Р Е Ш E Н И Е
№ 101
Гр. Перник, 11.04.2017
година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесети март през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при
съдебния – секретар Т.М.***, като
разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 330 по
описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона
за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на Н.А.Л.*** с ЕГН ********** *** срещу Регионална
дирекция по горите гр. Кюстендил. Ищецът
твърди, че издаденото срещу него наказателно постановление № 244 от 13.05.2014 година на заместник – директора на Регионална дирекция по горите гр. Кюстендил, с което му е наложена „Глоба“ в
размер на 200 лева и са отнети в полза на държавата вещите предмет на
нарушението /4 куб. м. широколистни дърва за огрев от габър/ е отменено като
незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение № 264 от 07.11.2014 година,
постановено по н.а.х. дело № 360 по описа за 2014 година на Районен съд Радомир,
оставено в сила с решение № 61 от 05.02.2015 година, постановено по к.н.а.х.
дело № 19 по описа за 2015 година на настоящия административен съд. Ищецът твърди,
че е претърпял имуществени вреди в общ размер на 13 200 лева, от които 7 500
лева – нереализирана печалба на 100 куб. м. дървесина, 1000 лева – изплатени
предварително суми за товаро – разтоварна дейност на работници, 1200 лева –
обработка и цепени на 1000 куб. м. дървесина, 500 лева – забавено изпълнение по
договор и 4000 лева – пропусната печалба за периода
от 13.05.2014 година /дата на издаване на наказателното постановление/ до
05.02.2015 година /дата на отмяна на наказателното постановление с влязло в
сила съдебно решение/. Ищецът претендира и претърпени неимуществени вреди
в размер на 1000 лева, представляващи уронване на престижа
пред работниците му и пред клиентите му за несвоевременно доставяне на дърва за
периода от 13.05.2014 година /дата на издаване на наказателното постановление/
до 05.02.2015 година /дата на отмяна на наказателното постановление с влязло в
сила съдебно решение/.
С протоколно определение от 21.11.2016
година настоящия съдебен състав по молба на ищеца на основание чл. 214, ал. 1
от ГПК е допуснал изменение на предявения иск за претърпени неимуществени
вреди, като същия се счита за предявен в размер на 5000 лева, вследствие на
уронване на престижа пред работниците му и пред клиентите му за несвоевременно
доставяне на дърва, преживян стрес, притеснения и напрежение.
С протоколно определение от 21.11.2016
година настоящия съдебен състав по молба на ищеца на основание чл. 232, ал. 1
от ГПК е прекратил производството в частта за претендираните имуществени вреди
в общ размер на 13 200 лева.
Ищецът претендира ответника да бъде осъден да му заплати сумата
от 5 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на уронване на престижа пред работниците му и пред
клиентите му за несвоевременно доставяне на дърва, преживян стрес, притеснения
и напрежение. Претендира присъждане на направените
съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание
на 20.03.2017 година процесуалния представител на ищеца адвокат И.М. *** моли
съда да осъди ответника да заплати претендираните неимуществени вреди, като
счита че са доказани по основание и размер. Подробни
съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски по приложен списък.
Процесуалният представител на
ответника моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан по
подробно изложени съображения в представения писмен отговор по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за
неоснователност на предявения иск, като счита че не е доказан по основание и
размер.
Административен
съд – Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания,
доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по
реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/, във връзка с чл. 144
от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С Наказателно постановление № 244 от 13.05.2014
година, издадено от заместник – директора на Регионална дирекция по горите гр.
Кюстендил на настоящия ищец е наложена „Глоба“ в размер на 200 лева на
основание чл. 266, ал. 1,
предложение четвърто от Закона за горите /ЗГ/ и са отнети в полза на държавата
вещите предмет на нарушението – широколистни дърва за огрев от габър 4 куб. м.
на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ. Наказателното постановление е издадено въз
основа на акт № 001876 от 04.12.2013 година и констативен протокол № 000221 от
04.12.2013 година.
С влязло в сила съдебно решение № 264 от 07.11.2014
година, постановено по н.а.х. дело № 360 по описа за 2014 година на Районен съд
Радомир е отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление № 244 от 13.05.2014 година, издадено от
заместник – директора на Регионална дирекция по горите гр. Кюстендил на
настоящия ищец е наложена „Глоба“ в размер на 200 лева на основание чл. 266,
ал. 1, предложение четвърто от Закона за горите /ЗГ/ и са отнети в полза на
държавата вещите предмет на нарушението – широколистни дърва за огрев от габър
4 куб. м. на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ. Първоинстанционното съдебно
решение е оставено в сила с решение № 61 от 05.02.2015 година, постановено по
к.н.а.х. дело № 19 по описа за 2015 година на Административен съд – Перник.
Пред настоящата
съдебна инстанция е прието и неоспорено от страните заключение по извършена
съдебно – психологическа експертиза от вещото лице А.М.***, която въз основа на проведено интервю с настоящия
ищец, изследване на реакциите и наблюдение на поведението на ищеца при
пресъздаване на преживяното и чрез въпросника на Айзенк и Спилбърг се
установява, че вследствие на издаденото наказателно постановление силно е бил
депресиран, непрекъснато е преживявал случилото се и последвалите събития,
довело е до нестабилно психоемоционално състояние, връхлитали са го тревожни
мисли, често избухвал, с установена висока степен на невротизъм – емоционална
нестабилност, лоша адаптация, склонност към бърза смяна на настроението,
чувство за вина, както и преживяното е мъчително, тьй като е свързано със
специфични ситуации на заплаха за неговия престиж, самооценка и самоуважение.
Случилото се намалило доверието на клиентите му към неговата работа, като
загубил някои от тях, което се отразило неблагоприятно върху живота на
семейството му. Така даденото заключение настоящия съдебен състав кредитира,
като обективно, компетентно, безпристрастно и кореспондиращо с приетите по
делото писмени доказателства.
Пред настоящата
съдебна инстанция са разпитани свидетелите Д. В. П.*** и И. А. С.***, водени от
страна на ищеца. От показанията на свидетелите се установява, че са присъствали
при съставянето на акта за установяване на административното нарушение, при
което актосъставителя и другите длъжностни лица го задържали до късно вечерта и
го наричало „Крадец“, при което настоящия ищец бил силно притеснен, вследствие
на което започнал да се кара със съпругата си, срамувал се, чувствал се много
зле, клиентите значително намалели, започнал да не спи по цяла нощ, вдигал
кръвно налягане. Детето му започнало да се срамува от баща си. С.С.*** заявява,
че последно виждал ищеца преди шест месеца, като ищеца не изглеждал както преди
случилото се. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен ги
кредитира изцяло, тьй като се базират на лични възприятия, обективни и
последователни са, непротиворечиви и кореспондиращи със събраните по делото
писмени доказателства и подкрепящи се от заключение на вещото лице.
При така установената фактическа обстановка настоящия
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим.
Разгледан по същество е частично основателен.
Държавата и
общините отговарят обективно
за всички вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на държавни и общински административни органи и това
не е обвързано от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк
причинител на вредите. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, в какъвто
смисъл е т. 6 от ТР № 3/2004 година на ОСГК на ВКС и е специфично проявление на
принципа за отговорност на работодателя по чл. 49 от Закона за задълженията и
договорите /ЗДД/.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се
основава на общото правило „не вреди другиму”, урежда предпоставките, при които
възниква задължение за обезщетение за вреди, като това задължение е аналогично
на задължението по чл. 45 от ЗЗД при непозволено увреждане. Това има значение
при тълкуване на ЗОДОВ по отношение обхвата на задължението за поправяне на
причинените вреди, предвид § 1 от ЗР на ЗОДОВ: „§ 1. За неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на
гражданските и трудовите закони“.
Отговорността е обективна, защото
законодателят не изисква наличието на виновно поведение. Което означава, че
дори дадена административна дейност да е извършена напълно добросъвестно и
съобразно конкретните обстоятелства, ако тя обективно не съответства на изискванията
на закона, възниква отговорност за обезщетение за причинените вреди. Освен
това, съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение за вреди причинени при
условията на чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 и ал. 2 и чл. 2а и чл. 2б ал.1 от ЗОДОВ може да се търси по този закон, а не по общия ред. Което означава, че
дори да има противоправно и виновно, дори престъпно поведение, отговорността
може да се реализира на основанията в ЗОДОВ, т.е. по специалния закон. За
държавата или общината остава възможността за регресен иск по чл. 101 от Закона
за държавния служител, в случаите, когато вредите са причинени умишлено или при
груба небрежност от държавния служител чрез незаконосъобразни действия или
бездействия при или по повод изпълнение на служебните му задължения.
Съгласно
чл. 205 от АПК искът се предявява срещу юридическото лице, към чиято структура
принадлежи органът, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите. Регионална дирекция по горите гр. Кюстендил безспорно има
качеството на юридическо лице. Исковата молба е предявена срещу легитимиран
ответник.
Фактическият състав на отговорността на
държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва незаконосъобразен административен акт,
действие или бездействие на административен орган при изпълнението на
административна дейност, наличието на вреда от акта, действието или бездействието
и причинна връзка между тях и вредоносния резултат. Реализирането на отговорността на държавата
и общините е обусловено от кумулативното наличие на всеки от елементите от
състава на отговорността.
Безспорно
от събраните в хода на съдебното дирене доказателства е налице издадено наказателно постановление № 244 от 13.05.2014 година на заместник – директора на Регионална дирекция по горите гр. Кюстендил, което е
отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение № 264 от
07.11.2014 година, постановено по н.а.х. дело № 360 по описа за 2014 година на
Районен съд Радомир, оставено в сила с решение № 61 от 05.02.2015 година,
постановено по к.н.а.х. дело № 19 по описа за 2015 година на настоящия
административен съд. Ето защо в случая е налице първата от посочените по – горе
кумулативни предпоставки.
По отношение на втората кумулативна
предпоставка – наличието на вреда от отменения като незаконосъобразен административен
акт
/наказателно постановление № 244 от 13.05.2014 година на заместник – директора на Регионална дирекция по горите гр. Кюстендил/, която в
случая се изразява в претърпени неимуществени вреди в размер на
5 000 лева, вследствие
на уронване на престижа пред работниците му и пред клиентите му за
несвоевременно доставяне на дърва, преживян стрес, притеснения и напрежение следва да се
има следното предвид. Неимуществен
вреди са нематериални блага като накърнен обществен престиж, пропусната
възможност за професионална реализация, страдания, незачитане на човешко
достойнство, право на свобода на личността и други. В
производството по обезщетение за вреди по ЗОДОВ, както и в общия исков процес,
ищецът носи тежестта да докаже иска си по основание и размер. Доказването на
основанието на иска се свежда до установяването на фактите, от които ищецът
черпи съществуването на спорното право на обезщетение. Установената в чл. 154, ал. 1 от ГПК тежест на доказване изисква провеждане на главно
и пълно доказване от страна на ищеца на релевантните за правото на обезщетение
факти. В настоящия случай ищеца проведе пълно и главно доказване на
претърпените неимуществени вреди, като ангажира безспорни доказателства в тази
насока. От приетото и неоспорено от страните заключение по извършената съдебно
психологическа експертиза се установи, че настоящия ищец вследствие на
издаденото наказателно постановление, въз основа на акт № 001876 от 04.12.2013
година и констативен протокол № 000221 от 04.12.2013 година е довело до
нестабилно психоемоционално състояние, връхлитали са го тревожни мисли, често
избухвал, с установена висока степен на невротизъм – емоционална нестабилност,
лоша адаптация, склонност към бърза смяна на настроението, чувство за вина,
както и преживяното е мъчително, тьй като е свързано със специфични ситуации на
заплаха за неговия престиж, самооценка и самоуважение. Така установеното от
вещото лице психическо състояние се подкрепя и от събраните в хода на съдебното
дирене гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Димитър
Веселинов Попов и Иван А. Стоянов, от
които се установи, че настоящия ищец бил силно притеснен, вследствие на
което започнал да се кара със съпругата си, срамувал се, чувствал се много зле,
клиентите значително намалели, започнал да не спи по цяла нощ, вдигал кръвно
налягане, а детето му започнало да се срамува от баща си. С оглед на
събраните по делото доказателства са налице настъпили неимуществени вреди за
ищеца.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя по принципа на чл. 52 от ЗЗД от съда по справедливост. Във всички случаи трябва да са действително
настъпили и да се докажат от ищеца, освен ако житейският опит сочи, че всеки
нормален човек би изпитвал морално страдание при конкретните обстоятелства.
Преживените болки и страдания не са единствените морални вреди. Съдът трябва да
изхожда не от субективното си схващане за справедливост, а от общоприетото
обществено становище за справедливост. Понятието „Справедливост„ като
морално-етично понятие включва „Съотношението между деянието и възмездието, достойнството
на хората и неговото възнаграждаване“. Неимуществените вреди по общото правило
както се посочи се определят от съда по справедливост, но това не освобождава
ищеца от събиране и представяне на всички доказателства, за да установи, че е
претърпял такива вреди. Както се посочи по – горе ищеца проведе пълно и главно
доказване на претърпените неимуществени вреди със допустимите и относими
доказателства и доказателствени средства.
По делото се установи, че
причинените неимуществени вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка с
издадения незаконосъобразен
административен акт – наказателно
постановление № 244 от 13.05.2014
година на заместник – директора на Регионална
дирекция по горите гр. Кюстендил /отменено/, поради което е налице е третата
посочена по – горе кумулативна предпоставка за реализиране на отговорността на
ответника. Пряка означава непосредствено, директно въздействие върху правната
сфера на увредения, като в случая няма опосредена връзка между вредата и
отменения административен акт.
По
отношение на претендирания размер от 5 000 лева, представляващ претърпени
неимуществени вреди за
периода от 13.05.2014 година /дата на издаване на наказателното постановление/ до
05.02.2015 година /дата на отмяна на наказателното постановление с влязло в сила
съдебно решение/. настоящия съдебен състав в синхрон с
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД намира, че размерът
на обезщетението следва да съответства на обществения критерий за
справедливост към момента на възникването на правото, на установената съдебна
практика и да бъде съобразено с икономическата конюктура в
страната. С оглед на събраните по делото доказателства, сравнително краткия
период на разглеждане на делото по отмяна на издаденото наказателно постановление,
настоящия съдебен състав счита, че обезщетението за претърпените неимуществени
вреди, което следва да се определи на настоящия ищец е в размер на 500 лева за периода от 13.05.2014 година
/дата на издаване на наказателното постановление/ до 05.02.2015 година /дата на
отмяна на наказателното постановление с влязло в сила съдебно решение/, като за разликата до пълния претендиран размер от 5 000 лева се
отхвърли, като недоказан. С това обезщетение се репарират търпените от ищеца
болки и страдания претърпени от издадения незаконосъобразен административен акт
– отменено наказателно постановление
№ 244 от 13.05.2014 година на заместник
– директора на Регионална дирекция по горите гр. Кюстендил.
Относно
разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.
10, ал. 3, изр. първо от ЗОДОВ направеното искане от страна на процесуалния
представител на ищеца за присъждане на направените съдебни разноски следва да
се уважение изцяло в частта за платена държавна такса в размер на 10 лева и
платено възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лева. По отношение на платено
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева по договор за правна защита и
съдействие по 01363 от 05.01.2017 година, следва да се уважи на основание чл.
10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ съразмерно с уважената част от иска, поради
което ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 50 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите гр. Кюстендил, със седалище и адрес на
управление гр. Кюстендил, бул. „България“ № 33 да заплати на Н.А.Л.*** с ЕГН **********
***, ул. „Благой Гебрев“, бл. 32, вх. „В“, ап. 67 на
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща
претърпени неимуществени вреди за периода от 13.05.2014 година /дата на
издаване на наказателното постановление/ до 05.02.2015 година /дата на отмяна
на наказателното постановление с влязло в сила съдебно решение/, вследствие на
отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 244 от 13.05.2014 година на заместник – директора на Регионална дирекция по горите гр. Кюстендил, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата до пълния претендиран размер от 5 000 лева, като недоказан.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция по горите гр. Кюстендил, със
седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, бул. „България“ № 33 да заплати
на Н.А.Л.*** с ЕГН ********** ***, ул. „Благой Гебрев“, бл. 32, вх. „В“, ап. 67 на основание чл. 10, ал. 3, изр. първо от ЗОДОВ сумата в общ размер на 210 /двеста и десет/ лева, представляваща
разноски по производството.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция по горите гр. Кюстендил, със
седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, бул. „България“ № 33 да заплати
на Н.А.Л.*** с ЕГН ********** ***, ул. „Благой Гебрев“, бл. 32, вх. „В“, ап. 67 на основание чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ сумата в
размер на 50 /петдесет/ лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/