието на секретаря Татяна Шуманова и прокурора Мартин Бешков, като разгледа
докладваното от съдия Мумджиева ВНОХД № 322 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл.
от НПК за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е по повод постъпила въззивна
жалба от защитника на подсъдимия М.И.М. срещу присъда на СРС, НО от 25.10.2018
по НОХД 950/2018, с която подсъдимият е признат за виновен по обвинението за
извършено от него престъпление по чл.209, ал.1 НК, по чл.316, вр. с чл.308,
ал.3, т.2 вр. с ал.2 вр. с ал.1 НК и по чл.316 вр. с чл.308, ал.1 НК, като след
проведена диференцирана процедура по чл.372, т.2 от НПК и след извършена на
основание чл. 58а, ал.1 НК редукция на наложените наказания е бил осъден за
посочените по-горе престъпления съответно на една година и четири месеца
лишаване от свобода, една година лишаване от свобода и осем месеца лишаване от
свобода. На основание чл.23, ал.1 НК на подсъдимия е било наложено едно общо
най-тежко наказание - една година и четири месеца лишаване от свобода при общ
режим.
Във въззивната жалба се твърди, че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна в частта относно индивидуализация на
наказанието. В жалбата са изложени и възражения срещу отказа на първия съд да
приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 НК. В жалбата се изтъква, че ще бъдат представени
допълнителни писмени съображения, но защитата не е упражнила това право.
В производството пред СРС, управителят на „М.К.Г.“ ООД е заявил, че не желае да се конституира и
респективно да участва в качеството на граждански ищец.
От СРП не са постъпили възражения срещу
доводите, изложени в жалбата.
Съдът, в рамките на своите правомощия,
предвидени в чл.327 от НПК, е счел, че не следва да се провежда съдебно
следствие пред настоящата инстанция за разпит на подсъдимия, свидетели и вещи
лица.
В производството пред въззивния съд, защитникът
на подсъдимия – адв. И. моли жалбата да бъде уважена. Твърди, че първоинстанционният
съд не е обсъдил в цялост събраните по делото многобройни доказателства във
фазата на досъдебното производство, от които би могло да бъде направен извод,
че обществената опасност на подсъдимия не е висока. Счита че ощетеното
юридическо лице не е претърпяло вреди, тъй като е предложило един явно
неизгоден договор за кредит и всъщност е целяло да продаде чрез съдия
изпълнител ипотекиран за обезпечение на кредита имот и да възстанови в
патримониума си сумата по кредита. Защитата навежда доводи, че освен подсъдимият
М. е имало и други лица, свързани с престъплението. Твърди, че по делото са налични доказателства
за това, че молбата за издаване на
заверен препис от нотариалния акт е подадена от лице, което не е могло да бъде
открито. Акцентира върху това, че подсъдимият е бездомен и не е използвал парите за себе си. Моли
присъдата да бъде изменена, като се приложи институтът на чл. 66 от НК и
изпълнението на наказанието бъде отложено за срок от 3 години.
Представителят на държавното обвинение
моли жалбата да бъде оставена без уважение, включително и в частта относно
определеното наказание. Счита, че законосъобразно първоинстанционният съд е
приел, че на посочените в обвинителния акт дата и място, подсъдимият е въвел в
заблуждение представител на ощетеното юридическо лице, като при сключването на
договора за паричен заем е обезпечил същия със собствен недвижим имот, какъвто
всъщност не е притежавал, както и, че при сключването на договора е представил
посочените в обвинението неистински официални документи. Твърди, че са събрани
и проверени всички доказателствени материали, а наложеното наказание намира за справедливо
с аргумента, че предходните осъждания не
са допринесли за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия. Поддържа се
становището, че е налице висока степен на обществена опасност на извършените
престъпления, тъй като същите са
извършени чрез подготовка с набавяне на различни подправени документи. Намира
за неоснователен изтъкнатия довод от защитата, че подсъдимият не е действал сам
при извършване на престъплението.
Подсъдимият, в своя защита, поддържа становището
на своя адвокат.
В последната си дума, подсъдимият, моли
така наложеното наказание от СРС да бъде намалено.
Въззивният съд, след като обсъди
доводите на страните, доказателствата по делото и в пределите на проверката по
чл.314 от НПК, намира за установено следното:
Производството пред първата инстанция е
проведено по реда на диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК, като
подсъдимият М. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Софийски
районен съд е провел съкратено съдебно следствие при стриктно спазване на
съответния процесуален ред, като е подложил на внимателна проверка направеното
от подсъдимия признаване на изложените в обстоятелствената част на обвинителния
акт факти от събраните в досъдебното производство доказателствени материали.
След като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактите по делото и правилно
е преценил, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, съдът обосновано и в съответствие с
изискванията на чл.373, ал. 3 от НПК е приел в мотивите на присъдата за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на
направеното самопризнание и доказателствата, на които то се основава.
Независимо от факта, че въззивната жалба
оспорва единствено размера на наложеното наказание, съдът на основание чл.314,
ал.1 НПК дължи цялостна проверка за правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните.
Въззивният съд намира, че е недопустимо
същият да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от
изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт, тъй като
производството пред първия съд се е развило по реда на гл. ХХVII НПК (в този смисъл ТР 1/2009 година по т.д. № 1/2008 год. на ОСНК
на ВКС, т. 8).
Подсъдимият М.И.М. с ЕГН **********,
роден на *** *** е български гражданин,
разведен, осъждан, с основно образование, с последен известен адрес гр. София
,ж.к. „**********. В производството пред СРС подсъдимият е признал следните
факти.
Св. Ю.К.К.през
2014 г. след смъртта на родителите си - К.Г.К.и Ф.Й.К., наследил недвижим имот,
състоящ се от поземлен имот и жилищна сграда, с местонахождение в гр. София,
район Витоша, в. з. Малинова долина - 1-ва част, ул. *******. Имотът бил
закупен от тях през 1967г. от лицето Н.В.Т. с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 66, том VIII, дело № 1354/1967 год. от
05.04.1967 год. Съгласно нотариалния акт Н.Т. им продава вилно място от 914
(деветстотин и четиринадесет) квадратни метра, съставляващо парцел X- 211
(десети - двеста и единадесети) в квартал 14 (четиринадесети), местност
„Малинова долина“ - I-ва (първа) вилна зона - село Симеоново, заедно с
построената върху парцела вила и всички подобрения в него. Имотът не бил
обитаван от Ю.К., тъй като той не живеел постоянно в РБ.
Подсъдимият М.М.
на неустановена дата се сдобил с със заверено копие на Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 27, том XVI, дело № 2696/974 год. от 30.07.1974
год., на който бил придаден вид, че е съставен и подписан от 1-ви нотариус при
Софийски народен съд- П.П.. Съгласно този документ на
30.07.1974 год. К. К.и Ф.К. продават собствения си недвижим имот - вилно място
от 914 кв.м, съставляващо парцел Х-211 (десети — двеста и единадесети) в
квартал XIV (четиринадесети), местност „Малинова долина“ - I-ва (първа) вилна
зона Симеоново заедно с построената върху него вила и всички подобрения в него
на лицето И.М.И., който бил баща на подс. М.М..
Заверката върху това копие на нотариален акт била „вярно с оригинала” при Агенция
по вписванията, гр. София с № 34405/27.09.2012 год., на която бил придаден вид,
че е подписана от длъжностно лице при Служба по вписванията. Посоченият
нотариален акт не бил съставян и подписван от П.П. в
качеството му на 1-ви нотариус при Софийски народен съд и не фигурирал в
Агенция по вписванията. В Агенция по вписванията в том 16, под номер 27 от
30.07.1974 год. липсвал нотариален акт, а в азбучника по том и номер на акта
били вписани като страни - Й.Г.и Й.Ч., от 30.07.1974 год. Заверката с №
34405/27.09.2012 год. се отнасяла за издаден заверен препис на нотариален акт №
27, том 027/2006 год. по заявление от П.Й.П., а не за заверен препис на
посочения Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 27, том XVI, дело №
2696/974 год. от 30.07.1974 год.
На 05.11.2014 год. подс. М.М. отишъл в Агенция по геодезия, картография и кадастър,
находяща се в гр. София, ул. „********и подал заявление за нанасяне на
настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти във връзка с
поземлен имот 68134.2044.19 и сграда 68134.2044.19.1 (които съответствали на
гореописания недвижим имот), както и за издаването на скица за поземления имот
и сградата. Към заявлението приложил копие на нотариалния акт за продажба на
недвижим имот № 27, том XVI, дело № 2696/974 год. от 30.07.1974 год., както и
удостоверение за наследници на баща му - И.М. И., издадено на 14.03.2014 г.,
съгласно което бил единствен наследник на баща си. Документите били приети от
свидетеля Б.Т., който проверил самоличността на подсъдимия. Въз основа на
подаденото заявление била вписана промяна в кадастралния регистър, като за
собственик на двата обекта - поземлен имот и сграда с посочените
идентификатори, бил вписан И.М.И.. Служителят в Агенцията по геодезия,
картография и кадастър-св. Т.П.изготвила исканите от подсъдимия скици с
№15405932/07.11.2014 год. и №15405952/07.11.2014 год., които били подписани от
главен експерт В. Димитрова и подпечатвани.
На 11.11.2014 год. подс. М. ги получил. На
21.11.2014 г. той отишъл в Столична община, р-н „Витоша“, Дирекция „Приходи и
администриране“, отдел „Местни данъци и такси“, (впоследствие Дирекция
„Общински приходи“, отдел „Общински приходи Витоша“), находяща се в гр. София,
бул. „********” № **където подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с
данък върху недвижимите имоти, като декларирал придобиване на имота - земя и
сграда, с адрес: гр. София, район „Витоша“, Малинова долина - 1 част, ул. „**,
по наследство от баща си И.И.. Към декларацията
приложил и копие на завереното копие на нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 27, том XVI, дело № 2696/974 год. от 30.07.1974 год. със заверка „вярно
с оригинала” при Агенция по вписванията, гр. София с № 34405/27.09.2012 год.,
копие на удостоверение за наследници на Ив. И., както и копия на издадените
скици на поземления имот и сградата с № 15405932/07.11.2014 год. и №
15405952/07.11.2014 год. Документите били приети от св. Е.И.. Като последица от
това в електронната система на СО - район „Витоша“, били въведени данните, че
подс. М. е собственик на земя и сграда с адрес: гр. София, район „Витоша“,
Малинова долина - 1 част, ул. „**.
В средата на декември 2014 год.
подсъдимият М. посетил офиса на дружеството „М.К.Г.“ ООД, находящ
се в гр. София, ул. „*********, ет. 4, офис 5А. Дружеството било вписано в
регистъра на БНБ и дейността му била свързана с отпускането на кредити на
физически и юридически лица като небанкова институция. Подсъдимият се срещнал с
управителя на дружеството-св. Д. Д., и с юриста на дружеството-св. Д.А.. На
срещата заявил, че желае да сключи договор за кредит с дружеството.
Аргументирал се, че се занимава със строителство и като амбулантен търговец по
пазари, както и че за да успее да си набави стока преди празниците, се нуждае
от сума в размер около 20 000 (двадесет хиляди) евро. Св. Д. му обяснил, че за
обезпечаването на такъв кредит може да послужи учредяването на ипотека върху недвижим
имот или дялове в търговски предприятия. На срещата св. Д. предоставил на подс.
М. списък с нужните за отпускане на кредита документи. След няколко дни
подсъдимият отишъл отново в дружеството и обяснил на св. Д. А., че ще
предостави като обезпечение свой собствен недвижим имот, придобит по
наследство, а исканата сума по кредита била уточнена на 12 000 (дванадесет
хиляди) евро.
На 12.01.2015 год. подсъдимият подал в
Столична община, р-н „Витоша“, Дирекция „Приходи и администриране“, отдел
„Местни данъци и такси“ искане за издаване на удостоверение за данъчна оценка
на гореописания имот в гр. София, кв. „Малинова долина“ и приложил копие на
завереното копие на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 27, том XVI,
дело № 2696/974 год. от 30.07.1974 год. със заверка „вярно с оригинала” при Агенция
по вписванията, гр. София с № 34405/27.09.2012 год. Искането било заведено с
вх. № 21077/12.01.2015 год. за експресна услуга. Документите били приети и
обработени от свид. М.А., която въвела ЕГН на подс. М. и тъй като същият
фигурирал в електронната система като собственик на имота, издала удостоверение
за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с изх. № **********/14.01.2015 год.
Подсъдимият го получил лично.
След това подс. М. предоставил наличните
документи в офиса на „М.К.Г.“ ООД с цел отпускането и усвояването на искания
кредит. Чрез представените в дружеството документи, свързани с горепосочения
имот, подсъдимият създал у управителя на „М.К.Г.“ ООД -Д.Д.
невярна представа, че е придобил чрез наследяване и е собственик на недвижимия
имот, който ще послужи за обезпечение на кредита.
На 21.05.2015 год. подс. М., заедно със
св.Д.Д. и св. Д.К.се явили в кантората на св.А.Ч.-нотариус
с per. № 310 в регистъра на Нотариалната камара и
район на действие СРС, находяща се в гр. София, ул. „*********. Пред св. Ч.подсъдимият
представил инкриминираното завереното копие на нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 27, том XVI, дело № 2696/974 год. от 30.07.1974 год., със заверка „вярно с оригинала” при Агенция
по вписванията, гр. София с № 34405/27.09.2012 год. в оригинал, както и всички
други документи за изповядване на сделката- удостоверение за наследници на И.М.
