Р Е Ш
Е Н И Е № 1099
гр. Сливен,
16.10.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в
съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 3632 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано въз основа на депозирана искова
молба от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
ЕИК ********* срещу Ж.И.К., ЕГН: ********** ***, с която са предявени обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240 ал. 1
и ал. 2 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено по отношение на Ж.И.К., ЕГН: ********** ***, че дължи на
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД следните суми: 401,36 лева
главница от неизплатени месечни погасителни вноски по Договор за паричен заем № 5379954 от 29.08.2017 г.;
сумата от 5,67 лева - договорна лихва за
периода 26.04.2018 г. до 26.05.2018 г.; сумата от 183,33 лева – неустойка за периода от
27.11.2017 г. до 26.05.2018 г., лихва за забава в размер на 35,15 лв. за
периода от 04.06.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда
-08.05.2019 г. , сумата от 183,75 лв., съставляваща такса за експресно
разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от 27.11.2017 г. до
26.05.2018 г., сумата от 175 лв., съставляваща такса разходи за събиране на
просрочени вземания, сумата от 70 лв.,
съставляваща разходи за дейност на служител ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в районния съд до окончателното
изплащане на задължението. Претендират и
се сторените в заповедното и в исковото производство разноски.
В исковата молба се твърди, че на 29.08.2017 г. между „Вива кредит” ООД,
като заемодател и ответника като заемател бил сключен договор за паричен заем №
5379954 при спазване на Закона за потребителския кредит и ответникът бил приел
и Общите условия на договора. По силата на този договор заемодателят бил предал
на заемателя сумата от 500 лв., а последният се бил задължил да му върне същата
сума ведно с договорна лихва, която била в размер на 87,61 лв. на девет равни
месечни погасителни вноски, в размер на 65,29 лв. всяка, като падежът на
първата погасителна вноска бил 28.09.2017 г., а падежът на последната
погасителна вноска бил 26.05.2018 г. или общият размер на дължимата сума бил
587,61 лв. Договорът бил имал силата на разписка по отношение на предаване на
сумата. На основание сключения договор
за заем и тарифата към него при забава в плащането на погасителна вноска на
четвъртия и на 18-тия ден заемателят дължи лихва за забава в размер на 10 лв.,
а на 11 и 25 ден дължи лихва за забава в размер на 15 лв., като максималния
размер на разходите не може да надвишава 175 лв. за суми от 500 лв. до 1500 лв.
На това основание на длъжника му била начислена такса разходи за събиране на
просрочени задължения в размер на 175 лв.
Страните се били договорили, че при забава в плащането на погасителната
вноска с повече от 57 календарни дни на 58 ден заемателят дължи на заемодателя
и сумата от 70 лв., съставляваща направени разходи за събиране на просрочени
вземания и такса разходи за дейност на служител в размер на 70 лв. Заемателят
се бил задължил в тридневен срок от подписването на договора да представи
обезпечение на заемодателя на задълженията му по договора- поръчителство, като
поръчителят следвало да отговаря на определени условия или банкова гаранция.
Заемодателят не бил представил такива обезпечения и му била начислена неустойка
в размер на 236,25 лв., като страните били постигнали споразумение неустойката
да бъде заплатена на 9 равни вноски, всяка в размер на 26,25 лв., включени в
размера на всяка погасителна вноска и дължими с настъпването на падежа й.
Заемателят бил заявил доброволно своето желание да се ползва от услугата по
експресното разглеждане на документите за одобрение на паричния заем, като за
предоставянето на тази услуга бил дължал сумата от 236,25 лв. като страните
били постигнали споразумение сумата да бъде заплатена на 9 равни вноски, всяка
в размер на 26,25 лв., включени в размера на всяка погасителна вноска и дължими
с настъпването на падежа й. На длъжника била начислена съгласно договора и
лихва за забава за периода от 04.06.2018 г. до датата на подаване на
заявлението. Общият размер на лихвата за забава бил 35,15 лв. Сумата, която
била изплатена от длъжника по кредита към момента била 286 лв. На 04.06.2018 г.
било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземане от 22.01.2013 г. сключен между „Вива кредит” ООД и ищеца по силата на
което му било прехвърлено процесното вземане. Длъжникът бил уведомен да
извършената цесия с уведомително писмо от цедента, като същото не било получено
от ответника. Моли длъжникът да се счита за уведомен за извършената цесия с
исковата молба. Ищецът бил подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, като длъжникът бил възразил, което обуславя правния му интерес от
предявяването на исковете.
Иска се от съда да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД следните
суми: 401,36 лева главница от неизплатени месечни погасителни вноски по Договор
за паричен заем № 5379954 от 29.08.2017
г.; сумата от 5,67 лева - договорна
лихва за периода 26.04.2018 г. до 26.05.2018 г.; сумата от 183,33 лева – неустойка за периода от 27.11.2017
г. до 26.05.2018 г., лихва за забава в размер на 35,15 лв. за периода от
04.06.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда -08.05.2019 г. ,
сумата от 183,75 лв., съставляваща такса за експресно разглеждане на искане за
отпускане на кредит за периода от 27.11.2017 г. до 26.05.2018 г., сумата от 175
лв., съставляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания, сумата от
70 лв., съставляваща разходи за дейност
на служител ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в районния съд до окончателното изплащане на задължението.
Претендират и се сторените в заповедното и в исковото производство разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК отговор е постъпил
от ответника. Заявява, че е получил сумата от 500 лв. по договора за заем, но
бил заплатил 8 или 9 вноски по 120 лв. и
му оставали още три или четири вноски по заема. Не бил уведомен за извършената
цесия. Бил готов да постигне споразумение с „Вива кредит” ООД.
В съдебно заседание ищцовото
дружество не изпраща представител по закон или пълномощие. По делото е
депозирана писмена молба, в която се излагат факти и съображения по изложените
твърдения в молбата. С исковата молба се претендират сторените по делото
разноски.
Ответника, редовно призован
се явява лично в съдебно заседание. Прави пълно признание на исковите
претенции, като изрично заявява, че дължи претендираните от ищцовото дружество
суми.Заявява, че желае да заплати претендираните от него суми разсрочено.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното
дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този
случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния
случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК.
В съдебно
заседание ответника направи изрично изявление за признание на иска. С оглед
представените, писмени доказателства от ищеца по делото, искът се явява
основателен, което не се оспорва от страните. Спазени са и изискванията на
чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се
разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените
положителни установителни искове са основателни, доказани и следва да бъдат уважени.
Ето защо, съдът постановява
настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не
е необходимо да излага мотиви за това.
Съгласно чл. 78 ал. 2
разноските за ответника, който не е дал повод за завеждане на иска и го признава следва да се
възложат на ищеца. В настоящият случай ответника с поведението си е дал повод
за завеждане на иска, тъй като не е изпълнил в срок задължението си за плащане
на претендираните от него суми. Поради което, не може да се счита, че ответникът
с поведението си не е дал повод за завеждане на иска. По делото са представени
доказателства за направени разноски от ищеца.
Като
прецени, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК и не са налице пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК,
съдът прие, че срещу ответника следва да се постанови решение при признание на
иск, с което предявените искове следва
да се уважат изцяло, като се признае за установено, че се дължат сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 2346 по описа на СлРС за 2019 година.
С оглед изхода на процеса на ищцовото дружество се следват
разноски, в общ размер на 200,00 лева, които ответника следва да бъде
осъден да заплати.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Ж.И.К. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ
на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Д-р Петър Дертлиев, № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
както следва:
- сумата 401.36 лева
/четиристотин и един лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща главница
по Договор за паричен заем № 5379954 от 29.08.2017 г. и Договор за цесия, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 08.05.2019 г. до окончателното й
изплащане;
- сумата 5.67 лева
/пет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща договорна лихва за
периода от 26.04.2018 г. до 26.05.2018 г.;
- сумата 183.75 лева
/сто осемдесет и три лева и осемдесет и пет стотинки/ представляваща такса за
експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от 27.11.2017
г. до 26.05.2018 г.;
- сумата 175.00 лева
/сто седемдесет и пет лева/ представляваща такса разходи за събиране на
просрочени вземания;
- сумата 70.00 лева
/седемдесет лева/ представляваща такса разходи за дейност на служител;
- сумата 183.33 лева
/сто осемдесет и три лева и тридесет и три стотинки/, представляваща неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода от 27.11.2017 г. до
26.05.2018 г.;
- сумата 35.15 лева
/тридесет и пет лева и петнадесет стотинки/, представляваща лихва за забава за
периода от 04.06.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда на
08.05.2019 г.,
за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1481 от
09.05.2019 година, постановена по ЧГД № 2346 по описа на РС - Сливен за 2019
година.
ОСЪЖДА Ж.И.К. с ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев, № 25,
офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата
200,00 лева /двеста лева/, представляващи
направените разноски в общ размер от които:
в настоящото производство –
125,00 лева
/100,00 лева - юрисконсултско възнаграждение и 25,00 лева
– държавна такса/;
и в заповедното производство - 75,00 лева
Решението е постановено при признание на исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред СлОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: