Р Е Ш Е Н И Е
№ 139
гр.Ботевград, 17.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на седемнадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П.
при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №538 по описа за 2019година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
И.Л.С. с ЕГН**********,*** е обжалвал в законния срок наказателно постановление №***от ***г.,
издадено от Началник група към ОДМВР – София, сектор пътна полиция ОДМВР -
София, упълномощен със заповед № ***г. на МВР, с което за нарушение на чл.58,
т.3 от ЗДвП на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 1000.00лева и наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. В жалбата си С.
излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на НП, и моли същото да бъде отменено изцяло, със
законните последици.
В хода на
разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят се явява лично
и упълномощения от него адв.Новиков от АК – Стара Загора.
Въззивната страна – ОДМВР - София,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява
становище по жалбата.
Ботевградска районна прокуратура,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира
становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
приема, че от приложените по делото писмени доказателства: 2 бр. снимки; НП №***от ***г.;
картон на НП №***от ***г.; АУАН № ***г.; докладна записка от ПИ К.Й.;
възражение; заповед №***г. на Министъра на МВР, справка за нарушител/водач на И.Л.С., писмо, с вх. № ***. от ОПУ-София и
приложените към него писмени доказателства: информация на ръководителя на
РПС-Хемус; заповед № ***г.; схема; протокол от ***и събраните гласни доказателства –
показанията на свидетелите: К.Й.Й.– актосъставител, И.М.К. и А.Т.С., се установява следната фактическа
обстановка:
На 29.04.2019г. около
14.01ч. на АМ „Хемус“ в участъка непоредствено след тунел „Топли дол“ /39-ти
км./ в платното в посока към гр.София, И.Л.С. управлявал лек автомобил м.“Мазда 3“ с рег.№***,
като с него пътувала и съпругата му – св.А.Т.С.. Тогава, на около 200м. след
тунела били поставени указателен знак тип Ж с табела тип Т, които сочели за
предстояща, след няколкостотин метра реорганизация на движението на МПС в
платното в посока гр.София, а именно движение на МПС само в десните две ленти, с оглед въвеждането
на двупосочност на същото. Това се
налагало поради ремонт на платното за движение в посока гр.Варна и затварянето
му за движение от 36+170км. до 38+150км.
Всичко това било възприето от С., който предприел престрояване в крайната дясна
лента, както сочел указателния знак и започнал да се движи с управлявания от
него автомобил в крайната дясна лента, в платното за движение в посока
гр.София. В този момент свидетелите
К.Й.Й. и И.М.К.– полицейски служители
при ОДМВР – София били на работа и
изпълнявали задълженията си по
контрол на пътното движение на автомагистрала „Хемус” и забелязали престрояването от страна на С. в
крайната дясна лента. Те решили, че
жалбоподателят управлява без причина в лентата за принудително спиране и със
служебния автомобил предприели проследяване на този, управляван от С.. След
около 1км. свидетелите Й. и К. чрез звуков и светлинен сигнал спрели
автомобила, управляван от жалбоподателя и след като му изискали документите за
проверка, му обяснили, че според тях е
извършил нарушение по чл.58, т.3 пр.1 от ЗДвП. На място св.Й. съставил в
присъствието на св.К. АУАН
№ ***г. на С., и последният го подписал с възражение. Въз основа на
съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №***от ***г
на Началник група към ОДМВР – София,
сектор пътна полиция ОДМВР - София.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на
свидетелите Й. /без частта им относно мястото на нарушението и обстоятелствата по организацията на пътното
движение в процесния участък от АМ „Хемус/, К. и А.С., както и от приложените
по делото писмени доказателства.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като
е депозирана от легитимирано лице в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Съдът приема, че разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Съгласно чл.58,
т.3 от ЗДвП "При движение по автомагистрала на
водача е забранено: т.3. да се движи или спира в лентата за принудително
спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при
здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство;". В случая
действително С., като водач на лек
автомобил е управлявал същия в лентата за принудително спиране на АМ „Хемус“ в
платното за движение в посока гр.София,
в участъка след тунел „Топли дол“, но това е било с оглед пътната обстановка в
този район, а именно с оглед указателните табели, сочещи, че движението в това
платно предстой да стане двупосочно и следва МПС, движещи се в посока гр.София
да се престроят в двете десни ленти. Това
е видно от приложената заповед № ***г. на председателя на управителния съвет на АПИ и най - вече от приобщената
по делото схема /л.71/. В този смисъл
съдът следва да посочи, че кредитира изцяло показанията, дадени от св.С., които
кореспондират с цитираните заповед на председателя на управителния съвет на АПИ и
схема. От друга страна, съдът следва да посочи, че не кредитира показанията на
св.Й. в частта им относно точното място на извършване на нарушението и
обстоятелствата относно реорганизацията на движението в пътния участък след
тунела „Топли дол“ именно поради противоречие с приобщените по делото писмени
доказателства, изпратени от АПИ, ОПУ-София
и неподкрепянето им в тази част от други доказателства.
С
оглед гореизложеното съдът намира, че събраните по делото доказателства, не
установяват по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил от обективна и
субективна страна нарушението по чл.58, т.3 от ЗДвП,
поради което приема, че обжалваното НП е неправилно и следва да бъде
отменено.
При този изход на делото на осн. чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски в размер на
97.78лв. следва да останат за сметка на държавата / БРС.
Предвид
изхода на спора и на осн.чл.63, ал.3 от ЗАНН/ред. ДВ бр. 94
от 29.11.2019 г. / на И.Л.С. се дължат и следва да се заплатят
разноски в производството по делото. Претендира се заплащане на разноски за
процесуално представителство в размер на 300, 00 лв.
Съдът
счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представен договор
за правна защита и съдействие, в който е уговорено заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 300, 00 лв. в полза
на адв. К. Н.
от САК,
като е удостоверено, че същото е заплатено в брой. В
случая, платеното от С. адвокатско възнаграждение е в минималния размер, определен от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп.
ДВбр.68 от 31.07.2020г/. Следва да се посочи, че в конкретния казус надлежен ответник по претенцията е ОДМВР-София. Предвид
гореизложеното, ОДМВР-София следва
да заплати на И.Л.С. с ЕГН**********
разноски в размер на 300,00 лв. /триста лева/ за
осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 538/2019г.
пред Районен съд Ботевград.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №***от
***г., издадено от Началник група към ОДМВР – София, сектор пътна полиция ОДМВР
- София, упълномощен със заповед № ***г. на МВР против И.Л.С. с ЕГН**********,***, като неправилно.
ОСЪЖДА, на осн. 63, ал. 3 ЗАНН ОДМВР-София да заплати на И.Л.С. с ЕГН**********,***, сумата в размер на 300, 00
лв. /триста лева/
представляващи, сторените от
него разноски в съдебното производство по
настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: