Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.01.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета
година в
състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 6289 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 694 ТЗ.
Ищецът твърди, че в развилото се по реда на чл. 692,
ал. 3 ТЗ производство със свое определение от 13.07.2016 г. по т.д. № 9184/2012
г. на СГС, ТО, VІ-3 състав съдът по несъстоятелността е оставил без уважение
подаденото от него възражение срещу вземане на ответника Н.А.ПО П. в размер на
322 680,37 лева и е одобрил списъка с приети от синдика вземания с
включване на това вземане. Счита, че претендираните вземания са недължими, тъй
като същите са по декларации за периода от 14.11.2007 г. до 31.08.2009 г. и са
погасени по давност, поради изтичане на предвидения петгодишен давностен срок,
определен от законодателя в ДОПК. Поддържа, че ответникът е загубил
възможността да осъществи принудително изпълнение за горепосоченото вземане
спрямо имуществото на длъжника. Предвид изложеното иска да се постанови
решение, с което да се признае за установено, че не съществува вземане на
Националната агенция по приходите в размер на 322 680,37 лева, поради
изтекъл давностен срок. Претендира разноски. С допълнителна молба от 05.12.2016
г. уточнява отделните вземания по пера.
Ответникът Н.А.ПО П., подава отговор на исковата
молба, с неправилно посочен номер на заглавната страница, но впоследствие
постъпил по настоящото дело, с който оспорва исковата молба. Твърди, че с молба
от 08.01.2016 г. предявил пред съда по несъстоятелността на „Д.“ ООД вземания
за данъци и такси в общ размер на 324 373,83 лева, дължими въз основа на
декларации, подадени от дружеството по реда на ЗДДС, ЗКПО, ЗМДТ, декларации
образец 6 за ДДФЛ, подадени по реда на КСО, както и въз основа на влязъл в сила
акт за установяване на публично вземане. В списъка на приети вземания, обявен в
търговския регистър, съдът по несъстоятелността по т.д. № 9184/2012 г. на СГС
са включени публични вземания в общ размер на 322 680,37 лева, дължими въз
основа на подадени от дружеството по реда на ЗДДС, ЗКПО, ЗМДТ, декларации
образец 6 за ДДФЛ по реда на КСО. Твърди, че по отношение на публичните
вземания в общ размер на 244 008,77 лева, установени с посочените в
исковата молба справки-декларации от 1 до 12, не е изтекла погасителната
давност, тъй като тези вземания са обезпечени с наложени по реда на ДОПК
обезпечителни мерки, поради което давността е спряла на тече на основание чл.
172, ал. 1, т. 5 ДОПК. Счита, че по отношение на другите вземания също
давността не е изтекла. Единствено по отношение на публични вземания в общ
размер на 6 303,67 лева, установени с подадени от длъжника годишни данъчни
декларации по ЗКПО и касаещи партида № *********002 е налице изтекла давност,
като с отговора на исковата молба признава тези вземания в общ размер на 6 303,67
лева. Предвид изложеното иска да се отхвърли иска. Претендира разноски.
Третото лице помагач, конституирано на страната на
ответника, Столична община не изразява становище.
Синдикът на „ДН-А.“ ООД /в
несъстоятелност/ А.Г. счита, че искът не е доказан по основание и размер и
следва да бъде отхвърлен.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Безспорно е по делото, а това е
видно и от извършената от съда служебна справка по партидата на ответника, че с
решение № 29 от 26.10.2015 г. по т.д. № 9184/2012 г. на Софийски градски съд,
Търговско отделение, VІ-3 състав е открито производство по несъстоятелност на „Д.“
ООД и е определена начална дата на неплатежоспособност/свръхзадълженост:
31.12.2012 г.
С молба изх. № 24-28-77/13#53 от
08.01.2016 г. Н.А.ПО П. е предявила пред съда по несъстоятелността, на
основание чл. 688, ал. 1 и ал. 3 ТЗ, публични вземания за данъци и такси в общ
размер на 324 096,84 лева, от които главници 178 635,45 лева и лихви
145 461,39 лева. Претендираните вземания за данъци и такси са установени в
декларации, подадени от „Д.“ ООД по реда на ЗДДС, ЗКПО, ЗМДТ, декларации
образец 6 за ДДФЛ по реда на КСО и акт за установяване на задължения по
декларации.
Доказа се, че от горепосочените
публични вземания са включени от синдика в списък на приети вземания на
кредиторите на „Д.“ ООД, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, в общ размер
на 322 680,37 лева, като списъкът е обявен в търговския регистър на 09.02.2016
г. С възражение от 16.02.2016 г. ищецът „Д.“ ООД /в несъстоятелност/ е възразил
срещу включване на вземанията в общ размер на 322 680,37 лева.
Видно е, че с определение от
13.07.2016 г. по т.д. № 9184/2012 г. на СГС, ТО, VІ-3 състав съдът по несъстоятелността
е одобрил списъка на приетите вземания на кредиторите на „Д.“ ООД, предявени в
срока по чл. 688 ТЗ, обявен в търговския регистър на 09.02.2016 г., като е
оставил без уважение възражението на длъжника срещу приетите вземания на Н.А.ПО
П.. Определението е обявено в търговския регистър на 14.07.2016 г.
В срока по чл. 694, ал. 6 ТЗ, ищецът „Д.“ ООД
/в несъстоятелност/ е подал настоящия отрицателен установителен иск срещу Н.А.ПО
П., с искане да се признае за установено, че не съществува вземане в полза на
ответника в общ размер на 322 680,37 лева, при заявени твърдения в
исковата молба, че за всички вземания е изтекъл давностния срок, определен в
чл. 171 ДОПК.
Искът
по чл. 694 ТЗ е специален установителен иск, който може да бъде предявен от
кредиторите и от длъжника, за защита на правото им да искат включване или
изключване на вземане от списъка, одобрен от съда по несъстоятелността. Целта е
да бъдат установени по съдебен ред съществуването или липсата на задължение на
длъжника към конкретен кредитор. В разглеждания случай претендираните вземания
са за данъци и такси по декларации и справки в общ размер от 322 680,37
лева.
1/ По отношение вземане в общ размер на
244 008,77 лева, от които главници 118 924,09 лева; лихви, възникнали
до 26.10.2015 г. в размер на 122 701,87 лева и лихви за периода от
27.10.2015 г. до 06.01.2016 г. в размер на 2 382,81 лева, съдът намира
следното:
От
приетите по делото доказателства, а това обстоятелство не се оспорва и от
ищеца, се установява, че „Д.“ ООД като регистрирано лице е издало по образец
справки-декларации за данък върху добавената стойност по ЗДДС за периода от
01.10.2007 г. до 31.12.2008 г., както следва: справка-декларация с вх. №
22060916498/14.11.2007 г.; справка-декларация с вх. № 22060918433/14.12.2007
г.; справка-декларация с вх. №
22060920416/14.01.2008 г.;
справка-декларация с вх. № 22060922419/14.02.2008 г.; справка-декларация с вх. № 22060926481/14.04.2008
г.; справка-декларация с вх. № 22060930514/16.06.2008
г.; справка-декларация с вх. № 22060932763/14.07.2008
г.; справка-декларация с вх. № 22060934913/14.08.2008
г.; справка-декларация с вх. № 22060936686/12.09.2008
г.; справка-декларация с вх. № 22060941376/14.11.2008
г.; справка-декларация с вх. № 22060943438/12.12.2008
г. и справка-декларация с вх. № 22060945957/14.01.2009
г.
От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена, се установява, че размерите на главниците по
публичните вземания, установени с горепосочените справки-декларации, както и
сумите за лихви са в приетия в списъка на синдика размер: главници
118 924,09 лева; лихви, възникнали до 26.10.2015 г. в размер на
122 701,87 лева и лихви за периода от 27.10.2015 г. до 06.01.2016 г. в
размер на 2 382,81 лева.
С
оглед установеното съществуване на вземанията по подадените справки-декларации
по ЗДДС за периода от 01.10.2007 г. до 31.12.2008 г., следва да се разгледа
релевираното възражение от ищеца, че е изтекла погасителната давност за тяхното
принудително събиране.
Съобразно
чл. 168, т. 3 ДОПК публичното вземане се погасява по давност. С изтичане на
определен от закона давностен срок се погасява правото да се предяви иск и да
се събере по принудителен ред дължимото вземане. Запазва се възможността
задължението да бъде доброволно изпълнено от длъжника, в който случай, съгласно
чл. 174 ДОПК, същото не подлежи на връщане, ако е изплатено доброволно дори и след
изтичане на давностния срок, включително отписаните по реда на чл. 173
задължения. Следователно самият дълг продължава да съществува, макар и да не
може да се иска изпълнението му по принудителен ред. В чл. 171, ал. 1 ДОПК е
регламентирано, че публичните вземания се погасяват с изтичане на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е определен
по-кратък срок.
В
случая, както се посочи дължимият данък е по справки-декларации за периода от
01.10.2007 г. до 31.12.2008 г. В чл. 86, ал. 1 ЗДДС е предвидено, че
регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли,
като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи
размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в
справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3. посочи документа по
т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Съгласно ал. 2 данъкът
е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден
данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е
издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал
изискуем.
Следователно задълженията по първите две
декларации е следвало да се заплатят съответния месец на 2007 г., по следващите
девет декларации – в съответния месец на 2008 г., а по последната – до края на
месец януари 2009 г. При прилагане правилото на чл. 171, ал. 1 ДОПК за
най-старите задължения давността е започнала да тече на 01.01.2008 г. и е
изтекла на 01.01.2013 г.
Съдът намира, че по отношение на всички
процесни вземания по ЗДДС са възникнали обстоятелства, при настъпването на
които е налице спиране на погасителната давност. С оглед разпоредбата на чл.
172, ал. 1, т. 5 ДОПК давността спира с налагането на обезпечителни мерки.
Видно е от представените и приети като доказателства постановления за
обезпечаване събирането на процесните вземания по СД по ЗДДС, че за тяхното
обезпечаване са наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК. С Постановление
изх. № 2553-00-2663/15.10.2010 г. на публичен изпълнител е наложен запор върху
73 броя движими вещи. С Постановление изх. № 2553-00-2915/29.10.2010 г. на
публичен изпълнител е наложен запор върху движими вещи, подробно описани в
постановлението. С Постановление изх. № 8062/2012/000019/05.09.2013 г. е
наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити,
вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касети. В първите две
издадени постановления изрично е посочено, че се обезпечават установени и
изискуеми публични вземания установени с СД по ЗДДС за периода от 10.2007 г. до
08.2010 г., в който се включват и процесните, а към последното от 05.09.2013 г.
са и изрично посочени с входящите номера и декларациите.
Съдът намира за неоснователно искането на
ищеца да не се съобразяват доказателствата представени към отговора на исковата
молба, тъй като са депозирани след изтичане на преклузивния срок по закон.
Както настоящият съдебен състав констатира и в съдебно заседание, отговорът е
подаден в определения от съда срок до Софийски градски съд, но по сгрешен номер
дело. По аргумент от чл. 62, ал. 2, изр. 2 ГПК, съгласно който срокът не се
смята за пропуснат, когато молбата е подадена в друг съд, в разглеждания случай
отговорът на исковата молба е подаден в същия съд, но по сгрешен номер, което е
видно от приложените справки. От съдържанието на отговора на исковата молба и
приложените към него доказателства се установява, че същият е подаден във
връзка с получено съобщение по настоящото дело, като във втория абзац на
първата страница на отговора е посочен правилният номер на дело, а именно: т.д.
№ 6289/2016 г. на СГС. Предвид изложеното съдът намира, че срокът за подаване
на отговор от страна на ответника не е пропуснат и следва да се вземат предвид
доказателствата представени към него, включително и обсъдените по-горе постановления
за налагане на обезпечителни мерки за обезпечаване на вземанията по ЗДДС. С
налагане на обезпечителните мерки през 2010 г. и през 2013 г. давността е
спряла да тече за процесните вземания. Не е установено по делото наложените
обезпечителни мерки да са отменени. Ето защо следва да се приеме, че давността
не е изтекла, тъй като е налице спиране на давностния срок, което е настъпило
на 15.10.2010 г., т.е. преди да изтече петгодишният срок, дори и за най-старите
задължения по ЗДДС.
Наложените с цитираните постановления
обезпечителни мерки са породили правно действие и на основание чл. 172, ал. 1,
т. 5 ДОПК давността по отношение на процесните вземания по ЗДДС е спряна,
считано от датата на постановлението за налагане на обезпечителни мерки, поради
което доводът на ищеца, че давността за тяхното събиране е изтекла е
неоснователен.
Предвид изложените съображения съдът
намира, че искът по отношение вземането в
общ размер на 244 008,77 лева, от които главници 118 924,09 лева;
лихви, възникнали до 26.10.2015 г. в размер на 122 701,87 лева и лихви за
периода от 27.10.2015 г. до 06.01.2016 г. в размер на 2 382,81 лева, е
неоснователен, тъй като не е изтекла погасителната давност за тяхното събиране,
поради установеното й спиране, и следва да се отхвърли.
2/ По отношение вземане в общ размер
на 78 051,11 лева, от които 58 125,69 лева главници, 18 851,47
лева лихви, възникнали до 26.10.2015 г. и 1 189,64 лева лихви за периода
от 27.10.2015 г. до 06.01.2016 г., съдът намира следното:
Вземанията
в общ размер на 78 051,11 лева са за данъци и такси, дължими по следните
декларации: Годишна данъчна декларация по чл. 51, ал. 1 ЗПКПО с вх. №
22066731/23.03.2006 г., Годишна данъчна декларация по чл. 51, ал. 1 ЗКПО с вх.
№ 22061833/02.04.2007 г., декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. №
2206И0002757/31.03.2008 г., декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. №
2206И0003897/31.03.2009 г., декларация образец 6 с вх. № 220021600021510 за
месец 07/2015 г., декларация образец 6 с вх. № 220021600021528 за месец 08/2015
г., декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, с вх. № 504/31.08.2006 г., декларация
по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 503/31.08.2006 г., декларация по чл. 54, ал. 1
от ЗМДТ, с вх. № 2854/16.08.2002 г., декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ с вх.
№ 06062112/24.06.2005 г., декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ с вх. №
437/29.01.2008 г., декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 3002/30.06.2010
г. и декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 3001/30.06.2010 г. Гореописаните
декларации са приети като доказателства по делото.
Съдът
намира, че по делото не се доказа, че е налице задължение за ищеца по
декларация образец 6 с вх. № 220021600021510 за месец 07/2015 г. и по
декларация образец 6 с вх. № 220021600021528 за месец 08/2015 г. Посочените
декларации са приложени на л. 133 /гръб/ и л. 134 от делото и те са във връзка
с авансово удържан данък по чл. 42 ЗДДФЛ. Съгласно чл. 42, ал. 4 ЗДДФЛ размерът
на дължимия данък се определя като месечната основа по ал. 3 се умножи по
данъчна ставка 10 на сто, а за доходите, придобити като морско лице – по
данъчна ставка 1 на сто. В ал. 5 на същата разпоредба е предвидено, че данъкът
по ал. 4 се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия
доход, начислен за съответния месец. В разглеждания случай ответникът не твърди,
нито доказва, какъв данък е удържан и при наличие на какво основание се търси
вземания за авансов данък, без данни как е определен и дали в последствие не е
съобразен при окончателното изплащане. Предвид изложеното и доколкото
ответникът не установи, че му се дължат вземания по декларациите образец 6 за
месец 07/2015 г. и месец 08/2015 г., искът е основателен.
Останалите
вземания за данъци и такси в разглежданата част са установени в горепосочените
декларации и са станали изискуеми. Настоящият съдебен състав намира за
основателно въведеното от ищеца възражение за погасяване на вземанията по
давност, като счита, че давността за принудителното им събиране е изтекла,
както следва: по Годишна данъчна декларация по чл. 51, ал. 1 ЗПКПО с вх. №
22066731/23.03.2006 г. е започнала да тече давност от 01.01.2007 г. и е изтекла
на 01.01.2012 г.; по Годишна данъчна декларация по чл. 51, ал. 1 ЗКПО с вх. №
22061833/02.04.2007 г. давността е изтекла на 01.01.2013 г.; по декларация по
чл. 92 от ЗКПО с вх. № 2206И0002757/31.03.2008 г. вземането е погасено по
давност на 01.01.2014 г.; по декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. №
2206И0003897/31.03.2009 г. е погасено по давност на 01.01.2015 г.; по декларация
по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, с вх. № 504/31.08.2006 г. вземането е погасено по
давност на 01.01.2012 г.; по декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. №
503/31.08.2006 г. е погасено по давност на 01.01.2012 г.; по декларация по чл.
54, ал. 1 от ЗМДТ, с вх. № 2854/16.08.2002 г. е погасено по давност на
01.01.2008 г.; по декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ с вх. №
06062112/24.06.2005 г. е изтекла давността на 01.01.2011 г.; по декларация по
чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 437/29.01.2008 г. вземането е погасено по давност
на 01.01.2014 г.; по декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ с вх. №
3002/30.06.2010 г. е погасено по давност на 01.01.2015 г. и по декларация по
чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 3001/30.06.2010 г. вземането е погасено по
давност на 01.01.2015 г.
Предявените
вземания пред съда по несъстоятелността са от дата след изтичане на сроковете,
в които могат да бъдат принудително събирани и при направено изрично възражение
от страна на длъжника, следва да се приеме, че по отношение на тях е изтекла
предвидената в чл. 171, ал. 1 ДОПК давност. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест, разпределена и с приетия доклад по делото, не
ангажира доказателства, че са се осъществили по отношение на гореописаните
вземания факти от значение за спиране или прекъсване на погасителната давност.
Предвид
изложените съображения съдът намира, че ответникът не може да претендира по
принудителен ред вземанията в общ размер 78 051,11 лева, поради изтекла
погасителна давност, а за две от тях по декларации образец 6, поради тяхната
недоказаност. Това прави предявеният от ищеца установителен иск в тази част
основателен, поради което следва да се признае, че не съществува вземане в
полза на Н.А.ПО П. в общ размер на 78 051,11 лева.
3/ По отношение вземане в общ размер
227,81 лева, от които главница 226,30 лева и лихви от 14.12.2015 г. до
06.01.2016 г. в размер на 1, 51 лева, съдът намира, че са събрани
доказателства, че същото се дължи.
Неоснователно е възражението на ищеца, че вземането е погасено по давност, тъй
като по отношение на него не е изтекъл предвидения в чл. 171, ал. 1 ДОПК срок.
4/ По аналогични мотиви на тези
посочени по т. 3, и с оглед установеното от вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, следва да се отхвърли искът за недължимост на вземането за
задължителни осигурителни вноски по декларация образец 6 с вх. № 220021510622205
за месец 11/2015 г. в общ размер на 276,99 лева, от които 276,30 лева главница
и 0,69 лева лихви, начислени от 25.11.2015 г. до 06.01.2016 г.
По отношение на разноските: Двете страни претендират разноски. От страна на ищеца не са
представени доказателства за извършени разноски. От страна на ответника са
направени разноски в общ размер на 900 лева, от които 450 лева за депозит за
вещо лице и 400 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено по чл. 37 ЗПП
във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащането на правна помощ. С
оглед отхвърлената част от иска на ответника се дължат разноски в размер на
682,30 лева. Съгласно чл. 694, ал. 2 ТЗ държавна такса не е внесена
предварително. С оглед изхода от спора ищецът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса по сметка на Софийски градски съд върху отхвърлената част от
иска в размер на 2 446,29 лева, при съобразяване разпоредбата на чл. 694,
ал. 7, изр. 1 ТЗ, съгласно която държавната такса се определя върху една
четвърт от вземането, за което е предявен установителният иск.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
иска с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ, предявен от „Д.“ ООД /в несъстоятелност/, с ЕИК: *********, с адрес: гр. София,
ул. „*********срещу Н.А.ПО П., с
адрес: гр. София, ул. „*********с участието на синдика А.Г., че не съществуват вземания на Н.А.ПО П. срещу „Д.“
ООД в общ размер на 78 051,11 лева /седемдесет
и осем хиляди и петдесет и един лева и единадесет стотинки/, от които 58 125,69 лева главници, 18 851,47 лева лихви,
възникнали до 26.10.2015 г. и 1 189,64 лева лихви за периода от 27.10.2015
г. до 06.01.2016 г., за данъци и такси по Годишна данъчна декларация по чл. 51,
ал. 1 ЗПКПО с вх. № 22066731/23.03.2006 г.; Годишна данъчна декларация по чл.
51, ал. 1 ЗКПО с вх. № 22061833/02.04.2007 г.; декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх.
№ 2206И0002757/31.03.2008 г.; декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. №
2206И0003897/31.03.2009 г.; декларация образец 6 с вх. № 220021600021510 за
месец 07/2015 г.; декларация образец 6 с вх. № 220021600021528 за месец 08/2015
г.; декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 504/31.08.2006 г.; декларация
по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 503/31.08.2006 г.; декларация по чл. 54, ал. 1
от ЗМДТ с вх. № 2854/16.08.2002 г.; декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ с вх. №
06062112/24.06.2005 г.; декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ с вх. №
437/29.01.2008 г.; декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 3002/30.06.2010
г. и декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 3001/30.06.2010 г., и включени
в списъка с приети вземания от синдика по чл. 688 ТЗ по т.д. № 9184/2012 г. на
СГС, ТО, VІ-3 състав, обявен в търговския регистър на 14.07.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 78 051,11 лева до пълния
предявен размер от 322 680,37 лева като неоснователен, доколкото
оспорените вземания в отхвърлената част, включени в списъка с приети вземания
по чл. 688 ТЗ по т.д. № 9184/2012 г. на СГС, ТО, VІ-3 състав, обявен в
търговския регистър на 14.07.2016 г., съществуват и не са погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Д.“
ООД /в несъстоятелност/, с ЕИК: *********, с адрес: гр. София, ул. „*********да
заплати на Н.А.ПО П., с адрес: гр.
София, ул. „*********сума в размер на 682,30 лева /шестстотин осемдесет и два лева и
тридесет стотинки/, представляваща разноски по делото съобразно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 694, ал. 2 ТЗ, „Д.“ ООД /в несъстоятелност/, с ЕИК: *********, с адрес:
гр. София, ул. „*********“ № *** да заплати
по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, Съдебна палата,
бул. „Витоша“ № 2, сума в размер на 2 446,29 лева /две хиляди
четиристотин четиридесет и шест лева и двадесет и девет стотинки/,
представляваща дължима по делото държавна такса при съобразяване отхвърлената
част от предявения иск.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ответника Столична община.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: