Решение по дело №584/2019 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 209
Дата: 12 август 2020 г. (в сила от 18 септември 2020 г.)
Съдия: Сона Вахе Гарабедян
Дело: 20193130100584
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

             /12.08.2020 г., гр. Провадия

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

          ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в открито  съдебно заседание, проведено на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН 

 

          при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 584/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Делото е образувано въз основа на искова молба, уточнена с молба вх. № 3099/30.05.2019 г. и молба вх. № 6813/05.11.2019 г., подадена от Г.В.Д. против „Биоенерком” ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен иск правна квалификация чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

 В исковата молбата са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: 

 Твърди се, че на 04.04.2016 г. между страните бил сключен договор за аренда на земеделски земи, находящи се в землището на гр. *****, област *****, вписан с вх. рег. № 1785/05.04.2016 г., акт № 37, том VI (неправилно посочен като том IV), дело № 1059/2016 г. на Служба по вписванията - Провадия. По силата на договора ищецът предоставил на ответника за възмездно ползване поземлен имот с идентификатор 24565.36.34, местност Долно Дервени, с площ 1.400 дка и поземлен имот с идентификатор 24565.6.34, местност Балар сърта, с площ 3.000 дка, или общо 4.400 дка. Срокът на договора бил за 5 стопански години, считано от 01.10.2016 г. до 01.10.2021 г. Арендаторът се задължил да заплаща на арендодателя годишна арендна цена в размер на 180.31 лева, платима в срок до 3 (три) месеца след изтичане на съответната стопанска година. За целия период на договора дължимото арендно плащане, което арендаторът следвало да заплати на арендодателя било в размер на 901.55 лева. Ответникът не изпълнявал задълженията си по договора. Предвид това обстоятелство, с първоначалната искова молба ищецът е формулирал следните искания: да бъде обявен за развален сключеният между страните договор за аренда от 04.04.2016 г. вписан с вх. рег. № 1785/05.04.2016 г., акт № 37, том VI, дело № 1059/2016 г. на Служба по вписванията – Провадия и претенция по чл. 45 от ЗЗД за пропуснати ползи от нереализирани вземания по договора за аренда в размер на 901.55 лева, ведно с лихвите до окончателното плащане на задължението, считано от датата на сключване на процесния договор.

 В уточнителна молба вх. № 3099/30.05.2019 г., подадена във връзка с дадените от съда указания за отстраняване на нередовностите, е посочена цена на предявения иск – 901.55 лева, наведени са твърдения, че ответното дружество не е изпълнило и не изпълнява задълженията, поети в глава II „Цена и начин на ползване” на сключения между страните договор за аренда, а именно арендаторът не заплаща на арендодателя арендно плащане в размер на 180.31 лева годишно; изминали са повече от две години от сключването на договора за аренда, а ищецът, в качеството му на арендодател, не е получил плащане от арендатора, затова че последният ползва описаните в договора за аренда земеделски имоти. Посочва се, че не са изплатени арендни вноски за стопанските: 2016/2017 г., 2017/2018 г., а за стопанската 2018/2019 г. – от 01.10.2018 г. до настоящия момент - 25.04.2019 г. (датата на подаване на исковата молба). Твърди се, че след изтичането на първата стопанска година ищецът Д. многократно е посещавала офиса на ответното дружество, за да си търси парите, полагащи ѝ се по договора, но разговорите ѝ с управителя на дружеството не дали резултат. Формулиран е следният петитум: на основание чл. 45 от ЗЗД, във връзка с чл. 82 от ЗЗД, да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 901.55 лева, представляваща размера на арендното плащане за целия срок на договора, ведно със законната лихва, визирана в чл. 86 от ЗЗД, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението. 

 В следваща уточнителна молба вх. № 6813/05.11.2019 г., подадена във връзка с дадените от съда указания за отстраняване на нередовностите, се моли да се счита, че от неизпълнението на процесния договор за аренда ищецът е претърпял вреди в размер на 450.75 лева, като се счита, че ответникът е изпаднал в забава на плащанията на арендните вноски за периода от датата на действие на договора - 01.10.2016 г. до датата на прекратяването му – 23.07.2019 г., а именно: претърпените вреди за стопанската 2016/2017 г. са в размер на 180.30 лева, за стопанската 2017/2018 г. са в размер на 180.30 лева и за стопанската 2018/2019 г. вредите са в размер на 90.15 лева. По отношение на претенцията по чл. 86 от ЗЗД се моли да бъде прието, че претенцията е за присъждане на законна лихва върху заявената главница, която в конкретния случай е в размер на 63 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Формулиран е следният петитум: моли се съда да уважи предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 82 от ЗЗД, като бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 450.75 лева, представляваща размера на претърпените вреди от неизпълнение на процесния договор за аренда от страна на ответното дружество за периода от датата на действие на договора – 01.10.2016 г. до датата на прекратяването му – 23.07.2019 г., а именно: претърпените вреди за стопанската 2016/2017 г. в размер на 180.30 лева, за стопанската 2017/2018 г. в размер на 180.30 лева и за стопанската 2018/2019 г. в размер на 90.15 лева, ведно с визираната в чл. 86 от ЗЗД законна лихва върху заявената главница, която в конкретния случай е в размер на 63 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Представя се уведомление за едностранно прекратяване на процесния договор за аренда на основание чл. 28, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието поради забава на арендните плащания за стопанските години 2016/2017 г. и 2017/2018 г. за повече от три месеца, вписано в Службата по вписвания – Провадия с вх. рег. № 2245/23.07.2019 г., акт № 31, том IV, дело № 718.

