Р Е Ш Е Н И Е
№ 260001
гр.Ботевград, 19.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на деветнадесети януари
през две хиляди двадесет и първа година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П.
при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №481 по описа за 2020година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Т.В.К. с ЕГН**********,*** е обжалвал в законния срок наказателно постановление №***от ***г.,
издадено от Началник отдел охранителна полиция при ОДМВР – София, упълномощен със заповед № ***г.
на МВР, с което за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 300.00лева и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
1 месец и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на
основание чл.183, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП
му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 10.00 лева. В жалбата си К. моли да бъде отменено изцяло,
със законните последици.
Т.В.К. не
се явява в съдебно заседание и не се представлява.
Въззивната страна – ОДМВР – София,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява
становище по жалбата.
Ботевградска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН №***г.; ЗППАМ № ***г.;
възражение от Т.В.К.; снимка; писмо; справка от КАТ за първоначална
регистрация и собственици на ПС; заповед
***.; заповед № ***.; заповед *** г.; справка за нарушител/водачи събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите Г.И.В.– актосъставител, на длъжност
“мл. автоконтрольор ” в ОДМВР-София и Е.А.К., се установява следната фактическа
обстановка:
На 11.09.2020г.
около 02.23ч. свидетелите Г.И.В. и Е.А.К.
– полицейски служители при ОДМВР - София били на работа и изпълнявали
задълженията си по контрол на пътното движение на автомагистрала „Хемус”,
като били в района на 40-ти км. в пътното платно, в посока гр.София. Тогава свидетелите В. и К. спрели за проверка
движещия се по същото платно товарен
автомобил м.”ДАФ” с рег.№***с прикачено към него полуремарке с рег.№***,
управляван от жалбоподателя Т.В.К.. При
извършената проверка последният не представил на контролните органи контролния
талон от свидетелството му за управление на МПС. Тъй като двамата полицейски
служители знаели, че в района на пътен възел на АМ Хемус е поставен знак В-4 с
оглед въведена временна организация за
движение на МПС над 12т. със заповед на АПИ №РД11-48/10.06.20г., а
управляваното ППС от К. било с максимално допустима техническа маса над 12т. и не
носел контролния талон от СУМПС, св. Г.И.В. съставил АУАН № №***г на жалбоподателя в
присъствието на св.К.. Съставения АУАН бил предявен
на жалбоподателя за запознаване със съдържанието и същият го подписал.
Въз
основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №***от ***г. от Началник отдел охранителна
полиция при ОДМВР – София.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на
свидетелите В. и К., както и от писмените доказателства по делото, които са
безпротиворечиви както вътрешно така и помежду си.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като
е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който
е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът
приема, че разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за
това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед,
приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е
съставен от компетентен служител. АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя.
Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.
Съдът
намира, че събраните по делото доказателства, не установяват по несъмнен начин,
че жалбоподателят е извършил нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП. Видно от показанията на св. В. и св.К., е че те са спрели ППС, управлявано
от Кантранджиев в района на 40-ти км. на АМ „Хемус”, в посока гр.София, като
тогава те не са имали видимост до
участъка пътен възел - Ботевград, където е следвало да се намира
горецитирания пътен знак, въвеждащ забрана за преминаване в посока гр.София на
товарни автомобил с технически допустима максимална маса над 12т. Свидетелите В.
и К. не са видели навлизането на процесния
товарен автомобил в района на пътния възел - Ботевград на АМ „Хемус”, не
са установили по това време /на навлизането в забранения за ППС над 12т.
участък/ кой е управлявал товарен автомобил м.”ДАФ” с рег.№***, както и дали в
действителност знака В-4 не е бил временно отстранен, или същият да е в такова
състояние, че да не е видим за водачите на МПС. Съдът счита, че по делото липсват, а и от АНО не са ангажирани
доказателства, от които по несъмнен начин да се направи извод, че Кнтранджиев е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП.
По отношение на второто описано и прието
за установено нарушение, съдът не констатира допуснати в хода на АНП съществени
процесуални нарушения. Нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е описано от
фактическа и правна страна, правилно е посочена нарушената норма, която
кореспондира и с приложената санкционна такава.
Правилно административно наказващия орган е приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като на посоченатите в НП дата и място е управлявал МПС, без да носи контролния талон към свидетелството за
управление.
Правилно за гореописаното
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1
пр.2 от ЗДвП, АНО е наложил на Кантранджиев наказание "Глоба", в размер на 10.00лв., което е и фиксирания размер, предвиден за същото.
Предвид гореизложеното съдът счита, че
НП следва да бъде отменено в частта, с която на жалбоподателя е наложено
административно наказание за нарушение на
чл.6, т.1 от ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно
и да бъде потвърдено, като
законосъобразно и правилно, в частта, с която е наложено наказание за нарушение
на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №***от ***г., издадено от
Началник отдел охранителна полиция при
ОДМВР – София, упълномощен със заповед № ***г. на МВР, В ЧАСТТА, с която на Т.В.К. с ЕГН**********,***, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП на
основание чл.183, ал.7 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00лева и
наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №***от ***г., издадено от Началник отдел охранителна полиция
при ОДМВР – София, упълномощен със
заповед № ***г. на МВР, упълномощен със заповед № ***г. на МВР, В ЧАСТТА, с която на Т.В.К. с ЕГН**********,***, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на
основание чл.183, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 10.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :