№ 5678
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100506926 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на И. С. З. (представлявана от особен
представител) срещу решение № 6721/13.04.2024 г. по гр.д. № 42773/2020 г. по описа
на СРС, 25 състав, в частта, с която е признато за установено, че жалбоподателят
дължи в полза на „Агенция за контрол на п.з.“ АД сумата в размер на 700 лв.,
представляваща чистата стойност на договор за паричен заем № 5447532/15.06.2018 г.,
сключен с „В.к.“ ООД, което вземане е прехвърлено на ищеца по силата на
приложение № 1 от 01.02.2019 г. към рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 01.12.2016 г., сключен между „В.к.“ ООД и „Агенция за контрол
на п.з.“ ЕООД, ведно със законна лихва от 29.05.2019 г. до изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 31.07.2019 г. по ч.гр.д. № 30154 по описа за 2019г. на СРС, 161 състав, поправена с
разпореждане от 14.09.2020 г.
Жалбоподателят – И. С. З. (представлявана от особен представител), твърди, че
решението е недопустимо, евентуално – неправилно. Счита, че първоинстанционният
съд е постановил обжалваното решение по нередовна искова молба, което води до
1
недопустимост на решението. Твърди, че решението е неправилно, тъй като не е
доказано наличието на договор за цесия, както и изобщо договор за заем, доколкото
липсват доказателства за предаването на сумата, предмет на договора. Счита също
така, че договорът за цесия е недействителен, както и че не е уведомена надлежно за
прехвърлянето на вземането. Ето защо, моли решението на СРС да бъде обезсилено,
евентуално – отменено, и искът за бъде отхвърлен.
Ответникът по жалбата – „Агенция за контрол на п.з.“ АД, оспорва жалбата и
моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Агенция за контрол на п.з.“ АД с
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, предявени срещу И. С. З., за установяване
дължимостта на сумите, както следва: 700 лв. - главница по договор за кредит №
5447532/15.06.2018 г., сключен между „В.к.“ ООД и И. С. З., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
29.05.2019 г., до погасяването; 84,14 лв., представляваща договорна лихва за периода
от 29.06.2018 г. до 28.12.2018 г.; 251,58 лв., представляваща такса за експресно
разглеждане на документи по посочения договор за кредит; 251,58 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение; 245 лв.,
представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението; 19,12 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 29.12.2018 г. до 21.05.2019 г., които
вземанията са придобити от ищеца по силата на приложение № 1 от 01.02.2019 г. към
рамков договор за цесия от 01.12.2016 г. и за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 31.07.2019 г. по ч.гр.д. № 30154/2019 г. по описа на СРС, 161 състав.
С обжалваното решение № 6721/13.04.2024 г. по гр.д. № 42773/2020 г. по описа
на СРС, 25 състав, е уважен само искът за установяване дължимостта на сумата в
размер на 700 лв. - главница по договор за кредит № 5447532/15.06.2018 г., сключен
между „В.к.“ ООД и И. С. З., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.05.2019 г., до погасяването,
като останалите предявени искове са отхвърлени.
Решението на СРС е обжалвано само от ответника по делото в частта, с която е
признато за установено, че същият дължи в полза на „Агенция за контрол на п.з.“ АД
сумата в размер на 700 лв., представляваща чистата стойност на договор за паричен
заем №5447532/15.06.2018г., сключен с „В.к.“ ООД, което вземане е прехвърлено на
ищеца по силата на приложение № 1 от 01.02.2019 г. към рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., сключен между „В.к.“
2
ООД и „Агенция за контрол на п.з.“ ЕООД, ведно със законна лихва от 29.05.2019 г. до
изплащане на вземането
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е правилно
в обжалваната част.
Във връзка с доводите на неправилност на решението, изложени във въззивната
жалба на особения представител на ответника, следва да се посочи следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно представеното по делото приложение от 01.02.2019 г. към рамков
договор за цесия от 01.12.2016 г., сключен между „Агенция за контрол на п.з.“ ООД и
„В.к.“ ООД, се установява, че на 01.02.2019 г. „В.к.“ ООД (в качеството на цедент) и
„Агенция за контрол на п.з.“ ООД (в качеството на цесионер) са сключили договор за
цесия, по силата на който цедентът е прехвърлил възмездно на цесионера вземанията
си към ответника И. С. З., произтичащи от договор за паричен заем №
5447532/15.06.2018 г. По делото е представено и пълномощно, по силата на което
цедентът е упълномощил цесионера да съобщи на длъжника за прехвърлянето на
вземането. Правилно първостепенният съд се е позовал на приложение от 01.02.2019 г.
към рамков договор за цесия от 01.12.2016 г., сключен между „Агенция за контрол на
п.з.“ ООД и „В.к.“ ООД, за установяване на факта на прехвърляне на вземането. В тази
връзка следва да се посочи, че особеният представител на ответника не е заявил
надлежно оспорване по чл. 183 ГПК, т.е., че приложеното копие на приложението не
съответства на оригинала на документ, при която хипотеза и при непредставяне на
оригинала копието следва да бъде изключено от доказателствения материал.
Договорът за цесия е действителен, тъй като с подписаното приложение № 1 от
01.02.2019 г. е индивидуализирано прехвърленото вземане.
На основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор (цедентът) е длъжен
да съобщи на длъжника прехвърлянето на вземането, като прехвърлянето има действие
спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на длъжника от предишния
кредитор.
В приложеното към исковата молба уведомително писмо, подписано от
представител на цедента, е посочено, че вземането на „В.к.“ ООД към И. С. З. е
прехвърлено от кредитора в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Посоченото изявление на цедента е връчено на ответника с връчването на исковата
молба, като доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който
следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на
съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде
взето предвид – в този смисъл е задължителната практика на ВКС – решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т.д. № 1711/2013 г., I ТО, ТК, решение № 78 от 09.07.2014 г. на
3
ВКС по т.д. № 2352/2013 г., II ТО, ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д.
№ 12/2009 г., II т. о., ТК, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо, съдът приема
за доказано обстоятелството във връзка с надлежното съобщаване на цесията на
ответника.
Следователно, по делото се установява, че „Агенция за контрол на п.з.“ ООД е
активно материалноправно легитимирано да претендира заплащането на задълженията
на ответника по договор за паричен заем № 5447532/15.06.2018 г., сключен между
ответника и цедента - „В.к.“ ООД
Видно от договор за паричен заем № 5447532/15.06.2018 г., между И. С. З. и
„В.к.“ ООД е налице потребителски кредит, по силата на който И. С. З. е получила от
„В.к.“ ООД сумата в размер на 700 лв., като се е задължила да върне сумата чрез 14
броя погасителни вноски, всяка от 73,98 лв., като срокът за връщане е 28 седмици. В
договора за кредит е посочено, че лихвеният процент е 40,33 %, а годишният процент
на разходите – 49,37 %. Съгласно чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от договора, за извършената от
кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем,
заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на
паричен заем в размер на 251,58 лв., която се дължи разсрочено, като се разделя на
равни части и се включва в размера на всяка от погасителните вноски. Съгласно чл. 5,
ал. 1 от договора, заемателят се задължава в срок до три дни, считано от усвояване на
сумата по договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:
поръчител – физическо лице, който да отговаря на изисквания, посочени подробно в
цитирания текст на договора, или банкова гаранция за сумата по договора (за пълния
размер на главницата, ведно с дължимата по договора възнаградителна лихва и
другите плащания по договора) със срока на валидност - 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията. На основание чл. 5, ал. 2, при неизпълнение на
задължението да предостави обезпечение в срока по чл. 5, ал. 1 от договора,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 251,58 лв. Неустойката се
заплаща на равни части от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните
вноски. Получаването на главницата е удостоверено в самия договор, съгласно чл. 3,
ал. 2 от същия, като изрично е посочено, че договорът служи за разписка за
получената от заемателя сума.
На основание чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
4
Процесният договор за потребителски кредит е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин. Следователно, формата на процесния договор за
потребителски кредит е в съответствие с чл. 10, ал. 1 ЗПК.
На основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 от ЗПК начин. В договора е
посочено, че общата дължима сума е в размер на 1035,72 лв., с включване на таксата
за експресно разглеждане на документи, и 1287,30 лв. с включване на неустойката по
чл. 5, ал. 2 от договора.
В договора е посочено годишен процент на разходите в размер на 49,35 %. В
същото време, съгласно договора тази стойност на годишен процент на разходите е
изчислена, като е взет предвид само годишният лихвен процент, посочен в договора –
40,32 %. Следователно, в договора не е посочена действителната дължима сума от
кредитополучателя, както и действителният годишен процент на разходите, поради
което съдът счита, че съдържанието му не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК.
На следващо място, на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, договорът за
потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. Видно от процесния договор за
потребителки кредит, същият не съдържа информация за разпределението на вноските
между различните неизплатени суми, т.е. не е ясно каква част от месечната
погасителна вноска се отнася за погасяване на дължимата главница, дължимата
възнаградителна лихва и други плащания по договора. Следователно, в съдържанието
на договора не е отразено разпределението на погасителната вноска при погасяването
на задълженията по договора, поради което съдът намира, че процесният договор за
потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
При посочените съображения, въззивният съд споделя извода, формиран в
обжалваното решение, че процесният договор за потребителски кредит не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК
същият се явява недействителен. На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Съгласно съдебно-счетоводната експертиза, получената главница по договора е
5
в размер на 700 лв. (което обстоятелство удостоверено и в самия договор, съгласно
посоченото по-горе), като няма данни заемателят да е извършвал каквито и да е
плащания, с които да е погасявал възникналите задължения. Ето защо, основателен се
явява единствено искът за установяване дължимостта на главницата по процесния
договор за кредит.
Във връзка с изложеното въззивният съд намира, че решението на СРС в
обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ответника по жалбата следва да се присъди
сумата в размер на 500 лв. – разноски във въззивното производство за юрисконсултско
възнаграждение и за платена депозит за особен представител на въззивника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6721/13.04.2024 г. по гр.д. № 42773/2020 г. по
описа на СРС, 25 състав, в частта, с която е признато за установено, че
жалбоподателят И. С. З. дължи в полза на „Агенция за контрол на п.з.“ АД сумата в
размер на 700 лв., представляваща чистата стойност на договор за паричен заем №
5447532/15.06.2018 г., сключен с „В.к.“ ООД, което вземане е прехвърлено на ищеца по
силата на приложение № 1 от 01.02.2019 г. към рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., сключен между „В.к.“ ООД и „Агенция
за контрол на п.з.“ ЕООД, ведно със законна лихва от 29.05.2019 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 31.07.2019г. по ч.гр. дело № 30154 по описа за 2019г. на СРС, 16,
състав, поправена с разпореждане от 14.09.2020 г.
ОСЪЖДА И. С. З., ЕГН **********, да заплати в полза на „Агенция за контрол
на п.з.“ АД, ЕИК **** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 500 лв.,
разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7