Р
Е Ш Е
Н И Е № 260961
гр. Бургас, 30.12.2020 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
декември през две хиляди и двадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 3968 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск по чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 и чл.45, ал.1
от ЗЗД, предявен от “Де Роси“ ЕООД, гр.К, против И.Ж.Б. ***.
От Съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от 1 135.24 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане – за пе-риода от 20.12.2011г. до 19.07.2020г., на главницата
от 1 300 лв., предмет на извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК, за
което Б. е признат за виновен със Спора-зумение за решаване на наказателното производство, обективирано в протокола от про-веденото на 10.06.2020г. съдебно заседание
по НОХД № 965/2020г. на РС Б. Пре-тендират се и деловодни разноски.
Ответникът не взема становище по иска.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства намира за установено следното:
Със Споразумение за решаване на
наказателното производство по НОХД № 965/ 2020г. на РС
Бургас от 10.06.2020г. ответникът е признат за виновен в това, че в перио-да от
20.10.2011г. до 20.12.2011г., в условията на продължавано престъпление, противо-законно
е присвоил чужди пари – в общ размер от 1 300 лв., собственост на ищцовото
дружество – престъпление по чл.206, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК. В протокола, в който е обективирано то, е отразено, че
е представена разписка от същата дата за възстановя-ване на щетите, като
горната сума е платена на процесуалния представител на увреде-ното юридическо
лице, конституирано като граждански ищец в процеса – адв. С. К.
При така установеното от фактическа страна,
Съдът намира следното от правна:
Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Т. е. елементите
на фактическия състав на деликтната отговорност са: противоправно поведение,
настъпването на вреди, причинна връзка между тях и ви-на у причинителя. И
докато наличието на последния от четирите се предполага – по си-лата на
оборимата презумпция на ал.2 от цитираната разпоредба, то останалите подле-жат
на доказване, чрез предвидените в ГПК способи. Доказателствената тежест за
тях-ното установяване, съобразно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, се носи
от ищеца – при условията на пълно и главно доказване.
Съгласно чл.300 от ГПК, вр. с чл.383,
ал.1 от НПК, влязлата в сила присъда на на-казателния съд е задължителна за
гражданския, който разглежда гражданските после-дици от деянието. Последният е длъжен
за я зачете относно следните обстоятелства: да-ли е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Предвид горното, Съдът приема, че в резултат на
противоправното деяние на от-ветника, реализирано при условията на продължавано
престъпление в периода от 20.10. до 20.12.2011г., на ищеца са били причинени имуществени вреди в размер на
присвое-ната сума от 1 300 лв.
Парите са били възстановени на дружеството от Б. на 10.06.2020г.
Съгласно разпоредбата
на чл.86, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задъл-жение
се дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата, а в чл.84, ал.3 от с. з. е предвидено, че ако дългът
произтича от
непозволено увреждане, длъжни-кът
се смята в забава и без покана, т. е. от датата на деликта –
в случая за периода от 20. 12.2011г. до 10.06.2020г., когато главницата е
платена.
Дължимото за
посочения период от ответника обезщетение за забава върху сумата 1 300
лв., изчислено с онлайн калкулатор, възлиза на 1 121.16 лв. В този размер
претен-цията следва да бъде уважена, като за разликата над него до
1 135.24 лв., включително и за времето от 11.06. до 19.07.2020г., искът
следва да се отхвърли, като неоснователен.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие от
09.03.2020г., сключен между ”Де Роси“ ЕООД и адв. С.К., с който е уговорено
възнагражде-ние в размер на 800 лв. – по 400 лв. за процесуално
представителство на дружеството в качеството му на частен обвинител и
граждански ищец в наказателното производство.
Отразено е в него, че 400 лв. са били заплатени в брой при сключването му,
а дру-гата част от възнаграждението е била довнесена от ищеца на 30.05.2020г.
С протоколното определение от 10.06.2020г., постановено по НОХД № 965/2020г. на РС Бургас, Б. е бил осъден да заплати на дружеството
платеното от последно-то по договора за правна защита и съдействие адвокатско
възнаграждение изцяло.
Не са представени от ищцовата страна доказателства за направени други
разноски във връзка с процесния деликт и по-специално по настоящото дело, поради
което таки-ва не следва да й бъдат присъждани.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на РС Бургас сумата от 50 лв. – за държавна такса.
По изложените съображения, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА И.Ж.Б., ЕГН: **********,***,
да заплати на ”Де Роси“ ЕООД, с ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр.К, ул.”, сумата 1 121.16 лв., пред-ставляваща
обезщетение за забавено плащане за периода 20.12.2011г. – 10.06.2020г. на
главницата от 1 300 лв., предмет на извършено от него престъпление по
чл.206, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК,
за което е бил признат за виновен със Споразумение за решаване на наказателното
производство по НОХД № 965/2020г. на РС Бургас, като за разликата до пълния
предявен размер от 1 135.24 лв., включая и за времето от 11.06. до 19.07.2020г.,
ОТХВЪРЛЯ претенцията, като неоснователна.
ОСЪЖДА И.Ж.Б. да заплати по сметка на РС Бургас държавна
такса в размер на 50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас
в двуседмичен срок от връчва-нето му на страните.
Съдия: /п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.