Решение по дело №8403/2018 на Районен съд - Перник

           

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 864

 

гр. П., 01.08.2019 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – гр. П., Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова

 

при секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8403 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от Ц.Н.В. против „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 698.17 лева, представляваща извънсъдебно претендирано от ответника вземане по открит клиентски номер 300104023298 за обект, находящ се в гр. П., ул. „**** за периода от 01.05.2010 г. до 29.08.2012 г. В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на настанителна заповед № 1684/10.09.1996 г. на кмета на Община П. Ц.Н.В. е обитавала процесното жилище като на 01.02.2010г. го е напуснала. В контекста на изложеното ищцата поддържа, че в процесния период страните не са били обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което да дължи да заплаща цена на доставена от ответното дружество електрическа енергия за общинския имот. При условията на евентуалност се сочи, че процесните вземания са погасени по давност.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Лидия Митова, оспорва наведените твърдения, че между страните в процесния период не е съществувало облигационно правоотношение. В подадения отговор са изложени съображения, че съгласно Общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД потребителите на предоставяните от дружеството услуги са длъжни в тридесет дневен срок да уведомят продавача за всяка настъпила промяна свързана със собствеността, респ. ползването върху електроснабдения имот, като при неизпълнение на това задължение сключения договор за продажба продължава да обвързва страните, респ. потребителят продължава да дължи цената на доставената до имота електрическа енергия. Сочи се, че стойността на доставената до процесния имот енергия за периода от 26.01.2010г. до 23.08.2012г. възлиза на 593.58 лева, върху която сума е начислена законна лихва за забава в размер на 102.36 лева за периода от 20.03.2010г. до 16.01.2019г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна по спора следното:

По предявения отрицателен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ответникът (кредитор) следва да докаже факта, от който произтича извънсъдебно претендираното вземане по открит клиентски номер 300104023298 за обект, находящ се в гр. П., ул. „**** за периода от 01.05.2010г. до 29.08.2012г., както и че е предприел действия водещи до спиране, респ. прекъсване на погасителната давност на вземането.

От представената по делото Заповед № 2622/03.11.2009 г. на кмета на Община П. се установява, че Ц.Н.В. заедно с петчленното си семейство е била настанена в общинско жилище, находящо се в гр. П., ул. „**** по силата Заповед № 1684/10.09.1996 г., като поради увеличилите си жилищни нужди на лицето и домашните му ищцата е пренастанена в общинско жилище, находящо се в гр. П., ул. „****.

По делото е представена служебна бележка, издадена от „ЖИЛФОНД“ ЕООД, съгласно която ищцата е освободила общинското жилище, находящо се в гр. П., ул. „**** на 01.02.2010 г.

От представените по делото данъчни фактури се установява, че ответното дружество е начислило цена на потребена електрическа енергия за процесния имот за периода от 26.06.2010 г.  до 23.08.2012 г. на стойност 546.01 лева с титуляр на задължението Ц.Н.В..

Страните не спорят, че „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД е търговско дружество, което притежава лиценз за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006 г. и лиценз за търговия с електрическа енергия № Л-22915/17.05.2007 г. по ЗЕ, включително за територията на област П., като „краен снабдител“ по смисъла на § 28а от ДР на ЗЕ. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ответното дружество потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Член 4, ал. 3 от Общите условия предвижда, че правата и задълженията на потребител на електрическа енергия може да упражнява друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е представил изрично писмено съгласие дадено пред продавача или нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок.

Съдът намира, че от ангажираните по делото доказателства не може да се направи извод, че в процесния период страните са били в облигационно правоотношение по силата на сключен договор за продажба на електрическа енергия доколкото ищецът не е разполагал с право на собственост, респ. с вещно право на ползване върху процесния имот, нито са представени доказателства, че собственикът на вещта е представил изрично писмено съгласие Ц.Н.В. да има качеството потребител на енергия за определен период.

Дори и да се приеме, че между страните е съществувала облигационна връзка със сочено от ответника съдържание, то вземането е погасено по давност, поради следните съображения:

С Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК е прието, че задълженията на потребителите на комунални услуги са за периодично плащане, поради което се погасяват с изтичане на три годишен давностен срок съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „В“ ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с погасяване на главното вземане погасени поради изтекла давност са и акцесорните вземания за лихви, неустойки и т.н.

Предвид изложеното и при съобразяване на периода, за който ответникът поддържа, че съществува непогасено вземане за потребена електрическа енергия за процесния имот обективирано в представените ведно с отговора фактури и обезщетение за забава в размер на законната лихва, съдът намира, че претенцията е погасена по давност. 

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск е изцяло основателен.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищците съдебни разноски в размер общо на 350 лева, от които сумата в размер на 50 лева внесена държавна такса за разглеждане на спора и сумата в размер на 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Ц.Н.В., ЕГН **********,***, ст. 14 против „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, сграда „Бенч Марк Бизнес Център“ отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 698.17 лева, представляваща извънсъдебно претендирано от ответника вземане по открит клиентски номер 300104023298 за обект, находящ се в гр. П., ул. „****.

ОСЪЖДА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, сграда „Бенч Марк Бизнес Център“ да заплати на Ц.Н.В., ЕГН **********,***, ст. 14, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 350 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.