Решение по дело №519/2018 на Районен съд - Ихтиман

                                               Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е 

№                                                         19.07.2019 година                                 град И.

                                    

                                                В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

И.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                         6 състав на

 Тринадесети декември                                                           две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Н. Б.

 прокурор .................................

като разгледа докладваното от съдиятата

АНДело                                                    № 519                                   по описа за 2018 година,

 

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

           Постъпила е жалба от “...” ЕООД против наказателно постановление № … г. на заместник директора на ТД на НАП С., с което за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н – 18/2006 г. на МФ, на осн. чл. 185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание  “имуществена санкция” в размер на 500 лв.

        Жалбоподателят моли НП да бъде отменено изцяло.

       Административнонаказващият орган, без да изпраща представител, заявява становище, че  жалбата е неоснователна,  а наказателното постановление, като законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.

       И.ският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

        На .. г. от контролните органи по ЗДДС била извършена проверка на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. И., ул. “Ц.О.” № …, стопанисван от дружеството жалбоподател. Проверяващите установили, че разчетената касова наличност от монтираното фискално устройство в обекта – „..“ с ИН ФУ ЕD276406 и ФП № ., съгласно дневен отчет Х № . г. е в размер на 220,06 лв. Същевременно, действителната фактическата наличност на пари в касата към момента на проверката – 12,49 ч. на 22.03.2018 г., съгласно изготвен опис, била 175,49 лв. Разликата от 44,57 лв., която представлявала извеждане на пари от касата, не била регистрирана във ФУ чрез операцията “служебно изведени” суми. Посоченото, актосъставителят – св. Х., приел че представлява осъществено от жалбоподателя нарушение на чл. 33 ал.1 от от Наредба № Н – . на МФ , за което съставил и АУАН с бл. № . г., който бил предявен и подписан от упълномощен управител на дружеството жалбоподател, без отбелязване на възражения. Въз основа на акта, на 22.06.2018 г. е издадено и атакуваното НП, в което описанието на осъщественото нарушение е идентично с описанието дадено в акта, квалифицирано е като нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба № Н – 18/2006 г. и отговорността на жалбоподателя е ангажирана с налагане на административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лв. на основание чл. 185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС.

       В хода на производството, като свидетел е разпитан актосъставителят, който установява с показанията си идентични с отразените в АУАН и НП фактически обстоятелства.

       Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

       Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

       Разгледана по същество, същата е неоснователна.               

        Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидени в закона, атакуваното НП се явява законосъобразно от формална страна.

      Що се отнася до това осъществено ли е от жалбоподателя санкционираното нарушение, съдът намира следното:.

     Съгласно посочената за нарушена разпоредба на ал. 1 на чл. 33 от Наредба № Н – 18/2006 г. на МФ :„ Извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.“ Нарушението се състои в липсата на дължимото поведение в определената от закона форма, каквото е служебното въвеждане или извеждане на суми във ФУ, което да съответства на касовата наличност. Тоест трябва да има пълно съвпадение между фискалната памет, а оттам и разчетената касова наличност от ФУ, и фактическата наличност в касата към момента на проверката. При констатираната фактическа наличност на парични суми във фискалното устройство в проверявания обект, на стойност по – ниска, от регистрираната такава, то и осъщественото от дружеството – жалбоподател представлява нарушение на посочения текст от подзаконовия нормативен акт.  Ето защо и правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност за процесното нарушение. Законосъобразно от административнонаказващият орган е приложена и санкционната разпоредба на чл. чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, която ал. 1 предвижда, че на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. /ал. 1/, а съгласно ал. 2 "Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага... имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1". В параграф 11 от ПЗР на Наредба № Н-18 изрично е посочено, че тя се издава на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС, поради което и нарушението на чл. 33, ал. 1 от нея подлежи на санкциониране по реда на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС. Ето защо и доколкото на жалбоподателя е наложено наказание „имуществена санкция“ в минималния предвиден в закона размер от 500 лв., то липсват и основания за изменяване на атакуваното НП в този смисъл.

            Съдът не споделя изтъкнатите от жалбоподателя аргументи касаещи наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Действително стойността на сумата, която не е отчетена чрез ФУ, като изведена от касата, не е значителна, но същата представлява 1/5 от дневния оборот. При това, жалбоподателят не представи и доказателства в подкрепа на фактическите си твърдения за заплащане с липсващите пари на доставена същия ден в обекта стока, нито за обстановката, в която тя е била платена. Ето защо и доколкото в производството не бяха установени обстоятелства, които да очертават настоящото формално нарушение като представляващо по-ниска степен на обществена опасност в сравнения с обикновените случаи на нарушения от същия вид, то съдът намира че същото не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

        Ето защо и по изложените по – горе съображения, атакуваното НП следва да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно.

       Воден от изложеното до тук на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                          

                                                                           Р     Е     Ш     И :

         

       ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № …. г. на заместник директора на ТД на НАП С., с което за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н – 18/2006 г. на МФ, на осн. чл. 185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС на “...” ЕООД е наложено административно наказание  “имуществена санкция” в размер на 500,00 лв.

 

 

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София област  в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                       

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: