РЕШЕНИЕ

                                                                         

Номер    2720                             Година  2020                                        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                             ХІ граждански състав

 

На  30.07                                                                                        Година 2020

 

В публично заседание на 30.06.2020 г. в следния състав:

 

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: РОСИЦА МАРДЖЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер  14763  по описа за   2019 година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно осн. чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

            Ищецът В.С. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 8 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от трудова злополука, претърпяна от ищеца на ****г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от ****г. до ****г. в размер на 624, 49 лева; сумата 443 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в разходите му за прегледи и лечение на уврежданията му от трудовата злополука, и сумата 893, 81 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи се в разликата между нетното трудово възнаграждение, което ищецът би получавал, ако работеше, и полученото обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност през периода ****г. – ** г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – *то число на следващия месец до ****г. в размер общо на 38, 63 лева, заедно със законната лихва върху трите главници от датата на подаване на исковата молба, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му а. възнаграждение.

            Ответникът “Био Фреш” ООД – с. Царацово оспорва обективно съединените искове по основание и по размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и заедно, и във връзка с наведените от страните доводи, намира за установено следното:

       Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника като “****” от *** г, считано от която дата трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ – по взаимно съгласие на страните, със Заповед № ****г. на ответното дружество, връчена на ищеца на същата дата.

Както се установява от представените от страните и от третите неучастващи по делото лица писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото с. С. К. (* на ищеца – като с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът кредитира показанията му като подкрепени от останалите събрани по делото доказателства), Д. К. (*на ищеца - като с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът кредитира показанията му като подкрепени от останалите събрани по делото доказателства), Р.Б., И.Ч., Л.Н. и Г.Г. (живяла на с. н. с ищеца и м.на с. му - като с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът кредитира показанията й като подкрепени от останалите събрани по делото доказателства), действително на ****г. около * часа ищецът и к. му И.К.М.са разтоварвали п. с п. и в. с п. от м. на р. и след като са били разтоварени два п. с готова продукция, е започнало разтоварването на два броя съдове (в.) с п., оборудвани с по четири броя колелца за придвижване, като поради голямата тежест съдовете и невъзможността на В.К. да се справи сам, в разтоварването се е включил и к. му И. м., като ищецът е дърпал в. отпред, а И. М. и ш. на м са помагали отстрани, но колелцата на съда са се запънали на прехода от м, към рампата и същият се е преобърнал върху ищеца и в резултат от удара на преобърналия се съд с п. В. К. е получил к.на д. к. - като злополуката е била приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО с Разпореждане № ** г. на Д. л. от ТП на НОИ – гр. П.

От събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните по делото с.и заключението от 23.04.2019 г. на в.л.по СМЕ Д.М. се установя, че следствие зполуката действително ищецът е претърпял контузия на д.к. с., като е налице пряка причинно-следствена връзка между инцидента и установените травматични увреждания, а причинената болка е била със силно изразен характер и травмата е довела до болеви усещания, които са били силно изразени поради продължителността на лечението, затрудненото придвижване и обслужването по време на лечението, но няма данни през това време ищецът да е имал нужда от помощни средства за придвижването си и е можел през цялото време на лечението си да се придвижва самостоятелно, като при спазване на дадените указания за лечение на травмата В.К. следва да се е възстановил за един – два месеца, а освен това не се установя следствие на злополуката ищецът да е претърпял и скъсване на менискуса – като към момента на изготвяне на това заключение ищецът е напълно възстановен, без оплаквания, без отоци и без клинични признаци за вътреставни увреди, тоест – напълно здрав от страна на опорно-двигателния апарат и в частност – д. к. Макар и от Протокола за разследване на трудовата злополука, показанията на разпитаните с. и заключенията от * г. и допълнителното такова от 24.04.2019 г., и двете на в.л.по САТЕ С.М. и от 28.05.2019 г. на в.л.по СТЕ В.С. да се установява, че ищецът не е спазвал инструкциите за безопасна работа, тъй като и той, и трите лица, които са разтоварвали горепосоченият съд (в.) с п. са го боравили с него неправилно и по непредпазливост са допуснали да се наклони и да падне на земята, а освен това не е било възможно съдът да се повдига и сваля с виличен мотокар, както твърди ищецът, но доколкото от заключението от 28.06.2019 г. на в.л.по СГЕ И.Ч. се установява, че положените в оспорените от ищеца книги за инструктаж подписи, посочени като изпълнени от В.К., не са положени от него, съдът намира, че не се доказва съпричиняване на злополуката от страна на ищеца поради неспазване на инструкциите за безопасна работа, както и, че тези, оспорени от ищеца документи следва да бъдат признати за неистински и изключени от доказателствата по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че е налице пряка причинно-следствена връзка между уврежданията и трудовата злополука, претърпяна от ищеца на ****г., а оттук - че са налице условията на чл.200 от КТ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за причинените на ищеца от претърпяната трудова злополука неимуществени вреди. Що се отнася до размера, в който следва да се уважи този иск, съдът – изхождайки от степента и характера на телесните и здравословните увреждания, претърпени от ищеца поради злополуката, сегашното му състояние, възрастта му (почти * години), и преди всичко - от общественото разбиране за справедливост, намира, че справедливият размер на обезщетението е 8 000 лева, поради което този иск се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло, а доколкото претендираният размер на мораторната лихва върху тази главница съвпада с установения от съда след изчисление с компютърна програма, искът с правно основание чл.86 от ЗЗД по отношение на тази главинаца, също се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.

От представените в тази насока писмени доказателства от третите неучастващи по делото лица се установява, че действително ищецът сам е заплатил за лечението на последиците от злополуката (извършени медицински услуги, платени такси и закупени медикаменти) общо 443, 30 лева – поради което, доколкото претендираният размер съвпада с действително направените от ищеца разходи, съдът намира, че и този иск се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.

Както се установява от заключението от 13.03.2020 г. на в.л.по ССЕ М.М. и представените в тази насока писмени доказателства, разликата между нетното трудово възнаграждение, което ищецът би получавал, ако не беше претърпял трудовата злополука и работеше, и полученото обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност през периода ****г. – * г., е в размер общо на 893, 81 лева, а мораторната лихва върху тази сума за горепосочения период е в размер общо на 38, 63 лева – поради което, доколкото и тези претенции на ищеца съвпадат с действително дължимите му, съдът намира, че тези искове също се явяват доказани по основание и размер и следва да се уважат изцяло.

И трите главници следва да се присъдят заедно със законната лихва върху тях от 22.11.2018 г. – датата на подаване на исковата молба.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 1 440 лева с ДДС – платено а. възнаграждение, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд– Пловдив- 520 лева ДТ за уважените искове и 783 лева депозити за СМЕ, САТЕ, СТЕ, СГЕ и ССЕ.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА “Био Фреш” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Царацово, Пловдивска обл., Местност „Три могили“, квартал 28 - № 42, представлявано от У.Б. Н. Н., със съдебен адрес:***, . С.А., ДА ЗАПЛАТИ НА В.С.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, ***., СУМАТА 8 000 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от трудова злополука, претърпяна от ищеца на ****г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от ****г. до ****г. В РАЗМЕР НА 624, 49 лева; СУМАТА 443 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в разходите му за прегледи и лечение на уврежданията му от трудовата злополука, И СУМАТА 893, 81 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи се в разликата между нетното трудово възнаграждение, което ищецът би получавал, ако работеше, и полученото обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност през периода ****г. – * г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане * число на следващия месец до ****г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 38, 63 лева, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху трите главници, НАЧИНАЯ ОТ * г., ДО ОКОНЧАТЕЛНОТО ИМ ИЗПЛАЩАНЕ, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 440 лева с ДДС, А В ПОЛЗА НА бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд - Пловдив – 520 лева ДТ И 783 лева депозити за СМЕ, САТЕ, СТЕ, СГЕ и ССЕ.

В ТАЗИ МУ ЧАСТ Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРИЗНАВА ЗА НЕИСТИНСКИ ДОКУМЕНТИ Книга за инструктаж по безопасност и здраве (начален инструктаж), Книга за инструктаж по безопасност и здраве (инструктаж на работното място, периодичен инструктаж, извънреден инструктаж) И Служебна бележка № * г., И ИЗКЛЮЧВА СЪЩИТЕ ОТ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на настоящето Решение заверен препис от него ЗАЕДНО С ОРИГИНАЛИТЕ НА неистинските документи ДА СЕ ИЗПРАТЯТ НА Районна прокуратура – гр. П.

В ТАЗИ МУ ЧАСТ Решението има характер на Определение и може да се обжалва с частна жалба пред ПОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                        

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ П. Павлов

Вярно с оригинала.

М.К.