Р Е Ш Е Н И Е
№ 174/12.04.2023 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на четиринадесети март, две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка Колева, разгледа
докладваното от съдия Н.Каменска адм. дело № 764 по описа за 2022 г. на
Административен съд -Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК и е
образувано по жалба на Х.Р.И. с адрес ***, подадена чрез адв.В.Д.-ДАК, срещу
писмо с рег. № АО-21-2353/16.11.2022 г., издадено от кмета на Община Тервел, С.
С., в което е обективиран отказ за съставяне на акт за сключен граждански брак.
Жалбоподателката счита отказа за неправилен и
незаконосъобразен като постановен при
съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. В съдебно
заседание чрез процесуалния си представител, адв.Д., заявява, че поддържа
жалбата и моли отказът да бъде отменен, а преписката да се върне за ново
произнасяне.
Ответникът, кметът на Община Тервел, чрез процесуалния
си представител, юрисконсулт З.И., оспорва жалбата като неоснователна и излага
съображения, че постановеният отказ е правилен е законосъобразен, понеже
липсвали данни дали към момента на сключване на гражданския брак
жалбоподателката била български гражданин. В тази връзка се позовава на Наредба
№ 1 от 19.02.1999 г. за прилагане на Глава пета от Закона за българското
гражданство. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
Административен съд - Добрич, след като обсъди
доводите на страните във връзка със събраните по делото писмени доказателства,
намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок по чл.149,
ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу годен за оспорване административен акт.
По своята същност оспореното писмо представлява отказ
да бъде извършена административната услуга, визирана в нормата на чл.70, ал.2
от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), която определя, че ако българският
гражданин не е могъл да предаде или изпрати съставения от местен орган по
гражданското състояние в чужбина акт на български дипломатически или консулски
представител, той може да го представи направо на длъжностното лице по
гражданското състояние в общината по постоянен адрес съгласно чл. 72, ал. 2, т.
1, 2 и 3, заедно с легализиран и заверен превод на български език. В тази връзка нормите на чл.4, ал.1 и ал.2 от Наредба
№ РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. на МРРБ за функциониране на единната система за
гражданска регистрация определят, че събитията по гражданско състояние,
настъпили в чужбина за лица, които към момента на събитието са български
граждани, се регистрират въз основа на препис или извлечение от съставения от
чуждестранен местен орган или от български дипломатически или консулски
представител акт за гражданско състояние. Както и че за регистриране на
събитията по гражданско състояние, настъпили в чужбина, се съставят актове за
гражданско състояние в административния център на общината.
От данните по делото се установява, че
жалбоподателката Х.Р.И. е сключила граждански брак с турския гражданин К. Б. на
19.12.2001 г. и има издадено турско удостоверение за сключен граждански брак №
715/19.12.2001 г. в община Е./Т..
Настоящото административно производство е било
образувано по подадено от жалбоподателката заявление с вх. № АО-5088/09.11.2022
г. в Община Тервел за съставяне на акт за гражданско състояние на български
гражданин, който има съставен акт за граждански брак в чужбина по реда на
чл.70, ал.2 от ЗГР. Към искането жалбоподателката е представила преведени от
турски език удостоверение за сключен граждански рак № 715 с данни за датата и
мястото на сключения брак, удостоверение за идентичност на имена на лице,
придобило турско гражданство, от което се установява, че турското гражданство е
придобито от жалбоподателката с решение на Министерския съвет на Република
Турция № 19 от 19.12.2001 г., Общинска дирекция „Гражданско състояние“ –Ергене.
Жалбоподателката е представила и копие на българска лична карта, издадена на 13.09.2022 с валидност до 13.09.2032 г.
От данните по делото се установява, че Х.И.
е родена в Република България на *** *** и има съставен Акт за раждане №
24/20.01.1982 г. Родителите на жалбоподателката, Р. И. Т. и М. Р. А. са
български граждани към датата на съставяне на акта за раждане, което по делото
не е спорно. От представените „Пълни данни“ от Национална база данни
„Население“ се установява, че постоянният адрес на жалбоподателката е в гр.Тервел,
а настоящият в Р Турция. Освен лична карта, жалбоподателката има и издаден на
13.09.2022 г. задграничен паспорт.
Административният орган е обосновал отказа да състави
акт за гражданско състояние с обстоятелството, че нямало данни за датата на
напускане на страната и датата на влизане/пристигане в Република Турция, което
пораждало съмнение, че към датата на сключване на гражданския брак през 2001 г.
жалбоподателката е била българска гражданка. Това съмнение съществувало и
поради обстоятелството, че към датата на сключване на гражданския брак,
19.12.2001 г. жалбоподателката нямала издадени документи за самоличност от
Република България. Първите такива били издадени едва през 2022 г.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира жалбата за основателна.
Оспореният отказ е постановен от компетентен орган,
кмета на Община Тервел, който разпоредбата на чл.35, ал.3 от ЗГР определя като длъжностно
лице по гражданското състояние на територията на общината.
Оспореният отказ е издаден при съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в неизясняване на фактическата обстановка. Неизяснените в
производството по чл.70, ал.2 от ЗГР обстоятелства, описани като съмнения, са
послужили като основание за постановяване на отказа да бъде извършена исканата
административна услуга.
Индивидуалният административен акт се издава, след
като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако
такива са дадени, съответно направени, съгласно чл.35 от АПК. Длъжностното лице
по гражданско състояние в общината не се е съобразило с разпоредите на чл.35 и
чл.36, ал.1-4 от АПК. Според, чл.36, ал.1 от АПК, доказателствата се събират
служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в
специален закон случаи.
При условие, че жалбоподателката е представила
необходимите документи, надлежно преведени на български език, както и
издадената българска лична карта, задължение на длъжностното лице е да отхвърли
възникнали съмнения за евентуално изгубване на българското гражданство като изясни
дали Х.И. фигурира в някой от регистрите на Министерството на правосъдието по
чл.38 от Закона за българското гражданство като изиска тази информация
служебно.
Изрично разпоредба на специалния закон (чл.40, ал.1,
т.2 от Закона за българското гражданство) определя, че органите на местното
самоуправление и местната администрация в рамките на тяхната компетентност могат
да искат информация за гражданството на лицата.
Съгласно чл.36, ал.2 от АПК страните в
административното производство също са длъжни да оказват съдействие на органа
при събирането на доказателства, но в случая няма данни административният орган
да е изискал представянето на допълнителни доказателства от жалбоподателката
преди да постанови отказа за извършване на административната услуга.
Оспореният отказ е издаден и в нарушение на чл.36,
ал.6 от АПК, който задължава административния
орган по своя инициатива или по искане на страна да изиска от съответните
административни органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи
публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, в рамките на
своята компетентност да издадат и изпратят удостоверения, да изпратят
документи, други доказателства или информация, от значение за производството.
В случая възникналите у длъжностното лице по
гражданско състояние на Община Тервел въпроси относно гражданството на
жалбоподателката е следвало да бъдат изяснени служебно и по инициатива на
ответника чрез отправяне на запитвания за издадените лични документи и за
гражданството до ОД на МВР Добрич и Министерството на правосъдието, които са
компетентни да удостоверят дали жалбоподателката в определен минал момент е
загубила българското си гражданство и съответно кога го е възстановила.
С оглед изложеното оспореният отказ следва да бъде
отменен, а преписката да се изпрати на административния орган за ново
произнасяне по подаденото заявление с вх. № АО-5088/09.11.2022 г. в Община
Тервел за съставяне на акт за гражданско състояние на български гражданин,
който има съставен акт за граждански брак в чужбина.
С оглед разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК следва да
се уважи искането на жалбоподателката за присъждане на направените от нея
разноски по представен списък в размер на 1210 лв. за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.1, чл.173,
ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд - Добрич, ІІІ състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ писмо с рег. № АО-21-2353/16.11.2022 г.,
издадено от кмета на Община Тервел, в
което е обективиран отказ за съставяне на акт за сключен граждански брак.
ИЗПРАЩА преписката на кмета на Община Тервел за ново
произнасяне по заявление на Х.Р.И. с вх. № АО-5088/09.11.2022 г. в Община
Тервел за съставяне на акт за гражданско състояние на български гражданин,
който има съставен акт за граждански брак в чужбина, при съобразяване мотивите
по прилагане на закона в настоящото решение.
ОПРЕДЕЛЯ срок от 1 (един) месец за произнасяне по заявлението
на жалбоподателката, считано от влизането на решението в сила.
ОСЪЖДА Община Тервел да заплати на Х.Р.И., ЕГН **********
сумата от 1 210 лв. (хиляда двеста и десет лева), представляваща извършени
разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение за първа
инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните с касационна жалба, подадена до Върховен
административен съд чрез Административен съд –Добрич.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: