№ 468
гр. Велико Търново, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Йордан Воденичаров
Владимир Страхилов
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20214100500681 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано въз основа на Подадена от
Р.П. , Н.П. и И.П. въззивна жалба против Решение № 289/09.07.2021г.,
постановено по гр.д. № 1792/2020г. на Районен съд- Г. О., с което са осъдени
Р. И. П. с ЕГН ********** като причинител по чл.45 ЗЗД, И. Л. П. с ЕГН
**********,Н. И. П. с ЕГН ********** и в качеството на родители- по чл.48
ЗЗД , при условията на солидарност помежду им, да заплатят на И. Г. К. с
ЕГН ********** сумата от 5 000 лв.( пет хиляди лева) в обезщетение за
неимуществени вреди, представляваща обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и
страдания, изпитван страх, унижение, психически дискомфорт и други
негативни преживявания в резултат на извършеното на 11.05.2020г. в град Г.
О. деяние от Р. И. П., а именно: в резултат на нанесен удар в носа, причинил
на И. Г. К. телесна повреда и разстройство на здравето - фрактура на носа,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта -
11.05.2020г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 1595,40/
хиляда петстотин деветдесет и пет лева и четиридесет стотинки/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за лечение и възстановяване.
Решението се обжалва в частта му , с която е присъдено обезщетение
за неимуществени вреди в размер над 2500 лв. и обезщетение за имуществени
вреди в размер над 94,50 лв. Развиват се доводи за неправилна преценка от
1
страна на първоинстанционния съд на доказателствата по делото и оттам
неправилно приложение на критерия за справедливост по отношение на
обезщетението за неимуществени вреди. По отношение на обезщетението за
имуществени вреди се навеждат доводи, че разходите на ищеца за лечение в
болница в П. не са били необходими за неговото лечение, защото и без избор
на екип за оперативна интервенция, самостоятелен сестрински екип и
целодневни грижи и допълнителен помощен персонал то е можело да се
проведе успешно.
В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба
ответникът по същата я оспорва, като твърди, че показанията на свидетелите,
дадени пред съда и в производството пред МКБППМН се разминават. Моли
съда да потвърди решението.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно изцяло и допустимо в
обжалваната му част.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението в обжалваната му част отговаря на изискванията, при които
делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното
право, така, както е въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:
С исковата си молба ищецът навежда твърдение, че двамата ответници
И. Л. П. с ЕГН ********** и Н. И. П. с ЕГН ********** са родители на
непълнолетния Р. И. П. с ЕГН **********. Твърдис, че на 11.05.2020г., около
20,00 ч. , в град Г. О., без да е бил предизвикан с нищо синът на ответниците,
Ростислав ударил ищеца с юмрук в носа. Ищецът с такси отишъл до СМП
при МБАЛ „Св. И. Р." в гр. Г. О.. В болницата констатирали фрактура на носа
му. Ищецът бил настанен в отделение УНГ. След направени допълнителни
изследвания и информиране за състоянието му на майка му П. И. М., ищецът
2
претърпял хирургическа интервенция. На 14.05.2020 г. същият бил изписан с
посттравматичен оток и хематом на носа, оток на дясната скула и извършена
оперативна интервенция - кръвна експозиция. Съставени били и съответните
медицински документи. Твърди се, че след изписването от болничното
заведение, лечението на ищеца продължило в домашни условия. Дишането му
през носа било силно затруднено, изпитвал силни болки, което наложило
прием на различни лекарства и аналгетици. Ищецът не можел да диша и спи
нормално, изпитвал слабост и безсилие при най- елементарни физически
усилия поради липсата на нормален прилив на кислород чрез дишане. При
извършен контролен преглед се установило, че е налице девиация на носната
преграда. Това наложило повторна хоспитализация и на 18.05.2020 г. същият
претърпял втора хирургична операция на носа - субмукозна резекция на
назалния септум в дясно. В носа на И. била поставена стабилизираща плака,
която да спомогне за правилното зарастване на носа след фрактурата. Сочи
се, че ищецът бил изписан на 20.05.2020 г. След повторната операция и
продължилото лечение с медикаменти в домашни условия дишането на
ищеца се подобрило частично. Съобразно дадените предписания на ищеца
били извършени контролни прегледи и седмици след дехоспитализацията му,
била свалена от носа му поставената стабилизираща плака. След свалянето и
била констатирано, че носът му е зараснал в неправилно и несиметрично
положение, наблюдавало се изкривяване на външния нос вдясно. Твърди се,
че ищецът приел тежко състоянието си, не желаел да излиза от вкъщи,
избягвал социални контакти с връстниците си, страхувайки се от възможни
подигравки или друга физическа агресия. Ищецът се затворил в себе и трудно
общувал дори с най-близките си хора. Сочи се, че освен видимото
обезобразяване, състоянието на носа продължило да затруднява и дишането
му. Твърди се, че се наложило ищецът и неговите родители да потърсят
последваща медицинска помощ в специализирано заведение. На 20.08.2020 г.
И.К. постъпил на лечение в Клиника по ушно-носни и гърлени болести „К."
към Университетска болница за активно лечение гр. П.. Същият бил
хоспитализиран до 24.08.2020 г., където претърпял трета операция -
субмукозна резекция на назалния септум, с която се наложило да бъде
извършена корекция на носа в нормално положение и да се възстанови
нормалното му дишане. След дехоспитализацията, лечението и
възстановяването на ищеца продължило при домашни условия още няколко
седмици до пълното възстановяване от оперативната интервенция. Сочи се,
че за извършеното деяние от страна на ответника Р. И. П., била образувана пр.
пр. № 1043/2020 г. по описа на ГОРС. В хода на извършената проверка,
механизма на реализиране на престъпление от страна на ответника и вината
на извършителя била безспорно установена. С постановление от 26.05.2020г.
за отказ да се образува досъдебно производство е прието, че се касае за
деяние по чл. 131, т. 12 във вр. с чл. 130, ал.1 от НК. На основание чл. 61 от
НК, наблюдаващия прокурор е прекратил преписката и е изпратил
материалите по нея на МК по ЗБППМН при Община Г.О.. По случая било
образувано възпитателно дело № 13/2020 г., като след проведено заседание на
25.08.2020 г. състав по чл. 11, ал. 2 от ЗБППМН е наложил на Р. И. П.
3
възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 5 от ЗБППМН „Поставяне под
възпитателен надзор на обществен възпитател" за срок от една година. Сочи
се, че извършеното от първият ответник деяние, в резултат на нанесен удар с
юмрук в носа, причинил на ищеца И.К. телесна повреда и разстройство на
здравето, е довело и до претърпяване от страна на ищеца на имуществени
вреди, изразяващи се в направените от него разходи за лечение и
възстановяване, както и неимуществени такива, изразяващи се в претъпените
от него болки, страдания, страх, унижение, психически дискомфорт и други
негативни преживявания в следствие на деянието. Били извършени от ищеца
разходи, във връзка с лечението и възстановяването, на обща стойност
1595,40 лева. Ищецът моли да бъде определено от решаващия състав по
справедливост обезщетение за вредата в душевната сфера на пострадалия,
Като да бъдат осъдени Р. И. П., лично и със съгласието на своите родители и
законни представители И. Л. П. и Н.И.,И. Л. П. и Н. И. П., в качеството им на
упражняващи родителски права и живеещи съвместно с Р. И. П., да заплатят
солидарно на И. Г. К., лично и със съгласието на неговата майка и законен
представител П. И.а М., както следва: сума в размер от 5000,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца И.К. неимуществени
вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, изпитван страх,
унижение, психически дискомфорт и други негативни преживявания в
резултат на извършеното на 11.05.2020г. в град Г. О. деяние от Р. И. П.,
описано по- горе, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на деликта - 11.05.2020г. до окончателното и изплащане; сумата от
1595,40 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение и
възстановяване. Претендират се направените разноски по делото.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от първия
ответник Р. И. П. чрез пълномощника адв. И.И. от ВТАК, с който се счита
предявения иск за допустим, но се оспорва като частично неоснователен и по
размер. Подробно описва фактическата обстановка по случилия се на
11.05.2020 г инцидент, като твърди, че е помислил, че ищецът иска да се
саморазправя с негов приятел и заради това инстинктивно му се притекъл на
помощ, като ударил ищеца по лицето един път, с дланта на дясната си ръка.
След удара ищецът не реагирал, нито по лицето му имало кръв. След
инцидента ответникът се интересувал за състоянието на ищеца от общи
познати, като от тях разбрал, че още след първия престой в болницата ищецът
се чувствал добре и нямал никакви проблеми.
Счита се, че необходимото лечение на травмата, причинена от
ответника Р.П. е проведено в МБАЛ „Св. И. Р." гр. Г. О.. След констатирана
фрактура на носа са извършени необходимите хирургични интервенции и
ищецът е изписан от болничното заведение без настъпили усложнения и
оплаквания. Счита се, че проведеното лечение в УМБАЛ „К." гр. П. не е във
връзка с лечение на травмата, като пряк и непосредствен резултат от
действието на ответника Р.П.. Посочва се, че видно от епикризата на ищеца
чрез операция на 21.08.2020 г. е извършена корекция на носния връх три
месеца след последната оперативна интервенция и че няма доказателства, от
4
които безспорно да се приеме, че изкривяването на носния връх е в резултат
от лечението проведено в МБАЛ „Св. И. Р." гр. Г. О.. Заявява се, че дори да се
установи, че това изкривяване е в резултат от оперативното лечение,
проведено в болницата в град Г. О., то отговорността на ответница П. не може
да бъде ангажирана за действия, които не е извършил. Счита се, че
претендираният от ищеца размер на обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в резултат на нанесен му на 11.05.2020 г. в град Г. О.
удар в носа от Р.П. е прекомерно завишен, с оглед характера на телесното
увреждане и оздравителният период необходим за възстановяването му. Сочи
се, че при определяне на обезщетението следва да се вземе предвид и
поведението на ищеца преди настъпване на инцидента, както и това, че след
настъпване на инцидента, ответникът не е останал безучастен към
състоянието на ищеца. Претенцията за присъждане на обезщетение за сумата
от 1594,40 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди за направени разходи за лечение и възстановяване, се
счита за неоснователна. Посочва с, че не се установява от приложените
доказателства, че тези разходи са направени за лечение на травмата,
причинена от ответника за това се оспорва претенцията изцяло.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответниците
И. Л. П. и Н. И. П., с който заявяват, че поддържат изложеното в отговора на
исковата молба, депозиран по делото от сина им Р. И. П. .
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда. Макар и във въззивната жалба да са
наведени доводи относими към фактическата обстановка по делото, те не
обосновават някакви нови изводи , коренно различни от тези, направени от
първоинстанционния съд. Основните релевантни за изхода на спора факти
относно механизма на причиняване на телесните увреждания на ищеца и това,
че именно ответникът ги е причинил , са установени по категоричен начин.
Това дали ударът в лицето на ищеца е бил нанесен с юмрук или с отворена
длан, не променя обстоятелството, че удар е нанесен и че в следствие именно
на този удар ищецът е получил телесно увреждане.
Предявени са искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД вр с чл. 48 , ал.
1 от ЗЗД, обективно съединени с иск по чл. 84,ал. 3 от ЗЗД, с които ищецът
претендира да му бъде присъдено обезщетение за претърпени от него
имуществени и неимуществени вреди – резултат от непозволено увреждане.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в
съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
основателността на исковете и размера, в който претенциите следва да бъдат
5
уважени.
По оплакванията в жалбата :
Оплакванията на жалбоподателите касаят размера на присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение. Не се оспорва пред въззивния съд
наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, а и настоящият състав намира, че от събраните по делото
доказателства наличието им се установява по категоричен начин.
По отношение на оплакването, че първоинстанционният съд не е
обсъдил мотивите, поради които жалбоподателят Р.П. е нанесъл удар на
ищеца, а те са от съществено значение за определяне размера на
обезщетението, това оплакване е несъстоятелно. Очевидно от събраните по
делото доказателства става ясно, че жалбоподателят Р.П. е нанесъл удар на
ищеца И.К., воден от младежка импулсивност. Дали е целял настъпването на
телесна повреда за ищеца или причиняването й е резултат от
непредпазливост, в конкретния случай е без значение, доколкото предмет на
спора е деликтната, а не наказателната му отговорност. В случая релевантно е,
че ударът е нанесен съвсем съзнателно и липсват обстоятелства, които да
изключват вината на ответника1 която съгласно разпоредбата на чл. 45 , ал. 2
от ЗЗД се предполага. Липсват и доказателства, които да обосновават извод
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самия ищец.
Разпитаните по делото като свидетели Ф. П., А. Н. и М. М., които са очевидци
на инцидента, не установяват фактите, твърдяни от жалбоподателя, а именно
той да е бил провокиран от поведението на ищеца, за да му нанесе удара.
Критичното отношение на самия делинквент към извършеното от него и
стремежът му да поднесе извиненията си на ищеца трябва да бъдат оценени
положително и приветствани, но по никакъв начин не може да бъдат взети
предвид при определяне размера на обезщетението за причинени
неимуществени вреди, респ. това за причинени имуществени вреди. В случая
се касае за нанесена телесна увреда, която е била съпътствана с физическа
болка и страдание, които извинението и разкаянието не биха могли да
облекчат. Те допринасят само за изграждането на обща оценка за
положителен морален облик на делинквента и проявено добро възпитание.
Без значение за определяне размера на обезщетенията е и възрастта на
жалбоподателя Р.П.. Отново следва да се посочи, че в случая предмет на
делото е не наказателната му отговорност, където безспорно както
извинението, така и разкаянието и възрастта на дееца биха се зачели като
смекчаващи вината обстоятелства. Тези обстоятелства обаче нямат отношение
към интензитета на претърпените от ищеца физическа болка и душевно
страдание, а оттам и към размера на дължимото му се обезщетение за
неимуществени вреди.
Оплакването, че при определяне на размера на обезщетение за
неимуществени вреди първоинстанционният съд е приел в разрез със
събраните по делото доказателства, че ищецът все още има затруднено
дишане и оттам е определил завишен размер на обезщетението, е
несъстоятелно. Заключението на вещото лице доц. Д-р А. К., което
настоящият състав възприема като компетентно и обосновано, сочи, че по
6
анамнестични данни от пострадалия е налице незначително подобрение в
носното му дишане в следствие на претърпяната от него втора оперативна
намеса. Факт, потвърден и от вещото лице Куцаров , и от показанията на
разпитаната по делото свидетелка П. М., майка на ищеца, е, че той се е
чувствал зле и е имал затруднения в дишането за период от получаване на
травмата до извършване на третата оперативна интервенция на 21.08.2020г.
Категорично е вещото лице Куцаров, че всички медицински манипулации,
най-вече трите оперативни интервенции извършени на ищеца са били
необходими за възстановяването му от травмата и са пряка последица от
нейното нанасяне.
Отчитайки обстоятелството, че се касае за лицева травма, съчетана със
затруднения в дишането, силна болка, оток на лицето, отчитайки
обстоятелството, че за кратък период от време ищецът е трябвало да
преживее три сериозни оперативни интервенции, отчитайки неговата възраст
и обстоятелството, че инцидентът се е отразил изключително негативно на
неговата психика, съдът намира, че размерът на обезщетението за причинени
неимуществени вреди, което му се следва, е правилно определен от
първоинстанционния съд. Отново следва да се подчертае, че макар и
времевият период на физическо възстановяване на ищеца да е бил
сравнително кратък- 3-4 месеца, той е бил съпроводен с много негативни
физически усещания, включително и неудобството от лицево загрозяване,
които значително са влошили качеството на живот на пострадалия ищец. В
този смисъл въззивният съд намира, че размерът на дължимото му се
обезщетение, определен от първата инстанция на 5 000 лв. е справедлив.
По отношение на обезщетението за причинени имуществени вреди,
липсва спор, че разходите, установени с представените по делото платежни
документи, са извършени за провеждане на лечен
ието на ищеца от причинената му от ответника Р.П. физическа травма .
Наведено е оплакване в жалбата, че разходите в размер над 95,40лв. не са
били необходими за лечението на ищеца и са сторени с цел да му се осигури
допълнителен ненужен комфорт в лечебното заведение като непрекъсната
грижа от санитар и наблюдение от мед. сестра, както и за избор на оперативен
екип, какъвто не е бил необходим. В случая всички удостоверени от ищеца
разходи са сторени с цел провеждане на лечението му. Лична преценка на
всеки един пациент е да избере лечебното заведение, в което да се лекува,
екипа от лекари, който да го лекува и надхвърлящия минимума обем на
медицинската и съпътстващите я грижи , които да се полагат за него през
периода на лечението му. Ищецът е бил принуден да проведе лечение като
пряка и непосредствена последица от извършеното от ответника Р.П. деяние.
Да бъде ограничаван във възможностите да получи най-доброто, качествено и
адекватно лечение, каквото той безспорно е получил, е недопустимо. Ето
защо обезщетението за имуществени вреди, дължимо се на ищеца се равнява
на пълния размер на разходите, сторени за извършените по лечението му
медицински дейности.
7
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд
съвпадат напълно с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извода
за правилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Същото не страда от пороците , посочени във въззивната жалба и следва да се
потвърди.
При този изход на делото жалбоподателите следва да заплатят на
ответника по жалба сторените от него разноски по водене на делото във
въззивната инстанция в размер на 700 лв. възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното , Великотърновският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 289/09.07.2021г., постановено по гр.д. №
1792/2020г. на Районен съд- Г. О., в частта му, с която са осъдени Р. И. П. с
ЕГН ********** като причинител по чл.45 ЗЗД, И. Л. П. с ЕГН **********,
Н. И. П. с ЕГН **********, в качеството им на родители- по чл.48 ЗЗД , при
условията на солидарност помежду им, да заплатят на И. Г. К. с ЕГН
********** сумата от 2500 лв. две хиляди и петстотин лева) обезщетение за
неимуществени вреди, представляваща обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди, в резултат на извършеното на 11.05.2020г. в
град Г. О. деяние от Р. И. П., а именно: на нанесен удар в носа, причинил на
И. Г. К. телесна повреда и разстройство на здравето - фрактура на носа, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта -
11.05.2020г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 1500/ хиляда и
петстотин / лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение и
възстановяване.
ОСЪЖДА Р. И. П. с ЕГН ********** като причинител по чл.45 ЗЗД, И.
Л. П. с ЕГН **********, Н. И. П. с ЕГН ********** солидарно да заплатят на
И. Г. К. с ЕГН ********** сумата от 700 лв. ( седемстотин ) лева разноски по
водене на делото пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9