Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260245 28.05.2021г. Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд ІІ
нак. състав
На двадесет и шести
май Година 2021
В публично заседание
в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела
Благоева
Като разгледа докладваното от председателя
административнонаказателно дело № 00636
по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 2441981 на ОД на МВР Перник, с който на Ц.В.Ц., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. З.И. от САК, моли ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Лично не участва в хода на съдебното производство, в което не се явява и ангажирания процесуален представител.
Административнонаказващия орган ОД на МВР Перник – редовно призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
На 13.12.2018 г. в 12:56 часа на път І-6, км 82+800, надлез Клон Мир преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело движещият се в посока към гр. Радомир лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт” с рег. № *******със скорост от 108 км/ч.
При направена
справка по регистрацията на моторни
превозни средства се установило, че цитираният автомобил, чиято скорост
на движение е отчетена е собственост на Ц.В.Ц.,
ЕГН **********. В отсъствие на последния, съгласно разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ, с който отчетената
скорост била редуцирана на 105 км/ч,
предвид приспадане на допустимата техническа грешка при измерването на
скоростта, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение
било 45 км/ч, поради което и за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.5 от същия
закон административно наказание глоба в размер на 400 лв. Жалбоподателят не се
възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.6 от ЗДвП, а обжалвал
същия с процесната жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Писмо с изх. № 115800-6849 от 28.04.2021 г. на началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Перник, ведно с приложената към него подробна справка за регистрация на моторни превозни средства доказва, че към датата на констатиране на нарушението лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт” с рег. № *******е бил собственост на Ц.В.Ц., което не се и оспорва от жалбоподателя.
Съдът кредитира към доказателствения материал удостоверението за одобрен тип на преносимата система за контрол на скоростта № 17.09.5126 на Български институт по метрология, удостоверяващо, че е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126, приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични характеристика на процесната система, протокол за проверка № 52-С-ИСИ/11.10.2018 г. на Български институт по метрология, протокол за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, писмо изх. № 11-00-187 от 21.04.2021 г. на Областно пътно управление Перник, че км 82+800 на път І-6 попада в рамките на населеното място гр. Перник, като ограничението на скоростта в участъка е въведено с пътен знак В26 и е с цифрово означение 60 км/ч, който е позициониран 800 метра преди горецитирания километър, в посока към гр. Радомир.
От правна страна:
Не се спори, че лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт” с рег. ******* към момента на извършване на нарушението е собственост на Ц.В.Ц., поради което и правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. От страна на жалбоподателя не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално упражняване, в законоустановените срокове на правата по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ.
По делото не е спорно, че процесното нарушението е заснето с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство № 11743d0. Същата е одобрен на 07.09.2017 г. тип средство за измерване съгласно приетото като писмено доказателство удостоверение № 17.09.5126, издадено от Българския институт по метрология, като същевременно е отговаряло на съответните технически изисквания.
По категоричен начин се доказа, че процесната преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса на служител, който само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на моторното превозно средство. В приложението, което е неразделна част към удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор, поради което и изложените съображения в жалбата, че нарушението е установено и заснето с техническо средство, което не е автоматизирано са некоректни.
На снетия от паметта на системата снимков материал № 11743D0/0046772, който е веществено доказателствено средство се наблюдава именно автомобила посочен в ЕФ, тъй като превозното средство и регистрационният му номер са видими по ясен и категоричен начин.
Съдът констатира, обаче, че при описанието в процесния фиш на
нарушението и на съответната нарушена правна норма, са допуснати съществени
процесуални нарушения което е довело до невъзможност да се формира по несъмнен
начин извод досежно правилността на дадената квалификация на деянието и да се
направи извод законосъобразно ли е посочена приложимата санкционна норма, като
съображенията са следните:
На първо място направеното описание на нарушението в ЕФ е непълно
и неясно, с което е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването
на обжалвания документ, свързано с императивните реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП във
връзка с посочване мястото на извършване на нарушението, което е ограничило
правото на защита на наказаното лице и е основание за отмяна на ЕФ. В ЕФ като
фактическо описание на мястото не е описан съответния задължителен обективен
елемент от състава на нарушението, което се вменява на жалбоподателя, т.е. дали
същото е извършено в населено или в извън населено място. При това положение съдът
не може да приеме за установен факта къде е била измерена скоростта, за която е
предявено административнонаказателното обвинение на жалбоподателя.
На второ място категоричното посочване на мястото на нарушението е от съществено значение за прилагане на съответната релевантна хипотеза на чл. 21 от ЗДвП, т.е. дали същото е извършено в населено или в извън населено място. В процесния случай при квалификацията на нарушението е допуснато смесване на двете алинеи на чл. 21 от ЗДвП, което при констатираната липса на точно и ясно описание във фиша на мястото на извършване на нарушението, води до невъзможност жалбоподателя да разбере какво нарушение е извършил, за да организира ефективно защитата си. Съдът също е поставен в положение, при което да не може да извърши пълна и обективна проверка за коя релевантна хипотеза на чл. 21 от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Освен всичко казано по-горе съдът констатира, че нарушителят е бил неправилно санкциониран на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП, тъй като приетите като писмени доказателствата по делото писмо изх. № 11-00-187 от 21.04.2021 г. на Областно пътно управление Перник, ведно с приложената към него схема за организация на движението в процесния участък, установяват, че посочения км 82+800 на път І-6 попада в рамките на населеното място гр. Перник, което обосновава незаконосъобразността на ЕФ и в санкционната му част. Настоящият състав счита за необходимо да отбележи, че действително в процесния случай е приложен закон за по-леко наказуемо нарушение, но същият противоречи на установеното в хода на съдебното производство място на извършване на нарушението, намиращо се в населеното място гр. Перник, т.е. налице е промяна на фактическите обстоятелства на обвинението предявено на нарушителя, срещу които същият се е бранил и които следва по категоричен начин да сочат какво нарушение се вменява на лицето, чийто автомобил е заснет да бъде управляван с превишена скорост.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде отменен като издаден в нарушение на процесуалния и материален закон.
За пълнота на решението настоящият състав отбелязва, че акцентирането в жалбата на спазването на давностните срокове по чл. 34 от НПК е некоректно, тъй като приложимостта на ЗАНН е посочена от законодателя единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, поради което и спазването на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН касаят съставянето на акт за установяване на административно нарушение и издаването на наказателно постановление и са неприложими при санкционирането на нарушения по реда на облекчената процедура по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Възможността за упражняване на съдебен контрол за спазване на преклузивните срокове по чл. 11 от ЗАНН, препращащ към уредбата относно погасяването на наказателното производство по давност в НК не е преклудирана от липсата на дата на издаване на ЕФ, тъй като меродавна за тях е датата на извършване на деянието съобразно изготвения видеоклип, респ. предприемането на съответните действия по неговото издаване и връчване.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 2441981 на ОД на МВР Перник, с който на Ц.В.Ц., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