№ 20603
гр. София, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20231110114158 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземане за сумата 84,37 лева,
представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода
от м.05.2018 г. до м.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
25.07.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата 23,39 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за
периода от 15.09.2019 г. до 06.07.2022 г., които суми касаят топлоснабден
имот, находящ се в гр. С.., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № ./2022 г. по описа на СРС, 153 състав.
Претендират се и направените в производството разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Съгласно
приложимите общи условия се дължи и обезщетение за забавено плащане.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Навежда довод за
погасяване на вземанията по давност. С тези съображения отправя искане за
отхвърляне на предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Д.“ ЕООД не излага
становище по основателността на претенциите.
1
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия и такси дялово разпределение.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между
страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в
твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
В проведеното открито съдебно заседание съдът е обявил за безспорно
между страните по делото, че за процесния период ответникът е бил
съсобственик на ап., находящ се в гр. С.. Това обстоятелство се установява и
от представените писмени доказателства. По делото не се спори, че
процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в
която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа,
което се установява и от представените от третото лице помагач
изравнителни сметки. Ответникът не оспорва, поради което е обявено за
безспорно количеството и размера на претендираните за процесния период
вземания.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до
топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното,
като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба /Наредба ./2007
г. за топлоснабдяването/. При изчисляване на сумата за действително
ползваната топлинна енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците,
попадащи в исковия период.
Направеното в срок правопогасяващо възражение на ответника за
погасяване на претенциите по давност е основателно.
Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по
тълкувателно дело №3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна
енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са
налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения
с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е
приложима давността по чл. 111, б.“в” ЗЗД. В Общите условия, действащи
през исковия период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45 –дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано
2
според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били
дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Т.е.
за погасени по давност следва да се считат всички месечни вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата
подаване на исковата молба/заявлението – 26.07.2019 г., като се отчете обаче,
че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /,
т.е. преди 20.05.2019 г.
При това положение се налага извод, че вземането за доставена ТЕ е
погасено по давност, тъй като неговата изискуемост е настъпила преди повече
от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението –
изискуемостта на вземането за м.03.2019 г. е настъпила на 16.05.2019 г. По
делото не се твърди и не са ангажирани доказателства за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД,
поради което предявеният иск за сумата от 84,37 лева, представляваща цена
за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2019 г., се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед неоснователността на главния иск и предвид разпоредбата на чл.
119 ЗЗД, неоснователна се явява и акцесорната претенция за сумата в размер
на 23,39 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 06.07.2022 г.,
поради което и предявеният от ищеца иск за посоченото вземане също следва
да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има ответникът, но доколкото не е сторил разноски, такива не му се
дължат. Процесуалното представителство на ответника е осъществено по реда
на чл. 38 ЗАдв. Ето защо в полза на процесуалния представител на ответника
следва да бъде присъдено на основание чл. 38 ЗАдв. адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева. Съгласно Определение № 515 от
2.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г., на ВКС, I т. о., липсата на договор за
правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава не
препятства упражняване на правото по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., тъй като принципът
на чл. 36, ал. 1 ЗА е че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а
размерът му, за разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА, се определя от съда
по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 в рамките на предвиденото
в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е: правна помощ
по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя
размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената
3
правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го
опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно
правилата на чл. 78 ГПК, които предпоставки н случая са налице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т..“ ЕАД, ЕИК .. срещу Л. Б. И., с ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Л. Б.
И., с ЕГН ********** дължи на „Т..“ ЕАД, ЕИК .. сумата в размер на 84,37
лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот – ап.,
находящ се в гр. С., за периода 01.05.2018 г. - 31.03.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 26.07.2022 г. до плащането и сумата в размер на
23,39 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2019 г. -
06.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № ./2022 г. на СРС, 153 състав.
ОСЪЖДА Т..“ ЕАД, ЕИК .. да заплати на адвокат М. Ж. на основание чл.
78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата 400 лв. - адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т..” ЕАД – „Д.” ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4