№ 226
гр. Монтана, 31.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесет и
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Кузманова
Членове:Димитрина Николова
Александра Нанова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
в присъствието на прокурора Р. П. Р.
като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно частно
наказателно дело № 20251600600258 по описа за 2025 година
Производството е по чл.64, ал.6-8 НПК, образувано по жалба на
обвиняемия Л. К. Р. против определение на РС-Лом постановено на
25.07.2025г. по частно наказателно дело № 253/2025 година, с което е взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“. В жалбата се подържа, че
обвиняемия е съсобственик на къщата, в която живее, че няма друго жилище и
няма къде да живее; районния съд се е доверил единствено и само на
свидетелските показания на служителите на РУ Лом, който пресъздават
оплакванията на неговата майка. Искането е да бъде наложена по- лека мярка.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция обвиняемият и
защитникът му поддържат жалбата, като излагат конкретни съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура-Монтана изразява становище
за неоснователност на жалбата.
Доказателствата са писмени.
Въззивният съд, като съобрази доказателствения материал по
досъдебното производство, провери правилността на обжалвания съдебен акт
във връзка с оплакванията в жалбата, доводите и становищата на страните,
приема следното:
Жалбата е допустима, но разгледана по същество същата е
неоснователна.
Съображенията на Окръжен съд - Монтана са следните:
Л. К. Р. е привлечен в качеството на обвиняем на 24.07.2025г., за това, че
за времето от 22.07.2025 г. до 23.07.2025 г. при условията на продължавано
престъпление в село Т., се е заканил с убийство на майка си Р. П.а П.а и
деянието е извършено в условията на домашно насилие като тези закани са
1
възбудили основателен страх за осъществяването им както следва:
На 22.07.2025 г. в село Т., се е заканил с убийство на майка си Р. П.а П.а, с
думите: „ще ви избия всичките, ще ви избия като кучета, че сте ме вкарали в
затвора“ и „ не съм си отвързал десната ръка, но не знаеш колко ми тегне
десната ръка“, като тези закани са възбудили основателен страх за
осъществяването им и деянието е извършено в условията на домашно
насилие.
На 23.07.2025 г. в село Т., се е заканил с убийство на майка си Р. П.а П.а с
думите: „ти не знаеш колко ми е тежка ръката“ и „ще ви избия всичките като
кучета“, като тези закани са възбудили основателен страх за осъществяването
им и деянието е извършено в условията на домашно насилие - престъпление
по чл. 144, ал.3, т.1 и т.3, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода до 6 години.
Р. е задържан с постановление за вземане на мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ до 72 часа, считано от 16:35 ч. на 24.07.2025 г. за
осигуряване явяването му пред съда.
Обжалваният в настоящото производство съдебен акт представлява
произнасяне по искане по чл.64, ал.1 НПК за вземане по отношение
обвиняемо лице на мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение от
съда, произтичащи от разпоредбите на НПК, налагат прецизна и обоснована
преценка за наличието или липсата на точно посочените в закона основания за
задържане на определено лице.
Първоинстанционният съд е извършил такава преценка и изложил
съображения, които въззивният съд споделя.
На първо място, налице е формалната предпоставка, предвидена в
разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК – обвинение за престъпление, което се
наказва с „лишаване от свобода“.
Установено е и наличието на условието, посочено в чл.63, ал.1 НПК, а
именно: Налице е обоснованост на предположението, че жалбоподателят в
настоящото производство е извършил престъплението, в което е обвинен. В
такава насока са свидетелските показания на Р. П.а, Д.Т., С.М., В.Г., И.Д.,
доклада за посетен сигнал за домашно насилие.
Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд за
съществуващата опасност обвиняемият да се укрие и да извърши друго
престъпление.
Видно е от приложената по ДП справка за съдимост на обвиняемия, че
същият е осъждан по НОХД 188/2025 г. по описа на PC - Лом за престъпление
по чл. 143, ал. 3, т. 1 от НК, извършено на 14.01.2025 г., като му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което Р. е изтърпял на
15.07.2025 г.
Първото деяние от състава на продължаваното престъпление, за което е
2
привлечен да отговаря е извършено едва седем дни след изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода по предходното осъждане, пострадал по
което е отново неговата майка Р. П.а П.а. Факт е, че е налице тенденциозност и
последователност в престъпната дейност на обвиняемия, водеща до реална
опасност да извърши друго престъпление. Същия извод се налага и с оглед
констатираното от свидетелите Т., Г. и Д. видимо нетрезво и неадекватно
състояние на Р., установено при извършеното на 23.07.2025 г. посещение на
домашния адрес на пострадалата П.а.
На следващо място, видно от НП № Л-7/ЗГР от 23.01.2025 г., издадено от
Началника на РУ - Лом, на обвиняемия е наложена глоба в размер на 50 лева,
за неспазване разпоредбите на чл. 99, ал. 1 от ЗГР, а именно в срок от 30 дни
да заяви промяната на настоящия си адрес. Това обстоятелство, както и
установените от Справка за пътуване на лицето многократни и системни
напускания на пределите на РБ, обосновават извода, че е налице реална
опасност обвиняемият да се укрие с цел осуетяване на наказателното
преследване, в каквато насока са и мотивите на първостепенния съд.
Изложеното налага извода, че обвиняемият е личност с висока степен на
обществена опасност, който може да се укрие или извърши друго
престъпление. Обстоятелството, че обвиняемия страда от заболявания и е с
призната неработоспособност е ирелевантно в случая, още повече, че липсват
писмени доказателства в тази насока. Дори и с мярка за неотклонение
„задържане под стража“ на обвиняемия винаги може да бъде оказана
медицинска помощ, както и да му бъде променена мярката за неотклонение.
С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното определение на Районен съд-Лом, следва да
бъде потвърдено.
Предвид изложените мотиви въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на РС-Лом, постановено на 25.07.2025г.
по частно наказателно дело № 253/2025 година, с което е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража по отношение на лицето Л. К. Р., с ЕГН
********** - обвиняеми по досъдебно производство № 438/2025 година по
описа на РУ-Лом.
ВЪЗЗИВНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4