С влязло в сила определение № 483/03.06.2019 г. е върната исковата молба, подадена от Г.В.Д. срещу „Биоенерком” ЕООД в частта, с която е предявен иск по чл. 87 от ЗЗД, във вр. с чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗАЗ за разваляне на договор за аренда на земеделска земя, сключен на 04.04.2016 г. и е прекратено производството по г. д. № 584/2019 г. на РС- Провадия в тази част.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. Преписи от исковата молба с приложенията, уточнителните молби вх. № 3099/30.05.2019 г. и вх. № 6813/05.11.2019 г., както и от определение № 483/03.06.2019 г., са връчени редовно на ответника на адреса на управление на дружеството на 10.07.2019 г. /л. 34/ и на 09.12.2019 г. /л. 47/.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Същият се представлява от адвокат К.К., който уточнява, че претенцията за лихва следва да се счита за законна такава, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, в който случай размерът ѝ е неопределен. От името на ищеца поддържа иска и моли за неговото уважаване. Претендира разноски.  

           В съдебно заседание ответникът не се представлява от законен представител или от упълномощено лице.

        Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

        От приетия по делото договор за аренда,  сключен между страните на 04.04.2016 г. и вписан с вх. рег. № 1785/05.04.2016 г., акт № 37, том VI, дело № 1059/2016 г. на Служба по вписванията – Провадия, се установява, че по силата на същия ищецът предоставил на ответника за възмездно ползване поземлен имот с идентификатор 24565.36.34, местност Долно Дервени, с площ 1.400 дка и поземлен имот с идентификатор 24565.6.34, местност Балар сърта, с площ 3.000 дка, или общо 4.400 дка, находящи се в землището на гр. *****, община *****, област *****. Уговореният срок на договора е за 5 стопански години, считано от 01.10.2016 г. до 01.10.2021 г. Арендаторът се е задължил да заплаща на арендодателя годишна арендна цена в размер на 180.31 лева, платима в срок до 3 (три) месеца след изтичане на съответната стопанска година, като за целия период на договора общо дължимото от арендатора арендно плащане възлиза на 901.55 лева (чл. 2, ал. 1, т. 1  и ал. 2 от договора). С договора страните уговорили също, че при забава на арендно плащане, продължила повече от три месеца и по отношение на най – малко две последователни арендни вноски, арендодателят може да иска разваляне на договора.

       Представено е решение № 162 от 21.01.2016 г. на ОС „Земеделие” – гр. Провадия, от което е видно, че процесните имоти са възстановени на наследниците на В. Д. И..

       Ищецът се явява един от наследниците на общия наследодател В. Д. И., роден на *** г., починал на 10.03.1975 г., което се установява от представеното удостоверение за наследници с изх. № 148/16.04.2019 г., издадено от община *****.

Представено е и уведомление от Г.В.Д. до „Биоенерком” ЕООД  за едностранно прекратяване на процесния договор за аренда на основание чл. 28, ал. 1 ат Закона за арендата в земеделието поради забава на арендните плащания за стопанските години 2016/2017 г. и 2017/2018 г. за повече от три месеца със заверка на подписа от кмета на община *****, вписано в Службата по вписвания – Провадия с вх. рег. № 2245/23.07.2019 г., акт № 31, том IV, дело № 718.

        При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

        Относно правната квалификация:

        За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти.

        Ищецът е длъжен да посочи в основанието на исковата молба единствено факти и обстоятелства, а в петитума - да индивидуализира претендираното право като посочи неговото съдържание. Ищецът не е длъжен да посочи правната квалификация на предявения иск, но дори и да го е направил, това не обвързва съда, който е длъжен сам да определи вярната правна квалификация.

        Съдът е длъжен, съгласно чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК, още в доклада по делото служебно да определи вярната правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, както и на всички възражения, реплики, дуплики и др. процесуални действия на страните, чрез които те осъществяват защитата си по предявения иск. Правораздавателният орган е обвързан от изложените в исковата молба основания на претенцията, но не и от сочените от ищеца правни норми.

     В случая не се споделят твърденията на ищеца, че претенцията е за обезщетение за пропуснати ползи по реда на чл. 45, във вр. с чл. 82 от ЗЗД. Въведеното с уточнителната молба от 05.11.2019 г. твърдение, че договорът за аренда, сключен на 04.04.2016 г. с ответника, е развален /прекратен/ с едностранно волеизявление на ищеца поради неизпълнение,  не променя основанието на претенцията му за заплащане на дължимите арендни вноски от договорно в извъндоговорно, както счита ищецът. Основанието на иска – неизпълнение на  задължението на арендатора да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове - чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, следва не от буквалния ѝ прочит, а от действителния смисъл на изложените в нея твърдения и заявения петитум. Принципно при неизпълнение на задължение и разваляне на договора кредиторът може да иска кумулативно пълно възстановяване на съществуващото преди договора положение и обезщетение за вредите. Последното представлява разликата между интереса на кредитора и изпълнението на вземането му и насрещната престация, от изпълнението на която той се освобождава или която му се връща. Обезщетението за вредите от неизпълнението се различава от компенсаторното обезщетение по това, че не включва равностойността на престацията.

        При договорите за периодично и продължително изпълнение обаче развалянето има действие занапред, поради което до момента на изявяване на воля за слагане на край на правоотношението – договорът запазва своето действие. Развалянето на договора за аренда настъпва занапред във времето. Следователно в случая основанието на претенцията за стопанските 2016/2017 г. и 2017/2018 г. е ориентирано времево към момент, към който правоотношението е действало между страните, тъй като за процесните стопански години, то не е прекратено. От тази гледна точка е без значение как ищцът е определил квалификацията /назовал е претенцията „обезщетение за пропуснати ползи“/, тъй като твърдените от него факти се свеждат до незаплащането на уговорените вноски за времето, през което ползването на процесните земи по договора за аренда е реално осъществявано - от сключването на договора до изявлението за неговото прекратяване. Оттук и предмет на защита е правото на ищеца да получи арендните вноски за времето, през което договорът е действал, а не обезщетение по чл. 82 от ЗЗД, а още по – малко по чл. 45 от ЗЗД.

        Ето защо претенциите са за изпълнение на дължимото по процесния договор.

        По същество:

        По аргумент от чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право на първо място да иска реално изпълнение, което следва и от основния принцип на гражданското право, че договорите трябва да се спазват (pacta sunt servanda). Искът за реално изпълнение е винаги допустим, стига да е възможно притезанието да бъде изпълнено принудително със средствата на изпълнителния процес (решение № 228 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 1859/2009 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 841 от 17.11.2014 г., по ч. гр. д.№ 6141/2014 г. на IV г. о. на ВКС и др.).

        Не се доказва по делото липсата на интерес от престиране на първоначално уговорено. Не е налице и невъзможност за престиране от страна на ответника, доколкото съгласно чл. 81, ал. 2 от ЗЗД обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност. При паричните задължения не съществува нито виновна, нито невиновна трайна обективна или субективна невъзможност за изпълнение, както и временна невъзможност за изпълнение. Длъжникът, който не е престирал в уговорения срок е в забава и отговаря за последиците от забавеното изпълнение (така в решение № 29/13.04.2011 г. по т.д. № 396/2010 г. на ВКС, I т.о.). Арендното плащане може да се договори в пари и/или в земеделски продукт чл. 8, ал. 4 от ЗАЗ. Съобразно договорната автономия страните са уговорили плащане в пари.

        Договорът за аренда на земеделски земи от 04.04.2016 г. е сключен в предвидената от закона форма -  подписите на пълномощника на арендодателя и представителя на арендатора са нотариално заверени на 04.04.2016 г., с рег. № 2292 от помощник – нотариус по заместване Светла И.а при нотариус Илко Кънев, рег. № 225 на Нотариалната камара, с район на действие РС - Провадия,  и договорът е вписан в службата по вписванията (чл. 3, ал. 1 ЗАЗ). Следователно в случая се касае до типично арендно правоотношение и правната квалификация на предявения иск за заплащане на уговорените арендни вноски е чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Според чл. 3 от договора арендодателят има право да получи арендните вноски в сроковете и при условията на договора, а според чл. 5, ал. 1 от договора арендодателят се задължава да осигури на арендатора спокойното и безпрепятствено ползване на обекта. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове.

Тежестта да докаже положителния  факт на плащане по договора е на ответника.  Ответникът не твърди и не е ангажирал доказателства за погасяването на задължението си за процесните стопански години 2016/2017 г. и 2017/2018 г., нито е направил възражение за неизпълнение  на задължението на арендодателя.

В случая не се установява за стопанските 2016/2017 г. и 2017/2018 г., арендаторът да е заплатил на арендодателя дължимото арендно плащане, падежирало съответно на 01.01.2018 г. и 01.01.2019 г.

  Дължимото арендно плащане за стопанската 2017/2018 г. и стопанската 2017/2018 г., съобразно договора за аренда,  е  в размер на 180.30 лева за всяка стопанска година. Общо дължимото арендно плащане за двете стопански години възлиза на 360.60 лева. Ищецът има право да получи арендно плащане в уговорената арендна вноска в пари, предвид изричната воля на страните, обективирана в чл. 2, ал. 1, т. 1 от договор за аренда на земеделска земя от 04.04.2016 г.

Ето защо претенцията на ищеца да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата в общ размер на 360.60 лева, представляваща сбор от дължими арендни плащания за стопанските 2016/2017 г. и 2017/2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 25.04.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, е основателна и следва да бъде уважена.

        По отношение на претенцията на ищеца за стопанската 2018/2019 г. до датата на прекратяването на процесния договор за аренда – 23.07.2019 г., съдът намира същата за неоснователна по следните съображения:

С уведомление за едностранно прекратяване на процесния договор за аренда на основание чл. 28, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието поради забава на арендните плащания за стопанските години 2016/2017 г. и 2017/2018 г. за повече от три месеца, вписано в Службата по вписвания – Провадия с вх. рег. № 2245/23.07.2019 г., акт № 31, том IV, дело № 718, представено по делото, ответникът е бил лишен от ползването на земите от момента на прекратяването. След като е бил лишен от ползването  и съответно от възможността да прибере реколтата, засята от него, от предадените му по договора земи, то, независимо че договорът за аренда е действал до датата на прекратяването - 23.07.2019 г., ответникът не дължи арендно плащане на ищеца и за стопанската 2018/2019 г. за посочения от него времеви период в исковата молба.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от иска, а ответникът – съразмерно на отхвърлената част. Ищецът е претендирал разноски и е представил списък по чл. 80 от ГПК, съобразно който такива се претендират за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева и за разходи по издаване на скици, данъчна оценка и удостоверения за характеристика на земеделски земи в общ размер на 60 лева.

Претенцията относно присъждане на направените от ищеца разходи по издаване на скици, данъчна оценка и удостоверения за характеристика на земеделски земи в общ размер на 60 лева е  неоснователна. Тълкувайки понятието „разноски” съобразно правната уредба съдържаща се в чл. 78 и сл. от ГПК, се налага извод, че под „разноски” в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия - депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и други подобни. Тоест разноските следва да се разбират като суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса, докато разходите за извършване на фактическите действия на страните и техните процесуални представители по събиране на доказателствата - издаване на скици, данъчни оценки, изготвяне на копия от документи, банкови такси, телефонни разговори, транспорт, разходи по повод пътуване до седалището на компетентния съд и др. подобни не представляват разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК, подлежащи на присъждане и стоят извън обхвата на отговорността за разноски. Само за пълнота следва да се посочи, че така претендираните разходи не само, че не са документално установени, но и по делото не е указано, респ. не са представени данъчна оценка и удостоверения за характеристика на земеделски земи. Ето защо, съразмерно на уважената част от иска, на ищеца се дължат 80.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът не е претендирал разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА „Биоенерком” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********, да заплати на Г.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в общ размер на 360.60 лева (триста и шестдесет лева и шестдесет стотинки), представляваща сбор от дължими арендни плащания за стопанските 2016/2017 г. и 2017/2018 г., съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от договор, сключен между страните на 04.04.2016 г., за аренда на земеделски земи, находящи се в землището на гр. *****, община *****, област *****, с нотариална заверка на подписите, вписан с вх. рег. № 1785/05.04.2016 г., акт № 37, том VI, дело № 1059/2016 г. на АВ, Служба по вписванията – Провадия, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 25.04.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ иска на Г.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Биоенерком” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 90.15 лева, представляваща арендно плащане за стопанската 2018/2019 г. до датата на прекратяването – 23.07.2019 г., на договор за аренда на земеделски земи, находящи се в землището на гр. *****, община *****, област *****, сключен между страните на 04.04.2016 г., с нотариална заверка на подписите, вписан с вх. рег. № 1785/05.04.2016 г., акт № 37, том VI, дело № 1059/2016 г. на АВ, Служба по вписванията – Провадия, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 25.04.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.

        ОСЪЖДА „Биоенерком” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********, да заплати на Г.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 80.00 лева (осемдесет лева), представляваща разноски за производството пред настоящата инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение.

        Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС – *****.

 

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: