№ 3878
гр. Варна, 03.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100502389 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на П. ЯС. СТ. чрез
процесуалния му представител адвокат В.А. срещу решение № 261199 от 06.04.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 13358 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, седми състав, в
частта, с която е определен режим на лични отношения на детето П.П С.а с бащата П. ЯС.
СТ., както следва: до навършване на шестгодишна възраст - всяка първа и трета събота и
неделя от месеца за времето от 10 часа до 17 часа без преспиване; на рождения ден на детето
- всяка година за времето от 10 часа до 14 часа; на рождения ден на бащата - за времето от
16 часа до 20 часа; след навършване на шестгодишна възраст - всяка първа и трета седмица
от месеца за времето от 19 часа в петък до 18 часа в неделя с преспиване; на рождения ден
на детето - всяка четна година от 10 часа до 18 часа; на рождения ден на бащата - от 16 часа
до 20 часа; всяка година, след като детето постъпи в училищно учебно заведение - първите
два дни от пролетната ученическа ваканция; два пъти по 10 дни през лятото, когато майката
не е в платен годишен с преспиване.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваните му
части, като се твърди, че искането е било за режим на лични отношения в четните седмици,
доколкото въззивникът има определен режим на лични отношения с голямата си дъщеря в
нечетните седмици. Също така се излага, че съдът не се е произнесъл по искането по
искането за контакт с в дните вторник и четвъртък, за десет дни през зимния период, както и
1
по време на официалните празници – 3 март, 6 май, 24 май, 6 септември, 22 септември и 1
ноември. Поискано е също на рождения ден на детето часовете да бъдат в различно време
на четна и нечетна година. Също така е определено, че детето ще бъде при своя баща през
първите два дни от пролетната ваканция, което не е справедливо.
Иска се отмяна на решението в обжалваните части, като бъде определен режим на лични
отношения на бащата в дните вторник и четвъртък след градина, респективно училище, в
нечетните седмици от годината; на рождения ден на детето – от 18 часа до 21 часа в нечетна
година, ако е работен ден, а ако е почивен ден – от 9 часа до 21 часа, в четна година – в деня,
следващ рождения ден на детето, от 18 часа до 21 часа, ако е работен ден и от 9 часа до 21
часа, ако е почивен ден; на рождения ден на бащата – от 18 часа до 21 часа, ако е работен
ден, а ако е почивен – от 9 часа до 21 часа; през пролетната ученическа ваканция – в четна
година през първата половина, а в нечетна – през втората; да се определят 10 дни през
зимния период, както и на половината от официалните за страната празници /3 март, 6 май,
24 май, 6 септември, 22 септември и 1 ноември/, различни за четна е нечетна година.
Във въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане до разпит на един
свидетел при режим на водене за установяване на изложените във въззивната жалба
обстоятелства /че от депозиране на исковата молба до 19.04.2021 г. бащата е виждал детето
на 19.12.2020 г., на 17 и 18.04.2021 г., а през останалото време майката е отказвала да
изпълнява съдебното решение/, тъй като пред първата инстанция са били допуснати по
двама свидетели, но са разпитани само по един.
В срока по член 263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който въззивната
жалба се оспорва и се желае потвърждаване на решението в атакуваните му части като
правилно и законосъобразно. Набляга се, че съдът не е обвързан с конкретните искания на
страната по предложения режим на лични отношения, както и, че не са представени
доказателства за режима на лични отношения на бащата с другото дете. Противопоставя се
на исканото събиране на гласни доказателства, като се сочи, че не са посочени фактите и
обстоятелствата, които ще се установяват, а и няма допуснато процесуално нарушение,
алтернативно се иска да бъде дадена възможност и въззивницата да води един свидетел за
опровергаване на показанията на свидетеля на въззивника.
Иска се приемане на писмено доказателство – частна жалба по изпълнително дело №
5003/2021 г. на СИС при ВРС.
Постъпила е и въззивна жалба от В. П. Г. чрез адвокат В.Д. против постановеното по
първоинстанционното дело решение в частта относно определения режим на лични
отношения между бащата и детето след навършване на шестгодишна възраст, като се
излагат конкретни съображения защо режимът следва да бъде определен по различен начин
– определеният час за вземане или връщане не е съобразен с режима на детето, конкретният
2
начин на осъществяване на режима не е в интерес на детето. Също така се сочи, че следва да
има плавно преминаване от режим без преспиване към режим с преспиване на детето при
бащата. Иска се решението на районният съд да бъде изменено в посочения смисъл.
В срока по член 263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който въззивната
жалба се оспорва.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивните жалби са допустими - депозирани са от активно легитимирани
страни по делото, имащи правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от
ГПК, отговарят на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК,
доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност
не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение
на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е
възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово
задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на
правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и
относими доказателства без ограничения във времето. По тази причина следва да бъдат
допуснати поисканото от страните събиране на доказателства.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до разпит един свидетел при режим на водене от страна на въззивника П. ЯС.
СТ. за установяване на изложените във въззивната жалба обстоятелства - че от депозиране на
исковата молба до 19.04.2021 г. бащата е виждал детето на 19.12.2020 г., на 17 и 18.04.2021
3
г., а през останалото време майката е отказвала да изпълнява съдебното решение.
ПРИЕМА като доказателство по делото частна жалба по изпълнително дело № 5003/2021 г.
на СИС при ВРС.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
06.12.2021 г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към
медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78,
алинея 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4