Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на шестнадесети
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Т. Орешарова
Светлозар Димитров
при участието на секретаря Антоанета Петрова като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №2471 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №301163 от 13.12.2019г., постановено
по гр. д. №63450/2017г. по описа на СРС, 68-ми състав е осъдена Т.М.С. да заплати на „Т.С.” ЕАД следните суми: 3 592,25 лв.,
представляващи 1/2 част от стойността на доставена, но неизплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „Слатина”, бул.„************,
с абонатен № 035504, по договорни отношения между страните през периода от
01.05.2013год. до 30.04.2016г., 709,85лв., представляващи 1/2 част от
мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2014г. до
31.08.2017г., 42,01лв., представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.06.2014г. до 30.04.2016г. и 9,74лв., представляващи 1/2 част от
мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от
15.09.2014г. до 31.08.2017г. , заедно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяването на исковата молба- 12.09.2017г. до окончателното
изплащане, както и на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 395,36лв.,
представляваща част от направените от ищеца разноски по настоящото исково
производство и на основание чл.78, ал.8 ГПК сумата от 50лв., юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата
Т. М.С., чрез адв. А., в която
излага, че решението е неправилно и необосновано и се иска неговата отмяна, и
вместо него да се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Смята,
че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответницата е единствен
собственик и ползвател на процесния имот, след като по делото са представени
доказателства, че трето лице е потребител на ТЕ и няма издавани счетоводни
документи на нейно име или на името на нейната наследодателка. Посочва, че не
са налице основания за начисляване на лихви върху претендираните вземания и при
предвидения ред за обявяване на изравнителните сметки и каквито няма. Сочи, че
не са представени отчети за процесния имот и в тази връзка не следва да се
взема в предвид СТЕ щом не кореспондират с доказателства по делото. Излага, че
неправилно е и решението и във връзка с
направеното възражение за изтекла тригодишна давност на част от вземанията,
като изцяло погрешно е възприетото от съда, че дължимостта е едва от издадената
фактура и в противоречие с постановеното в ТР по т.дело №3/2011год. на ВКС за погасяване на вземанията на топлофикационните дружества
като периодични плащания с три годишна давност. Смята, че в случая са погасени
всички вземания за периода преди м.09.2014год., както за главница, така и за
лихви, както и за услугата дялово разпределение. Сочи, че ОУ от 2014год. не са
публикувани и не се дължи лихва върху сумата за услугата за дялово
разпределение. Изтъква, че не е основателна претенцията за заплащане на такса
за дялово разпределение и не се дължат лихви за забава върху вземанията по
фактурите след като няма установяване на публикуване в интернет страницата на
ищеца на същите. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се
отхвърлят изцяло исковете. Претендира за присъждане на разноски по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаде отговор
на въззивна жалба от ищеца „Т.С.“АД
Подадена е молба в която се прави искане да се остави без уважение
жалбата и се претендират разноски по делото.
Третото лице помагач „Б.Б.“ООД не е взело
становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на
въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема
следното:
Предявени пред СРС при условията на
обективно кумулативно съединяване осъдителни искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД
във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Т.С.”ЕАД е предявил искове за
осъждане на ответницата да му заплати посочените суми 3 592,25 лв, представляващи
1/2 част от стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „Слатина”, бул „************,
с абонатен № 035504, по договорни отношения между страните през периода от
01.05.2013г. до 30.04.2016г., 709,85лв, представляващи 1/2 част от мораторната
лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2014г. до 31.08.2017г.,
42,01лв, представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово разпределение”
за същия имот през периода от 01.06.2014г. до 30.04.2016г. , и 9,74 лв,
представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 15.09.2014г. до 31.08.2017г.
С определение от 27.02.2019г. по същото дело и
което е влязло в сила е прекратено на основание чл. 27 ГПК съдебното
производство в частта му относно втория ответник М.С.С., който е починал на 28.02.1985г. и преди
предявяването на исковата молба (12.09.2017 г.). Също така ответницата Т.М.С. е конституирана като ответница на основание
чл. 227 ГПК с определение на съда, постановено в закрито съдебно заседание на
01.06.2018г., в качеството й на наследник по закон на първоначалната ответница М.М.
С., починала в хода на настоящия съдебен процес. В отговор на исковата молба в
първоинстанционното производство ответницата е оспорила качеството потребител
на ТЕ, но е заявила, че не оспорва размера на начислената ТЕ за периода и
счетоводното им отразяване и е направено възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на претендираните вземания.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил предявените искове и е приел, че
ответницата дължи претендираните от ищеца суми по исковата молба, след като е приел,
че първоначалната ответница М.М. С. и
ищеца са в облигационни отношения, след като същата е
била съсобственик на процесния топлоснабден имот на посочения адрес и с
аб.номер с оглед на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото.
За да уважи претенциите за посочените суми, съдът е кредитирал СТЕ и ССЕ, като
е приел, че е неоснователно възражението за изтекла погасителната давност за вземанията по първата фактура № **********/
31.07.2014г. и като е започнала да тече от тази дата , и е
изтекла на 14.09.2017г., а за останалите две фактури по-късно - съответно на
15.09.2018г. и на 14.09.2019г. и в
предвид това, че исковата молба е
предявена на 12.09.2017г., т.е. преди изтичането на давностните срокове.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния съд намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи
произнасяне на съществото на правния спор, но само в рамките на заявените с въззивните жалби
доводи, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК и намира, че същото е частично
неправилно по следните съображения:
За да се уважи предявения главен иск, че ответницата дължи процесните суми, търсени от ищеца като
стойност на доставена топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и
пълно, че ответницата/ в случая нейната наследодателка и първоначална
ответница/ е потребител на топлинна енергия, че в сградата, където е имотът има
монтиран топломер в АС, преминал метрологична проверка, че дяловото
разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на
индивидуалните разпределители от ФДР и
изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на
доставената топлинна енергия.
Независимо от това, че първоначалната ответница М.М. С.,
починала в хода на делото и на нейно място конституирана Т.М.С., неин единствен наследник по закон е
оспорила, че е потребител на ТЕ и, че такъв се явява трето лице И.М.Ф., каквото
оспорване е поддържала и новоконституираната ответница- въззивница с оглед на
приложения по делото нот. акт от 1979год., в който е посочено, че М.С.С. и М.М.
Стефанова придобиват процесния апартамент №46 в сграда на ЖСК, се установява,
че М.М. е съсобственик в процесния апартамент №46, с адрес София, бул.“*******проход
№*******, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че ответницата
се явява и потребител/клиент/ на ТЕ за
процесния собствен недвижим имот, за
който се претендира да е доставяна ТЕ и се иска заплащане на нейната стойност. Още
повече, че и ответницата е посочена в списъка на съсобствениците на ЕС и на абонатите на същия адрес, с подпис на абоната, който не
е оспорен и на нейно име са приложените главни отчети на уредите също с посочен
абонат ответницата и с подпис върху същите, които също не са оспорени, както и
при заявеното в отговора на исковата молба твърдение, че друг е потребителя на
ТЕ за проецсния имот и който има договор с ищеца и живее в същия, за което
обаче не са представени доказателства по делото. Поради което като собственик
на същия имот първоначалната ответница М.М. се явява потребители на ТЕ и между
страните за процесния период е налице облигационно договорно правоотношение,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
утвърдени от ДКЕВР.
Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на
енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или титулярът на вещно право на ползване, който ползва топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление за домакинството си. В
смисъла на горното легално определение, първоначалната ответница, като собственик
на имота, има качеството на потребители на топлинна енергия, поради което е материалноправно легитимиран да отговарят по
предявените искове, а ответницата въззивница като неин наследник по закон
отговаря за задълженията на своята наследодателка. В тази връзка е
неоснователно възражението на въззивницата, че неправилно исковете са уважени след като нейната наследодателка не се явява
единствен собственик и ползвател на имота, а това е трето лице И.Ф., за което
обаче не са представени доказателства то да е собственик на имота за процесния
период или да е заявило, че то ще ползва имота и на негово име да е отрита
партида за същия, както се твърди и във въззивната жалба, още повече, че
предявения иск е за ½ ид.ч. от процесните суми.
Независимо,
че в отговора на исковата молба, който е поддържан и от ответницата въззивница
не са оспорени сумите за ТЕ за процесния период м.05.2013год.- 30.04.2016год. и те се установяват от приетото заключение на
СТЕ, която не е оспорена и която е изготвена и въз основа на приложените по делото формуляри за отчет за
имота за трите отоплителни периода, изготвени от ФДР, които са подписани от клиента и не са
оспорени от въззивницата и възлизат на сумата от общо 7 184,44лв. след изготвяне и на
изравнителните сметки, като по делото се претендира ½ от същата по
отношение на ответницата или задължението за ТЕ е за сумата от 3592,22лв.
Неправилно обаче при направено възражение за давност е прието, че не е налице
погасяване на вземанията за периода преди
12.09.2014год. в предвид подадената искова молба от 12.09.2017год. и от
който момент с оглед на чл.116 б. ЗЗД давността е прекъсната.
В тази връзка следва да се има в предвид, че
съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо. В случая
независимо, че издадената обща фактура е от 31.07.2014 г., в нея са включени
вземания за цена на доставена топлинна енергия за отоплителен сезон от
01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., за който сезон до м.03.2014 г. вкл. са
действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребители в гр.София от 2008 г., като съгласно същите, купувачите на топлинна
енергия дължат плащане на месечно дължимата сума в 30 дневен срок от изтичане
на периода, за който се отнасят, т.е. за стойността на топлинната енергия за
първия месец от този период - м. 05.2013 г., падежът за плащане е настъпил на
01.07.2013 г., а за м.03.2014 г. е настъпил на 01.05.2014 г. Вземанията за
цената на доставената топлинна енергия за целия период м.05.2013 г. – м.03.2014 г. са
погасени по давност, тъй от датата на настъпване на изискуемостта им до датата
на подаване на исковата молба – 12.09.2017 г. е изтекъл тригодишния срок по
чл.111,б.“в“ ЗЗД.
По отношение на останалия период са
приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребители в гр.София от 2014 г., които са обнародвани във вестник „24 часа“ и
вестник 19 мин. и са влезли в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл.31, ал.1 от
същите клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т.1 -
на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна
консумация, като в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост,
присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение,
заплащат топлинната енергия по реда на ал.1, т.2, месечната консумация се
определя от търговеца въз основа на съответния дял за имота от консумираната
топлинна енергия през предходния отчетен период. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от
Общите условия месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента
се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за
разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1 /
т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Когато
при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума,
по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към
продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ
период, или по желание на клиента, се възстановява от продавача. Когато при
издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма
от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със
сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на
продавача. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните
суми по ежемесечните фактури в 30 – дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2,
т.е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача.
При тази уредба на отношенията и с оглед момента на
настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна енергия с
оглед на чл.114, ал.2 ЗЗД давността
започва да тече от датата на която вземането е възникнало и за всяко месечно
вземане започва да тече с изтичане на месеца, за което е начислено- от първо
число на следващия месец, поради което вземанията за цена на топлинна енергия
за периода 01.04.2014год. и до м.08.2014год. в случая се явяват погасени по
давност. Счетоводните операции на ищеца като фактуриране, издаване на кредитни
известия и префактуриране в общи фактури нямат отношение към момента на
възникване на вземането. Както е възприето с ТР №3/2011год. на ОСГТК на ВКС,
вземанията за цена на доставена ТЕ имат периодичен характер и се погасяват с
изтичане на тригодишен давностен срок,
съгласно чл.111, б.в от ЗЗД. С оглед на което основателни са
оплакванията във въззивната жалба за това, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че давността за вземанията
за целия период от м.05.2013год. -04.2014год.
се погасяват едва след издаване на фактурата от 31.07.2014год., както и за
месеците 05.2014год. до 08.2014год., след издаване на фактурата от
31.07.2015год. Погасени по давност са всички вземанията за целия период
м.05.2013год.-30.04.2014год. и които за сумата от 2 218,97лв., както и за
периода м.05.2014год. до м.08.2014год. и които са за сумата от
373,48лв., съгласно СТЕ. Непогасени по давност и дължими се явяват
вземанията за ТЕ за периода от м.9.2014год. до 30.04.2016год. и за сумата от
2 296,03лв. и която включва сумата за ТЕ за периода от 05.2015год. до
30.04.2016год. от 2341,22лв. и сумите за ТЕ за м.09.2014год. до 04.2015год. от
2 250,82лв./ 2624,30лв.- 373,48лв./
или общо от 4 592,04лв. Поради
което основателен е предявения иск за сумата от 2 296,02лв.-
главница за ТЕ с оглед претендираната спрямо ответницата
за ½ част от задължението и в
останалата част до пълния претендиран размер и за сумата от 3 592,25лв. искът като неоснователен и
недоказан следва да се отхвърли.
По делото са събрани доказателства, че за
процесния имот са съставени изравнителни сметки на база извършените от третото
лице-помагач отчет на уредите, като сумата за извършената услуга се дължи от
потребителя на топлофикационното дружество на основание чл. 36 от ОУ на
договора за продажба на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. На основание чл. 139б ЗЕ клиентите в сграда - етажна
собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на
услугата дялово разпределение като изборът се извършва с писмено съгласие на
собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата -
етажна собственост, какъвто е и настоящият случай. Съгласно чл. 149 б, ал. 3 ЗЕ
услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика
самостоятелно или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на
чл. 139а, а на основание чл. 22 от общите условия на „Т.С.“ ЕАД, клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение“ извършвана
от избрания от тях търговец. С оглед на което и при представените доказателства
за възложено извършване на услугата дялово разпределение от третото лице
помагач по делото, чиито служители реално са осъществявали годишните отчети на уредите за дялово
разпределение и изравнителните сметки, които са и приложени по делото и с оглед
ССЕ за услугата за един месец от 2,50лв. и за периода от
09.2014год. до 30.04.2016год. за който вземането не е погасено по давност
задължението възлиза на 50лв. и от което за ответницата за ½ от същото е за сумата от 25лв.
Изцяло неоснователна се явява претенцията за лихва за забава върху сумата за
услугата за дялово разпределение след като за нея не е установен ред за плащането й и съответно забава за
плащането й, включително и след покана, за каквато няма данни по делото и в
какъвто смисъл е и оплакването във въззивната жалба.
Основателна
се явява въззивната жалба на ответницата относно лихвата за забава върху
главницата, присъдена в първоинстанционното решение след като съобразно чл.33,
ал.1 от ОУ от 2014год., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за ТЕ в тридесет дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача и след като не са представени в тази връзка
доказателства по делото, неправилно първоинстанционният съд е приел, че се дължи заплащане на обезщетение за забава върху
размера на дължимата сума за ТЕ и в тази, част първоинстанциинното решение като
неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
претенцията за лихва върху главницата за ТЕ се отхвърли.
Поради изложените съображения и поради частичното
несъвпадане на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции, решението на
първоинстанционният съд, следва да бъде отменено по отношение на сумата за
главница за разликата над 2296,02лв. до
уважения размер от 3592,25лв., както и изцяло за сумата от 709,85лв.-лихва за забава, за разликата над
25лв. до уважения размер от 42,01лв.-за
услугата дялово разпределение, както и изцяло за сумата от 9,74лв.-лихва върху
цената на услугата дялово разпределение за процесния период и вместо него
постановено друго, с което се отхвърлят претенциите за тези суми. В останалата
част за сумата от 2 296,02лв.-главница за незаплатена ТЕ за периода от
09.2014год. до 30.04.2016год. претенцията е основателна и решението в тази част
следва да бъде потвърдено.
При
този изход на делото се дължат разноски на въззиваемата страна ищец с оглед на
уважената част от исковете и от общо
направени разноски за първоинстанционното производство от 645,36лв./ включващи
държавната такса за ½ част от претенциите само спрямо ответницата,
400лв.-за експертизи и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение/ следва да се
присъдят 344лв. На въззивницата ответник за първоинстанционното производство от
общо направени разноски от 530лв. за адвокатско възнаграждение с оглед на
отхвърлената част от исковете се дължат и следва да се присъдят 247,46лв. За
въззивното производство на въззивницата от общо направени разноски от
257,68лв./ от които 157,68лв.-държавна такса и 100лв.-за адвокатско
възнаграждение и което не се явява прекомерно/ следва да се присъдят разноски с
оглед на отхвърлената част от исковете и сумата от 120,31лв.
Воден от гореизложеното, Софийският градски
съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №301163 от 13.12.2019г. на СРС, 68-ми
състав, постановено по гр.д.№63450/2017г. по описа на СРС, в частта, в която е осъдена Т.М.С. да
заплати на „Т.С.” ЕАД сумата над
2 296,02лв. до уважения размер от 3 592,25 лв., представляващи 1/2 част от
стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, район „Слатина”, бул.„************, с абонатен № ******и
за периода 01.05.2013год. до м.08.2014г., сумата от 709,85лв., представляващи 1/2 част
от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2014г.
до 31.08.2017г., сумата над 25лв. до уважения размер от 42,01лв.,
представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия
имот през периода от 01.06.2014г. до 30.04.2016г. и 9,74лв., представляващи 1/2 част от
мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от
15.09.2014г. до 31.08.2017г., както и в
частта за разноските по делото и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ЕАД срещу
Т.М.С.,
конституирана като правоприемник на починалата
ответница М.М. С.осъдителни искове за сумата над 2 296,02лв. до уважения
размер от 3 592,25 лв., представляваща 1/2 част от стойността на доставена, но
неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
район „Слатина”, бул.„************, с абонатен № ******и за периода 01.05.2013год.
до м.08.2014г., за сумата от 709,85лв., представляващи 1/2 част от мораторната
лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2014г. до
31.08.2017г., за сумата над 25лв. до уважения размер от 42,01лв.,
представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия
имот през периода от 01.06.2014г. до 30.04.2016г. и за сумата от 9,74лв., представляващи 1/2 част от
мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от
15.09.2014г. до 31.08.2017г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част, в
която е осъдена Т.М.С., конституирана като правоприемник на починалата ответница М.М. С.да заплати на „Т.С.“ЕАД сумата от 2 296, 02лв., представляваща 1/2 част от
стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, район „Слатина”, бул.„************, с абонатен № ******и
за периода м.09.2014год. до 30.04.2016год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2017год.
до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Т.М.С., с ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, с ЕИК ******сумата от 344лв.-разноски
за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ЕАД, с ЕИК******да заплати на Т.М.С. сумата от 247,46лв.-разноски за
първоинстанционното производство и сумата от 120,31лв.-разноски за въззивното
производство.
Решението
е постановено при участието на „Б.Б. “ООД, като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.