Р Е Ш Е Н И
Е
№...
01.06.2017г. Гр.
Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН СЪД Граждански състав
На 22.05.2017г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Б.К.,
като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №86 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.49 от СК.
Искът е предявен от И.Р.Т. *** срещу Т.С.Т. ***. С исковата молба се твърди, че страните са съпрузи от 15.12.2004г. Имали две деца от брака си – Р.Т.С. – роден на ***г. и З.Т.С., родена на ***г. В началото на брака си страните се разбирали добре. Имали моменти на неразбирателства и конфликти. През 2013г. съпругът напуснал семейното жилище и оттогава страните живеели разделени. Децата останали да живеят с ищцата. Същата не ограничавала контактите на децата с бащата, но той често пътувал н чужбина и рядко ги виждал. Ищцата счита, че дългият период на фактическа раздяла е довел до дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Между страните настъпило отчуждение, всички връзки, присъщи за едно семейство се разпаднали.
Излагайки тези обстоятелства ищцата счита, че бракът им с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и моли да бъде прекратен, без съдът да се произнася по въпроса за вината. Моли упражняването на родителските права над малолетните деца да бъде предоставено на ищцата, като бъде определен адрес да местоживеене на децата адресът на майката. Моли ответникът да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка за детето Р.Т.С. в размер на 160,00лв., считано от датата на завеждане на исковата молба в съда, а за детето З.Т.С. – 150,00лв., считано от завеждане на исковата молба в съда. Моли да бъде определен режим за лични контакти на бащата с децата, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00ч. в събота до 18,00ч. в неделя, с преспиване в дома на бащата, както и два пъти по десет дни през лятото и пет дни през зимната ваканция, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и по друго време по взаимно споразумение между родителите. Моли съдът да предостави на ищцата за ползване семейното жилище, находящо се в гр.С., ул.”З.”**. Моли съдът да постанови след развода да носи предбрачното си фамилно име – И.. Не претендира издръжка между съпрузите.
Ответникът в срока за писмен отговор не изразява становище по предявените искове, в съдебно заседание не се явява.
Съгласно указанията на съда и разпоредбата на чл.15 от Закона за закрила на детето Дирекция “Социално подпомагане” гр.Димитровград представя социален доклад, който съдът е приложил към делото.
Съдът разгледа предявения иск по реда на особеното производство по брачни дела – чл.318-чл.330 ГПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №22/15.12.2004г. на гр.С., страните са сключили граждански брак на 15.12.2004г. в гр.С..
Видно от представените и приети като доказателства по делото копие на Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №146/23.06.2003г. на гр.Х., копие на Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0016/23.01.2012г. на гр.Х., съпрузите имат две деца – Р.Т.С. – роден на ***г. и З.Т.С., родена на ***г.
Видно от представената от ищцата декларация, имената Т.С.Т. и Т. С.Т., с които ответникът е записан съответно в удостоверението за граждански брак и в удостоверенията за раждане на децата, са имена на едно и също лице.
За изясняване на делото от фактическа страна, бяха допуснати гласни доказателства.
Съгласно свидетелските показания на свидетелите А.Я.Н. и Д.Т.В., в началото страните са живеели добре. От преди пет години страните се разделили, защото имали проблеми и ответникът заминал да работи в чужбина. Откакто е заминал ответникът, страните не поддържали контакти. Ответникът контактувал редовно с децата си и изпращал ежемесечно средства за тяхната издръжка. Един път в годината си идвал да вижда децата. Между страните настъпило отчуждение и вече не можели да бъдат семейство. Всеки си имал собствен живот.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като счита, че същите имат близки отношения със семейството на страните за целия период на брака и имат преки впечатления, освен това не са налице данни за евентуалната заинтересованост на свидетелите от изхода на делото.
Като взе предвид описаната фактическа обстановка, съдът счита, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Липсват нормални отношения между съпрузите, същите са отчуждени един от друг, налице е безразличие относно емоционалното, физическо и духовно състояние на партньора. Тези обстоятелства се потвърждават, както от изразеното от ищеца становище и свидетелските показания, така и от безспорно установеното състояние на фактическа раздяла, която е довела до окончателното задълбочаване на брачното разстройство. Трайна е и съдебната практика на ВС, че фактическата раздяла може да се прояви чрез фактическо разделение между съпрузите или чрез пълното физиологическо и интелектуално отчуждение при формално съжителстване. Това поведение е трайно установено между страните. Ето защо, в този вид бракът между тях не би бил в интерес както на съпрузите, така и на техните деца, тъй като липсва нормална семейна среда.
Предвид на това, съдът счита, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена и следва да се прекрати.
ОТНОСНО ВИНАТА ЗА РАЗСТРОЙСТВОТО НА БРАКА
Ищцата е изявила желание съдът да прекрати брака й с ответника без да се произнася по въпроса за вината. Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 СК “С решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.” В случая никой от съпрузите не е поискал произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
ПО ВЪПРОСА ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
Страните имат родени две деца – Р.Т.С. – роден на ***г. и З.Т.С., родена на ***г.
Съдът счита, че при предоставяне упражняването на родителските права следва да се съобрази единствено с интересите на децата. От разпитаните по делото свидетели и от социалния доклад на Д”СП” безспорно се установи, че за периода на фактическата раздяла между съпрузите, децата са се отглеждали единствено от майката, която към настоящия момент изцяло полага грижи за отглеждането и възпитанието им. Ответникът не е направил искане за присъждане упражняването на родителските права.
Предвид изложеното и с оглед становището на страните, съдът намира, че в интерес на децата е да предостави упражняването на родителските права на ищцата. Определящ в случая е интересът на децата и създаването на предпоставки за възможно най-малък психологически натиск за по-лесно преодоляване на развода на родителите. Следва да бъде определен адрес за местоживеене на децата – адресът на майката.
В интерес на децата също е, те да получават грижи от двамата родители. В този смисъл, поддържането на лични отношения между родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права е изключително важен и деликатен въпрос. Осъществяването им се налага не само в интерес на родителя, при когото след развода не остават да живеят децата, но преди всичко е в интерес на самите деца. Ето защо, законодателят вменява в задължение на съда, при постановяване на решение за прекратяване на брака, да реши и въпросите, свързани с упражняването на родителските права и личните контакти. Съдът следва да определи такъв режим на лични отношения, който от една страна да удовлетворява правото на родителя, при когото не остава да живее детето, да го вижда, възпитава и общува с него, и от друга страна, да охрани изцяло интересите на това дете, като отстрани, доколкото е възможно, всички негативни последици от развода на родителите му за него. Режимът на лични отношения трябва да наподобява и да приближава създадената след раздялата, обстановка, до нормалната, поради което по принцип следва да се създава широка възможност за лични контакти на детето с родителя, при когото не живее. Това би позволило на детето да изживее по-безболезнено разрива между своите родители и липсата на единия от тях. /В този смисъл Р № 47-56 г. - ІІ г.о. на ВС, Р № 758 – 73 г. – ІІ г.о. на ВС/. Този широк контакт може да бъде ограничен само и единствено ако интересите на детето, свързани с неговото нормално психическо, физическо и емоционално развитие, налагат това.
За да вземе решение какъв режим на лични контакти да определи между децата и майката, съдът съобрази становищата на страните и константната съдебна практика. Поради това, съдът намира, че в интерес на децата ще бъде да определи режим на лични контакти - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. в съботния ден до 18,00ч. на неделния с преспиване в дома на бащата, както и два пъти по десет дни през лятната ваканция и пет дни през зимната ваканция, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и по всяко друго време по взаимно споразумение между родителите.
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА
При определяне размера на издръжката съдът следва да изхожда от нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителите, дължащи такава.
Видно от представената по делото Декларация за семейно и имотно състояние на ищцата и социалния доклад, ищцата получава месечен доход в размер на 600,00лв.
Ответникът не представи Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и документ за доходите си, въпреки изричните указания на съда. Предвид обстоятелството, че същият е в трудоспособна възраст и трайно пребивава и работи в чужбина, съдът приема за установено, че ответникът реализира доходи над средните за страната.
С оглед нуждите на децата и след като се съобрази с тяхната възраст, възможностите на двамата родители, както и с обстоятелството, че майката е тази, която ще поеме непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата, съдът намира, че за задоволяване нуждите на детето Р.Т.С. са необходими 300 лева, от които бащата следва да поеме 160лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването на присъдената издръжка. Съдът намира, че за задоволяване нуждите на детето З.Т.С. са необходими 280 лева, от които бащата следва да поеме 150лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването на присъдената издръжка.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
В хода на съдебното производство се установи, че семейното жилище, в което страните са живели като семейство, е къща в гр.С., ул.”З.” №*. С оглед предоставянето на упражняването на родителските права над родените от брака деца на ищцата, ползването на семейното жилище следва да бъде представено на ищцата.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ
Ищцата е направила искане след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име – И.. По делото не се събраха данни, които да навеждат на някакви особени обстоятелства, поради което това искане да не бъде уважено. Ето защо, съдът счита, че следва да постанови след прекратяване на брака ищцата да носи предбрачното си фамилно име – И..
Воден от горните мотиви и на основание чл.49, ал.1 от СК съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА сключения на 15.12.2004г. в гр.С., граждански брак между И.Р.Т. с постоянен адрес:***6, ЕГН ********** и Т.С.Т. с постоянен адрес:***6, ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху децата Р.Т.С., ЕГН ********** и З.Т.С., ЕГН **********, на майката И.Р.Т. с п.а. и ЕГН, като определя адрес за местоживеене на децата адресът на майката.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на бащата Т.С.Т. с п.а. и ЕГН с децата – Р.Т.С. и З.Т.С. - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. в съботния ден до 18,00ч. на неделния с преспиване в дома на бащата, както и два пъти по десет дни през лятната ваканция и пет дни през зимната ваканция, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и по всяко друго време по взаимно споразумение между родителите.
ОСЪЖДА Т.С.Т. с п.а. и ЕГН, да заплаща на малолетното дете - Р.Т.С., ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 160,00лв. /сто и шестдесет лева/, чрез неговата майка и законен представител И.Р.Т. с п.а. и ЕГН, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.02.2017г. ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване.
ОСЪЖДА Т.С.Т. с п.а. и ЕГН, да заплаща на малолетното дете - З.Т.С., ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 150,00лв. /сто и петдесет лева/, чрез неговата майка и законен представител И.Р.Т. с п.а. и ЕГН, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.02.2017г. ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване.
ОСЪЖДА Т.С.Т. с п.а. и ЕГН да заплати държавна такса върху определения размер на издръжката в размер на 446,40лв. /четиристотин четиридесет и шест лева и 40 стотинки/, по сметка на РС-Гълъбово.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.С., ул.”З.” №* на съпругата И.Р.Т. с п.а. и ЕГН.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име И..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 50.00лв. от
които първоначална такса, внесена от И.Р.Т. в размер на 25.00 лв., като осъжда Т.С.Т.
с п.а. и ЕГН да ЗАПЛАТИ държавна такса в
размер на 25.00лв. /двадесет и пет лева/, по сметка на РС Гълъбово.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: