Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Габрово, 15.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Габровски
районен съд в публично заседание на шестнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана
Петракиева
при
секретаря Радинка Кулекова-Атанасова и в присъствието на прокурора
...................... като разгледа докладваното от СЪДИЯТА АНД №639 по описа
за 2020 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят “ИМПУЛС" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ул. "Орловска" №162,
представлявано от Калоян Иванов Кашавелов, е обжалвал наказателно постановление
№07-001279/17.06.2020 г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” - Габрово, с което за това че на 21.02.2020 г., в гр.
Габрово, в качеството му на работодател, при условията на сумирано изчисляване
на работното време, допуснал лицето П.Р.Р. ЕГН **********, работещ на длъжност
"портиер", за седмицата от 17.02.2020 г. до 21.02.2020 г.
включително, да положи труд в размер на
60 часа, при максимално допустима продължителност на работната седмица не
повече от 56 часа, за нарушение на чл.142 ал.4 от и на основание чл.416 ал.5
във вр. с чл.414 ал.1 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 1 500
лева.
Същият се представлява от адв. Й.Ц.,
която моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че лицето П.Р.Р. ЕГН **********, работещ на длъжност
"портиер", не е полагал труд в определени дни, поради което в рамките
на инкриминирания период не е надхвърлил максимално допустима продължителност
на работната седмица.
Ответникът по жалбата оспорва същата и
моли НП да бъде потвърдено.
От съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства, съдът намира за установено следната фактическа
обстановка:
На 07.04.2020г.; 09.04.2020г.;
13.04.2020г.; 14.04.2020г. и 05.05.2020г. на „Импулс" АД гр. Габрово, ЕИК
********* била извършена проверка от инспектори при Дирекция „Инспекция по
труда" - Габрово, по представената документация. Въз основа на нея било
установено, че работодателят "Импулс" АД гр. Габрово е въвел сумирано
изчисляване на работното време за работниците, работещи в "Административен отдел", с
тримесечен срок на отчитане, считано от 02.01.20 г. до 31.03.20 г. Работодателят е представил справка за
разпределение на работното време и организацията на работа на работниците и
служителите на длъжност "портиер", за което е била издадена заповед
№114/16.12.2019 г. От представения график за работа за месец февруари 2020 и
таблица за отчитане явяването/неявяването на раба работа за същия месец било установено,
че П.Р.Р., на длъжност "портиер" на 17.02.20 г., 18.02.20 г.,
19.02.20 г., 20.02.20 г. и 21.02.20 г. е работил всеки ден по 12 часова дневна
смяна - с работно време от 06.00 до 18,00 ч. като за тези 5 дни е положил общо
60,00 часа труд. Съставен бил протокол за извършена проверка - изх.№ПР2008933
от 18.05.2020 г.
Въз основа на горното е
прието, че работодателят
„Импулс" АД гр.Габрово ЕИК129007677 в качеството си на работодател по
смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е допуснал
лицето П.Р.Р.,
на длъжност "портиер" да положи труд над допустимите
часове за продължителност на работната
седмица от 17.02.20 г. до 21.02.20 г..
За направената констатация, в
присъствието на упълномощен представител на дружеството, е съставен АУАН
№07-001279 от 21.05.2020 г. Въз основа на него било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на съвкупна преценка на събраните гласни
доказателства - показанията на свидетелите Д. Н. Г., Б.И.Т., П.Р.Р., Н.Б.Р. и Т.Т.С., както и от приложените писмени доказателства:
писмо
от 02.07.2020 г.; жалба ведно с извадка от книгата - 2 листа; копие на протокол
за извършена проверка; копие на заповед №114 от 16.12.2019 г.; копие на
разпределение на работното време и организацията на работа на служителите на
длъжност "Портиер" - 2 броя; копие на график за м.февруари 2020 г.;
копие на таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за месец
февруари 2020 г.; копие на трудов договор №51; данни от Търговския регистър;
копие на идентификационна карта; копие на пълномощно; копие на заповед №
ЧР-008/08.01.2020 г.; копие на длъжностна характеристика; копие на АУАН №
07-001279; копие на НП № 07-001279; пълномощни - 2 броя, копие на фактура, преводно нареждане и
договор за правна защита и съдействие, фиш за заплата на П.Р. за м. февруари
2020 г.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът прие следното:
Съдът след
запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и
обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от
компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия. По делото е представена и приета
оправомощителна Заповед № ЧР – 008 от 08.01.2020. на изпълнителния директор на
ИА „ГИТ”, удостоверяваща материалната
компетентност на АНО, с правомощия да
издава наказателни постановления по актове
за установяване на нарушения по КТ. Разпоредбите на чл.416, ал.1 от КТ определят материалната
компетентност на контролния орган, с
правомощия да съставя актове за установяване на нарушения по КТ.
При издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които
да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган в срока по
чл.34 ал.3 от ЗАНН. Спазени са императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е описано правилно, с всички елементи от неговия състав,
поради което притежава всички изискуеми реквизити.
Жалбата е подадена в срок, пред
надлежен орган и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Преценявайки събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че са налице
елементите от фактическия състав на вмененото нарушение.
Жалбоподателят твърди, че в дните между
17 и 21 февруари П.Р. не е бил на
работа. В подкрепа на това твърдение е представена присъствена книга /тетрадка,
дневник/, в която липсва подпис на Р.. Това, според жалбоподателя доказва
обстоятелството, че работникът не е отработил толкова часове, колкото е приел
АНО. Разпитани са като свидетели П.Р., Н.Р.
и Т.С. - работници в "Импулс" АД, които заявяват, че присъствената
книга се води коректно и не е възможно някой да бъде на работа, без това да е
отразено с подпис в книгата.
Преценявайки събраните доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че така изложената теза не опровергава
събраните по делото доказателства. Обсъжданата книга не кореспондира с
официалната документация, представена от дружеството и подробно обследвана от
проверяващите инспектори. С приложената по делото заповед №114/16.12.2019 г. Изпълнителния
директор на дружеството са утвърдени поименни графици за работа за периода
02.01.2020 г. - 31.03.2020 г., изготвени от отговорника по отчитане на труда в
цех 35 и от началник "Административен отдел". В точка 4 от същата
заповед е посочено, че при промяна на числеността на заетите работници и
служители или на други обстоятелства за периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, началниците на цехове и ръководителите на
отдели следва да отразят промените в утвърдените графици и да ги представят за
утвърждаване. Видно от представената
документация, такава промяна не е направена. Разпитаните свидетелите - работници в дружеството твърдят, че графиците
за работа се спазват и всички работят по график. От друга страна, присъствената
книга отразявала абсолютно точно хората, които са работили в определени дни. В
такъв случай остава неизяснено разминаването между официалните графици и
присъствената книга, като не може да се установи кое от двете има меродавно
значение относно явяването на работа.
Тук следва да се отбележи, че съдът възприе тезата на АНО относно
представената и обсъждана присъствена книга /тетрадка, дневник/. Тя не е прономерована
и прошнурована, не е заверена от работодателя, не представлява официален
докумен, отчитащ работното време. Същата има за цел да улеснява
вътрешноорганизационния ред, но не и да го създава. Дори тази книга да отразява
реалното състояние на отработените
часове, това не освобождава работодателя от задължението да води коректно
комплектът документи, регулиращи и отчитащи работното време. Ако действително Р.
не е бил на работа през посочените дни, то това не може да се приеме за
безспорно установено само на база на обсъжданата книга /тетрадка, дневник/. Евентуално
настъпили извънредни обстоятелства би следвало да бъдат документално оформени -
болничен лист, заповед за отпуск, дисциплинарно наказание и т.н, което би дало
логично обяснение на въпроса - защо Р. фигурира в графиците за работа, но на
практика не е отработил никакви часове труд. Разпитан в качеството на свидетел,
същият не дава конкретен отговор на този
въпрос като твърди, че е забравил и не си спомня. "Работил съм по график,
всичко ми е платено, нямам отсъствия" - заявява Р. в съдебно заседание.
Освен графиците и документацията,
свързана с присъствените дни, другият критерий за установяване на реално
отработените часове е изплатеното възнаграждение във ведомостите за заплати.
Обсъжданите дни са посочени като изплатени във ведомостта - посочено е че са
отработени 17 работни дни, което кореспондира с графика на работа, с таблицата
за отчитане явяването и неявяването на работа, а също и със заявеното от
свидетеля Р.. Горното потвърждава и представения фиш от заплатата на Р., от
който също е видно, че са отработени 17 работни дни, за което е изплатено
възнаграждение от 518,50 лева като Р. е използван платен отпуск от 3 дни.
По горните съображения и като възприе становището
на АНО, съдът намира за доказано извършеното нарушение по чл.142 ал.4 от КТ /в
актуалната редакция към датата на нарушението/. Наложената имуществена санкция
е в минимален размер като са взети предвид обстоятелствата, индивидуализиращи
нарушението, както и неговата тежест. Не са налице и предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Съгласно трайната съдебна практика, за да е налице „маловажен случай” е
необходимо извършеното нарушение с оглед всички обстоятелства по делото,
отнасящи се до деянието и дееца да представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Такива
индивидуализиращи признаци в случая не са установени. Наказателното постановление е правилно и като такова следва да
бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание
чл. 63, ал.5 от ЗАНН, вр. с чл.143 от АПК, вр. с чл.37 от Закона за правната
помощ вр.чл.27е от Наредба за заплащане на правната помощ жалбоподателят “ИМПУЛС"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ул. "Орловска"
№162, представлявано от Калоян Иванов Кашавелов, следва да заплати на Дирекция "Инспекция по труда"
Габрово юрисконсултско възнаграждение в размер на 120,00 лева.
Предвид изложеното, съдът определи:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №07-001279/17.06.2020 г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” - Габрово, с което на “ИМПУЛС" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ул. "Орловска" №162, представлявано от
Калоян Иванов Кашавелов за нарушение на чл.142 ал.4 от КТ и на основание чл.416
ал.5 във вр. с чл.414 ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на
1500 лева като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА
“ИМПУЛС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ул.
"Орловска" №162, представлявано от Калоян Иванов Кашавелов да заплати
на Дирекция "Инспекция по
труда" Габрово юрисконсултско възнаграждение в размер на 120,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Габровски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: