№ 295
гр. София, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110129766 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск при квалификацията на чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.411, изр.1,
предл.2 КЗ.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по
силата на облигационно отношение, възникнало от договор за имуществена застраховка
„Каско”, сключен за л.а. марка „***“, модел „***“, с рег. № *** заплатил на застрахования
сумата 530,77 лева, представляваща обезщетение за вредите, причинени на посочения
автомобил от настъпило на 25.04.2018 г. в гр. София, в района на Сточна гара, по вина на
водач на л.а. марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, който при движение в кръстовище с
кръгово движение не се съобразява с другите автомобили при смяна на лентите не пропуска
л.а. марка „***“, гражданската отговорност на който водач е застрахована, по силата на
сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Поискано е ответникът да изпълни задължението си като плати на ищеца сума в размер на
застрахователното обезщетение и 15 лв. ликвидационни разходи или общо 545,77 лв., но
последният не изпълнил задължението. Предвид изложеното иска ответникът да бъде
осъден да заплати посочената сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба на 27.05.2021 г., до окончателното плащане и направените по делото
разноски.
Ответникът, оспорва иска с възражение за съпричиняване от страна на водача на л.а.
„***“, което възражение извежда при твърдения, че ПТП-то е изцяло по негова вина, тъй
1
като е извършвал маневра от лента, която не позволява завой на ляво, в която се е
преустроил рязко и без да даде необходимата сигнализация за извършваната маневра.
Оспорва иска и по размер с твърдения, че не отговаря на действителната стойност на
причинените щети и не е извършен действително ремонт на всички описани части. Оспорва
искането за разноски за определяне на щета с възражение, че не е доказано такива разноски
да са извършени. Признава факта на сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” с водача на л.а. марка „***“, модел „***“ с рег. № ***. При тези твърдения
иска съдът да отхвърли предявения иск и присъди разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.411, изр. 1, предл.2 от КЗ, приложима към процесното
спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от
установяването на следните юридически факти: 1/ Наличие на валидно към момента на ПТП
застрахователно правоотношение с източник договор за имуществена застраховка
“Автокаско”, сключен между увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ Ищецът да е
обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на
договора; 3/ Наличие на всички посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване
на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и
причинените вреди) 4/ Наличие на валидно застрахователно правоотношение с източник
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
сключен между делинквента и ответното дружество.
Не е спорно по делото, че към момента на настъпване на застрахователното събитие е
съществувало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото
МПС, възникнало по силата на договор за имуществена застраховка “Каско” на моторни
превозни средства, по силата на който ищецът е приел да покрива риска от повреди по
собствено на застрахования МПС, както и че в срока на действие на договора е настъпило
застрахователно събитие, за което застрахователят е изплатил обезщетение за причинените
на застрахованото имущество щети в размер на 530,77 лв., поради което е встъпил в правата
на увредения срещу причинителя на увреждането, доколкото самият увреден има такива
права.
Спорен по делото е въпросът дали водачът на застрахования при ответника
автомобил е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата по причина, на
което е настъпило процесното ПТП. Тежестта за доказване на тези обстоятелства е на
2
ищеца. За установяването им по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите М. и Ц., както и е изслушано и прието заключение на съдебно – автотехническа
експертиза.
М. свидетелства, че се е движел в средна лента на кръговото движение на Сточна
гара, в посока от гробищата и когато започнал да извършва маневра за излизане от
кръговото движение, на дясно към изхода за Подуяне колата, която управлявал била ударена
( ужулена ) от друг автомобил. Ц. свидетелства, че управлявал лек автомобил в крайна лява
лента в кръговото движение на Сточна гара в посока паметника „Левски“ и искал да
направи обратен завой в посока „Орландовци“. Твърди, че до него се движела колата
управлявана от М., която го приближила, навлязла в лентата му и въпреки намаляването на
скоростта и спирането лявата броня на този автомобил се зажулила в неговата предна дясна
броня.
Двамата свидетели описват две изключващи се ситуации за осъществяване на ПТП-
то. От една страна свидетелят М. твърди да е извършвал маневра престрояване от средна в
дясна лента за изход от кръговото към гара „Подуяне“. От друга страна страна свидтелят Ц.
