Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.09.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
като
разгледа докладваното от съдия Костадинова ч.гр.д. № 8895/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435,
ал. 2 ГПК.
Образувано
е по жалба на А.А.М. – длъжник по изп.д. № 20208380402594 - срещу
срещу определените в поканата за доброволно изпълнение разноски по изпълнението.
Жалбоподателят твърди, че не са били налице материалноправните предпоставки за
осъждането му; че вземането е погасено по давност; че неправилно са определени
дължимите разноски по изпълнението; че не е надлежно уведомен за завършилото
срещу него заповедно производство; че взискателят не е платил авансовите такси
за започване на принудителното изпълнение.
Взискателят
Ц.Д.П.оспорва жалбата, като твърди, че авансовите такси били платени, а
дължимата пропорционална такса била правилно определена от съдебния
изпълнител.
В мотивите
си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е
процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Сочи, че за дължимостта на таксите по изпълнението е ирелевантно дали
длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение.
Съдът намира следното:
Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 22.06.2020 г., издаден в
полза на Ц.Д.П.срещу солидарните длъжници М.Г.П.и жалбоподателя А.А.М. за
сумата от 3600 лв. – неплатена наемна цена за периода м. 01.2020 г. – м. 06.2020
г. съгласно договор за наем от 05.06.2019 г., както и разноски от 672 лв.
в производството по гр.д. № 23848/2020 г. на СРС, 162 състав, от които 72 лв.
за държавна такса и 600 лв. за адвокатско възнаграждение.
С молбата
за образуване на изпълнителното производство процесуалният представител на
взискателя е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците.
Към молбата е представено платежно нареждане от 01.07.2020 г. за сумата от 108
лв., съответстваща на определения с разпореждане на съдебния изпълнител от
13.07.2020 г. размер на авансовите такси по делото.
На 15.07.2020
г. на А.М. е връчена покана за доброволно изпълнение, в която освен вземанията
по изпълнителния лист съдебният изпълнител е посочил като дължима и
сумата от 600 лв. за адвокатско възнаграждение „по гр. дело“, сумата от 1100
лв. за разноски за правна защита в изпълнителното производство, сумата от 108
лв. за авансови такси, сумата от 95,25 лв. за вземания към НАП, както и сумата
от 609,53 лв., представляваща пропорционална такса по т. 26 от Тарифата към
ЗЧСИ. В срока по чл. 428, ал. 1 ГПК длъжникът не е погасил дълга си по
изпълнителното дело. Това е сторено
обаче в срока за доброволно изпълнение, даден на другия солидарен длъжник
– на 07.08.2020 г. е извършено плащане на дължимите суми от трето задължено по
запорното съобщение лице и така солидарният дълг е бил изцяло погасен.
При тези
факти съдът намира следното.
Възражението
за нередовно уведомяване за издадената заповед за изпълнение не може да бъде
съобразено в настоящото производство, а следвало да бъде релевирано по реда на
чл. 423 ГПК. Неотносимо за процесния спор е и твърдението за погасяване на
задълженията по давност – факт, който или е преклудиран (ако се е осъществил до
изтичане на срока за възражение), или следва да бъде релевиран по исков път.
Ирелевантно
е също и възражението за неплащане на авансовите такси, тъй като съгласно т. 11
от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС това няма отношение към законосъобразността на
извършените действия, а единствено към дисциплинарната отговорност на
взискателя. Отделно от това в настоящия случай са налице данни тези такси да са
действително внесени, а с оглед посочените в сметката действия, за които те са
събрани, същите се явяват и определени в съответствие с ТТРЗЧСИ (24 лв. с ДДС
за образуване на изпълнително производство; 60 лв. с ДДС за имуществено
проучване и 24 лв. с ДДС за връчване на покана).
Не е
налице обаче основание за събиране на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ,
тъй като, както беше посочено, вземането е било погасено в срока за доброволно
изпълнение на един от солидарните длъжници и в резултат от предприемането на
посочения от взискателя с молбата по чл. 426 ГПК способ. Пропорционалната такса
е възнаграждението, дължимо на съдебния изпълнител за осъществените от него
действия по събиране на вземането, но само
ако те са извършени след срока за доброволно изпълнение и в резултат от
допълнително предприети от съдебния изпълнител действия (т.е. в резултат от
действия, осъществени след първия
способ, реализируем с еднократен акт, напр. с изпращане на запорно
съобщение). Да се приеме обратното, означава да се обезсмисли предоставянето на
срок за доброволно изпълнение, а той е предоставен от законодателя, за да
стимулира длъжника към изпълнение, като същевременно гарантира на съдебния
изпълнител възстановяване на разходите по предприетия първи принудителен способ
чрез заплащането на отделна такса за
него. Ето защо в тази част жалбата следва да бъде уважена.
В поканата
за доброволно изпълнение е посочено като разноска и вземане за „адвокатско
възнаграждение по гр. д.“ от 600 лв., което обаче съставлява техническа грешка
– видно е, че вземането по изпълнителния лист включва сумата от 672 лв. разноски,
от които 600 лв. за адвокат,
поради което отделното посочване на сумата от 600 лв. за адвокат като дължима
се явява незаконосъобразно.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на А.А.М.,
ЕГН **********, определените
в поканата за доброволно изпълнение разноски от 600 лв. – „неолихвяема сума за
адвокатско възнаграждение по гр. дело“ и 609,53 лв. – пропорционална такса по
т. 26 ТТРЗЧСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в
останалата част относно разноските за авансови такси в размер на 108 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.