Р Е Ш Е Н И Е
№……… / 31.10.2019 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на
секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
1140 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
четиридесет и девета от ГПК.
Делото е образувано въз основа на
молба, подадена от Ф.М.Д., ЕГН **********, с посочен адрес: *** и с постоянен
адрес:***, с правна квалификация чл. 19,
ал. 1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/.
С молбата
се иска да бъде допусната по отношение на Община *** промяна на бащиното и фамилното име на молителя от М.Д.на М.Д.. В молбата се твърди, че
молителят Д. е родена на *** *** и е записана в регистрите по гражданско
състояние с имената Ф. М.Д.. При промяната на имената през 1985 г. е получила
българските имена – Ф.М.Д.. През 1990 г. си е възвърнала турските имена, като
била записана с имената Ф.М.Д., за което бил съставен акт за раждане № IV 319/24.08.1984
г. За това обстоятелство се позовава на приложеното към молбата удостоверение
за раждане, издадено на 22.11.1993 г. Така посочените имена били тези, които
познавала и възприемала като свои и с които се идентифицирала. С тях станала
известна на своите приятели и съученици, така я познавали и наричали колегите,
с които работи, както и семейството ѝ. Наличието на посоченото
удостоверение за раждане станало причина да ѝ бъдат издадени множество
документи – лична карта, задграничен паспорт, свидетелство за правоуправление,
удостоверение за сключен граждански брак, актове за раждане на децата ѝ,
свидетелства за завършено образование и др. Обстоятелството, че от 2015 г.
молителят Д. и семейството ѝ трайно са се установили да живеят в Кралство
Белгия, е наложило да представи посочените документи, ведно със съответен
превод, на административните органи в тази държава, като въз основа на тях е
получила нови. На работното ѝ място, в училищата на децата ѝ, във
всички административни институции била записана с бащито
и фамилно име М.Д.. Във връзка с актуализацията на документите ѝ за
престой през месец юни 2019 година установила, че е записана с бащино и фамилно
име, различаващи се от тези, които познава и ползва, тъй като завършват с
наставката „-ова”. Твърди, че не възприема посочените
имена като свои, не се идентифицира с тях и те не съответстват на установените
в семейството ѝ етнически и религиозни традиции, че тези различия в
имената я поставят пред сериозни затруднение, свързани с отношенията ѝ с
държавните и общински администрации, а и водят до невъзможност да ползва
документите, които притежава относно здравословното ѝ състояние,
образованието, професионалната квалификация, семейното положение и др. Сочи, че
това създава затруднения и на децата ѝ, тъй като в документите, подавани
в учебните заведения и социални институции, фигурирала с бащино и фамилно име М.Д.
и при проверка от съответните институции се установявало несъответствие, което
за тези институции водело до невъзможност за идентификация. Моли за уважаване
на молбата ѝ поради наличието на важни обстоятелства за допускане на
исканата промяна.
Заинтересованата страна Община *** не
е изразила становище по същество.
Районна прокуратура - Провадия не
е изразила становище по молбата.
В проведеното по делото открито съдебно
заседание, молителят, редовно призован – не се
явява, а се представлява от адвокат Г.Г., която поддържа молбата и излага подробни аргументи в
подкрепа на твърдението за наличието на важни обстоятелства, които налагат
исканата промяна. За заинтересованата страна, редовно призована, не се явява
процесуален представител. РП – Провадия, редовно
призована, не изпраща представител.
Съдът, след
съвкупна преценка на доказателствата по делото, приема за установено
от фактическа страна следното:
От приобщените по делото писмени
доказателства, представени от молителя и служебно изискани от съда: заверени
копия на Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №
ІV-319/24.08.1984 г. от Община ***; паспорт № ********* на Ф.М.Д.; лична карта
№ ********* на Ф.М.Д.; Свидетелство за управление на МПС № ********* на Ф.М.Д.;
Акт за раждане № 1844-А/28.08.1990 г. на Ф. М.Д., съставен от Община ***;
Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на Акт за
граждански брак № 1/13.06.2009 г. от с. *****, община *****, област ***;
Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №
0034/17.01.2017 г. от Община ***, на С.А.; Удостоверение за раждане, издадено
въз основа на Акт за раждане № І-527/24.03.2011 г. от Община ***, на М.И.С.;
Писмо от Община *** с вх. № 5114/05.09.2019 г., ведно с Акт за раждане №
ІV-319/24.08.1984 г. на Ф.М.Д. /Ф. М.Д./, Акт за раждане № 1844-А/28.08.1990 г.
на Ф. М.Д.и Решение по гр. д. № 5313/1990 г. на РС – Провадия за възстановяване
на името на Ф.М.Д. с предишното ѝ име Ф. М.Д.; Удостоверение за
идентичност на лице с различни имена изх. № АУ085411ВН/30.08.2019 г., се
установява, че молителят Ф.Д. е родена на *** *** и нейни родители са Ф. М. М.
- майка и М.Д.М. – баща, че в съставените на лицето от Община *** два акта за
раждане от 1984 г. и от 1990 г. същото фигурира с имената Ф. М.Д.и Ф.М.Д., че в
издаденото на лицето удостоверение за раждане на *** г. въз основа на Акт за
раждане № ІV-319/24.08.1984 г. от община ***, същото фигурира с имената Ф.М.Д.,
че е налице идентичност на лицето с различни имена: Ф.М.Д., Ф. М.Д.и Ф.М.Д.. Установява
се също, че в българските документи за самоличност, в свидетелството са
управление на МПС, в удостоверението за сключен граждански брак, издадено въз
основа на Акт за сключен граждански брак № 1813.06.2009 г. от с. *****, община *****,
област ***, в удостоверенията за раждане на децата ѝ С.А. и М.С.молителят
Д. е записана с имената Ф.М.Д..
От
служебно направената справка в НБД „Население” се установява, че молителят е
записана с имената Ф.М.Д., а родителите ѝ са записани с имената М.Д.М. –
баща и Ф. М.М. - майка и че молителят има
регистрирани постоянен и настоящ адрес ***.
От служебно изисканите от съда: справка
за съдимост с рег. № 4153/25.09.2019 г., издадена от Бюро „съдимост” при РС – ***,
писмо с вх. № 5661/01.10.2019 г., ведно със справка от 27.09.2019 г. за наличие
или липса на задължения, от Община ***, отдел „Местни данъци и такси“, писмо с
вх. 5689/02.10.2019 г. от ТД на НАП - ***, писмо с вх. 5811/08.10.2019 г. от ОД
на МВР – ***, се установява, че молителят Д. не е осъждана, спрямо
нея няма данни за образувани досъдебни производства и към настоящия момент не
са ѝ налагани принудителни административни мерки по Закона за българските
лични документи, няма задължения към Община *** и няма публични задължения към
ТД на НАП – ***.
От
събраните по делото гласни доказателства - показания на свидетеля М.Д.М. – баща
на молителя, се установява, че при раждането ѝ баща ѝ я е записал с
имената Ф. М.Д.. След смяната на имената с български, тя получила името Ф.М.и
след това пак си върнала имената. Тогава се подавало заявление и им било
казано, че може без „ова” и я записали с имената Ф.М.Д..
По това време дъщеря му била на 3 – 4 години и оттогава живеела с тези имена.
Родителите ѝ получили удостоверение за раждане след като и променили
имената на М.Д.. Твърди, че дъщеря му не е имала друго удостоверение за
раждане, освен това, защото тогава е била дете. Молителят установила това лято,
че има други имена, тъй като ѝ се наложило да се снабди с актуален акт за
раждане, какъвто ѝ бил поискан от белгийската администрация, а тя имала
стар. Свидетелят посочва, че не му е известно дъщеря му да притежава документ,
в който да е записана М.Д.. Тя му е споделила, че това ще наложи смяната на
много документи. Според свидетеля дъщеря му е живяла само с тези имена досега.
Роднините им също я знаели с тези имена. Тя дори, когато се омъжила не си
променила фамилията. Съдът отчита заинтересоваността на свидетеля, произтичаща
от факта, че той е родител на молителя, но кредитира и възприема показанията на
свидетеля, доколкото същите кореспондират с
останалите доказателства по делото.
Така
установените обстоятелства по делото обосновават следните правни изводи:
Името е съществен белег – постоянно
словесно обозначение на всяко физическо лице, който трайно го
индивидуализира и отличава от всички други лица. Юридически
то е уредено с императивни правни норми. Законодателят определя името като
съставно, състоящо се от три части - собствено, бащино и фамилно, като всяка от
тези части се използва при различни условия на социално общуване. То не
може да бъде променяно извън рамките на посочените от закона начини, освен само
по съдебен ред и при наличие на определени в закона предпоставки, предвидени в
разпоредбата чл. 19, ал. 1 от ЗГР, а именно: когато името или отделен негов
елемент е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите,
когато важни обстоятелства налагат това. В закона липсва обозначение кои
обстоятелства са важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, но съгласно
разрешенията дадени в трайната съдебна практика, това са такива обстоятелства,
които правят носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо.
Обстоятелствата следва да са с обективен характер, а доколко те са важни
законодателят е предоставил преценката на съда с оглед особеностите на всеки
конкретен случай. Според застъпеното становище в решение № 507 от 22.10.2010 г.
по г. д. № 227/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. важни обстоятелства по смисъла на чл.
19, ал.1 от ЗГР са тези, които са лично и обществено значими. Такива
обстоятелства са например: известността на лицето в обществото с име, с което
се идентифицира, носенето от лицето на различни имена в различни периоди от
време в резултат на станала не по волята му промяна. С решение № 138 от
19.03.2009 г. по г. д. № 611/2007 г. на ВКС, II г.о. е прието, че законът
следва да се тълкува в по-широк смисъл, като съдът следва да се съобрази с
наличието на факти от субективно естество, ако исканата промяна не е свързана с
намерение да се въведат в заблуждение органите на реда или определени институции.
В
допълнение към гореизложеното е необходимо да се отбележи, че за да се промени
определено име /собствено, бащино или фамилно/ поради наличието на важни
обстоятелства, които налагат това, необходимо и достатъчно е да е налице едно
важно обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, макар и в цитирания
нормативен текст това понятие да е употребено в множествено число. Тези важни
обстоятелства не трябва обаче да са в нарушение на изискванията на чл. 9, чл.
14 от ЗГР и на други императивни разпоредби на посочения закон.
Съобразно чл. 13 и чл. 14, ал. 1 от
ЗГР бащиното име на всяко лице се образува от
собственото име на бащата, а фамилното име на всяко лице е фамилното или
бащиното име на бащата, като бащиното и фамилното име са с наставки -ов или -ев и окончание съобразно
пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на
родителите налагат друго.
В
случая при раждането на молителя същата е записана с имената Ф. М.Д., но
в резултат на политиката, провеждана в България през 80-те години, имената ѝ
са сменени с българските – Ф.М.Д.. По – късно, във връзка с дадена
възможност, турските ѝ имена са били възстановени по съдебен ред, а след
това по административен ред същата е била записана с имената Ф.М.Д. по молба на
родителите ѝ. По това време молителят е била дете и е свикнала
с бащиното си и фамилно име М.Д., възприемала ги е като свои, с тях се е
представяла и с тях е станала известна сред роднини, съученици и колеги. От
представените копия на документи и от събраните гласни доказателства, които са
допустими доказателствени средства по ГПК, се установява истинността на
твърденията на молителя, че е известна в обществото с имената Ф.М.Д..
Обстоятелството, че молителят е
известена сред колеги, приятели и в обществото с тези имена и във всички
документи е записана с тези имена, а в съставените ѝ два акта за раждане
е записана с бащино и фамилно име М.Д.ѝ
създава неудобства, като с тези имена молителят не е известна в обществото, не
се идентифицира с тях и те не съответстват
на установените в семейството ѝ етнически и религиозни традиции.
Видно е и желанието на молителя да продължи да носи бащино и фамилно
име, с които в дълъг период от своя живот е била записана. За това говори
и факта, че дори след сключването на граждански брак молителят не е приела
фамилията на съпруга си, а е избрала да продължи да носи фамилното име – Д..
Според съда обществената известност е важно обстоятелство по смисъла на закона,
налагащо постановяване промяна на бащиното и фамилно име на
молителя, защото създава преди всичко затруднения при общуването в обществото,
включително и с държавните институции.
Въз основа на тези изводи съдът
намира, че важността на така установените други обстоятелства води до
заключението за законосъобразност на искането относно бащиното и фамилното
име на молителя, поради което молбата за тяхната промяна е основателна и следва
да бъде уважена.
На основание чл. 75 от ЗГР,
длъжностните лица по гражданското състояние в Община *** следва да бъдат
задължени да отбележат допуснатата промяна в данните за гражданско състояние на
лицето Ф. М.Д., ЕГН **********,*** актове за
гражданско състояние – Акт за раждане № ІV-319/24.08.1984 г. и Акт за раждане №
1844-А/28.08.1990 г., както и в регистъра на населението на Община ***.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяна в бащиното и фамилното
име на молителя Ф. М.Д., ЕГН **********,***, от „М.Д.” на „М.Д.”.
ЗАДЪЛЖАВА длъжностните
лица по гражданското състояние в Община *** да отбележат допусната промяна в
актовете за раждане № ІV-319/24.08.1984 г. и № 1844-А/28.08.1990 г., както и в
регистъра на населението, като вместо отразените бащино и фамилно име на Ф. М.Д., ЕГН **********,*** - „М.Д.”, впишат бащиното и фамилното име
„М.Д.“.
УКАЗВА препис
от настоящото решение да се изпрати на длъжностните лица по гражданското
състояние в Община ***, за отбелязване на допусната от съда промяна
в данните за гражданско състояние на лицето Ф. М.Д.,
ЕГН **********, в съставените актове за гражданско състояние – акт за
раждане № ІV-319/24.08.1984 г. и акт за раждане № 1844-А/28.08.1990 г на Община
*** и в регистъра на населението на Община ***.
УКАЗВА препис от решението да се изпрати до Бюро „Съдимост” при РС – ***
за отбелязване на допуснатата промяна.
Препис от решението да се връчи на
молителя и РП – Провадия.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл. 537 ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: