РЕШЕНИЕ
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и девети състав
На девети юли Година две хиляди и двадесета
В публично заседание
в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД №2397 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на И.П.Т. против Наказателно Постановление №20-0819-001532/ 14.05.2020г.
на Началника на група при сектор ПП при ОД-МВР-Варна, с
което на И.П.Т. е наложено в пункт първи административно
наказание "Глоба" в размер на 50 лева на
основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДП, в пункт втори административно
наказание "Глоба" в размер на 20 лева на
основание чл.185 от ЗДП, в пункт трети административно
наказание "Глоба" в размер на 10 лева на
основание чл.183 ал.1 т.1пр.1 от ЗДП и в пункт четвърти административно
наказание "Глоба" в размер на 10 лева на
основание чл.183 ал.1 т.1пр.2 от ЗДП.
В жалбата бланкетно се оспорва фактическата
обстановка, поради това се иска отмяна на постановлението.
В съдебно
заседание въззивникът редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата
страна, редовно призована ангажира
становище по жалбата.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 17.04.2020г. в около 13.50 часа
като водач на лек автомобил - с peг № В 2404 НС, се движил в гр.Варна бул. „Република“. Същият управлява с
наложена глоба с НП № 19-0819-002763/07.06.2019г и незаплатена в срока за
доброволно заплащане. Използвал мобилен телефон по време на движение, не носил
УМПС и контролен талон.
Въз основа на акта за
установяване на административно наказание, било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което административно-наказващия орган изцяло
възприел фактическите констатации в акта.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по
делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е процесуално
допустима.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- от Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР -Варна, съгласно
заповед №
8121з-515/14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи и в
шестмесечния преклузивен срок. В хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.
По пункт първи от НП-
Правилно
административнонаказващия орган е приложил материалния закон, като е констатирал
нарушение по чл.104А от ЗДП
от ЗДП, и е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Съгласно чл.104А
ЗДП на участниците в движението е забранено да използват мобилен телефон по
време на движение освен при наличие на устройство позволяващо използването
му без участие на ръцете. Видно от
приложената справка издадена от
назначена комисия от Началника на сектор ПП предвид направени от жалбоподателя
възражения, същият е използвал по време на движение мобилния си телефон без
устройство „свободни ръце“, което обстоятелство е било забелязано от служители
на полицията извършили проверката. В тази връзка съдът не споделя становището
на жалбоподателят, че не бил извършил нарушение. Жалбоподателят излага
декларативни твърдения, че не бил извършил вменените му нарушения, но не
представя никакви доказателства в тази насока. В тази връзка съдът намира,
че възраженията на жалбоподателя не са
подкрепени с доказателства и не могат да бъдат приети. Съдът счита, че правилно
АНО е наложил наказания глоба в размер
на 50
лева, като размера на глобата е
посочен императивно в нормата на чл. 183 ал.4 т.6 от ЗДП.
Съдът счита, че
при преценка дали се касае за маловажен случай
е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на
нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се
прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В
конкретния случай съдът намира, че конкретните
нарушения не могат да
се квалифицират като маловажни,
тъй като по нищо не се отличават от останалите
от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно
поведение за спазване на принципите на ЗДП. Поради
изложеното до тук, съдът намира че извършените
нарушения не следва да се приемат
като маловажни.
По пункт втори от НП -Съдът
намира, че неправилно е било прието, че жалбоподателя е допуснал нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДП, като АНО не
е съотнесъл фактическата обстановка към хипотезата на правната норма.
Неправилно наказващият орган е приел, че въззивникът следва да бъде
санкциониран и то на основание чл.185 от ЗДП. Тази санкционна разпоредба е обща
и бланкетна и в нея не се съдържа конкретен състав на административно
нарушение. Съгласно посочената за нарушена разпоредба наложеното наказание "Глоба" се заплаща в
едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен
фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. В самата норма
на чл.190 ал.3 от ЗДП не е установено конкретно задължение за водача на МПС,
неизпълнението на което да представлява административно нарушение. Тя въвежда
едномесечен срок, в който водачът разполага с възможност да плати доброволно
наложената му глоба с влязло в сила наказателно
постановление, но не предвижда наказание за неспазване на този
срок. Това е така, тъй като преследваната от закона цел е предоставеният срок
да е именно за доброволно плащане. Затова единствената последица от
бездействието на водача след изтичане на едномесечния срок по чл.190 ал.3
от ЗДП е възможността за пристъпване към
принудително събиране на глобата, както и налагане на принудителни
административни мерки по чл.171
т.1 б.“д“ от ЗДП и по чл.171 т.2 б.“к“ от ЗДП. Следователно, неплащането на наложените глоби
за нарушенията на ЗДвП, не съставлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, тъй
като законодателят не е обявил това деяние за наказуемо, а е регламентирал
други последици от бездействието на водачите. Това е видно и от
систематическото място на разпоредбата на чл.190 ал.3 от ЗДвП, която се
намира в края на Глава седма „Административно-наказателни
разпоредби“ на ЗДП, дори след цитираната като санкционна норма на чл.185 от
ЗДП. Предвид гореизложеното съдът намира, че НП следва да бъде отменено.
По пункт трети и четвърти от НП -
Съдът намира, че правилно е било прието, че въззивникът е
допуснал нарушение на чл.100 ал.1 т.1
пр.1 и пр.2 от ЗДП. Тази норма задължава водача на МПС да носи СУМПС от съответната
категория. Обстоятелството, че нарушителят не носи СУМПС и не го представя на
органите на полицията за проверка се потвърждава с помощта на събраните писмени
доказателства по АНП. Съдът намира, че правилно на жалбоподателя са били
наложени две наказания „ Глоба” в размер
на по 10лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и пр.2 от ЗДП. С оглед на това
постановлението в пункт 3 и в пункт 4 следва да бъде потвърдено. Съдът намери, че при
индивидуализацията на административното
наказание, наложено
на жалбоподателя,
административнонаказващия орган се
е съобразил с тежеста на
извършеното нарушение. По делото има доказателства, че въззивникът е имал и други нарушения в стажа
си на водач на МПС. В тази връзка съдът намира, че наказанието
е правилно определено, справедливо е и съответстващо на извършеното нарушение и би изпълнило целите на чл.12 от ЗАНН.
Съдът счита, че
при преценка дали се касае за маловажен случай
е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението,
като негово обективно качество, за да
бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на
административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че
конкретните нарушения не
може да се квалифицират като маловажни,
тъй като те по нищо не се отличават
от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да
има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДП. Поради
изложеното до тук, съдът намира че извършените
нарушения не следва да се приемат
като маловажни.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на
издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63,
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи,
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял
въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е
констатирал, че са налице основания за отмяна на наложената административна санкция в един от
пунктовете на НП, но не и за отмяна на издаденото НП изцяло. Доколкото
разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено
в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на
същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и
ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане
на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В
контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО,
съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно
заседание, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща
специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на АНО, кото процесуален
представител не се е явил в залата, а е депозирал писмени бележки по делото,
намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а
именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на
чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно сумата от 62,22 лева.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №20-0819-001532/ 14.05.2020г.
на Началника на група при сектор ПП при ОД-МВР-Варна, с
което на И.П.Т. е наложено в пункт първи административно
наказание "Глоба" в размер на 50 лева на
основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДП, в пункт трети административно
наказание "Глоба" в размер на 10 лева на
основание чл.183 ал.1 т.1пр.1 от ЗДП и в пункт четвърти административно
наказание "Глоба" в размер на 10 лева на
основание чл.183 ал.1 т.1пр.2 от ЗДП.
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №20-0819-001532/ 14.05.2020г.
на Началника на група при сектор ПП при ОД-МВР-Варна, с
което на И.П.Т. е наложено в пункт втори административно
наказание "Глоба" в размер на 20 лева на
основание чл.185 от ЗДП
ОСЪЖДА И.П.Т. *** на
сумата от 62,22
лева за направените по делото разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила
на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се
върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: