Р Е Ш Е Н И Е
18.06.2021 год.
Номер 166 2 0 2 1 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на първи юни 2 0 2 1 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Ирена Симеонова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 142 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Община Кюстендил, БУЛСТАТ/ЕИК *********, представлявана от Петър Паунов – Кмет, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд“ № 1, против Решение № РД-02-14-279 от 24.03.2021 г. на Ръководителя на Националния орган на Оперативна програма за междурегионално сътрудничество /Интеррег – ИПП за ТГС България – Македония 2014 – 2020/, с което са констатирани нередности и е наложена финансова корекция на Община Кюстендил по Договор № РД-00-355/31.03.2020 г. с предмет „Подобряване на туристическата инфраструктура в община Кюстендил“, в рамките на проект „СВ006.2.21.143“ по реда на Практическото ръководство за обществени поръчки и безвъзмездна помощ за външни дейности на Европейския съюз /Практическото ръководство/, на основание чл. 73 ал. 1, 70 ал. 1 т. 9, във връзка с § 5 т. 4 от ДР на ЗУСЕСИФ и § 1 т. 2 от ДР на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции по реда на ЗУСЕСИФ /Наредбата/ и чл. 20 ал. 1 във вр. с чл. 4 ал. 1 от Меморандума за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП ТГС ССI 2014ТС16I5СВ006 между правителството на Република България и правителството на Република Македония, за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Македония по Инструмента за предприсъединителна помощ /ДВ, бр. 44/2016 г./, във вр. с чл. 8 ал. 4 т. ii и т. v от Регламент /ЕС/ № 1299/2013 на ЕП и на Съвета относно специални разпоредби за подкрепа от ЕФРР по цел „Европейско териториално сътрудничество“ и въз основа на раздел І, т. 1, б. „а“ и т. 3 от Заповед № РД-02-14-191/26.02.2019 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройство, в размер на 387 917.45 лева с ДДС, 10 % от допустимите разходи по цитирания по – горе договор от 31.03.2020 г. с изпълнител „С.Ф.Р.“ ЕООД .
Изложени са подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Същият е постановен при съществени нарушения на административно - производствените правила и материалния закон. Счита, че няма нередност по смисъла на закона. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна, не изразява становище по делото в о.с.з. Представя писмени бележки, чрез упълномощен юрисконсулт, в които моли жалбата да се отхвърли като неоснователна, като претендира юрисконсултско възнаграждание.
Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна. Съображенията за това са следните:
Оспорващата Община Кюстендил, БУЛСТАТ/ЕИК *********, е бенефициент по проведена
процедура за строителство с предмет „Подобряване на туристическата
инфраструктура в община Кюстендил“, в рамките на проект СВ006.2.21.143 по реда
на Практическото ръководство за обществени поръчки и безвъзмездна помощ за външни дейности на Европейския съюз,
по договор № Д-00-355/31.03.2020 г., сключен със „С.Ф.Р.“ ЕООД на стойност 387 917.45
лв. с ДДС.
Била е извършена проверка от управляващия орган, в резултат на осъществен последващ контрол за законосъобразност на проведената процедура с упоменатия по – горе предмет.
С оспореното Решение от 24.03.2021 г. е наложена финансова корекция в общ размер на 387 917.45 лева с ДДС, представляваща 10 % от стойността на допустимите разходи по Договор № Д-00-355/31.03.2020 г. с възложител Община Кюстендил и изпълнител „С.Ф.Р.“ с цитирания по – горе предмет.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител юк. Стоева, твърди процесуална и материалноправна незаконосъобразност на оспорения акт. Счита, че финансовата корекция е наложена неправомерно, тъй като възложителят се е възползвал от предоставената от закона възможност, а именно е приложил чл. 59 ал. 6 от ЗОП. Излага подробни доводи за тази незаконосъобразност и моли за отмяна на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение по делото.
Ответникът, чрез процесуалния си представител юк. Качериева, оспорва жалбата изцяло. Представя писмени бележки и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
След като извърши проверка на доказателствата по преписката, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 12.07.2019 г. между МРРБ, чрез УО по Програмата за Интеррег – ИПП за ТГС България – Република Северна Македония 2014 -2020, от една страна и Община Кюстендил“, като бенефицинт – от друга, е сключен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по същата оперативна програма, с посочен по – горе предмет.
Във връзка със сключения договор, Община Кюстендил, като възложител е провел процедура за строителство „Подобряване на туристическата инфраструктура в община Кюстендил“, в рамките на проект СВ006.2.21.143“. В обявения срок за подаване на оферти е постъпила една оферта от „С.Ф.Р.“ ЕООД /19.02.2020 г./. Уведомителното писмо до избрания изпълнител /анекс d8а/ е изпратено на 19.03.2020 г., като в същото не са изискани документи за доказване на липсата на основания за отстраняване. В резултат на проведената процедура е сключен договор за строителство № Д-00-355/31.03.2020 г. на стойност 387 917.45 лева с ДДС.
В резултат на осъществен последващ контрол за законосъобразност на проведената процедура, при извършената проверка служителите на МРРБ са констатирали 2 /два/ броя нарушение с финансов ефект, както следва:
1. Несъответствие на избрания изпълнител с критериите за подбор:
- по отношение на позицията „експерт по контрол на качеството“ - представеният сертификат за преминато обучение за контрол на качеството на предложения експерт е с изтекла валидност – съгласно посочената в него информация, срокът на валидност на документа е до 02.03.2020 г.
- по отношение на позицията „експерт по безопасност и здраве“ – представеният сертификат за преминато обучение за контрол по спазването на условията за здравословни и безопасни условия на труд е с изтекла валидност – съгласно посочената в него информация, срокът на валидност на документа е до 02.03.2020 г.;
2. Ограничителни критерии за подбор:
- Заложеното в тръжната процедура /т.16.2.1 от обявлението и 12.3.2.1 от инструкциите към участниците/ условие всеки член на обединението, който ще извършва строителни дейности, да е регистриран в Централния професионален регистър на строителя /ЦПРС/, необосновано ограничава участието на лица, които не разполагат със съответната регистрация в ЦПРС, но имат право на основание чл. 3 ал. 3 от Закона за камарата на строителите /ЗКС/ да участват в изпълнението на СМР, съвместно с регистрирано по надлежния законов ред лице.
С писмо изх. № 99-00-2-334-20/23.02.2021 г. е изпратено уведомление до кмета на общината, че по извършената проверка е стартирана процедура по чл. 73 от ЗУСЕЗИФ /посочен е сигнала за нередност, първоначалното становище на УО, предприетите мерки, както и правото му да представи коментари, бележки или допълнителни документи в процедурата по определяне на финансовата корекция/.
На 08.03.2021 г. с изх. № 94-00-3048, въз основа на фактите, констатирани при проверката, е постъпило възражение от Кмета на Община Кюстендил. В него възложителят е посочил, че УО на проекта неправилно е тълкувал чл. 59 ал. 6 от ЗОП. Възложителят разполага с оперативна самостоятелност да определя критериите за подбор и оценка, които счита, че в най – пълна степен ще задоволят конкретните му нужди. Уточнил е, че процесното условие касае не всички участници в обединението, а само тези, които предвид вида на дейностите, които ще изпълнят се определят в договора за обединение като изпълнители – строители.
Въпреки подаденото възражение от Община Кюстендил е издадено и процесното решение за налагане на финансова корекция, като са приети за основателни аргументите и представените документи и е оттеглено предложението за налагане на финансова корекция по несъответствието на избрания изпълнител с критериите за подбор, а е останало наложената финансова корекция за ограничителните критерии за подбор.
Изрично в същото, ответникът е посочил и начина на определяне на финансовата корекция – определянето на размера на финансовата корекция е извършено върху стойността на засегнатите от нарушенията и признати за допустими за финансиране по цитираната програма разходи по договора с изпълнител „С.Ф.Р.“, а именно сума в размер на 387 917. 45 лв. с ДДС, представляваща 10 % от стойността на допустимите разходи по договора, като е установен по пропорционалния метод, тъй като е невъзможно да се даде реално количествено изражение на финансовите последици.
Събразно приложимата Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, нарушението попада в приложното поле на т. 11 буква „а“ от Приложение № 1 към чл. 2 ал. 1 от Наредбата, приета с ПМС № 57/28.03.2017 г. – „потенциалните участници/кандидати са възпрепятствани от участие поради неправомерни критерии за подбор, посочени в обявлението за поръчка или в документацията за обществена поръчка“. Предвидената финансова корекция е в размер на 5 до 10 на сто – в зависимост от тежестта на нарушението. Като са отчели естеството и сериозността на нарушението допуснато от бенефициента и финансовото му отражение, което то има ли би могло за има върху средствата от ЕСИФ, както и приложимата нормативна уредба, е определен размер на финансовата корекция от 10 на сто върху стойността на допустимите за верификация разходи по сключеният договор. При определяне на приложимия размер корекция е взето предвид, че не е налице основание за прилагане на по – малък процент финансова корекция, тъй като не са постъпили две депозирани оферти, което обосновава и заключението, че е налице ограничение на конкурентната среда.
Несъгласна с издаденото решение, Община Кюстендил, чрез представляващия я кмет, оспорва същото.
Съдът приема горната фактическа обстановка на писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка.
Жалбоподателят е субект на правото на съдебно оспорване, упражнил е правото си надлежно и съдът приема, че жалбата е в срок, което прави жалбата им допустима.
При съдебната проверка по чл. 168 ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК се обосновават следните правни изводи:
Като доказателство за компетентността на издателя на решението по делото е представена Заповед № РД-02-14-26.02.2019 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство, с която Десислава Георгиева – Директор на Дирекция „УТС“ е определена за ръководител на УО за Програма Интеррег – ИПП за ТГС България – Република Северна Македония 2014 – 2020, в това число и да издава всички нормативни актове по ЗУСЕСИФ.
Съгласно чл. 73 ал. 1 от ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Според чл. 73 ал. 4 от ЗУСЕСИФ, решението по ал. 1 може да се оспорва пред съд по реда на АПК, като при съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27 ал. 3 и ал. 5 - 7 от закона.
В конкретният случай, обжалваният административен акт е издаден на 24.03.2021 г., получен е от жалбоподателя на 24.03.2021 г. по електронен път и на 07.04.2021 г. е подадена жалба против него, т. е. в срока по чл. 149 от АПК. С решението за адресата възникват неблагоприятни правни последици – наложена финансова корекция, налице е правен интерес и жалбата се явява допустима.
Административният акт е издаден от компетентния за това орган по чл. 73 ал. 1 от ЗУСЕСИФ, в дължимата форма и с оглед целта на закона.
Оспореният акт обаче е издаден в противоречие на материалния закон. Решението отговаря на изискванията на чл. 59 ал. 2 от АПК за форма на административния акт – съдържа всички реквизити, като са изложени и доводи във връзка с възражението на жалбоподателя за неоснователност на констатациите, направени в рамките на конкретната проверка на обществената поръчка, но е в нарушение на материалния закон.
В административното производство приключило с издаденото решение, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Община Кюстендил е надлежно конституирана в производството по налагане на финансовата корекция. Жалбоподателят е бил уведомен за изготвеното уведомление от помощния орган и се е възползвал от дадената му възможност, предоставена по чл. 73 ал. 2 от ЗУСЕСИФ, да изложи своите възражения по констатациите. В уведомлението нарушението е надлежно мотивирано, като са посочени вида и формата на нарушението, нормите на закона, които не са спазени, както и начина на определяне и размера на финансовата корекция, която се предвижда да бъде наложена. Следва да се има предвид, че производствата по налагане на финансова корекция и администрирането на нередност са два отделни института и наличието на първа писмена оценка касае съвсем различно нарушение или сигнал за такова, но не й констатираното нарушение при възлагането на обществената поръчка. При администрирането на нередности, които са нарушения на процедури по възлагане на обществени поръчки, ролята на първа писмена оценка изпълнява решението за налагане на финансова корекция, съгласно Наредбата за администриране на нередности по ЕСИФ, приета с ПМС № 173/13.07.2016 г. първа писмена оценка.
При издаване на оспорения ИАА Ръководителят на УО е изпълнил всички етапи от процедурата по администриране на нередности и извършване на финансови корекции, предвидена в ЗУСЕСИФ. Община Кюстендил е била надлежно уведомена за започналата процедура /писмо изх. № 99-00-2-334-20/23.02.2021 г. и се е възползвала от възможността да представи своите възражения и доказателства, които са били обсъдени от УО, но не били възприети в цялост.
Приобщаващо към мотивите на административния орган в акта е и изложеното в горецитираното писмо на УО на Програма Интеррег – ИПП за ТГС България – Р Северна Македония 2014 - 2020.
По приложението на материалния закон, съдът приема следното:
Съгласно чл. 49 ал. 2 т. 1 от ЗУСЕСИФ за определяне на изпълнител за дейностите по предоставяне на услуги обект на обществена поръчка, се прилагат правилата предвидени в ЗОП, когато бенефициентът на безвъзмездна финансова помощ е възложител по смисъла на този закон. Община Кюстендил безспорно се явява такъв възложител по ЗОП. В случая процесната процедура е проведена по реда на Практическото ръководство, а не по реда на Закона за обществените поръчки.
Съгласно чл. 70 ал. 1 т. 9 от ЗУСЕСИФ, финансова корекция следва да се налага за нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на ЕС и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. В настоящия казус не е налице обективно обстоятелство, от което е видно, че е налице нарушение на изрично уредени правни норми, задължаващи възложителя – бенефициент да спазва определените критерии за подбор от потенциалните участници/кандидати. Констатираната нередност не съставлява нарушение на приложимото право на ЕС и българското законодателство, извършено чрез бездействие от страна на бенефициента, което има за последица нанасянето на вреда или възможност за нанасяне на вреда на средства от ЕСИФ, съгласно дефиницията за нередност – чл. 2/36/ от Регламент № 1303/2013. Съдът на ЕС приема, че „неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки съставлява нередност по смисъла на чл. 2 т. 7 от Регламент № 1083/2006, доколкото не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на съответния фонд“ – Решение от 14 юли 2016, Wroclaw, C-406/14, EU: С: 2016:562, точка 45.
Определянето на размера на финансовата корекция правилно е извършена чрез прилагането на пропорционалния метод, с оглед естеството на нарушението, тъй като е неъзможно да се даде реално количествено изражения на финансовите последици. Това е така, защото не може да се установи финансовото отражение на нарушението, тъй като не може да се сравни до каква степен може да бъдат по – изгодни потенциалните предложения, които биха били подадени при осигуряване на определените критерии на потенциалните участници при подаване на офертите. Следоватено за определянето на финансовата корекция правилно е приложен процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. Съобразно приложимата Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции по реда на ЗУСЕСИФ, нарушението попада в приложното поле на т. 11 буква „а“ от Приложение № 1 към чл. 2 ал. 1 от Наредбата, приета с ПМС № 57/2017 г. – „неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие“, във връзка с чл. 70 ал. 1 т. 9 и чл. 72 ал. 5 от ЗУСЕСИФ. След като е отчел естеството и сериозността на нарушението допуснато от бенефициента и финансовото отражение, което то има или би могло да има върху средствата от ЕСИФ, както и приложимата нормативна уредба, Управляващият орган е определил размер на финансовата корекция от 10 на сто върху стойноста на всички допустими разходи по сключеният договор, като се е позовал на чл. 5 ал. 1 от Наредбата, когато за допуснатото нарушение не може да се установи реално количествено изражение на финансовите последици.
Нито националното законодателство, нито законодателството на ЕС и в частност Регламент № 1303/2013 г., поставят като изискване наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това разбиране на разпоредбата на чл. 2 т. 36 от Регламент № 1303/2013 на ЕП следва от буквалното му тълкуване, което е ясно и недвусмислено – „има или би могло да има“. Тълкуването е трайно установено и в практиката на Съда на ЕС дадено по повод на идентични дефиниции в Регламент № 2988/1995, Регламент № 1083/2006, както и други секторни регламенти /виж Решение І. v C., C-199/03, EU: C: 2016:562, т. 31; Решение С.L, C-465/ 10 EU: C: 2011:867, т. 47, какт о и Решение W., EU: C: 2016:562, т. 44/. Дефиницията за нередност съдържа следните елементи: 1. Действие или бездействие на икономически оператор; 2. което води до нарушение на правото на ЕС или на националното право, свързано с неговото прилагане и 3. има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. В конкретният случай Община Кюстендил има качеството на икономически оператор, нарушенията произтичат от действието на бенефициента, като са нарушени конкретни норми на националното законодателство /чл. 2 ал. 2 от ЗОП /.
Действително в оперативната самостоятелност на възложителя е предоставена възможност как точно да определи изискванията за професионални способност, като същото следва да бъде съобразено с основополагащите принципи при възлагане на обществени поръчки, а именно недискриминация, равно третиране, равнопоставеност и свободна конкуренция.
Органът – ответник е изложил мотиви за невъзможността да бъде определена конкретна реална вреда за бюджета на Съюза. С оглед на характера на нарушението е обективно невъзможно да бъде установено конкретното финансово изражение на вредата. Няма как да се установи колко кандидати биха участвали в конкурса при правомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие и какви условия биха предложили, за да се определи точно разликата между употребените средства при или без нарушението. За случаи като настоящия, когато финансовото изражение на вредата не може да бъде точно определено, законодателят е допуснал прилагането на пропорционалния метод за определяне на размера на вредата. Това законодателно решение е в съответствие с Насоките на Европейската комисия и приетите от нея критерии за вземане на решение за приложимите ставки за корекции, както и самите ставки.
В конкретният случай обаче, не е налице „нередност“ по смисъла на закона.
Съгласно чл. 59 ал. 6 от ЗОП при участие на обединения, които не са юридически лица, съответствието с критериите за подбор се доказва от обединението участник, а не от всяко от лицата, включени в него, с изключение на съответна регистрация, представяне на сертификат или друго условие, необходимо за изпълнение на поръчката, съгласно изискванията на нормативен или административен акт и съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнението на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението.
В случая съществуват изисквания на нормативен акт – в чл. 3 ал. 2 от ЗКС е предвидено, че строителите, изпълняващи строежи от първа до пета категория по чл. 137 ал. 1 от Закона за устройство на територията или отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности, позиция „Строителство“, подлежат на вписване в Централния професионален регистър на строителя. Съгласно чл. 3 ал. 3 от ЗКС, когато физически или юридически лица се обединяват за изпълнение на строежи или отделни видове строителни и монтажни работи по ал. 2, поне един от участниците в обединението трябва да е вписан в регистъра.
Поради това е налице изключението по чл. 59 ал. 6 от ЗОП лицето участник, което ще изпълни поръчката съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението да е регистрирано за извършване на съответната категория строеж в ЦПРС или за отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности, позиция „Строителство“.
В документацията, която е депозирал, участникът изрично е уточнил: „..в случай, че участникът е обединение, изискването се прилага за тези членове, които ще извършват строителни дейности“. Предвид на това изрично уточнение, безспорно е че това условие касае не всички участници в обединението, а само тези, които предвид вида на дейностите, които ще изпълнят, се определят в договора за обединение като изпълнители – строители.
УО се е позовал на разпоредбата на чл. 3 ал. 3 от ЗКС, но не е взел предвид следващата алинея – чл. 3 ал. 4 от ЗКС, която предвижда, че участието в обединението по ал. 3 не поражда права за лицата, които не са вписани в регистъра, самостоятелно да изпълняват строежи или отделни строителни и монтажни работи по ал. 2. Следва да се приеме, че когато извършват строителство съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението, те самостоятелно изпълняват строежи или отделни строителни и монтажни работи. Това тълкуване съответства на разпоредбата на чл. 59 ал. 6 от ЗОП. Участието в обединение не може да води до заобикаляне на закона. С оглед изискването поне един от участниците в обединението да бъде вписан в регистъра за съответната категория строеж е приложимо тогава, когато с оглед на разпределението на дейностите в обединението, именно той ще извършва тези от строежите или тези от строителните и монтажни дейности, за които се изисква регистрация. Ако повече от един от членовете на обединението ще извършват дейности, за които се изисква регистрация, следва всеки от тях да бъде вписан в регистъра за съответната дейност, която ще извършва с оглед на постигнатото между членовете на обединението съгласие за разпределение на дейностите. В случая, възложителят не е изискал вписване в ЦПРС по отношение на участници в обединението, които съгласно договора за разпределение на дейностите в обединението, няма да извършват строителни дейности. В този смисъл, поставеното изискване не е ограничително спрямо участниците в обединението и липсва извършено нарушение / в този смвисъл виж и решение по адм. дело № 111718/2020 г.; решение по адм. дело № 4411/2020 г., решение по адм. дело 9375/2020 г.; решение по адм. дело 12 78782020 г., всички на ВАС/.
С оглед на всичко гореизложено, жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 143 ал. 3 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените съдебни разноски в размер на 100 /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на Община Кюстендил, БУЛСТАТ/ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд“ № 1, представлявано от Петър Паунов – Кмет, Решение № РД-02-14-297/24.03.2021 год. на Ръководителя на Националния орган по Програма „ИНТЕРРЕГ ИПП България – Република Северна Македония“ 2014 – 2020 г.
ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройство, с адрес: гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 17-19, да заплати на Община Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, пл. ”Велбъжд” № 1, сумата от 100 /сто/ лева дължими разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Р. България.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: