Определение по дело №570/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 4368/30.11.2011 год., постановена по н.о.х.д. № 611/2010 год. на Гоцеделчевския районен съд, подсъдимите и чл.55, ал.1, т.1 от НК и чл.54 от НК са осъдени да изтърпят наказания „лишаване от свобода” за срок от по 10 /десет/ месеца за всеки един от тях, изтърпяването на които на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от по 3 /три/ години за всеки един от тях, считано от влизане в сила на присъдата. Със същата присъда тримата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно на „Б.” – С. 1 064.32 лева, представляващи стойността на причинените им от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието, до окончателното и изплащане, а в полза на РС – Г. Д. държавна такса в размер на 50 лева, както и по пет лева държавна такса за служебното издаване на изпълнителни листове, а предявения граждански иск над уважения размер е отхвърлен като неоснователен. Тримата подсъдими са осъдени поотделно да заплатят и сторените по делото разноски за възнаграждения на вещи лица от по 50 лева и 35 лева, както и по 5 лв. д.т. за служебното издаване на изпълнителни листове.

Въззивна жалба срещу присъдата е депозирана в законния срок от защитника на тримата подсъдими, с която се иска признаването им за невиновни по повдигнатите им обвинения. Оспорва се законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт като в пледоариите пред БлОС се акцентира върху липсата на елемент от фактически състав на престъплението „кражба”, на доказателства, че именно тримата подсъдими са изкопали и срязали кабелите и на пряк умисъл в тях като задължителен елемент от субективната страна на процесното деяние. Оспорва се и наличието на намерение за своене, с оглед данните, че кабела е щял да бъде предаден на властите. Кражбата се оспорва и на основание балансовата стойност на отнетата вещ, която в счетоводството на „Б.” е определена на 0 лв. В последната си дума и тримата жалбоподатели молят въззивната инстанция да ги оневини в извършването на кражбата.

Представителят на О. П. – Б. оспорва жалбата като излага съображения, че в мотивите си първостепенният съд е дал отговор на всички възражения от страна на защитата, които споделя напълно. Липсват основания за ревизия на проверявания съдебен акт, който като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.

Представител на гражданския ищец не се явява и не изразява становище по жалбата.

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При излагане на установеното от фактическа страна Районният съд се е позовал на доказателствената маса по делото, събрана по реда на НПК. На база представените по делото свидетелства за съдимост е констатирано, че подсъдимият Д. К. е осъждан общо два пъти – по н.о.х.д. № 100/1997 год. на ГДРС, присъдата по която е влязла в сила на 04.07.1997 год. и по н.о.х.д. № 72/1997 год. на ГДРС, с влязла на 24.11.1997 год. в сила присъда. Наложените наказания са съответно „лишаване от свобода” за срок от девет месеца, чието изтърпяване съгл. чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години и „лишаване от свобода” за срок от шест месеца и „глоба” от 1 000 лева като и в този случай на основание чл.66, ал.1 от НК реалното изтърпяване на първото наказание е отложено за изпитателен срок от три години. Независимо от обстоятелството, че деянията по двете присъди са извършени преди да има влязла в сила присъда за едното от тях, кумулация не е извършвана, а към датата на разглежданото престъпление и за двете е изтекъл посочения в чл.82, ал.1, т.4 във вр. с чл.88а, ал.1 от НК срок, което означава, че деецът се счита реабилитиран на посоченото законово основание. Вторият подсъдим – Х. К., е осъждан по н.о.х.д. № 208/1997 година на ГДРС, присъдата по която е влязла в сила на 20.10.1997 год., а наложеното наказание е „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, чието ефективно изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. При тези данни напълно законосъобразно проверяваната инстанция е заключила, че са налице основанията, визирани в чл.86, ал.1, т.1 от НК, поради което и деецът се счита за реабилитиран по право. Е. Х. е с чисто съдебно минало. И тримата са жители на с. С., обл. Б.. На инкриминираната дата – 24.02.2010 година, тримата отишли в местността „М.”, находяща се в землището на тяхното село, използвайки товарен автомобил марка „Авиа” с ДК № ....., който не бил собственост на никой от тях. Като местни жители знаели, че в посочената местност минават подземни телефонни кабели за селата С., Р. и О.. С предварително взетите кирка и лопата разкопали част от трасето на преминаващите кабели и успели да извадят 160 метра, от които 132 метра от типа „ТЗБ 19х4х1,2” и 28 метра от типа „ТЗБ 37х4х0,9”. С помощта на кирката и лопатата нарязали извадените кабели на различни парчета, които след това качили в „Авиата”. В същото време полицейският С. – свидетелят Р., получил сигнал по телефона за извършване на кражба на телефонен кабел в района на село С.. Веднага изпратил на място за извършване на проверка полицейските служители У. и И.. За да изненадат крадците те не отишли със служебен автомобил, а с личния на единия от тях. След като го оставили на известно разстояние от предполагаемото местопрестъпление, те се придвижили пеша и заварили подсъдимите със запален автомобил и натоварен кабел, който заявили, че намерили изваден и нарязан на място. На място била извикана дежулната оперативна следствена група, която след пристигането си измерила кабела от общо 160 метра, установявайки, че от него 132 метра са от типа „ТЗБ 19х4х1,2” и 28 метра от типа „ТЗБ 37х4х0,9”. Кабелът бил транспортиран до Р. – Г. Д., а по-късно срещу разписка предаден на свидетеля П..

По делото са назначени и изслушани две съдебно оценителни, една счетоводна и основна и допълнителни съдебно технически експертизи. В първата оценителна експертиза е посочена пазарната стойност на отнетия кабел като нов. Впоследствие е изслушана и втора експертиза, която е посочила, че на вторичния пазар отнетия кабел може да се пласира за сумата от 1 064.32 лева, в резултат на което е поискано и допуснато изменение на повдигнатото срещу извършителите обвинение по реда на чл.287 от НПК. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че балансовата стойност на кабела по сметка на ощетеното дружество е заведена с нулева стойност. Основната и допълнителна технически експертизи установяват, че с помощта на кирка и лопата двата типа процесен кабел може да се среже.

При тези данни и на база на възприетата и от двете инстанции една и съща фактическа обстановка, Районният съд е направил убедителен и съдържателен анализ на събраните по делото доказателства, позволили му да приеме горното. Анализирани са показанията на всички разпитани свидетели, включително и обясненията на подсъдимите при съблюдаване на правилата на формалната логика. Правилно е констатирано, че обясненията на тримата подсъдими, че преди това вадели дънери и закъсали, което наложило К. да пристигне с „Авията” за помощ, са несъдържателни и противоречат на възприятията на пристигналите на място свидетели У. и И.. Те установили, че подсъдимите са натоварили на МПС прясно изровен телефонен кабел, следите от което ясно си личали. Съпоставено с получения сигнал от Р. за извършване на кражба на телефонни кабели на същото място и констатираното от пристигналите на място полицаи, налага извода, че именно те са извършители на престъплението. Други лица в този трудно достъпен район не са установени, а и такива твърдения не са навеждани от никой от подсъдимите. Несериозни са твърденията им, че открили на място нарязания кабел, който решили да натоварят и закарат до селото, където да уведомят кмета и полицията. Честите кражби на телефонни кабели в района, което се извежда от показанията на свидетеля Пернарев, навежда на извода за установен неправомерен начин за получаване на нетрудови доходи, свързани с предаването на изровените кабели за вторични суровини. Затова и не може да се даде вяра на казаното от подсъдимите, тъй като обясненията им са нелогични в отделните им пунктове. Същото е забелязал и ГДРС, който позовавайки се на ноторно известни за района на Г. Д. обстоятелства, не приема за достоверни твърденията за вадене на дънери в местност, в която е налице достатъчно гора, за да се налага такава дейност. Може да се добави, че алибито им би изглеждало по достоверно, ако в тях бяха открити моторни или други триони за добив на дърва, както и прясно отрязани дърва. Липсата на подобни инструменти, както и откритите в тях кирка и лопата, навеждат за други намерения, които и двете инстанции на база събрания по делото доказателствен материал намират за безспорно установени. Единствено показанията на свидетеля П. са в подкрепа на обясненията на подсъдимите, че са били същия ден да вадят дънери, но изхождайки от близките му родствени връзки с двама от подсъдимите /майка му е тяхна сестра/ и установените на място от полицейските служители обстоятелства, може да се заключи, че като заинтересован от изхода на делото заявява не действителни факти, а такива, които обслужват защитната версия на неговите близки. Все в подкрепа на установената фактическа обстановка са и показанията на свидетелите С., Р., Б. и К.. Полицейските служители потвърждават казаното от колегите им У. и И., а К. е посочил, че кабела е прясно изкопан и нарязан, неговия тип и предназначението му да обслужва селата С., О. и Р. Техните възприятия и подробни показания са детайлно обсъдени от проверяваната инстанция и няма причини, които да налагат корекции на приетото за установено.

Затова и на база изложеното Окръжният съд приема, че от обективна и субективна страна Д. Д. К., Х. Д. К. и Е. В. Х. на 24.02.2010 год. в местността „М.” в землището на с. С., област Б., като съизвършители, Ч. използване на техническо средство – кирка и лопата, са отнели чужди движими вещи, които не са под постоянен надзор – 132 метра недействащ телефонен кабел тип „ТЗБ 19х4х1,2” на стойност 878.06 лева на вторичния пазар и 28 метра недействащ телефонен кабел тип „ТЗБ 37х4х0,9” на стойност 186.26 лева на вторичния пазар, всичко на обща стойност 1 064.32 лева, собственост на „Б.” със седалище и адрес на управление в гр. С., от владението на А. Г. П. /техник на кабелна мрежа в „Б.” К. Г. Д./, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят като извършеното не е маловажен случай и престъплението е останало недовършено по независещи от дейците причини – престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.4, пр.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.18, ал.1 от НК. Преквалификацията, извършена от въззивната инстанция, определеляща извършеното престъпление като опит, се базира на установените по делото обстоятелства. Довършената кражба предполага не само отнемане на вещта от чуждо владение, но и установяване на собствена фактическа власт, свързана с възможност да се решава от дееца фактическата и правна съдба на вещта. В случая подсъдимите са заварени на местопрестъплението, без да са установили своя фактическа власт върху отнетите вещи така, че само тяхната воля да е меродавна за бъдещата им съдба. Факта на изкопаването на телефонните кабели и тяхното нарязване не може да се приравни на такова отнемане на вещта от нейния владелец, че той да няма възможност да и въздейства. Очевидно е, че докато процесните кабели са се намирали на мястото, от където са извадени, не може да се смята, че връзката им с предишния владелец е прекъсната и е установена възможност за разпореждане само от страна на тези, които са ги отнели. Затова и като е пропуснал да преквалифицира внесеното от прокурора обвинение и във вр. с чл.18, ал.1 от НК, съдът е допуснал неправилно приложение на материалния закон, което може да бъде поправено от въззивната инстанция. По първоначалното им обвинение тримата подсъдими следва да бъдат оправдани. Наличието на елементите от обективната и субективната страна на престъплението кражба са обсъдени подробно в мотивите към проверявания съдебен акт и настоящата инстанция не намира за нужно да ги приповтаря. Няма съмнение в наличието на квалифициращите признаци на кражбата – кабела е бил без постоянен надзор, а за изваждането и нарязването му са ползвани технически средства, което се удостоверява и от посочените по-горе заключения по съдебно-техническите експертизи. В случая е налице и още едно безспорно квалифициращо обстоятелство – използването на МПС, на което отнетите и нарязани телефонни кабели са били качени, но тъй като такова обвинение липсва, не следва и да се обсъжда, освен като отегчаващо отговорността на подсъдимите обстоятелство.

Неоснователно е възражението на защитника на подсъдимите, че те не са установили своя фактическа власт върху предмета на престъплението, защото са го намерили нарязан на мястото, където са дошли и полицаите. Изложените по-горе разсъждения на база събраните доказателства категорично отхвърлят версията на подсъдимите за случайното намиране на кабелите. Но даже и да беше така, щеше да има основания само за преквалифициране на извършеното от тях като кражба без използване на технически средства, доколкото са налице останалите елементи от обективната и субективната страна на разглежданото престъпление. Не са налага и повторен коментар относно възражението за липса на технически средства за рязането на кабелите. Двете посочени заключения категорично дават отговор на поставените въпроси и той е, че е откритите в подсъдимите кирка и лопата са били достатъчни за нарязването на кабелите. Не може да се приеме за основателно и възражението, че няма престъпление, защото балансовата стойност на отнетите вещи в счетоводството на ощетеното дружество е нула лева. Със заключението по втората оценителна експертиза изрично е изследван въпроса за цената на кабелите на вторичния пазар, която е определена от експерта и възприетата от съда в присъдата му. Цената на всяка вещ се определя според съществуващите пазарни критерии и затова е без правно значение каква е балансовата и стойност в счетоводството на собственика и.

По отношение на наказателната съдба на подсъдимите, Районният съд е подходил максимално либерално прилагайки чл.55 от НК и определяйки конкретните им наказания под законовия минимум. Определеното за всеки от подсъдимите наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 /десет/ месеца е в рамките на възприетата квалификация и съгласно чл.55, ал.1, т.1 от НК. Правилно е отчетено, че са налице и предпоставките за приложението на чл.66, ал.1 от НК, защото двамата осъждани подсъдими са реабилитирани, а третият е с чисто съдебно минало. Определеният изпитателен срок от три години е в рамките, определени от законодателя и отправя ясно предупреждение срещу извършителите, че при несъблюдаване на правомерно поведение от тяхна страна, ще изтърпят и отложеното наказание. Корекция са налага само относно някои от обстоятелствата, определени от съда като смекчаващи и отегчаващи. Към първата група е посочена младата възраст на дейците, които са съответно на 34 години / Д. К./, на 38 година / Х. К./ и на 23 години /Е. Х./. В случая е очевидно, че първите двама подсъдими са изградени като личности и възрастта им към момента на извършване на престъплението не е такава, че да се отчита като предпоставка за лекомислени преценки от тяхна страна. Не може да се отчита като отежняващо отговорността обстоятелство степента на обществена опасност на деянието, която е преценена предварително от законодателя, определяйки съответните по вид и размер наказания. Като отегчаващо обстоятелство не е преценено и нанесената вреда с прекъсването на комуникациите между населените места С., Осиково и Рибново, независимо, че към момента връзката е била неизползвана. Според свидетеля Пернарев, ако в бъдеще се наложи възстановяването и, това ще струва значително повече от оценената на вторичния пазар стойност на отнетите кабели. Това обаче не променя крайния извод за законосъобразно определени наказания, които са адекватни на данните за личността на всеки от подсъдимите и причинените от престъплението вреди.

Корекция на присъдата се налага и относно уважаването на гражданския иск, предявен от „Б.” срещу тримата подсъдими. Видно е, че на стойност 1 064.32 лева е оценена стойността на процесните кабели на вторичния пазар. Но по делото е представена разписка, удостоверяваща предаването им на представител на ищцовото дружество. В този смисъл липсва основание за осъждането на тримата дейци, защото предмета на престъплението е възстановен на собственика му. Затова и в тази и част атакуваната присъда следва да бъде отменена, а предявения граждански иск отхвърлен за сумата до 1 064.32 лева. Това налага отмяна на съдебния акт и в частта за присъдената държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. В частта за присъдените в тежест на подсъдимите съдебни разноски и за отхвърлянето на предявения граждански иск над сумата от 1 064.32 лева, присъдата е законосъобразна.

По изложените съображения и на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК Благоевградският окръжен съд в настоящия му състав

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда № 4368/30.11.2011 год., постановена по н.о.х.д. № 611/2010 год. на Гоцеделчевския районен съд като преквалифицира извършеното от подсъдимите Д. Д. К., Х. Д. К. и Е. В. Х. по чл.195, ал.1, т.2 и т.4, пр.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.18, ал.1 от НК като ги оправдава по първоначалното им обвинение.

ОТМЕНЯВА същата присъда в частта, с която тримата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно на „Б.” – С. причинените им от престъплението имуществени вреди, както и съответната държавна такса от 50 лева като отхвърля като неоснователен предявения граждански иск за сумата от 1 064.32 лева.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.