И.,*** за данъчна оценка, издадените за имота скици от АГКК, декларации по ДОПК
и ЗННД и съдебно удостоверение относно прекратения брак на баща му И.М.И.. По
образуваното нотариално дело № 4, акт 4, том 1, с peг. номер 1303 от 21.05.2015
год. били изготвени копия на документите, след което св. А.Ч. върнал на подсъдимия
завереното копие на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 27. На същата
дата -21.05.2015 г. бил сключен договор за кредит № G116-150121С116 за сумата
от 12 000 евро с левова равностойност 23460 (двадесет и три хиляди четиристотин
и шестдесет) лева между подс. М. и „М.К.Г.“ ООД, представлявано от св. Д..
Изповядана била и сделка, свързана с учредяване на ипотека, за което бил
съставен нотариален акт 21.01.2015г. № 4, том I, peг. № 1303, дело № 4/2015 г. При
тази сделка подсъдимият отново декларирал, че е единствен и легитимен
собственик на имота.
Във връзка с изпълнение на договора за
кредит по открити от подс. М.М. сметки в „А.Б.Б.“ АД от „М.К.Г.“ ООД били преведени сумите, както следва:
на 21.01.15г.- в сметка IBAN***, 73 евро (две хиляди двеста и тридесет евро и
седемдесет и три евро цента), а на 23.01.15г. сумата от 19100 (деветнадесет
хиляди и сто) лева по банкова сметка *** ***. Посочените пари били изтеглени от
сметките от подс. М. на 21.01.2015 г., на 23.01.2015г. и на 24.01.2015г. На
12.02.2015 год. подсъдимият закрил горепосочените банкови сметки.
Видно от заключението на вещото лице, изготвило
комплексната графическа и техническа експертиза, в копие на нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 27, том XVI, дело № 2696/974 год. от 30.07.1974г.,
с продавачи К. К.и Ф.К. и купувач И.М. И. на 1-ви нотариус при Софийски народен
съд-П.П., подписът относно нотариалната заверка е копие на подпис, който не е
положен от нотариус П.П.; подписът е имитация на
действителен подпис на нотариуса и не е възможно да се установи дали подс. М.
го е положил; отпечатъкът от правоъгълен щемпел е копие от отпечатък, който не
е положен с щемпела на Агенция по вписванията и копието от отпечатък от кръгъл
печат е негоден за сравнително изследване с образците на кръгъл печат на Агенция
по вписванията.
Първоинстанционният съд е провел производство
по реда на гл. ХХVII НПК
в хипотезата на направено пред него самопризнание
по чл.371, т.2 от НПК, като е спазил всички изисквания на процесуалния закон, а
преценката на материалите от ДП, въз основа на която се е произнесъл с
определение по чл. 372, ал. 4 НПК, е правилна и законосъобразна. От
съдържанието на съдебните протоколи, удостоверяващи съответните
съдопроизводствени действия пред първоинстанционния съд, е видно, че
подсъдимият е направил валидно признание на фактите по реда на чл. 371, т. 2 НПК. И това е така, тъй като съдът е разяснил правата на подсъдимия и
евентуалните последици от самопризнанието му по описания по-горе процесуален
ред. Едва тогава подсъдимият М. доброволно, ясно и недвусмислено е признал
фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил
съгласие съдът да не събира доказателства за тях. Самопризнанието е направено
цялостно, а не частично и обхваща всички съставомерни факти /обективни и субективни/
по всички повдигнати обвинения за извършени престъпления, описани в
обвинителния акт. Наред с направеното самопризнание, подсъдимият е изразил и
съгласие с правните последици от него.
Процесуалните права на подсъдимия са
били гарантирани с осигуряването на защитник, а искането на защитата за
провеждане на диференцирана процедура и решението на съда, с което е
удовлетворил това искане, са били постановени своевременно – преди да бъде
даден ход на съдебното следствие.
Споделя се изводът на СРС, че в
досъдебното производство са били събрани достатъчно доказателства за участието
на подсъдимия в престъплението, за което същият е бил предаден на съд. Налице е
съответствие между всички релевантни за изхода на делото факти, като време,
място, начин на извършване на
престъплението и съдържанието на събрания доказателствен материал.
В
този случай и след като не са били налице основания съдът да откаже
провеждането на съкратена процедура по гл. ХХVII НПК, правилно съдът е извел
релевантната фактическа обстановка, като е ценил доказателствените материали,
приложени към обвинителния акт. При собствен анализ на доказателствата по
делото, въззивният съд също счита, че обвинението се доказва от гласните
доказателства -
показанията на свидетелите Д. Д., св. А.Ч., св. Т.П., св. М.А., св. Б.Т., св. И.Ж.,
св. Д.К., св. И.И., св. К.А., св. Е.И., от
обясненията на подсъдимия, от справка за съдимост на подсъдимия, както и от приложените
писмени доказателства: съдържащите се в кредитното досие на „М.К.Г.“ ООД,
справки от Агенция по вписванията, удостоверения за наследници на подсъдимия и
на св. Ю.К.. Признатите от подсъдимия факти кореспондират и със заключението на
комплексна графическа и техническа експертиза, което е пълно, ясно и
обосновано. То не е било оспорено от страните и е в подкрепа на направените от
съда изводи относно приетия механизъм на извършване на престъплението. Отделно
от това, въззивният съд намира, че всички доказателства са били събрани при
спазването на правилата, предвидени в НПК.
Липсата
на съществени противоречия в доказателствата, относими към основния факт, е
друг самостоятелен аргумент, че не е било налице основание първоинстанционният
съд да откаже провеждането на съкратено съдебно следствие.
Въз основа на изводите по фактите
първинстанционният съд е стигнал и до правилни изводи от правна страна. С
деянията си подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл. 209, ал.1 от НК,
по чл. 316, вр. с чл. 308, ал.3, т.2, вр.ал.2, вр. ал. 1от НК и по чл. 316, вр.
чл. 308, ал. 1 от НК. Подсъдимият е
субект на трите престъпления и е пълнолетно и наказателно отговорно лице.
На първо място, подсъдимият е извършил
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, тъй като е възбудил заблуждение у св. Д.
в качеството му на управител на „М.К.Г.“ ООД с користна цел да набави за себе
си имотна облага и така му е причинил
вреда в размер на 12 000 евро с левова равностойност - 23 460 лв. От обективна страна
подсъдимият се е представил като лице, упражняващо търговска дейност и се е
мотивирал с необходимост от парични средства за закупуване на стока. Отделно от
това, подсъдимият е представил заверено копие на нотариален акт за продажба на
недвижим имот, като заявил, че същият е придобил в качеството си на единствен
наследник, знаейки, че така наведените твърдения са неверни. По този начин
подсъдимият умишлено и целенасочено е създал невярна представа у пострадалия –
св. Д. за възможността да обезпечи вземането на кредитната институция по
договора за кредит чрез учредяването на ипотека върху недвижим имот. Всички
действия на подсъдимия са били насочени към въвеждането на заблуда у св. Д., че
подсъдимият сключва договор за кредит с действителното намерение да го върне. В
настоящия случай обаче още към момента на сключване на договора подсъдимият е
имал първоначален умисъл да не го изпълнява. Измамливите намерения на
подсъдимия са обективирани с факта на учредяването на ипотека върху недвижим имот,
който подсъдимият обявил за своя лична собственост, докато в същото време
знаел, че собственик на този имот е трето лице. В резултат на формираното
заблуждение управителят на „М.К.Г.“ ООД се разпоредил с имущество на обща
левова равностойност - 23 460 лв.,
с което на това дружество била причинена имотна вреда.
От субективна страна, деянието е
извършено с пряк умисъл, тъй като подсъдимият е предвиждал общественоопасните
последици и е искал именно тяхното настъпване. Той е съзнавал, че не е
собственик на посочения в нотариалния акт имот и въпреки това действията му са
били насочени изцяло към създаването на невярната представа у св. Д., който е
управлявал и представлявал ощетеното юридическо лице.
По отношение на второто повдигнато с
обвинителния акт обвинение за извършено престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308,
ал.3, т.2, вр. ал. 1 от НК по делото е безспорно установено, че подсъдимият
съзнателно на 21.01.2015 година в гр. София, в кантората на нотариус Ал. Ч.с
рег. № 310, вписан в регистъра на Нотариалната камара и район на действие
Софийски районен съд, с цел имотна облага /да получи сумата от 12 000
евро/ е ползвал неистински официален документ - заверено копие от нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 27, том XVI, дело № 2696/974 год. от 30.07.1974
г., на който е придаден вид, че е съставен и подписан от П.П.
- 1- ви нотариус при Софийски районен съд, като за самото съставяне не може да
се търси наказателна отговорност от него /подсъдимия/. При това положение, с
деянието си, от обективна и субективна страна, М. е осъществил и това
престъпление, възведено в обвинение срещу него. Извод за това, че документът е
неистински, е обоснован от съдържанието на направеното по делото заключение на
ТЕ, което е изготвено от компетентно вещо лице, притежаващо нужните знания и
опит. То е източник на доказателства, че подписът, положен в инкриминирания
документ, е имитация на действителен подпис на нотариуса. Престъплението е
осъществено и от субективна страна, тъй като подсъдимият М. съзнателно е
ползвал документа, като е целял да придобие посочената по-горе парична сума в своя собствен патримониум,
т.е. подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
На същата дата - 21.01.2015 г., подс. М.
е представил отново в кантората на нотариус Ч.процесния
документ – нотариален акт за продажба на недвижим имот № 27, том XVI, дело № 2696/974 г. от 30.07.1974
год. на 1-ви нотариус при Софийски народен съд – П.П.
със заверка „вярно с оригинала“ при Агенция по вписванията с № 34405/27.09.2012
г., като по този начин с оглед заверката на документа, която привидно била
направена от длъжностно лице при Агенция по вписванията подсъдимият е
осъществил и третото престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 от НК, за
което същият е бил привлечен към наказателна отговорност. Изпълнително деяние е било осъществено с факта на представянето от
страна на подсъдимия на посочения по-горе документ в кантората на нотариуса. Инкриминираният
документ в частта относно заверката „вярно с оригинала“ при Агенция по
вписванията с № 34405/27.09.2012 г. е официален по смисъла на чл. 93, т.5 НК,
тъй като му е придаден вид, че заверката е извършена по установения
ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му, а именно – от длъжностно лице при Агенция
по вписванията при СРС в кръга на службата му. От субективна страна това
престъпление също е извършено от подсъдимия при наличието на пряк умисъл. Фактът,
че в съзнанието на подсъдимия е била
формирана представа относно всички обективни елементи от състава на
престъплението, за което е предаден на съд, е обективиран от начина, по който той се е снабдил с
инкриминирания документ, както и с оглед целта, за която документът е бил използван.
Въззивният съд намира, че обжалваната
присъда е правилна и законосъобразна и в частта, в която е индивидуализирано
наложеното наказание. За престъплението по чл.209, ал.1 НК съдът е наложил наказание
една година и четири месеца лишаване от свобода, за престъплението по чл.316,
вр. с чл.308, ал.3, т.2 вр. с ал.2 вр. с ал.1 НК - една година лишаване от свобода, а за престъплението по чл.316 вр. с чл.308, ал.1 НК - осем месеца
лишаване от свобода. Окончателният размер на наказанията съдът е определил след
редукция по чл. 58а, ал.1 НК. На основание чл. 23 НК съдът е наложил едно общо,
най-тежко наказание – една година и четири месеца лишаване от свобода при общ режим.
Правилно районният съд е определил
наказанията, като е счел, че не са налице основания да се приложи разпоредбата
на чл. 55 НК.
Самопризнанието на подсъдимия по чл.371,
т.2 НПК не следва да бъде ценено като допълнително смекчаващо отговорността му
обстоятелство, тъй като то вече е било отчетено от законодателя като
предпоставка за смекчаване на неговата наказателна отговорност в случаите на
проведена диференцирана процедура по гл. ХХVII НПК. От друга страна въззивният
съд констатира следните отегчаващи отговорността обстоятелства:
осъществените от подсъдимия деяния с
оглед конкретните особености, които разкриват, сочат за висока степен на
обществена опасност предвид това, че същите са
извършени с користна цел и
засягат значителен обем права и законни интереси, включително и такива, които
не са елемент от състава на съответното престъпление. Това обстоятелство във
висока степен се отнася до документните престъпления, тъй като разкриването им в
настоящия случай е било свързано не с превантивна дейност на правоохранителни
органи и държавни институции, а с полагането на лични усилия и с отделянето на
значителен ресурс от време от страна на св. Ю. К.(действителният собственик на
описания по-горе недвижим имот). Осъществяването на документните престъпления,
за които е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия, е довело до
настъпването на допълнителни общественоопасни
последици, които макар и несъставомерни, също са засегнали защитени от закона
обществени отношения. Такива последици се свързват с факта на засегната
правната сигурност при упражняването на
права и при защита на законни интереси от страна на св. Костов, относими
към собствеността на инкриминирания недвижим имот, послужил като обезпечение по
договора за кредит. От писмените доказателства по делото е видно, че в резултат
на извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 209, ал.1 НК е било ощетено имуществото
на юридическо лице и то е предприело съответни действия за образуването на
изпълнително производство, в което действителният собственик - св. К.не е бил
страна, както и действия за изнасянето на посочения по-горе имот на публична
продан. Така извършените от подсъдимия документни престъпления освен
сигурността на документооборота, са засегнали и правната сигурност при
упражняване правото на собственост, както
и сигурността в дейността на посочената
по-горе кредитна институция, тъй като не само, че са улеснили, но са направили обективно
възможно настъпването на съставомерната
имотна вреда по чл.209, ал.1 НК, както и образуването на изпълнително
производство за изнасяне на недвижим имот на публична продан без знанието на
действителния му собственик.
Престъпленията, в които подсъдимият е
участвал, обективно са изисквали продължителна подготовка и квалифицирана
правна помощ. В настоящия случай осуетяването на публичната продан е станало
случайно – поради завръщането на действителния собственик в страната, както и
поради съвпадението на времето на образуване на изпълнително производство с
планирани от св. Ю. К.действия в Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
В действителност в дадените от подсъдимия обяснения в ДП се твърди, че
подсъдимият е получавал съвети от адвокат, но личните данни, които е съобщил за това лице са недостатъчни за безспорната му
идентификация, още повече при липсата на извършено разпознаване от подсъдимия. Толкова,
доколкото в обстоятелствената част на обвинителния акт обвинението не е описало
съдържанието на признатите в досъдебното производство факти в частта им за
участието на трето неустановено по делото лице, следва да се приеме, че
подсъдимият не е признал по реда на чл.
371, т.2 НПК факта да му е била оказвана правна помощ. От друга страна обаче,
това обстоятелство самостоятелно може да бъде изведено на друго основание – въз
основа на характера на престъпленията, съпоставен с данните за социалния и
имуществения статус на подсъдимия, както и въз основа на данните за съдебното
му минало. Този обем от данни са част от признатите по чл. 371, т.2 НПК факти и
те дават основание за извод, че участието на подсъдимия в престъпленията, за
които е обвинен, не е станало инцидентно и случайно, а чрез изминаването на
всички необходими стъпки в документооборота през Агенция по вписванията, териториално
поделение на НАП, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, пред нотариус
и при кредитна институция. Описанието на фактите в обвинителния акт, особено в
частта относно съдържанието на инкриминираните документи, дава основание за
извод, че престъпната дейност на подсъдимия е резултат от продължителна подготовка, която
не би била възможна без прилагането на правни знания и която е довела до постигането
на съставомерния общественоопасен резултат. Следователно и данните за съучастие
на подсъдимия с трето неустановено по делото лице в качеството му на помагач могат да бъдат разглеждани на плоскостта на
отегчаващите отговорността обстоятелства.
Независимо от факта, че прокуратурата е
отказала да изследва в дълбочина въпроса как подсъдимият с оглед данните за
неговата личност се е справил с изискуемия документооборот в престъпната си
дейност, не може да се пренебрегне обществената опасност от обстоятелството, че
изпълнението на престъпленията, описани в обвинителния акт, обективно е
изисквало продължителна подготовка и правни знания. И това е така, тъй като в
конкретния случай документните престъпления не са извършени самоцелно, а за да
улеснят съставомерния общественоопасен резултат на престъплението по чл.209,
ал.1 НК. Не може да се пренебрегне и
обществената опасност, произтичаща от факта, че придобитите от подсъдимия парични суми са с престъпен
произход, в значителен размер и начинът, по който те са били изразходвани впоследствие
е неустановен. Ето защо като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да
се преценяват целта на подсъдимия да набави
имотна облага във висок размер, размерът на настъпилите имуществени
вреди, естеството на подготовката, с която се отличава извършването на
престъпленията, тъй като тя несъмнено е изисквала квалифицирана правна помощ, броят
на престъпленията, продължителността на извършването им. Отегчаващо
отговорността обстоятелство е и
осъждането на подсъдимия преди деянието, свързано със съответно налагане на
наказание пробация за престъпление по чл.325, ал.2 НК
, което не е дало резултат за поправянето и
възпирането му от извършване на нови престъпления.
Единственото смекчаващо отговорността
обстоятелство се извежда от ниския социален и имуществен статус на подсъдимия.
То следва да се разглежда като обективно установен улесняващ фактор за формирането
на користен мотив при извършване на посочените по-горе престъпления. При
наличието на едно, единствено смекчаващо отговорността обстоятелство, което при
това няма изключителен характер, липсват основания въззивният
съд допълнително да смекчи наказателната отговорност чрез намаляване
размера на наказанието лишаване от
свобода.
По изложените съображения въззивният
споделя доводите на първия съд, че наказанието следва да се индивидуализира
съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал.1 НК, тъй като не са налице основанията на
чл.55, ал.1 НК. Предвиденото в закона наказание за престъплението по чл.209,
ал.1 НК е от една до шест години. Съдът е наложил наказание над минимално предвидената
долна граница, а именно за срок от две години, което след редукцията по чл.58а,
ал.1 НК е било окончателно определено на една година и четири месеца лишаване
от свобода. За престъплението по чл.316, вр. с чл.308, ал.3, т.2 вр. с ал.2 вр.
с ал.1 НК предвиденото в закона наказание е до десет години лишаване от свобода.
Съдът е определил при условията на чл. 54 НК наказание за срок от една година и
шест месеца, което на основание чл.58а, ал.1 НК е редуцирал с 1/3, а именно - на една
година лишаване от свобода. За престъплението по чл.316 вр. с чл.308, ал.1 НК предвиденото
наказание е лишаване от свобода до три години. Съдът е определил наказание в
размер на една година, което е редуцирал на осем месеца лишаване от свобода. Правилно
на основание чл.23 НК съдът е наложил едно общо, най – тежко наказание лишаване
от свобода от една година и четири месеца. За всяко едно от престъпленията
съдът е определил наказание значително под средните предели на наказанието,
което законосъобразно е намалил с 1/3 с
оглед характера на проведената процедура. Настоящият съдебен състав счита,
че първият съд правилно е приложил закона при наличието на достатъчна по степен
снизходителност, още повече с оглед броя на деянията и фактическата връзка
между тях.
По другото основно оспорване в жалбата,
свързано отказа на първоинстанционния съд да отложи изпълнението на
определеното от него общо наказание лишаване от свобода по реда на чл. 66 НК,
въззивният съд намира за установено следното. Приложението на института по
чл.66 от НК е правна възможност, а не задължение за съда, когато обаче са изпълнени
предпоставките за това, а именно – ако лицето не е осъждано на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане на
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е
наложително да изтърпи наказанието. Подсъдимият е бил осъждан на лишаване от
свобода и за това осъждане е бил
реабилитиран по право. Към момента на деянието подсъдимият е осъждан на пробация за престъпление по чл. 325, ал.2, вр. с ал.1 НК. Във връзка с предходното осъждане на подсъдимия
на наказание „пробация“
формално са налице част от основанията на
чл. 66, ал.1 НК, свързани с правния статус на дееца. Настоящият съдебен състав обаче
се съгласява с оценката на първия съд, че специалната превенция на наказанието
не би могла да бъде постигната, ако се отложи неговото изпълнение. Обстоятелствата,
които характеризират обществената опасност на престъпленията и данните за
личността на дееца, обосновават извод за практически липсващи механизми по
отношение на подсъдимия да се въздържа
от престъпна дейност, особено при формиран користен мотив и въздействието на
съответна криминална среда. По изложените съображения съдът намира, че липсват
основания да се приеме, че подсъдимият може да се поправи и ако не изтърпи
наложеното наказание лишаване от
свобода.
Обосновано е възражението на защитата,
че молбата за издаване на заверен препис
от нотариалния акт е подадена от лице, чиято самоличност прокуратурата не е
изяснила, а и няма данни да са били положени всички необходими усилия за това.
Обосновани са и възраженията на защитата, че подсъдимият е бездомен, не е
разполагал с ресурс да организира подготовката на престъпленията, както и че липсват
категорични доказателства да се е разпоредил с цялата сума, усвоена като кредит
от „М.К.Г.“ ООД. Значението на тези обстоятелства обаче не може да отстрани
опасността да се осуети генералната
превенция на наказанието, в случай че съдът постанови да се отложи неговото
изпълнение. Престъпната дейност на подсъдимия се отличава с това, че лицата,
които са осигурили правни съвети на подсъдимия при набавянето на
инкриминираните документи и с избора на кредитна институция, не са установени,
а социалният и имотният статус на лицето, което е било ангажирано с фактическото
изпълнение на престъплението, е нисък. Липсват обективни данни криминогенната
среда, която е улеснила подсъдимия при извършването на престъпленията, да е
била заличена със способите на наказателното производство или с други способи
за превенция на престъпността. Именно това обстоятелство е дало възможност подсъдимият
да бъде мотвиран от възможност бързо да си набави имотна облага. Ето защо, настоящият
случай, доколкото подсъдимият е търсел начин да си осигури доходи, макар и
незаконни, е показателен за факта, че за постигане целите на наказанието е
необходимо да се въздейства с необходимия предупредителен ефект и към
останалите членове на обществото. По изложените съображения въззивният
съд се съгласява с изводите на първоинстанционния съд, че определеното общо
най-тежко наказание следва да се изтърпи ефективно. Това обстоятелство има
изключително значение при реализация на преследваната от закона цел наказанието
да осъществява и генерална превенция.
С оглед изхода на делото и в
съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, правилно са възложени в тежест на подсъдимия М.М. и направените разноски.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи
нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения,
постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание
чл. 334‚ т. 6 вр. чл. 338 НПК‚ Софийски градски съд.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда на СРС, НО от 25.10.2018 г.,
постановена по НОХД 950/2018 г.
Решението не подлежи на касационно
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.