Решение по дело №778/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 85
Дата: 6 юли 2021 г. (в сила от 18 февруари 2022 г.)
Съдия: Красимир Маринов Кръстев
Дело: 20213630200778
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Шумен , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимир М. Кръстев
при участието на секретаря Ф.Д.А.
като разгледа докладваното от Красимир М. Кръстев Административно
наказателно дело № 20213630200778 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0000035/19.01.2021год. на Директора
на РД „АА“ гр. Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 93, ал.1, т. 1 от Закона за
автомобилния превоз /ЗАвП/ на СТ. Г. ИЛ. ЕГН ********** от гр. Перник,
********************* е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000
/две хиляди/ лева за извършеното нарушение. Жалбоподателят моли съда да отмени
наказателното постановление, като неправилно. В съдебно заседание, редовно призован не
се явява, не изпраща и упълномощен представител.
За АНО, редовно призовани, процесуален представител не се явява. В придружително
писмо молят издаденото НП да бъде потвърдено, както и за присъждане на юристконсултско
възнаграждение.
Жалбата е била подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта,
лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК,
поради което се явява процесуално допустима.
ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като съобрази закона, намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:
1
На 02.11.2020г. около 12.55ч. по републикански път II-73 в посока към гр. Шумен на
около 1 километър от с. Ивански обл. Шумен се е движел товарен автомобил марка „Даф“,
кат. №3 с рег. № С 80 97 НК, с прикачено към него ремарке с рег. № СВ 16 26 ЕА. Двете
превозни средства били собственост на дружество „Лаки Ауто“ ЕООД с ЕИК: ********* гр.
София. Товарният автомобил се управлявал от жалбоподателя С.И.. По същото време на
този път се е намирал проверяващ екип на Автомобилна администрация гр. Варна.
Товарният автомобил бил спрян за извършване на рутинна проверка. Същият бил празен,
без товар след приключен международен превоз на товари. Това станало ясно от
представения от водача на товарния автомобил СМR от 27.10.2020г., който и в писмено
обяснение пред тях потвърдил, че пътува за да товари някакъв товар, след приключен
международен превоз. Проверяващите поискали от жалбоподателя да им представи валидно
свидетелство за психическа годност изискуемо при провеждането на този вид превози. По
време на проверката проверяващите установили, че представеното от жалбоподателя УПГ с
№ 354783, издадено на 08.10.2016г. е валидно до 08.10.2019г. Била извършена проверка в
регистрите на ИА „АА“ и било установено, че няма издадено ново към момента на
проверката., т.е. жалбоподателя е управлявал поверения му товарен автомобил без
изискуемото за целта удостоверение. Проверяващите сметнали, че с това са нарушени
изискванията на чл. 58 ал.1 т.3 от Наредба № 11/31.1.2002г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари. За така констатираното нарушение на жалбоподателя, от
свидетеля Б. Г. ИВ. бил съставен АУАН, серия А-2020 бл. № 278815. Акта бил съставен в
присъствието на жалбоподателя, предявен му лично и подписан собственоръчно от него,
като в графата възражения не е отбелязано нищо. Въз основа на съставения акт за
установяване на административно нарушение, Директора на РД „АА“ гр. Варна издал
Наказателно постановление Наказателно постановление № 23-0000035/19.01.2021год., с
което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 93, ал.1, т. 1 от Закона за автомобилния превоз
/ЗАвП/ на СТ. Г. ИЛ. ЕГН ********** от гр. Перник, ********************* е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 2000 /две хиляди/ лева за извършеното
нарушение.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приетите
и приложени писмените доказателства, както и гласните – разпитания актосъставител.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от процесуално - правна
страна, че атакуваното НП е издадено от компетентен орган- видно от Заповед РД-08-
30/24.01.2020г. издадена и подписана от министър Желязков и в процеса на неговото
издаване не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи
до неговата отмяна.
В настоящият случай е установено и доказано, че жалбоподателя извършва
международен превоз. След като извършва международен превоз, то следва да се съобразява
и със законовите разпоредби в страната. В настоящия случай жалбоподателя е нарушил
изискванията на чл. 58 ал.1 т.3 от Наредба № 11/31.1.2002г. за международен автомобилен
2
превоз на пътници и товари, които задължават водач на превозно средство, извършващо
международни превози на пътници и товари да притежава валидно удостоверение за
психическа годност. Именно това нарушение е извършил жалбоподателя, пренебрегвайки
изискванията на закона, тъй като удостоверението на жалбоподателя С.И. е било валидно до
08.10.2019г., а нарушението е извършено на 02.11.2020г. т.е повече от година след изтичане
действието му.
Съгласно административно-наказателната разпоредба на чл.93 ал.1 т.1 от Закона за
автомобилния превоз, действащ към момента “ водач на МПС, който извършва обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за МПС
удостоверение за обществен превоз на пътници и товари, заверено копие на лиценз на
Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват
от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, се наказва с глоба в размер на 2000 лв.- при първо нарушение.“
Законодателят е фиксирал размера на административните наказания и не е
предоставил никакви възможности за определяне на по-ниско или по-високо наказание. В
настоящият случай, при определяне на административното наказание, административно
наказващият орган е наложил предвидения абсолютен размер, който не може да бъде
намален от съда.
Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е
било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил
съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за автомобилния
транспорт, като се е съобразил с разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид,
че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по
безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат
неговата отмяна. При индивидуализацията на наказанието административно-наказващия
орган се е придържал към съответния размер съобразно чл. 105 от ЗАвП, в съответствие с
чл.27 ал.2 от ЗАНН и т.1 от ППВС №10/28.09.1973г. и поради това, съдът намира, че
наложеното му административно наказание е справедливо и съответно на извършеното
нарушение, съгласно наличните данни в преписката.
Съдът намира, че не е налице маловажен случай на извършено нарушение по чл. 28
от ЗАНН, доколкото се касае за пренебрегване изискванията на закона, санкционираната
дейност е транспорт и обществената опасност на деянието не се отличава от останалите
нарушения от този вид.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че в административно наказателното
производство е безспорно установено и доказано, както извършеното нарушение, така и
неговия субект, поради което атакуваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
3
Относно направеното искане в придружителното писмо на АНО за присъждане на
юристконсултско възнаграждение, то съдът намира, че не следва да се присъжда такова, тъй
като не е осъществено такова представителство.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 предл. първо от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000035/19.01.2021год. на
Директора на РД „АА“ гр. Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 93, ал.1, т. 1 от
Закона за автомобилния превоз /ЗАвП/ на СТ. Г. ИЛ. ЕГН ********** от гр. Перник,
********************* е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000
/две хиляди/ лева за извършеното нарушение.
Оставя без уважение искането на АНО за присъждане на юристконсултско
възнаграждение като неоснователно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4

Съдържание на мотивите

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № ***/19.01.2021год. на Директора на РД
„АА“ гр. Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 93, ал.1, т. 1 от Закона за
автомобилния превоз /ЗАвП/ на С. Г. И. ЕГН ********** от гр. П., ул. *** № 3 е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 2000 /две хиляди/ лева за извършеното
нарушение. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като
неправилно. В съдебно заседание, редовно призован не се явява, не изпраща и упълномощен
представител.
За АНО, редовно призовани, процесуален представител не се явява. В придружително
писмо молят издаденото НП да бъде потвърдено, както и за присъждане на юристконсултско
възнаграждение.
Жалбата е била подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта,
лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК,
поради което се явява процесуално допустима.
ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като съобрази закона, намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:
На 02.11.2020г. около 12.55ч. по републикански път II-73 в посока към гр. Шумен на
около 1 километър от с. Ивански обл. Шумен се е движел товарен автомобил марка „***“,
кат. №3 с рег. № ***, с прикачено към него ремарке с рег. № ***. Двете превозни средства
били собственост на дружество „***“ ЕООД с ЕИК: *** гр. София. Товарният автомобил се
управлявал от жалбоподателя С.И.. По същото време на този път се е намирал проверяващ
екип на Автомобилна администрация гр. Варна. Товарният автомобил бил спрян за
извършване на рутинна проверка. Същият бил празен, без товар след приключен
международен превоз на товари. Това станало ясно от представения от водача на товарния
автомобил СМR от 27.10.2020г., който и в писмено обяснение пред тях потвърдил, че пътува
за да товари някакъв товар, след приключен международен превоз. Проверяващите
поискали от жалбоподателя да им представи валидно свидетелство за психическа годност
изискуемо при провеждането на този вид превози. По време на проверката проверяващите
установили, че представеното от жалбоподателя УПГ с № *** издадено на 08.10.2016г. е
валидно до 08.10.2019г. Била извършена проверка в регистрите на ИА „АА“ и било
установено, че няма издадено ново към момента на проверката., т.е. жалбоподателя е
управлявал поверения му товарен автомобил без изискуемото за целта удостоверение.
Проверяващите сметнали, че с това са нарушени изискванията на чл. 58 ал.1 т.3 от Наредба
№ 11/31.1.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. За така
констатираното нарушение на жалбоподателя, от свидетеля Б. Г. ИВ. бил съставен АУАН,
серия А-2020 бл. № ***. Акта бил съставен в присъствието на жалбоподателя, предявен му
лично и подписан собственоръчно от него, като в графата възражения не е отбелязано нищо.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, Директора на
РД „АА“ гр. Варна издал Наказателно постановление Наказателно постановление №
***/19.01.2021год., с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 93, ал.1, т. 1 от Закона за
автомобилния превоз /ЗАвП/ на С. Г. И. ЕГН ********** от гр. П., ул. *** № 3 е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 2000 /две хиляди/ лева за извършеното
нарушение.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приетите
и приложени писмените доказателства, както и гласните – разпитания актосъставител.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от процесуално - правна
страна, че атакуваното НП е издадено от компетентен орган- видно от Заповед РД-08-
1
30/24.01.2020г. издадена и подписана от министър Желязков и в процеса на неговото
издаване не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи
до неговата отмяна.
В настоящият случай е установено и доказано, че жалбоподателя извършва
международен превоз. След като извършва международен превоз, то следва да се съобразява
и със законовите разпоредби в страната. В настоящия случай жалбоподателя е нарушил
изискванията на чл. 58 ал.1 т.3 от Наредба № 11/31.1.2002г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари, които задължават водач на превозно средство, извършващо
международни превози на пътници и товари да притежава валидно удостоверение за
психическа годност. Именно това нарушение е извършил жалбоподателя, пренебрегвайки
изискванията на закона, тъй като удостоверението на жалбоподателя С.И. е било валидно до
08.10.2019г., а нарушението е извършено на 02.11.2020г. т.е повече от година след изтичане
действието му.
Съгласно административно-наказателната разпоредба на чл.93 ал.1 т.1 от Закона за
автомобилния превоз, действащ към момента “ водач на МПС, който извършва обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за МПС
удостоверение за обществен превоз на пътници и товари, заверено копие на лиценз на
Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват
от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, се наказва с глоба в размер на 2000 лв.- при първо нарушение.“
Законодателят е фиксирал размера на административните наказания и не е
предоставил никакви възможности за определяне на по-ниско или по-високо наказание. В
настоящият случай, при определяне на административното наказание, административно
наказващият орган е наложил предвидения абсолютен размер, който не може да бъде
намален от съда.
Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е
било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил
съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за автомобилния
транспорт, като се е съобразил с разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид,
че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по
безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат
неговата отмяна. При индивидуализацията на наказанието административно-наказващия
орган се е придържал към съответния размер съобразно чл. 105 от ЗАвП, в съответствие с
чл.27 ал.2 от ЗАНН и т.1 от ППВС №10/28.09.1973г. и поради това, съдът намира, че
наложеното му административно наказание е справедливо и съответно на извършеното
нарушение, съгласно наличните данни в преписката.
Съдът намира, че не е налице маловажен случай на извършено нарушение по чл. 28
от ЗАНН, доколкото се касае за пренебрегване изискванията на закона, санкционираната
дейност е транспорт и обществената опасност на деянието не се отличава от останалите
нарушения от този вид.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че в административно наказателното
производство е безспорно установено и доказано, както извършеното нарушение, така и
неговия субект, поради което атакуваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Относно направеното искане в придружителното писмо на АНО за присъждане на
юристконсултско възнаграждение, то съдът намира, че не следва да се присъжда такова, тъй
2
като не е осъществено такова представителство.
3