твърди, че се е движел в най – дясна лента на кръговото без да я променя в посока
Орландовци. При така описаните ситуации е невъзможно съприкосновение между двата
автомобила така, както е описан механизмът на ПТП в исковата молба. Това е така, тъй като
ако лекия автомобил „***“, управляван от М. е навлязъл в лентата, в която се е движел Ц.,
то М. би изпуснал изхода на дясно, през който твърди да е излязъл от кръговото и е
невъзможно да се е движел в най – дясна лента. От друга страна съдът намира, че няма
никакви данни по делото, от които да е възможно да се даде вяра на един от двамата
свидетели и да не се кредитират показанията на другия. Свидетелят Ц. говори за посока на
движение към изход на кръговото, който вече би трябвало да подминал, с оглед мястото,
където твърди да се е намирал и макар да гфовори за обратен завой на кръгово, житейски
логично е да е искал просто да се насочи към изхода – паметник „ Васил Левски“ като в най
- лява лента се придвижи в кръговото докато отново го достигне. Това макар и некоректно
изказване за посоката и движението, при липса на други данни за механизма на ПТП, не
може да обоснове извод ненадежност на свидетеля и кредитиране показанията на другия
свидетел, които както беше посочено също не обясняват логично, описания от ищеца
механизъм. Вещото лице, разпитано в съдебно заседание заявява, че от техническа гледна
точка няма как да се определи местоположението на двете превозни средства преди
настъпване на удара и преди започване и извършван на маневрата. Механизмът, описан в
исковата молба, е възможен ако леките автмобили са били малко по – назад в кръговото и
лекият автомобил „***“ се е опитал да навлезе на дясно, за да излезе в посока паметник
„Васил Левски“, но в този случай е нелогично обяснението на водача на лекия автмобил
„***“, че е започнал да извършва маневра за излизане в посока ‚гара Подуяне“, тъй като
този изход е на известно разстояние от изхода с посока паметник „Васил Левски“. Предвид
изложеното по делото липсват убедителни доказателства, от които да се направи
категоричен извод за точния механизъм на ПТП, както и за поведението на двамата водачи.
3
Установява се, че е настъпил удар между двата леки автомобила, но по делото се
установяват два напълно взаимоизключващи се механизма и липсват допълнителни данни в
подкрепа на някой от свидетелите. Така при тази доказателствена съвкупност ако съдът
кредитира показанията на един от двамата свидетели би изградил изводите си върху
предположения.
Тежестта за доказване на механизма на настъпване на събититето, част от състава на
деликта, е в тежест на ищеца при условията на пълно доказване, такова, което да създане у
съда категоричното убеждение, че фактите са се осъществили така, както се твърди. Такова
доказване при горните мотиви не е проведено.
Съдът е длъжен да приложи доказателсвената тежест и да приеме недоказания факт
за неосъществен. Лиспата на елемент от фактическия състав на деликта за водача на
застрахования при ответника автомобил, има за последица лиспа на регресно права за
застрахователя ищец.
Предвид изложеното искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора на ответника следва да се присъдят своевременно поисканите
разноски за производството в размер на 300 лв. за възнаграждение на вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение. Депозитът в размр на 30 лв. не е изоплатен на свидетеля,
поради което не е извършена разноски, която ищецът следва да понесе, и подлежи на
връщане при поискване.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „А.Б., ЕИК *** със седалище и адрес на управление
– гр.София, бул.“*** срещу Застрахователно дружество „Б.И.” ЕИК – ***, със седалище и
адрес на управление – гр.София, ***, иск с правно основание чл. 411, изр. 1, предл.2 от
Кодекса за застраховането за осъждане на ответника да заплати сумата 530,77 лева и 15
лв. ликвидационни разходи, представляваща платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“ за вредите, причинени на л.а. марка „***“, модел „***“, с
4
рег. № *** от ПТП, настъпило на 25.04.2018 г. в гр. София, в района на Сточна гара, по вина
на водач на л.а. марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, който при движение в кръстовище с
кръгово движение не се съобразява с другите автомобили при смяна на лентите не пропуска
другия автомобил, гражданската отговорност на който водач е застрахована, по силата на
сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б., ЕИК *** със седалище и адрес на управление – гр.София,
бул.“*** да заплати на Застрахователно дружество „Б.И.” ЕИК – ***, със седалище и
адрес на управление – гр.София, *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 300 лв. –
разноски за производството за възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5